Определение № 1496 от 17.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1496 гр. София, 17.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно частно наказателно дело № 20261100602451 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 377 ал. 2 във вр. с чл. 345 НПК.

То е образувано въз основа на въззивен протест, подаден от СРП против Разпореждане от 12.02.2026 г. по н.а.х.д. № 387/26 на СРС, 132 състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СРП за отстраняване на пороци при съставянето на Постановлението по чл. 78а НК, довели до нарушаване на правата на обвиняемите. Прави се искане за отмяна на това Разпореждане и връщане делото на първата инстанция за разглеждане по същество на обвинението.

Защитата не изразява становище.

СРС, 132 състав, е бил сезиран с Постановление по чл. 78а НК против Н. И. и Е. А. за това, че в съучастие, първият като подбудител, а вторият като извършител, са извършили деяние по чл. 318 във вр. с чл. 20 ал. 3, респективно ал. 2, във вр. с ал. 1 НК.

Конкретно относно деянието на обв. Н. И. СРП твърди, че неговото подбудителство спрямо обв. Е. А. се изразява в това, че „предоставил личната си карта … на обвиняемия … А., който следвало да се яви вместо него в …, където, представяйки се за … И., да представи кръвни проби за изследване“. След това се посочва, че обв. И. предоставил на обв. А. и талон за изследване и холограмни стикери, с цел обв. А. да ги представи, заедно с документа за самоличност, пред съответните длъжностни лица, като по този начин ги заблуди относно самоличността му.

След това се твърди, че обв. А. се представил като обв. И. пред М.И., главен експерт към Мултипрофилно спешно отделение на ВМЧА и Е.К., младши разузнавач в 6-ти сектор „Спешни центрове, транспортно и техническо осигуряване“ към отдел „Оперативен дежурен 1 център“, СДВР.

С протестирането Разпореждане СРС е приел, че в Постановлението по чл. 78а НК са налице пропуски, които затрудняват обвиняемите да разберат параметрите на обвинението, а също така затрудняват и съда да разбере фактическите рамки, които подлежащи на доказване. На първо място не са изложени фактически твърдения, свързани с общността на умисъла относно обв. А.. На второ място няма фактически твърдения защо служебното качество на лицата, пред които се твърди, че обв. А. е ползвал чуждия документ за самоличност – а именно главен експерт към Мултипрофилно спешно отделение на ВМЧА и младши разузнавач в 6-ти сектор „Спешни центрове, транспортно и техническо осигуряване“ към отдел „Оперативен дежурен център“, СДВР – е определено като длъжностно лице и в коя хипотеза на чл. 93 т. 1 НК спадат. На трето място е налице противоречие и празнота в твърденията относно обв. И., доколкото не е посочено как точно той е склонил А. да си послужи с чуждия документ за самоличност, доколкото не е посочено употребеното от него въздействие – думи, изрази, заплахи и др. Посочва, че „изобщо не се споменава И. да е въздействал на А. за взимане на това решение, а се излагат твърдения за друга форма на съучастническа дейност, като се твърди, че И. е предоставил на А. личната му карта и други документи (чл. 20 ал. 4 от НК)“.

В подадения протест СРП възразява, като посочва, че съдебното Разпореждане е неправилно. Потвърждава, че деянието на обв. И. се изразява в това, че е предоставил на обв. А. личната си карта и издадените талон със стикери, с цел обв. А. да ги предостави на съответните длъжностни лица във ВМА при взимане на кръвни проби. Изрично посочва, че в Постановлението „са описани именно тези действия на обв. И., поради и което е прието, че същият по този начин е осъществил състав на престъпление по чл. 318 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал.

1 НК, извършено под формата на подбудителство, доколкото именно тези негови действия са довели до вземане на решение за извършване на престъпление по чл. 318 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК от страна на Е. А.“. Посочва, че не е налице твърдяната от СРС липса на описание в тази насока. Счита, че това описание на фактите се явява „съвсем разбираемо“. На второ място посочва, че не е процесуално нарушение неуточняване на коя от хипотезите на чл. 93 т. 1 НК спадат цитираните в Постановлението длъжностни лица.

Протестът процесуално допустим, подадена от оправомощено лице и в предвидения срок, като има изискуемото от закона съдържание. Ясно се посочва в какво се изразява порокът на обжалвания съдебен акт. Разгледан по същество е основателен.

Най-напред следва да се посочи, че е налице ясно разграничение между функциите на прокурора и на съда. Прокурорът има правомощието да формулира обвинението; той може да го направи така, както прецени за удачно. Съдът преценява единствено дали това обвинение е достатъчно ясно и разбираемо – но не и дали е правилно или не. И поконкретно, евентуалните грешки, допуснати от прокурора при формулиране на това 2 обвинение, може да бъдат коригирани от съда само в някои изрично посочени случаи, като това става с акта по същество (напр. прилагане на закон за същото престъпление, коментирано по-долу). Ако евентуално прокурорът твърди фактически обстоятелства, които – според съда – не представляват визираното от прокурора престъпление, то съдът следва, в зависимост от тези обстоятелства, да постанови акт по чл. 250 ал. 1 т. 2 НПК или оправдателна присъда. Дори и ако съдът приема, че от доказателствата се установява поразлична фактическа обстановка, дори друго деяние на обвиняемия, което не е посочено от прокурора, все пак няма правомощието да му даде указание да инкриминира тези други факти. Целта на първоначалния съдебен контрол при насрочване на делото, по реда на чл.

