Решение № 5242 от 19.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5242 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110154258 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Т. С. Р. срещу „СОФТУЕР ГРУП БГ“ АД.

Ищцата твърди, че по силата на трудов договор № 2013/50 от 17.06.2013 г. е заемала при ответника длъжността „********“. Твърди, че трудовото й правоотношение с ответника е било прекратено със заповед № 39/26.08.2024 г., считано от 24.09.2024 г., на основание чл.326, ал.1 КТ.

Твърди, че има вземания към ответника за: сумата 2021, 60 евро (3 953, 91 лв.), представляваща неизплатен остатък от трудово възнаграждение за м.05.2024 г., заедно със сумата 238, 80 евро (467, 06 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 30.01.2025 г. – 08.12.2025 г.; сумата 4 578, 06 евро (8 953, 91 лв.), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.06.2024 г., заедно със сумата 540, 79 евро (1 057, 70 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 30.01.2025 г.

– 08.12.2025 г.; сумата 9 393, 78 евро (18 372, 63 лв.), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.07.2024 г., заедно със сумата 1 109, 50 евро (2 170, 30 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 30.01.2025 г.

– 08.12.2025 г.; сумата 4 605, 32 евро (9 007, 23 лв.), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.08.2024 г., заедно със сумата 544, 01 евро (1 063, 99 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 30.01.2025 г.

– 08.12.2025 г.; сумата 3 364, 99 евро (6 581, 35 лв.), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.09.2024 г., заедно със сумата 397, 49 евро 1

(777, 43 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 30.01.2025 г. – 08.12.2025 г.; сумата 1 958, 35 евро (3 830, 20 лв.), представляваща обезщетение за неползвани платен годишен отпуск, заедно със сумата 231, 33 евро (452, 45 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 30.01.2025 г. – 08.12.2025 г.; сумата 2 554, 84 евро (4 996, 83 лв.), представляваща неплатена дължима главница по Сертификат за награда за изход № 84 от дата 31.12.2022 г., заедно със сумата 748, 03 евро (1 463, 01 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 31.12.2022 г. – 08.12.2025 г., и л и общо главница в размер на 28 476, 94 евро (55 696, 06 лв.) и мораторна лихва в размер на 3 810, 12 евро (7 451, 94 лв.) за периода 31.12.2022 г. – 08.12.2025 г.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „СОФТУЕР ГРУП БГ“ АД, с който признава: вземанията за трудово възнаграждение за периода м.05.2024 г. – м.08.2024 г. в претендираните размери; вземането за главница по Сертификат за награда за изход № 84 от дата 31.12.2022 г. в претендирания размер;

По отношение на вземането за трудово възнаграждение за м.09.2024 г. – признава същото по основание, а по размер – до сумата 3 330, 82 евро (6 514, 51 лв.) , като оспорва разликата.

По отношение на вземането за обезщетение за неползвани платен годишен отпуск – признава същото по основание, а по размер – за сумата 1 981, 28 евро (3 875, 04 лв.)

Твърди, че между страните е уговорено разсрочено плащане съобразно погасителен план от 29.01.2025 г.

По отношение на претенциите за мораторна лихва върху вземанията за трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – признава същите по основание до размера на сумата от общо 2 796,66 евро (5 469, 80 лв.) (при претендирана от ищцата сума от общо 5 988, 93 лв.) за исковия период 30.01.2025 г. – 08.12.2025 г., като оспорва разликата.

По отношение на претенцията за мораторна лихва върху вземането за главница по Сертификат за награда за изход № 84 от дата 31.12.2022 г. – твърди, че вземането по сертификата падежира на 01.06.2023 г., поради което признава същото за периода 01.06.2023 г. – 31.08.2025 г. до размера на сумата 478,55 евро (935, 97 лв.), като оспорва разликата.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, че по силата на трудов договор № 2013/50 от 17.06.2013 г. ищцата е заемала при ответника длъжността „********“.

2

Твърди, че трудовото й правоотношение с ответника е било прекратено със заповед № 39/26.08.2024 г., считано от 24.09.2024 г., на основание чл.326, ал.1 КТ.

Безспорно е между страните, че ищцата има вземания към ответника, както следва:

- сумата 3 953, 91 лв., представляваща неизплатен остатък от трудово възнаграждение за м.05.2024 г.;

- сумата 8 953, 91 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.06.2024 г.;

- сумата 18 372, 63 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.07.2024 г.;

- сумата 9 007, 23 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.08.2024 г.;

- сумата 4 996, 83 лв., представляваща неплатена дължима главница по Сертификат за награда за изход № 84 от дата 31.12.2022 г.

