Решение № 14198 от 15.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14198 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. В. като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20251110144936 по описа за 2025 година

При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени осъдителни искове по чл.411, изр.2 КЗ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.

В исковата молба от името на ищеца ЗАД Ф АД неговият представител твърди, че в качеството си на застраховател по риска "Каско" на собственика на автомобил ***", с рег.

№ *** ищцовото дружество изплатило по щета № ***. застрахователно обезщетение в размер на 18 614,09 лв за вредите,причинени на посочената кола в резултат от пътнотранспортно проишествие, осъществено на 19.05.2024г. в град София. Посочва се, че според съставения констативен протокол за ПТП виновен за проишествието е водачът, управлявал автомобил *** застрахован по риска "Гражданска отговорност на автомобилистите" според ищцовата страна в ответното дружество.

Искането към съда е да осъди ответното дружество в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил "**", с рег. №

*** да заплати на ищцовото дружество сумата от

1 403,51 лв, представляваща неиздължената част от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск "Каско" по щета № ***. за имуществените вреди на автомобил ***", с рег. № ***, причинени при реализираното на 19.05.2024г. в гр. София пътно-транспортно проишествие, заедно с мораторната лихва за периода от 09.12.2024г. до 29.08.2025г. в размер на 131,47 лв, заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 29.08.2025г. до окончателното плащане , както и разноските по делото.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа исковете. В 1 заседанието на 26.06.2026г. , в което е даден ход по същество на делото, не се е явил представител на ищеца , но с писмена молба от 25.06.2026г. адвокатът на ищеца е пледирал за уважаване на исковете. Доводи за основателността им са посочени и в представената на 30.06.2026г. писмена защита от адвоката на ищеца.

Ответникът Ф”АД оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер според изявлението на пълномощника му в депозирания на 25.09.2025г. отговор на исковата молба. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между описаните и изплатени от ищеца щети по автомобила, застрахован по риска „Каско”, и проишествието, както и размера на изплатеното обезщетение от ищеца. Според ответника „липхсват данни за измерване на сходимост на автомобила на стенд след процесното ПТП , поради което не може да се заключи , че щетите по окачването му са в резултат от посоченото застрахователно събитие”. Пледира се за отхъврляне на исковете , а при условията на евентуалност за намаляване на присъденото обезщетение на ответника.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа оспорването на исковете. В заседанието на 26.06.2026г. , в което е даден ход по същество , не се е явил представител на ответника.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Исковете са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че между ответното дружество и виновния за процесното ПТП деликвент - водача на автомобил

"**", с рег. № *** или собственика на същия автомобил към момента на застрахователното събитие е съществувало застрахователно правоотношение по риска "Гражданска отговорност" , с наличието на което ищецът обосновава пасивната легитимация на ответника.

По настоящото дело е представено заверено копие от застрахователна полица № BG/30/124000949308/22.03.2024г. по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” с обект автомобил "**", с рег. № *** . Като застраховащ в тази полица е вписана М.А.М, а като застраховател ЗАД„Ф”АД. Тази застрахователна полица обаче не е подписана нито от застраховащия, нито от застрахователя. В полицата не е посочен застрахован. Не се твърди, а и не се представят доказателства застрахователният договор да е сключен в електронна форма.

Съгласно чл.344,ал.1,изр.1 КЗ застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или друг писмен акт. Реквизитите на застрахователния договор са посочени в чл.345,ал.1 КЗ. Според чл. 345,ал.1, т.11 КЗ застрахователният договор трябва да съдържа и подписите на страните. Следователно липсата на подпис на някоя от страните в застрахователната полица (или в застрахователния сертификат, който я 2 замества) води до неспазване на писмената форма, която е задължителна за застрахователния договор , който е формален.

В съдебния процес застрахователното правоотношение следва да бъде доказано само чрез съответната застрахователна полица (застрахователен договор), която е форма за неговата действителност. Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача или собственика на автомобил

"**", с рег. № *** не може да бъде обявено от съда за ненуждаещо се от доказване обстоятелство по реда на чл.153 ГПК, тъй като наличието на това застрахователно правоотношение зависи от валидността на застрахователната полица , която поради тази причина следва да бъде представена като писмено доказателство , и не може да бъде заменена от постигнато в съдебно заседание съгласие между двамата застрахователи (без участието на застрахования) за нейното наличие и валидност в минал период. Поради тази причина е правноирелевантно дали ответникът оспорва изрично или не твърдението на ищеца за наличие на застрахователна полица по риска „Гражданска отговорност”, тъй като страна по тази полица е и трето неучастващо в съдебното производство лице и този документ не е представен в настоящия съдебен процес. Липсата на оспорване на застрахователното правоотношение от ответника не освобождава ищеца от задължението да го докаже , тъй като дори признанието на факт не обвързва съда (чл.175 ГПК).

