Решение № 447 от 07.04.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1818/2022
- Вид
- Решение № 447
- Подписан
- 07.04.2023
- В сила
- 10.10.2024
- Състав
- Атанас Василев Славов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.32 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10 ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2 ал.1 т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.206 · Наказателен кодекс
- чл.206, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.209 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.93 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 447 гр. Варна, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Атанас В. Славов при участието на секретаря Веска П. П. като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20223100101818 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Производството по делото е образувано по искова молба от Р. И. С. с ЕГН **********, постоянен адрес *******, действаща чрез процесуалния си представител по пълномощие по реда на чл.32 от ГПК адв. А. С. от АКСилистра и съдебен адрес ******, ПРОТИВ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГР. С. представлявана от Главния прокурор на Република България с правно основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ и цена на иска: 121 650 лева, от които: 120 000 лева - неимуществени вреди 1 650 лева имуществени вреди.
В исковата си молба ищцата твърди, че на 09.08.2016 год., и е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК, за това че на 21.11.2014 год. в гр. Варна, противозаконно е присвоила чужди движими вещи - пари в брой на стойност 2 000,00 лева, собственост на Б. Ц.
И., които владяла.
С постановлението за повдигане на обвинението и е определена мярка за неотклонение „Подписка".
На 12.09.2016 год. е внесен обвинителен акт във Варненски районен съд, по който е образувано производството пред Районен съд Варна в качеството й на подсъдима и е образувано е НОХД 4485/2016 год. по описа на 1
ВРС.
С Присъда № 137/24.04.2017г., постановена по НОХД № 4485/2016г. по описа на Варненски районен съд ищцата е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение.
Отменена е и взетата момента мярка за неотклонение „Подписка".
По протест на прокуратурата пред ВОС е образувано ВНОХД № 692/2017 год., по което е постановено Решение № 190/28.08.2017 год., постановено по ВНОХД № 692/2017 год. Варненски окръжен съд, с което въззивния съд е потвърдил оправдателната присъда.
С това решение ищцата е била окончателно оневинена.
От незаконното й обвинение са и причинени вреди от неимуществен характер, чието обезщетение по справедливост, като единствен критерий по действащото ни право, определя на 120 000,00 лева.
Предявен е и иск за имуществени вреди от незаконното обвинение.
С исковата молба е заявен петитум, с който ищцата моли съда постанови решение, с което:
ОСЪДИ Прокуратурата на Република България, да й заплати обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 28.08.2017 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪДИ Прокуратурата на Република България да й заплати обезщетение за претърпените от мен имуществени вреди в размер на 1 650 /хиляда шестстотин и петдесет/ лева, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, представляващи заплатеното от нея адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции - РС-Варна и ОС-Варна /850.00 лева за РС-Варна и 800.00 лева за ОС-Варна/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 28.08.2017 год. до окончателното й изплащане.
Претендира и направените по делото разноски.
С исковата молба са направени доказателствени искания и са представени писмени доказателства.
2
В съдебно заседание ищцата редовно призована не се явява, но се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа иска и моли съда да го уважи в пълен размер.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба ОП – Варна.
В отговора се оспорва исковите претенции като неоснователни и като силно завишени.
Противопоставя се на искането да се извърши съдебно-психиатрична експертиза, тъй като в исковата молба не са изложени фактически твърдения за психическото, състояние на ищцата.
Противопоставя се на искането за разпит на свидетели, тъй като не са посочени за кои факти и обстоятелства иска тяхното допускане.
Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.
В съдебно заседание ответника, редовно призован се представлява от прокурор в ОП-Варна, който поддържа отговора. Моли съда да отхвърли предявени иск.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На 16.06.2015 год. с Постановление на Районен прокурор при Районна прокуратура гр.Варна против ищцата е образувано Досъдебно производство № 924/18.06.2015 год. на ОД на МВР-Врана/ДП552/2015 год. на РП-Варна/, за това, че на 21.11.2015 год. в гр.Варна, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила заблуждение у Б. Ц. И., с което му нанесла имотна вреда в размер на 2000 лева, престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
С Постановление от 09.08.2016 год. на ищцата и е повдигнато обвинение по досъдебното производство, за извършено престъпление от общ характер за това, че на 21.11.2014 год. в гр.Варна, противозаконно е присвоила чужди движими вещи-пари в брой на стойност 2000 лева,собственост на Б. Ц. И., които владеела- престъпление по чл.206 от НК.
