Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 148 от 01.02.2017, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 4265/2016
Вид
Решение № 148
Подписан
01.02.2017
В сила
29.06.2017
Състав
МАРИЯ БОНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.36 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.108, ал.1, изр.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.137, ал.1, т.4, буква "б" · Закон за устройство на територията
  • чл.149, ал.5 · Закон за устройство на територията
  • чл.156 · Закон за устройство на територията
  • чл.156, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.162, ал.4, предложение 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 239 ал.1 т.2 · Закон за устройство на територията
  • §5 т.18 · Закон за устройство на територията
  • §5 т.19 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер …/… Година

2017 Град

Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд двадесет и девети състав

На деветнадесети януари Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мария Бончева

Секретар К.Д. като разгледа докладваното от съдията

НАХД №4265 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на арх. К.С.С. против НП №В-20-СИР-14/09.08.2016г. на Началник на РДНСК- Североизточен район, с което на арх. К.С.С. е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 3000 /хиляда/ лева, на основание на чл. 239 ал.1 т.2 от ЗУТ.

В жалбата си жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

В съдебно заседание редовно призован, се явява лично и се представлява от процесуален представител който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание редовно призована се представлява, като процесуалния представител оспорва жалбата.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят арх. С. във функциите си на проектант по част „Архитектура” е изработил инвестиционни проекти за строеж

"Многофамилна жилищна сграда с магазин и кафе-бар", находяща се в УПИ ХХП-62 „жилищно строителство" /с идентификатор ***/, кв.89 по плана на 28 м.р., ***, р-н Аспарухово, гр. Варна в несъответствие с предвижданията на подробния устройствен план /ПУП/ и правилата и нормите на застрояване. Проектите са одобрени от Главен архитект на община Варна на 27.05.2016г. и са неразделна част от Разрешение за строеж № 59/27.05.2016г., издадено от Главния архитект на община Варна. Обстоятелството е установено при извършена служебна проверка по реда на чл.156, ал.1 ЗУТ във връзка с постъпило уведомително писмо, изх. № АУ042591ВН 002ВН/30.05.2016г., на Община Варна по реда на чл.149, ал.5 от ЗУТ за издадено, от Главния архитект на община Варна, Разрешение за строеж № 59/ 27.05. 2016г. Разрешеният строеж попада в четвърта категория, съгласно чл.137, ал.1, т.4, буква „б" от ЗУТ и чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1/30.07.203г. за номенклатура на видовете строежи. Проверката е извършена на 09.06.2016г., по представени от Община Варна документи, по одобряване на инвестиционните проекти и издаване на разрешението за строеж, за което е съставен констативен протокол от 09.06.2016г. В Община Варна е постъпило заявление вх. № АУ042591ВН/ 12.05.2016г. за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж. Заявлението е подадено от Тодор Георгиев Горанов и Евгения Георгиева Петрова, лица на които е учредено право на строеж, съгласно нотариален акт за учредено право на строеж № 38, том 3, per. № 3589, дело № 384/2014г. и нотариален акт за поправка № 57, том 3, per. № 3268, дело №384/2015г., пълномощно с per. №

2116/20.11.2014г. при нот. №336 на НК. Във връзка с подаденото заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, от Главния архитект на община Варна, на 27.05.2016г., е одобрен и съгласуван инвестиционен проект по част Архитектура, Конструкции, Електроинсталации, Водоснабдяване и канализация, Геодезия, ОВК, Озеленяване и благоустрояване, Проект за управление на отпадъците, Енергийна ефективност, Пожарна безопасност, План за безопасност и здраве, Инженерно - геоложко проучване. Видно от приложените документи по преписката, многофамилната жилищна сграда е проектирана в УПИ XXII-62 „жил.стр" / с идентификатор ***/, кв.89 по плана на 28 м.р., ***, р-н Аспарухово, гр. Варна, за който има подробен устройствен план /ПУШ- план за регулация и застрояване /ПРЗ/ на УПИ XXII-62 „жилищно строителство", кв.89 по плана на 28 м.р., р-н Аспарухово, одобрен със Заповед № Г-170/ 19.06.2014г. на Заместник Кмета на Община Варна, с предвидени показатели Кинт.