Според изричната разпоредба на чл.487,ал.1 КЗ наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” се удостоверява със застрахователна полица, (а не справка-б.с.), издадена по реда на чл.575,ал.1 КЗ, и знак , който се издава от Гаранционен фонд.

Следователно вписванията в представения Протокол за ПТП № ***. не могат да заместят застрахователната полица и съответно не могат да бъдат доказателство за съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност” с обект автомобил "**", с рег. № *** .

Информацията, предоставяна от информационния център към Гаранционния фонд по чл.572 КЗ се предоставя само на увредените лица (не и на застрахователи – б.с.) и има за цел да ги улесни при събирането на данни, необходими им за упражняване на правата им, но не и да замества доказателствата , уредени в ГПК , в хода на съдебно производство. Поради тази причина справка от Гаранционен фонд не може да бъде доказателство за съществуването на валидно правоотношене по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” с обект автомобил "**", с рег. № *** между собственика му и ответното дружество.

Плащането на сумата от 17 225,58 лв от ответника на ищеца (за което по делото също не са представени надлежни доказателства, но което е безспорно между страните по делото -б.с.) не доказва съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” с обект автомобил "**", с рег. № *** между ответното дружество и собственика на автомобила.

С доклада по чл.146,ал.1 ГПК във връзка с чл.140,ал.2 ГПК на страните е указано 3 общото разпределение на доказателствената тежест (чл.146,ал.1,т.5 ГПК), с което ищецът е следвало да се съобрази при предприемане на съответните доказателствени искания във връзка с предявения осъдителен иск по чл.411, изр.2 КЗ. Изрично е указано , че в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидно застрахователно правотношение по риска „Гражданска отговорност” между виновния деликвент и ответното застрахователно дружество.

Предвид изложеното по делото не е доказана пасивната материално-правна легитимация на ответника по предявените осъдителни искове , която е едно от условията за тяхната основателност.

Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .

При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на предявените искове е безпредметно да се установява наличието и на останалите.

Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираните от ищеца главно и лихвено вземания, предявените от него искове по чл.411, изр.2 КЗ и по чл.86,ал.1 ЗЗД са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Относно разноските по делото :

На ищеца не следва да се присъждат разноски , тъй като искът е отхвърлен изцяло.

На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото, изразяващи се в платения от него депозит за съдебна авто-техническа експертиза (350 лв).

По настоящото дело ответната страна претендира присъждане на „адвокатско / юрисконсулско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.37 ЗПП и чл.25 НЗПП в размер на 102,26 евро видно от прелдставения списък на разноските.

Искането на ответника за присъждане на юрисконсулско възнаграждение следва да се отхъврли , тъй като по насотящото дело ответното дружество не е представлявано от юрисконсулт , а от адвокат.

На ответника не следва да се присъжда и адвокатско възнаграждение , защото по настоящото дело е представено само пълномощно на адвоката на ответното дружество , не и договор за правна помощ с уговорено в него адвокатско възнаграждение.Според чл.36,ал.2,изр.1 ЗА размерът на възнаграждението на адвоката се определя в договор между адвоката и клиента. Според изричната разпоредба на чл.36,ал.3 ЗА при липса на договор по искане на адвоката или на клиента възнаграждението се определя от съответния адвокатски съвет , а не от съда. Следователно съдът няма правомощия да определя размера на адвокатското възнаграждение при липса на договор между адвоката и клиента.

Поради тази причина искането на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да бъде отхвърлено.

4

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от ЗАД***АД,

ЕИК***р.София, бул.***, със съдебен адрес : град София , пл. „***, чрез адв. Д. С., против ЗАД„Ф”АД, ЕИК: ***, гр.София, район **** чрез адв. В. С., обективно съединени осъдителни искове по чл.411, изр.2 КЗ за осъждане на ответното дружество в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил "**", с рег. № *** да заплати на ищцовото дружество сумата от 1 403,51 лв (хиляда четиристотин и три лева и петдесет и една стотинки), в еврова равностойност 717,60 евро (седемстотин и седемнадесет евро и шестдесет евроцента), представляваща неиздължената част от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск "Каско" по щета № ***. за имуществените вреди на автомобил ***", с рег. № ***, причинени при реализираното на 19.05.2024г. в гр. София пътно-транспортно проишествие, и по чл.86,ал.1 ЗЗД за мораторната лихва за периода от 09.12.2024г. до 29.08.2025г. в размер на 131,47 лв (сто тридесет и един лева и четиридесет и седем стотинки), в еврова равностойност 67, 22 евро (шестдесет и седем евро и двадесет и два евроцента) , заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 29.08.2025г. до окончателното плащане , както и разноските по делото.