С протоколно определение от 11.03.2026 г. е допуснато намаляване размерите на част от предявените искове, като производството е прекратено, на основание чл.232 ГПК, в частта относно:

- иска за мораторна лихва върху главницата, представляваща неизплатен остатък от трудово възнаграждение за м.05.2024 г., за сумата над 218, 20 евро до първоначално предявения размер 238, 80 евро;

- иска за мораторна лихва върху главницата, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.06.2024 г., за сумата над 494, 13 евро до първоначално предявения размер 540, 79 евро;

- иска за мораторна лихва върху главницата, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.07.2024 г., за сумата над 1 013, 90 евро до първоначално предявения размер 1 109, 50 евро;

- иска за мораторна лихва върху главницата, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.08.2024 г., за сумата над 497, 07 евро до първоначално предявения размер 544, 01 евро;

- иска за неизплатено трудово възнаграждение за м.09.2024 г. за сумата над 3 330, 82 евро до първоначално предявения размер 3 364, 99 евро;

- иска за мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за м.09.2024 г. за сумата над 359, 51 евро до първоначално заявения размер 397, 49 евро;

- иска за мораторна лихва върху главницата, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за сумата над 213, 85 евро до първоначално предявения размер 231, 33 евро;

- иска за мораторна лихва върху главницата, представляваща неплатена дължима главница по сертификат за награда от 31.12.2022 г., за сумата над 478, 56 евро до първоначално предявен размер 748, 03 евро.

3

Допуснато е увеличение на размера на иска за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск (т.6 от петитума на исковата молба) до размера на сумата 1 981, 28 евро (3 875, 04 лв.).

Допуснатите по реда на чл.214 ГПК изменения в размерите на предявените искове съответстват на размерите, които се признават от ответника.

При това положение, безспорно се явява между страните и че ищцата има вземания към ответника, както следва: сумата 3 330, 82 евро (6 514, 52 лв.), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.09.2024 г.; сумата 1 981, 28 евро (3 875, 04 лв.), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск; сумата от общо 2 796, 66 евро (5 469, 79 лв.), представляваща мораторна лихва върху вземанията за трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск; сумата 478, 56 евро (935, 98 лв.), представляваща мораторна лихва върху главницата, представляваща неплатена дължима главница по сертификат за награда от 31.12.2022 г.

Следователно, след допуснатото изменение в размерите на предявените искове, безспорно се явява между страните, че ответникът дължи на ищцата исковите суми в измените им по реда на чл.214 ГПК размери.

Видно от погасителен план за разсрочено плащане от 29.01.2025 г., последната вноска от който е с падеж 31.08.2025 г., крайният срок за изплащане на вземанията е настъпил, с оглед на което същите са изискуеми.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

По иска по чл.128 КТ:

В тежест на ищцата е да докаже, че през исковия период между нея и ответника е съществувало трудово правоотношение с посоченото съдържание, по което е изпълнявала задължението си да престира труд, поради което в нейна полза е възникнало вземане за трудово възнаграждение, чиято изискуемост е настъпила; че неизплатеното трудово възнаграждение е в размер на исковата сума – обстоятелства, които в случая са безспорни между страните.

От страна на ответника не се твърди и установява плащане на задълженията.

По иска по чл.224 КТ:

В тежест на ищцата е да докаже: 1) че между нея и ответника е съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено, като е без значение на какво основание; 2) наличието на неизползван платен годишен отпуск през периода на съществуване на трудовото правоотношение; 3) че размерът на претенцията съответства на исковата сума – обстоятелства, които 4 в случая са безспорни между страните.

От страна на ответника не се твърди и установява плащане на задълженията.

По исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД:

В тежест на ищцата е да докаже съществуването на главен дълг, забавата на длъжника, както и че дължимата мораторна лихва е в размер на исковата сума – обстоятелства, които в случая са безспорни между страните.

От страна на ответника не се твърди и установява плащане на задълженията.

В случая страните не спорят относно дължимостта на исковите суми в размерите, изменени по реда на чл.214 ГПК, с оглед на което и предвид отделените като безспорни между страните обстоятелства, които се подкрепят от ангажираните писмени доказателства, предявените искове се явяват основатели.

На отхвърляне подлежи единствено искът за мораторна лихва върху главницата по сертификат за награда от 31.12.2022 г., за периодите 31.12.2022 г. – 31.05.2023 г. и 01.09.2025 г. – 08.12.2025 г.

По разноските:

С оглед изхода на спора в полза на ищцата следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от общо 3 018, 89 евро разноски по делото.

При изчисляване на горните съдът съобразява, че ищцата няма право на разноски за частта от производството, която е прекратена поради оттеглянето на исковете.

От страна на ответника своевременно е заявено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл.78, ал.1, изр.1 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В случая възражението не е мотивирано съобразно изискването на чл.78, ал.1, изр.1 ГПК в срока за извършването му, с оглед на което адвокатското възнаграждение не подлежи на намаляване.