= 2, Плътност на застрояване - 50% и Озеленяване - 40%.

Видно от обяснителната записка и представените одобрени инвестиционни проекти по част "Архитектура", подписани и подпечатани от арх. К.С. като водещ проектант, постигнатият с проекта показател „коефициент на интензивност на застрояване" /Кинт./ е 1,75 и е изчислен като отношение на разгъната застроена площ /РЗП/ на строежа = 536,03кв.м. към площта на УПИ XXII-62 = 305кв.м. Съгласно §5 т.19 от ДР на ЗУТ/2015г. „Интензивност на застрояване" на урегулирания поземлен имот е отношението на разгънатата застроена площ към площта на урегулирания имот, изразено в абсолютно число. Според §5 т.18 от ДР на ЗУТ/2015г. „Разгъната застроена площ" /РЗП/ е сборът от застроените площи на всички надземни етажи на основното и допълващото застрояване. В разгънатата застроена площ се включват и застроените площи в подпокривното пространство на сградите. В застроената площ на надземните етажи се включва цялата площ на балконите, лоджиите и терасите. В случая, при изчисляване на разгънатата застроена площ на многофамилната жилищна сграда, която е основно застрояване, не е включена застроената площ на всички надземни етажи, съгласно §5 т.18 от ДР на ЗУТ/2015г., а именно- застроената площ на подпокривното пространство на кота +9.30 /етаж 4/, която е

175,47кв.м., видно от чертеж №06 към част "Архитектура" на инвестиционния проект. От което следва, извода, че и коефициента на интензивност /Кинт/ не е определен правилно.

Разгънатата застроена площ на сградата, изчислена като сбор от застроените площи на всички надземни етажи и застроената площ на подпокривното пространство, е равна на 686,86 кв.м., и отнесен спрямо площта на имота - 305кв.м., Кинт ще бъде равен на 2,25. От гореизложеното е видно, че коефициента на интензивност на застрояване постигнат с проекта е 2,25, с което е нарушен предвидения в ПУП-ПРЗ на УПИ ХХИ-62 „жилищно строителство", кв.89 по плана на 28 м.р., р-н Аспарухово, одобрен със Заповед №Г-170/19.06.2014г. на Заместник Кмета на Община Варна - Кинт = 2. С оглед изложеното, арх. К.С.С. е проектирал строеж: „Многофамилна жилищна сграда с магазин и кафе-бар, находяща се в УПИ XXII-62 „жил.стр" /с идентификатор ***/, кв.89 по плана на 28 м.р., ***, р-н

Аспарухово, гр. Варна, в нарушение с правилата и нормативите, регламентирани с разпоредбата на чл.108, ал.1, изр.2 от ЗУТ, във връзка с §5, т.18 и т.19 от ДР на ЗУТ/2015г. Съгласно чл.108, ал.1, изр.2 от ЗУТ, предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране и проектанта носи отговорност за проектиране на строежа в съответствие с предвижданията на ПУП, съгласно чл.162, ал.4, предложение 1 ЗУТ/2015г. Нарушението е извършено през декември 2015г. - датата на подписване и подпечатване на инвестиционния проект по част „Архитектура" от арх. К.С.С. като водещ проектант и е установено на 09.06.2016г. при служебна проверка по реда на чл.156 от ЗУТ, извършена в Община Варна, за което е съставен констативен протокол от 09.06.2016г. Разрешение за строеж №59/27.05.2016г., е отменено със Заповед № ДК-11-В-06/13.06.2016г.

Началник РО НСК-Варна при РДНСК- Североизточен район. За нарушението е съставен Акт №В-20/04.07.2016г., за установяване на административно нарушение по реда на чл.36 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Акта е съставен в присъствието на нарушителя и му е връчен по надлежния ред на 07. 07.

