Определение № 590 от 14.07.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 590 гр. П., 14.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Цветелина Н. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20265200500567 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274, във вр. с чл.248, ал.1 от ГПК.

Същото е образувано по подадена частна жалба подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД с вх.№14529/20.05.2026г., чрез пълномощника му юриск.Г. С. С.-. срещу Определение №1168 от 07.05.2026г., постановено по гр.д.№4538/2025г. по описа на РС- П..

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно. В тази насока се излагат подробни съображения.

Искането е да се отмени обжалваното определение и вместо него се постанови друго, с което се приеме, че в полза на ЕАД Е. И. за настоящото производство разноски не се дължат, евентуално да се намалят разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на ответника до размера от 100лв. или 51,13 евро.

В указания от съда срок е постъпил отговор от другата страна в процесаТ. Г. Х., чрез пълномощника му ЕАД Е. И..

В него са излагат доводи в насока неоснователност на подадената частна жалба.

Искането е същата да се остави без уважение.

Съдът като взе предвид постъпилата молба и отговор на последната и като прецени материалите по делото, намира от фактическа страна за 1 установено следното:

Производството пред РС- П. е образувано по повод на подадена искова молба от страна на Т. Г. Х. чрез пълномощника му адв.Е. И., с която се иска от съда да постанови решение, с което се обяви нищожността на Договор за кредит №***********, като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално- правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК.

Видно от Решение рег.№373/27.03.2026г., съдът е уважил предявения от Т. Г. Х., с ЕГН ********** от гр.П., ул.„В.А.“ №3, против „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Средец, ж.к.“Мотописта“, бул.„България“ №49, бл.53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от С.Н.Н., Я.К.Ч. и Н.М.Л., като е прогласил сключения между Т. Г. Х. и „Профи Кредит България“ ЕООД, Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт №*********** поради противоречие със закона

Осъден е „Профи Кредит България“ ЕООД, да заплати на Т. Г. Х., сумата в общ размер на 20,49 евро /40,08лв./, представляваща заплатена без основание сума по Договор за потребителски кредит стандарт №*********** от 18.06.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 14.11.2025г. до окончателното плащане.

Осъден е „Профи Кредит България“ ЕООД, да заплати на Т. Г. Х., сумата в размер на 109,83 евро /214,81лв./ разноски в хода на производството за държавна такса.

Осъден е „Профи Кредит България“ ЕООД, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“, представлявано от Е. Г. И., на основание чл.38, ал.2, във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от Задв., адвокатско възнаграждение в размер на 533,79 евро с ДДС /1044 лв. с ДДС/.

Осъден е Т. Г. Х., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС- П., сторените разноски за администрирането и провеждането на информационна среща за процедура по медиация в размер на 15,34 евро и за възнаграждение на медиатор в размер на 30,68 евро.

Видно от Молба с вх.№10033/07.04.2026г. подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД е поискано да бъде изменено Решение рег.№373/27.03.2026г., 2 в частта за разноските, като се приеме, че в полза на ЕАД Е. И. за настоящото производство разноски не се дължат, евентуално да се намалят разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на ответника до размера от 100лв. или 51,13 евро.

От Отговор на подадената молба за изменение с вх.№11379/21.04.2026г. на ЕАД Е. И. се установява, че в него е изложено становище в насока неоснователност на подадената молба.

Видно от Определение №1168 от 07.05.2026г., постановено по гр.д.

№4538/2025г. по описа на РС- П. с което е оставена без уважение Молба с вх.

№10033/07.04.2026г. подадена от ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, за изменение на Решение №373/27.03.2026г., постановено по гр.д.

№4538/2025г. по описа на РС- П.

При тези данни, настоящата инстанция намира от правна страна следното:

Подадената частна жалба е допустима, като по съществото си е неоснователна.

За да се произнесе в насока оставяне без уважение на подадената молба за изменение на Решение №373/27.03.2026г. първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставки да ревизира изводите си, въз основа на които е определил в полза на адвокат Е. И. от АК- Пловдив, на основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 533,79 евро с вкл. ДДС, доколкото при определянето му са съобразени посочените в молбата по чл.248 ГПК критерии, както и практиката на ОС- П. в сходни случаи. В този аспект е посочил, че съобразявайки фактическата и правна сложност на конкретното дело, събрания обем доказателствен материал и извършените процесуални действия от пълномощника на ищеца, високо квалифицирания труд на адвокатската професия, както и обстоятелството, че макар съдът да приема, че не е обвързан от установените в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение съгласно практиката на СЕС, обективирана в решения по дела С-427/16 и С-428/16 и решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, то доколкото установените с Наредбата минимални размери служат на съда за ориентир за пазара на адвокатския труд, в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено 3 възнаграждение в размер на 533,79 евро с ДДС, общо за двата предявени главни искове. Съответно е цитирал съдебна практика обективирана в Определение №622 от 21.10.2024г. по в.ч.гр.д.№702/2024г. по описа на ОС- П.;

Определение № 488 от 22.08.2024г. по в.ч.гр.д.№550/2024г. по описа на ОСП..

