Решение № 36 от 19.02.2025, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Балчик, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. С.А като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20243210100520 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от Г. К. С. срещу „Стик - кредит“ АД обективно кумулативно съединени искове, както следва: установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване на нищожност на сключения между страните Договор за потребителски кредит №*** г., както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 36 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит №*** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 20.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата си молба ищцата Г. К. С. излага, че на 28.12.2021 г. е сключила Договор за потребителски кредит от разстояние № 773024 с ответника "Стик-кредит" АД, по силата на който е усвоена главница в размер от 1200.00 лв. Договорен бил годишен лихвен процент в размер на 36%, а предвиденият годишен процент на разходите възлизал на 42.58 %.

Поддържа се, че в чл. 17 от процесния договор страните уговорили ищцата да обезпечи кредита чрез поръчител или банкова гаранция. Било договорено, че при неизпълнение на това задължение от страна на кредитополучателя, последният ще дължи неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоения кредит. Уточнява се, че общият размер на начислената неустойка възлизал на 1668.87 лв., а общата сума, която ищецът е следвало да върне 3321.48 лв. Сочи се, че доколкото с влязло в сила Решение №78/26.06.2024 г., постановено по гр. дело №481/2023 г. по описа на Районен съд – Балчик е прогласена нищожността на клаузата на чл. 27 от процесния договор за потребителски кредит, поради заобикаляне на закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, то по договора се дължи единствено главницата в размер на 1200 лв., на основание чл. 23 ЗПК, поради което 1 надплатените от нея суми подлежат на връщане, тъй като същите са получени от ответника без основание. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Сити - кредит“ АД, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Не оспорва твърдението, че страните в производството са страни по Договор за потребителски кредит №773024 /28.12.2021 г., сключен от разстояние, съобразно правилата на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК, с предмет заета сума в размер от 1200 лв. Излага, че същият нито противоречи на закона, нито го заобикаля, нито противоречи и на добрите нрави. Твърди, че договорът е валиден и годно е породил своите правни последици. В заключение моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява, депозира нарочна молба, чрез процесуален представител, с която поддържа исковете и моли за тяхното уважаване. Претендира присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание не се явява законен и упълномощен представител на ответната страна. С нарочна молба се поддържа подадения отговор, отправя се искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото няма спор между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява сключването на процесния Договор за потребителски кредит от разстояние № *** г. с предмет заета сума в размер от 1200.00 лв. при ГПР 42.58% и фиксиран ГЛП 36 %, общата сума за връщане по заема - 1657.87 лв., формирана от заетата сума и договорната лихва. Срокът за погасяване на заема е 18 месеца, като месечните вноски са посочени в погасителния план – неразделна част от договора. Съгласно чл. 1, т. 9 от договора страните са уговорили задълженията по кредита да бъдат обезпечени с поръчител или банкова гаранция. Чл. 17, ал. 1 от договора предвижда в срок до 3 дни от сключването на договора кредитополучателят да осигури договорените обезпечения, като при бездействие от негова страна същият дължи неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение – арг. от чл. 27, ал. 1 от договора. Видно от погасителния план размерът на месечната фиксирана вноска възлиза на 184.53 лв., включваща освен заетата сума и договорната лихва и вземането за неустойка. Т. е. общо дължимата сума по кредит възлиза на 3321.54 лв.

С влязло в сила Решение № 78/26.06.2024г., постановено по гр. дело №481/2023 г. по описа на Районен съд – Балчик е прогласена нищожността на клаузата на чл. 27 от Договор за потребителски кредит от разстояние № *** г., сключен между "Стик - кредит" АД и Г. К.

С. поради заобикаляне на закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Със същия съдебен акт е отхвърлен предявеният от "Стик - кредит" АД срещу Г. К. С. в условията на последващо обективно кумулативно съединяване осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1083.04 лв., представляваща главница по сключения между страните Договор за потребителски кредит от разстояние № *** г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 02.10.2023 г. до 2 окончателното й изплащане, както и сумата от 281.19 лв., представляваща договорна лихва върху посочената главница, начислена за периода от 28.12.2021 г. до 29.06.2023 г., като неоснователен.

От приобщеното експертно заключение по назначената ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно, обективно и неоспорено от страните, се установява, че общата сума, която е изплатена от ищцата на ответното дружество по Договор за потребителски кредит от разстояние № *** г. възлиза на 1236.00 лв., от които 116.96 лв. – главница, 176.65 лв. – възнаградителна лихва и и 942.39 лв. – неустойка, наказателна лихва, уведомителни писма, СМС, посещения. Според заключението след включване на сумата за неустойка в размер на 1663.61 лв., ГПР е 376.76 %. При изслушването по реда на чл. 200 ГПК вещото лице пояснява, че ГПР надвишава изискуемия максимум с много повече от 50%.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предмет на разглеждане е установителен иск за прогласяване нищожността на сключен между ищцата и ответника договор за потребителски кредит, кумулативно съединен с осъдителен иск за осъждане на ответника за заплати на ищцата сумата от 36 лв., представляваща недължимо платена сума по процесния договор, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 20.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Договорът за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), поради което правата и задълженията на страните се регулират от разпоредбите на посочения специален закон в редакцията му, изм. и доп. ДВ. бр. 104 от 8 Декември 2020 г., действаща към момента на сключване на сделката.

Според чл. 11 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и има задължително съдържание, посочено в разпоредбата, вкл. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени тези изисквания, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определени с постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. В случая потребителският договор съдържа конкретно посочване на ГПР от 42,58 %, като от заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установи, че в тези разходи не е включена дължимата неустойка.

Спорните въпроси се свеждат до това дали дължимата неустойка следва да се включи при изчисленията на ГПР, респ. дали договорът за кредит противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Настоящият съдебен състав намира, че следва да се даде положителен отговор на тези въпроси, като аргументите за това са следните:

Според легалната дефиниция, регламентираната в § 1, т. 1 от ЗР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, 3 такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Уговорената неустойка по договора е била ясна при сключването му, свързана е с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.

С оглед изложеното съдът намира, че уговорената неустойка по процесния договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита. Видно от заключението по ССчЕ размерът на ГПР с включена неустойка е 376,76 %, т. е. много повече от максимално допустимия размер посочен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Годишният процент на разходите е същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 от ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Ето защо доводите на ответника в обратен смисъл се явяват неоснователни.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД:

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.