377 ал. 1 НПК, е да се установи дали обвинението е разбираемо и защитата може ефективно да се защити против него – а не, с довод че се спазват правата на защитата, да се прави опит за поправка на пропуски или дори грешки на прокурора, поради които би могло да се постанови оправдателна присъда, независимо, че е налице престъпление.

На второ място, относно основното възражение в протеста, касаещ пълноценното описание на деянието на обв. И.. То следва да се разгледа заедно с довода на СРС, че няма факти относно общността на умисъла между двамата обвиняеми.

В Постановлението по чл. 78а НК ясно е посочено, че деянието на обв. И. се изразява в предоставяне на обв. А. на документа му за самоличност, талон за изследване и холограмни стикери. Посочва се, че целта на това предоставяне е адв. А. да се яви вместо него пред съответните длъжностни лица и да даде кръвна проба. Не се твърди за никакво изявление от страна на обв. И. към обв. А., никакво мотивиране какво да направи, никаква комуникация между тях по повод това представяне, никакво обратно изявление от страна на обв. А. към обв. И.. Дори не се твърди, че целта на това представяне, която е имал обв. И., е била съобщена на обв. А.. След това се посочва деянието на обв. А. по представяне на тези документи, най-вече на личната карта, пред двамата свидетели и представянето му пред тях, че той е обв. И..

Следователно е налице конкретно и ясно фактическо твърдение относно деянието на обв. И. – предоставяне на обв. А. на трите документа (лична карта, талон, стикери) – което СРП подвежда под правната фигура на „склоняване“. Ясно е посочено, че обв. А. ги е взел и ги е ползвал, за да се представи като обв. И.. Това е изрично потвърдено в частния протест, където отново се акцентира, че деянието на обв. И. се изразява само и единствено в предоставяне на документите на обв. А...

Оттук иде изводът, че обвинението е ясно формулирано. Дали то е основателно или не, е въпрос на съдебния акт по същество. Дори и СРС да приема, че е налице и друго, допълнително деяние от страна на обв. И. (напр. словесно изявление към обв. А., въз основа на което последният е взел решение да се представи като обв. И., ползвайки предоставените му документи), то това негово приемане няма правно значение. СРС следва да прецени дали онези факти, които СРП твърди, са доказани – и при положителен отговор да им даде правилната правна квалификация. Други факти, макар и настъпили, ако не се твърдят от СРП, не може да се отчитат.

3

Ако в резултат на преценката на фактите, твърдени от СРП, приети от СРС за настъпили, се установи, че те не представляват „склоняване“, то СРС следва да постанови оправдателно решение. Това ще е така дори и ако би била постановена осъдително решение, ако СРП беше насочила вниманието си към други факти, установени по делото. В действителност СРП формулира обвинението, като СРС само преценява дали дадената правна квалификация на фактическите твърдения (приети за установени) е правилна.

Възможността СРС сама да изменя обвинението е ограничена единствено относно такива изменения във фактическата обстановка, които не са съществени; а също така и до прилагане на закон за същото престъпление. Именно в този аспект следва да се разгледа доводът на СРС, че твърдените от СРП факти сочат на помагачество, а не на подбудителство.

Ако действително СРС приеме, че това е така, то няма пречка самостоятелно, без изменение на обвинението от СРП, да приложи закон за същото престъпление, като оправдае обв. И. за това, че е склонил обв. А., но го осъди за подпомагането му. При все това, с цел защитата на обвиняемите, СРС следва да ги уведоми за възможността да ги осъди по тази непредявена правна квалификация – решението на Съда на ЕС по С-275/22. В действителност в протестирането Разпореждане, връчено на обвиняемите, вече е направено такова уведомление. Поради това и становището на СРС, че описаното деяние е такова по чл. 20 ал.

4, но не и по ал. 3 НК, следва да се разглежда не като предварително становище по съществото (което попада в хипотезата на чл. 29 ал. 2 НПК), а като осигуряване на пълноценна защита на обвиняемите против възможна бъдеща преквалификация (от подбудителство към помагачество) на деянието на обв. И..

Следователно протестът в тази си част е основателен. Налице са достатъчно фактически твърдения относно онова деяние на обв. И., което СРП определя като склоняване на обв. А., както и връзката му с деянието на обв. А.. Дали това деяние на обв.

И., ако се окаже извършено, действително представлява склоняване или не, дали е помагачество – са въпроси, които следва да намерят отговор в акта по същество. Дали са налице и други деяния, игнорирани от СРП, които в действителност са онова склоняване, което СРП визира – е въпрос, който СРС не може да изследва.

Относно довода в протеста, че не е налице необходимост да се посочва точната хипотеза на чл. 93 т. 1 НК. Той също така е основателен. СРП е направила фактически твърдения относно служебното качество на св. Израелов и св. Кирилова, пред които твърди, че обв. А. е представил личната карта на обв. И., представяйки се за него. Също така твърди, в правната квалификация, че те са „длъжностни лица“. Това е достатъчно, като не е нужно да се посочва конкретно, че те са длъжностни лица по чл. 93 т. 1 б. „а“ или б. „б“ НК. Въпрос на правна преценка на тези факти, относими към служебното качество на свидетелите, дали те, ако се окажат за настъпили, действително водят до извода, че тези лица са длъжностни лица, под едната или другата хипотеза на чл. 93 НК.

Воден от горното

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 12.02.2026 г. по н.а.х.д. № 387/26 на СРС, 132 състав.

ВРЪЩА делото на СРС, 132 състав, за продължаване на разглеждане на делото.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5