Посочил е също така, че макар делото да не се отличава с фактическа сложност, правната му сложност не следва да бъде опредЕ. като ниска, доколкото воденето на такова дело изисква предварителна подготовка, включваща запознаване с актуалната практика, както на ВКС, така и на СЕС, която сама по себе си е обилна, а материята, разглеждана в съдебните решения- сложна, защото изисква познаване както на националното, така и на европейското законодателство. В този смисъл се е позовал на Определение №604/16.10.2024г. по в.ч.гр.д.№634/2024г. по описа на ОС- П..

Предвид на тези си съображения е намерил, че не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване размера на определеното на Е. И. от АК- Пловдив адвокатско възнаграждение.

Приети са за неоснователни възраженията на „Профи Кредит България“ ЕООД, че възнаграждението на процесуалния представител следва да се намали, за да се предотврати тенденцията да се подават бланкетни искови молби с единствено намерение да се присъждат адвокатски възнаграждения.

Счетено е и за неоснователно възражението и, че от представените договор за правна защита и съдействие и пълномощно не може да се установи надлежно учредена представителна власт. В тази насока е визирано, че от договорът за правна защита и съдействие между адвокат Е. И. и Т. Х. е сключен на 06.11.2025г. преди подаване на исковата молба и преди образуване на делото, така че страните по него обективно не са знаели номера на делото за да го впишат. Посочването, че е за представителство пред РС- П. е достатъчно за да се приеме, че адвокатът разполага с надлежна представителна власт да представлява ищеца.

Счетено е, че неоснователно се явява и възнаграждението, че адвокатското възнаграждение не се дължи, тъй като не са събрани доказателства, че Т. Х. е материално затруднено лице. Договорът за оказване на безплатна правна помощ по чл.38 от ЗАдв. регламентира отношенията между довереник и доверител, като преценява дали лицето е материално 4 затруднено и дали е готов да поеме защитата му е изцяло на адвоката.

В конкретният казус настоящата инстанция няма основание да не сподели изцяло така изложените съображения.

Действително при наличие на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът е длъжен да извърши преценка, дали то се явява прекомерно спрямо извършената работа. В тази връзка е необходимо да се преценява фактическата и правна сложност на конкретния казус, тежестта и спецификата на предоставената процесуална защита, както и труда, които адвокатът предстои да положи при осъществяването й.

Съдът не е обвързан от минимално определения размер на адвокатския хонорар в нормативен акт със задължителен характер, изготвен от съсловна организация, което според СЕС по дело С- 438/2022г. следва да се счита за ограничаване на конкуренцията, с оглед на целта по смисъла на чл.101, §1 от ДФЕС, във връзка с чл.4, §3 от ДФЕС, поради което настоящата инстанция няма основание да се ръководи от определените в Наредба №1 за минимални размери на адвокатските възнаграждения.

В настоящият случай няма основание да се игнорират обстоятелствата в насока, че защитата на ищеца е организирана, като процесуалния пълномощник е предявил искова молба, като предявените искове са уважени.

Факт е, че последния е представил всички необходими за доказването на исковата претенция писмени доказателства, още с исковата молба.

Следва да се посочи, че този вид дела не се отличава с фактическа сложност, но относно правната им сложност определено не може да се приеме, че е ниска. Основанието за този извод се извежда от това, че воденето на такова дело изисква предварителна подготовка, включваща запознаване с актуална съдебна практика, както на ВКС, така и на СЕС, която сама по себе си е обилна, а материята разглеждана в съдебните решения- сложна, тъй като се изисква познаване, както на националното, така и на европейското законодателство. Неоспорим факт е, че адвокатът е квалифициран юрист и изпълнява обществено значима дейност, не по- маловажна от тази на съдията и в случая няма основание да се подценява адвокатския труд.

В заключение, след преценка на така изложените обстоятелства, като се съобрази с наложилата се практика в сходни случаи при пазара на адвокатския труд приема, че претендираното от ищцовата страна адвокатско 5 възнаграждение в размер на 533,79 евро с вкл. ДДС не е прекомерно.

В случая, въззивният съд също не се съобразява с Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а се ръководи от обективните критерии при определяне на дължимото възнаграждение, каквито са правната сложност на спора, необходимата професионална квалификация за защита по предявения иск и инвестираните време и труд за осъществяването й. Ето защо няма основание да се редуцира така определеното възнаграждение в искания с подадената частна жалба размер.

Последният не намира за основателни наведените възражения в подадената частна жалба, че разноски на ЕАД Е. И. не се дължат. Такова възражение е направено още с искането обективирано в молбата за изменение на постановеното от районния съд решение, като в тази насока следва да се отбележи, че първоинстанционният съд обосновано е отговорил на същото, като настоящата инстанция не намира че следва да коригира този му извод.

При тези данни, подадената частна жалба, като неоснователна следна да се остави без уважение и се потвърди обжалваното определение, като правилно и законосъобразно.

Предвид на гореизложеното и на основание чл.278 от ГПК, Пазарджишкия окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1168 от 07.05.2026г., постановено по гр.д.№4538/2025г. по описа на РС- П..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6