Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1 от 05.01.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 26/2021
Вид
Решение № 1
Подписан
05.01.2022
В сила
05.01.2022
Състав
Наталия Панайотова Неделчева, Юлия Русева Бажлекова, мл.с. Симона Радославова Донева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Варна, 04.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Наталия П. Неделчева

Членове:

Юлия Р. Бажлекова мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20213100500026 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ИВ. ХР. ИВ., ЕГН ********** срещу решение №260468/01.10.2020г. постановено по гр. дело №19860/2019г. по описа на ВРС, само в частта му, с която е обявено, че вина за разстройството на брака има само съпругът И.Х., както и в частта, с която ползването на семейното жилище е предоставено на съпругата Н.А., която е осъдена да заплаща наем само по отношение на 1/2 ид.ч. от жилището. Не обжалва решението в частта, с която бракът между страните е прекратен с развод. Моли да се има предвид, че не се е доказало през 2013 година по отношение на съпругата Н.А. да е упражнено насилието, описано в исковата молба. Моли да се приеме, че за скандалите вина имат и двете страни, като не е логически и житейски обосновано оправданието на малкия син да не завърши училище с това, че родителите му имат конфликтни отношения. От правна страна счита, че не е доказано вина за разстройството на брака да има само съпругът И.Х.. Дълго след доказаните конфликти между страните Н.А. е запазила брака и е останала със съпруга си. Следователно, преценката на свидетелските показания на нейните свидетели трябва да бъде по-прецизна.

Не се доказват твърденията в исковата молба на Н.А., че тя е била изгонена от дома си през 2013 година, нито че напускането на брака и семейното жилище е резултат от упражнено по отношение на нея домашно насилие. Твърди се, че между страните е налице и спор за собственост по гр.д. 21063/2019 година по отношение на семейното жилище, като същото е приключило с невлязло в сила решение в полза на И.Х. на първа инстанция, с което той е признат за изключителен собственик на жилището. Счита, че този спор е преюдициален по отношение на спора за ползването на семейното жилище, тъй като 1 предоставянето на ползване на семейно жилище, собственост само на единия съпруг, може да се случи само за период от една година, което не е съобразено от първоинстанционния съд. Излага, че налице е хипотезата на чл.

56, ал.1 СК - от значение е само жилищната нужда на съпрузите, и то при съобразяване на собствеността върху семейното жилище. Надка сама е напуснала семейното жилище и се е устроила да живее сама. Не се налага г-н Хр. да търпи ограничения заради заболяването на ищцата, от което е пострадала след развода им. Жилището е преходно, не е подходящо за живот на две семейства. Намира, че няма основания да се предостави ползването на собственото на съпруга жилище на съпругата. След седем години, в които Н.А. е живяла извън семейното жилище, при незадоволена жилищна нужда и за двете страни, при наличие на заболявания и у двамата съпрузи, няма основание жалбоподателят да бъде оставен на улицата, при положение, че Н.А. доброволно е напуснала семейното жилище, без основателна причина за това през 2013 година. С оглед изложеното моли решението да бъде отменено в посочените части, като вместо него бъде постановено друго, с което да се обяви, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи, а ползването на семейното жилище да се предостави на И.Х., в условията на евентуалност – да се предостави ползването му на Н.А. само за период от една година от влизане в сила на решението, като бъде осъдена да заплаща на И.Х. наем в пълния, претендиран от него размер, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответницата Н.А. е депозирала писмен отговор, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно в обжалваната част, като не са налице твърдяните от въззивника пороци.

Твърди, че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен и законосъобразен извод относно вината на съпруга и ползването на семейното жилище, като е предоставил същото на нея. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение – потвърдено в обжалваната част, като бъдат прозъдени нпарвените по делото разноски.

В о.с.з., проведено на 08.12.2021г., страните излагат, че са постигнали спогодба, която молят да бъде одобрена със съдебното решение в следния смисъл: въззивникът Ив. И. оттегля въззивната си жалба срещу първ. решение в частта досежно вината, като моли въззивното производство да бъде прекратено в частта, с която се обжалва в тази част. Страните се споразумяват да предприемат действия по проджба на двата общи имота, придобити по време на брака. Ползването на семейното жилище, представляващо апартамент 67, с площ 59.45 кв., находящо се на адрес: гр. Варна, бул. Вл.