Спрямо ищцата е взета мярка за неотклонение „Подписка“. Същия ден е била разпитана в качеството на обвиняем.
По досъдебното производство ищцата е призовавана и се е явявала за 3 извършване на процесуални действия, преди да й повдигнат обвинение разпит в качеството й на свидетел /01.07.2015, 22.10.2015 год., 15.06.2016 год.и извършване очна ставка на 14.12.2015 год.
С обвинителен акт против ищцата по гореописаното досъдебно производство е образувано НОХД № 4485/13.09.2016 год. на РС-Варна.
По това дело са проведени общо три открити съдебни заседание, от които първото на 16.01.2017 год. е без участието на ищцата, на което не е даден ход на делото.
Проведените следващи съдебни заседания са на 13.03.2017 год. и 24.04.2017 год.
В последното проведено съдебно заседание съдът е постановил Присъда № 137/24.04.2017 год. по НОХД № 4485/2016 год. с което е признал ищцата на невинна и я оправдал по повдигнатото обвинение.
Районна прокуратура е протестирала присъда. ПостраД. в качеството на частен обвинител и граждански ищец също е обжалвал оправдателната присъда.
По протеста и жалбата е образувано ВНОХД № 6928/2017 год. на ВОС.
В проведеното 20.07.2017 год. съдебно заседание съдът е приключил съдебното дирене и с Решение № 190/28.08.2017 год. по ВНОХД № 692/2017 год. е потвърдил Присъда № 137/24.04.2017 год. по НОХД № 4485/2016 год. на РС-Варна.
По делото е разпитана свидетелката Е. Д. Г., от разпита на която съдът установи, че ищцата е била много притеснена от воденото наказателно дела.
Свидетелката знаела, че ищцата изготвила някакъв документ, разбрали са се за някакви пари, които не получила, а пък после по документи излизало, че й е получила повече пари. Била стресирана от делото, като жена на около 60 години. Много навътре приела нещата. Била стресирана от факта, че я викат в Полиция, че я викат да дава обяснения „като най - големия престъпник“ и за „сравнителен материал“. Снели са й отпечатъци от пръстите, направили й картотека, което било неприятно за нея.
Свидетелката я е виждала цялата да трепери цялата, тялото й треперило от стрес. Ищцата имала офис и много контакти, занимаваше със счетоводна дейност, свободна професия.
4
Създала си среда, контакти с фирми за микрокредитиране, имала договори с фирми като техен посредник, съдействала за отпускане на потребителски кредити за закупуване на жилище, имаше клиенти, контакти с банките. След образуване на наказателното дело прекратила дейността си, защото я обзела паника, че може да подведе някой, страхувала се да не злоупотреби някой с нея. Затворила офиса.
Ищцата се притеснявала от мнението на хората отказвала работа.
Казвала „защо ми се случва на мен, всичко ми се стоварва, негативни неща“.
Останала без средства. Поради делото се установила в гр.Я..
Здравословното и състояние сее влошило. Първо започнали зъбите да я болят, започнала да вдига кръвно, делото й се отразило негативно на психиката.
Според свидетелката се е затворила в себе си, драстично е отслабнала.
Ищцата се чувствата засегната от системата, загубила вяра в институциите, загубила вяра и в хората, преустановила контактите. Не предприела нови ангажименти след обвинението в тези години, тя се срамувала от делото.
Търпяла негативно отношение от колеги и познати, които знаели за делото, защо я смятали за измамница, престъпница. Живяла с чувството, че шушукат около нея
Първоначално ищцата била много весела, усмихната жена, ведра, позитивна, контактна. След това се затворила. От децата си изпитва голям срам поради факта, че има наказателно дело.
По делото е допусната и изслушана съдебно-психологична експертиза от вещото лице Д. Б. П..
От заключението съдът установи, че предявеното обвинение против ищцата има ролята и характеристиките на психотравмено преживяване, актуално и към настоящият момент.
Предявеното обвинение е довело до ,,снемане“ на доверието от страна на институциите, с които е работила ищцата. и съответно до загуба на собственият бизнес, който е упражнявала.
В емоционален план тя е преживяла ,,унижение, срам и разочарование“, които са довели до продажба на жилището, в което е живеела поради срам от съседите, отказ от професионална ангажираност, смяна на местоживеенето, 5 редуциране на социалните контакти.