Акт от 09.03.2020, Апелативен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н И Е

№

24

09. 03. 2020 година град Бургас

В И М Е Т О Н

А НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ

На двадесети февруари две хиляди и двадесета година

В публично заседание при следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ИЛИЯНА БАЛТОВА

ХРИСТИНА

МАРЕВА

При участието на секретаря Станка Ангелова

Изслуша докладваното от съдия Н. С.

В. търговско дело № 11 / 2020 година по описа на БАС

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от*“ гр. С., чрез адв. М. , против Решение №359 от 01.10.2019година, постановено по т.д. №22/2019 година по описа на Окръжен съд Б. , в частта, с която е осъдено да заплати : на М. Д. , Р. Д. и А. С. - по 105 000 лв. на всеки; на Д. Д. и Р. Д. – чрез майка им А. С. – по 126 000 лв., ведно със законна лихва от 10.01.2019 година, представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на С. М. Д. при пътно – транспортно произшествие на 13.01.2018 година.

Съдебният акт се обжалва като неправилен, постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано. Изложени са съображения за това:

Жалбоподателят твърди, че не са доказани всички елементи на фактическия състав на чл.45 ЗЗД, което предпоставя ангажиране на отговорността му на основание чл.513 ал.1 във вр. с чл.511 ал.1 т.1 и 3 КЗ. Това е така, защото изводът за виновното поведение на водача на л.а.“Б“ – Р. К. се базира на противоречиви свидетелски показания, на некомпетентно и незадълбочено изготвена върху недопустими доказателствени средства автотехническа експертиза, на житейски неоправдани изводи за механизма на пътно-транспортното произшествие. Излага аргументи за твърдението си, че поведението на починалия С. Д. е единствена причина за настъпилото пътно-транспортно произшествие.

При условия на евентуалност се оспорват определените размери на обезщетения като прекомерни. Жалбоподателят твърди, че не са установени обемът на болките и страданията на увредените лица, както и действителните отношения в семейството; не е установено състоянието на децата и тяхното поведение след загубата на бащата.

Твърди се допуснато съществено процесуално нарушение поради неприлагане нормата на чл.15 ал.6 от Закона за закрила на детето, като не е уведомена Д.

“С“ по настоящия адрес на малолетните деца за воденото дело с оглед охрана на интересите им.

В жалбата се твърди неправилно определяне степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия С. Д. ; липсата на предпазен колан е причина за черепно-мозъчната травма, довела до смъртта му – основание за приемане на принос 50 %.

О. се началната дата на присъдената законна лихва върху обезщетенията - 10.01.2019 година, като жалбоподателят счита съществуването на неизпълнено рекламационно производство пред кореспондента на немския застраховател – непредставяне на всички необходими документи, което е поставило кореспондента в обективна невъзможност да се произнесе в хода на извънсъдебната процедура.

Жалбоподателят моли съда да се отмени решението в осъдителната част изцяло; в условията на евентуалност моли да се присъдят по-малки размери на обезщетенията, като се приеме и значително по-висок процент на съпричиняване на вредоносния резултат от починалия водач.

Счита за правилно да се присъди законна лихва от датата на исковата молба.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от А. С. – лично и като законен представител на малолетните деца Д. С. Д. и Р. С. Д. , от М. С. Д. и от Р. М. Д., чрез адв. П. .

В отговора се изразява становище за правилност на съдебния акт, като са изложени накратко фактическите обстоятелства по делото и е посочено, че са събрани всички относими за спора доказателства. Твърди, че е установено от свидетелските показания съприкосновение между двата автомобила, като това е изяснено и от автотехническата експертиза. Така ищците са доказали механизма на ПТП.

Относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди се твърди, че той е съобразен с трайната съдебна практика за справедливост , като в конкретния казус е доказано, че ищците и загиналия са били едно семейство, което е живяло в голям семеен дом при споделяне на болки и радости; след смъртта на С. семейството се е разпаднало П. е, че справедлив размер на обезщетенията съдът е определил в диапазона на определяните от трайната съдебна практика суми между 1. nbsp;000лв. и 220 000лв.

С отговора се оспорват изводите на съда за съпричиняване от загиналия, като се обсъжда както поведението на другия водач Р. К. , така и приноса за настъпилата смърт поради липса на поставен предпазен колан у С. Д.

Направен е извод за прекомерно определен размерът на съпричиняване – 30 %.

Н. се за потвърждаване на решението в осъдителната част. Претендират се разноски и се оспорва размерът на разноските на въззивника-ответник.

В срока по чл.263 ал.2 ГПК е постъпила насрещна жалба от А. Д. С. – лично и като законен представител на малолетните деца Д. С. Д. и Р. С. Д. , от М. С. Д. и от Р. М.

Д., чрез адв. П. , срещу Решение №359 от

01.10.2019година по т.д. №22/2019г. по описа на БОС в частта, с която съдът е приел за разглеждане направеното от ответното сдружение във второто съдебно заседание възражение за съпричиняване от страна на загиналия в ПТП С. Д. Решението в тази част се обжалва като неправилно.

В жалбата се твърди, че това възражение е заявено след изтичане на процесуалните срокове по чл.367 вр. с чл.370 ГПК и като преклудирано се явява неоснователно. Цитирана е съдебна практика.