Варненчик бл. 301, вх.3, ет.2, ведно с прилежащото му избено помещение, се предоставя на съпруга Ив. И.. Считано от 01.01.2022г. Ив. Хр. И. дължи на Н.

Д. АС. месечен наем в размер на 150 лв. за ползването на ½ ид. част от апартамента, дължима до всяко 10-то число на месеца, и платима по банковата сметка на Н. Д. АС.: BG79UBBS8002105456720. Разноските в 2 производството по развода остават за сметка на страните така, както са направени. Предвид така постигнатата спогодба, молят да бъде обезсилено първ. решение в частта, с която позлването на семейното жилище е предоставено на Н.А., като е постановено тя да заплаща месечен наем за ползването му в размер на 150 лв., както и в частта за разноските, като вместо това бъде одобрена постигнатата между страните спогодба.

Съдът, като взе предвид, че така постигнатата спогодба не противоречи на закона и морала, а адвокатите на страните разполагат с изрично пълномощно в тази връзка, намира, че същата следва да бъде съобразена при произнасяне на решението, и съответно- възпроизведена в него.

Производството следва да бъде прекратено в частта, с която се обжалва първ. решение по отношенир на вината за прекратявне на брака доклкото въззивната жалба в тази част се оттегля.

Водим от горното, и на осн. 234 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивна жалба вх.

№277724/02.11.2020г. на ИВ. ХР. ИВ., ЕГН ********** срещу решение №260468/01.10.2020г. постановено по гр. дело №19860/2019г. по описа на ВРС в частта му, с която е обявено, че вина за разстройството на брака има само съпругът И.Х., поради оттегляне на същата в тази част, на осн. чл. 264 ГПК.

В тази част решението има характер на определение, поради което подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от съобщаването му на страните.

На осн. чл. 234 ГПК ОБЕЗСИЛВА решение №260468/01.10.2020г., постановено по гр. дело №19860/2019 год. по описа на ВРС, 12-ти състав В ЧАСТТА, с която: ползването на семейното жилище, находящо се в гр.

Варна, ж.к. ”Владислав Варненчик”, бл. 301, вх. 3, ет. 2, ап. 67, се предоставя на Н. Д. АС., ЕГН **********, на основание чл. 56 ал. 1 от СК; Н. Д. АС., ЕГН ********** е осъдена да заплати на ИВ. ХР. ИВ., ЕГН **********, месечен наем в размер на 155 лева (сто петдесет и пет лева) за ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ж. к.”Владислав Варненчик”, бл. 301, вх. 3, ет. 2, ап. 67, считано от влизане в сила на решението за прекратяване на брака, на основание чл. 57 ал. 2 изр. 1 от СК; ИВ. ХР. ИВ., ЕГН ********** е осъден да заплати на Н. Д. АС., ЕГН ********** сумата от 1110 лв. /хиляда сто и десет лева/, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 329 ал. 1 ГПК, като ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:

Страните се споразумяват да предприемат действия по продажбата на двата имота, придобити по време на брака им.

Предоставя ползването на семейното жилище, представляващо апартамент 67, с площ 59.45 кв., находящо се на адрес: гр. Варна, бул. Вл.

Варненчик бл. 301, вх.3, ет.2, ведно с прилежащото му избено помещение, 3 на ИВ. ХР. ИВ., ЕГН **********.

Считано от 01.01.2022г. ИВ. ХР. ИВ., ЕГН ********** се задължава да заплаща на Н. Д. АС. ЕГН ********** месечен наем в размер на 150 /сто и петдесет/ лв. за ползването на ½ ид. част от апартамента, дължима до всяко 10-то число на месеца, и платима по банковата сметка на Н. Д.

АС.: BG79UBBS8002105456720.

Разноските в производството по развода остават за сметка на страните така, както са направени.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4