2016. По съставения Акт В-20/04.07.2016г., в законоустановения срок, е постъпило възражение от арх. К.С.С.,***. 07. 2016г. Възраженията са били обсъдени и приети за неоснователни предвид следното -съгласно текста на разпоредба §5, т.47. от ЗУТ, "етаж" е част от сграда или постройка между две последователни подови конструкции" - или това е пространство­то, заключено между пода на едно помещение и неговия таван (който от своя страна се явява под на следващия етаж). Така че пространството на кота +9.30м безспорно се явява „етаж". Неизползваемото подпокривно пространство на кота +9.30м не може да се нарече

„студен двойно вентилируем плосък покрив", поради следното:- проектантът е предвидил двураменна стоманобетонна стълба до кота +9.30м., която прави „неизползваемото подпокривно пространство" достъпно и използваемо, като доказателство за използването му е описаното в част „Пожарна безопасност" на инвестиционния проект, а именно че помещенията на четвърти тавански етаж /+9.30/ са предвидени за пребиваване едновременно на не повече от 15 човека. - Съгласно чл.72, ал.З, изр.2 от Наредба №7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, жилищните помещения във вилни сгради и в подпокривното пространство на жилищни сгради трябва да имат светла височина най-малко 2,30 м в 50 на сто от площта им и най-малко 1,50 м в най-ниската им част. Етажът на кота +9.30м, така наречения „неизползваемо подпокривно пространство", е с конструктивна височина 2.50м., и светла височина 2.30м. в повече от половината застроена площ на етажа, видно от чертеж „разрез А-А" към инвестиционните проекти по част Архитектура, т.е височината на етажа е равна на изискуемата и „неизползваемото подпокривно пространство", предвидено в проекта съответства на изискването за жилищно помещение в подпокривно пространство на жилищна сграда. Отделно от горното, съгласно изискванията за проектиране в сградостроителството „двойният плосък покрив /студен/ " представлява конструкция от два носещи елемента: единият е едновременно покривен и последна етажна ограждаща конструкция, другият е само покривен.

Между двете конструкции се получава вентилирано пространство, свързано пряко с външния въздух. При този вид покрив горната носеща конструкция /стоманобетонова плоча/ носи хидроизолацията и създава покривния наклон, а долната носеща конструкция носи топлоизолацията и оформя хоризонтален таван за помещенията под него. Този вид покрив е с по-голяма конструктивна височина, но създава защитено, най-често проходимо пространство за контрол и провеждане на инсталации. Разделянето на хидроизолацията и топлоизолацията с проветряемо пространство осуетява появата на конденз в покрива и прави пароизолацията ненужна. Предвид горното плочата на кота +9.25м не е проектирана като покривна, тъй като не отговаря на основните изисквания за конструиране на плосък покрив, посочени в БДС 11112-89 „Покриви плоски основни изисквания" Ж 33", т.е. проектантът не е предвидил същата да е подложена на атмосферни влияния или пространството над нея да е неизползваемо - не са проектирани нужните топлоизолации. От гореизложеното следва извода, че проектираните стоманобетонни плочи на кота +9,25 и кота +11,75 и пространството между тях не отговарят на конструктивните решения и детайли за двоен плосък вентилируем покрив /студен/. В потвърждение на горното твърдение е и обстоятелството, че в архитектурния проект всички покривни изолации /хидро, паро и топло/ са проектирани една върху друга върху стоманобетонната плоча на кота +11,75, т. е. същата представлява топъл покрив на сградата. С гореописаното си деяние арх. К.С.С. АНО е приел, че жалбоподателя е нарушил чл.108, ал.1, изр.2 от ЗУТ, съгласно което предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране във връзка с §5, т.18 и т.19 от ДР на ЗУТ/2015г. С горното нарушение е осъществен състава на чл.232 ал.4, т.2 /предложение 1/ от ЗУТ/2015г.

Съдът разпита свидетелката арх.Е., която дава достоверни показания, които съдът кредитира.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, както и от гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и, последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Началник на РДНСК- Североизточен район.