Твърди се, че в отговора на исковата молба не е направено изявление за противоправно поведение от страна на загиналия, както и липсва искане за предоставяне на допълнителна възможност за уточняване на възраженията поради липса на ясна фактическа обстановка. Посочва, че ответникът би могъл да се запознае с необходими доказателства и документи по спора от досъдебното производство, като исковото производство се развива след редовно проведено рекламационно производство по реда на чл.511 във вр. с чл.496 КЗ. Освен това по делото е представен протокол за оглед на местопроизшествие преди провеждане на първото по делото съдебно заседание. Поради това счита за неправилен изводът на съда, че ответното сдружение не е било запознато с преписката преди второто съдебно заседание поради това, че материалите не били докладвани.

Жалбоподателите настояват за отмяна на решението в частта, с която съдът е приел за разглеждане направеното от ответника възражение за съпричиняване в размер на 30 %.

П. се разноски.

В срока по чл.263 ал.3 ГПК е постъпил отговор от **гр. С., чрез адв.

М. , с който се оспорва жалбата.

Твърди, че възражението по чл.5 1ал.2 ЗЗД е направено своевременно след като за първи път страната се е запознала с нови писмени доказателства, представени в с.з. на 10.07.2019г. и приети с определение от 17.07.2019година.

С исковата молба не са представени документи от досъдебното производство. Освен това С. не е имало възможност за запознаване с обстоятелства около процесния деликт преди завеждане на исковата молба, тъй като проведеното рекламационно производство е по реда на чл.511 вр. с чл.496 КЗ и то не е било страна в него.

Настоява за отхвърляне на жалбата.

По делото е постъпила и частна жалба от ***гр. С., чрез пълномощника му адв. М. , против О. №1408 от 19.11.2019година по т.д.

№22/2019 година, постановено по реда на чл.248 ГПК. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Определението се обжалва като неправилно. Жалбоподателят твърди, че разноските на страните, присъдени с решението, не съответстват на действително уважените, респ. отхвърлени части от исковете. Настоява се за изменение на определението и присъждане на разноски, дължими на насрещните страни съобразно присъдените и отхвърлени суми.

С определение № 44 от 16.01.2020 година Апелативен съд Б. е приел жалбите за допустими, като поради непосочен размер на обжалваем интерес в подадената от ищците, чрез адв. П. , жалба съдът е приел, че решението е обжалвано в отхвърлителната част относно обезщетението за неимуществени вреди от ищците и е конкретизирал този размер за всеки от тях: за А. С. – лично , М. Д. и Р.. Д. – сумата от 45 000 лв. за всеки един ; за А. С. - като майка и законна представителна на малолетните деца Д. Д. и Р. Д. - сумата от 54 000 лв. за всеки един. В проведеното съдебно заседание пълномощникът на въззивниците-ищци поддържа подадените отговор по въззивна жалба и насрещна въззивна жалба; пълномощникът на въззиваемото С. с писмена молба поддържа въззивната си жалба и отговора по насрещната ввъззивна жалба.

Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. При извършване на задължителната по чл. 269 ГПК служебна проверка не се установяват недостатъци, които да водят до нищожност на постановения съдебен акт. По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269 ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Бургаският апелативен съд, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения, приема следното:

Предмет на първоинстанционното производство са предявените искове от А. С. лично и като законен представител на малолетните Д. Д. и Р. Д. , от М. Д. и Р. Д. , всички от с. С., против С. „Н.“ гр. С. за заплащане на суми като обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие причиняване смъртта на С. Д. при пътно-транспортно произшествие на 13.01.2018 година. Първата ищца е живяла във фактическо съжителство с починалия и има родени две деца, като претендира обезщетение за себе си в размер на 150 000 лв. и за всяко от децата – по 180 000 лв.; претендирани са и обезщетения за имуществени вреди- пропуснати ползи поради лишаване от издръжка съответно в размер на 34 200лв. и 42 000лв. Ищците М. Д. и Р. Д. са родители на починалия С. Д. и са претендирали обезщетение за неимуществени вреди в размер по 150 000 лв. за всеки от тях. В обжалваното решение Бургаският окръжен съд е обсъдил родствените връзки на ищците с починалия водач, приел е , че са от кръга на близките, имащи право на обезщетение, намерил е за доказана причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и причинената смърт, приел е , че са налице неимуществени вреди и при отчетено съпричиняване е уважил исковете за обезщетяването им до размер както следва: За А. С. , М. Д. и Р. Д. – по 105 000 лв. за всеки, за малолетните деца Р. и Д. – по 126 000 лв. Отхвърлени са исковете за обезщетение на имуществени вреди.

Въззивната жалба на С. „Н.“ е в осъдителната част на решението, а насрещната въззивна жалба на ищците – в отхвърлителната част на решението относно обезщетението за неимуществени вреди.

Предявените искове са с правно основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. чл.511 ал.1 т.1 и ал.3 КЗ във връзка с чл.513 ал.1 КЗ.

Участник в пътно-транспортното произшествие, настъпило на 13.01.1918 година, е водач на МПС „БМВ“ с немска регистрация, със сключена задължителна застраховка в „G.AG.

Ищците са подали претенция за заплащане на обезщетение до „Д“АД, в качеството му на кореспондент на посоченото дружество на територията на страната ни, но поради изтичане на срока по чл.496 ал.1 КЗ претенцията е съдебно предявена по реда на чл. 513 ал.1 във вр. с чл.511 ал.1 т.1 КЗ срещу „Н. то бюро на българските автомобилни застрахователи“. Пасивната легитимация на Б. не се оспорва в подадената от него жалба.

Разпечатката съдържа 60 от 125 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f227d0b6-5e64-4667-a9e1-44239da93b01