Определение № 142 от 13.02.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 189/2024
- Вид
- Определение № 142
- Подписан
- 13.02.2024
- В сила
- 13.02.2024
- Състав
- Вера Цветкова, Маргаритка Шербанова, Петър Гунчев
Цитирани разпоредби
- чл.206, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343б, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.68, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.70, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.70, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 440, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 142 гр. София, 12.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Вера Цветкова
Членове:
Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600189 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 от НПК, вр. глава 22- ра от НПК.
Образувано е по бланкетна, саморъчно написана жалба от осъдения Р. В. М., срещу определение от 01.02.2024 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 19-ти състав, постановено по ЧНД № 288/2024 г., с което е оставена без уважение молбата на М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието, което търпи понастоящем.
С жалбата се прави искане за преразглеждане на молбата му за условно предсрочно освобождаване, която СГС е отхвърлил с решението си.
Съдът, като съобрази изложеното в жалбата и материалите по делото, прие следното: Жалбата е подадена в срок и e допустима за разглеждане. По същество е неоснователна.
Обжалваното определение е правилно, макар и не по изложените в мотивната му част доводи.
Осъденият Р. В. М. е постъпил в Затвора – София на 07.03.2023 г. за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, постановено по НОХД № 4764/2022 г. на СРС, за извършено от него престъпление по чл.206, ал.1 от НК, което е изтърпяно на 01.09.2023 година. От дата 01.09.2023 г. М. е започнал да изтърпява актуалното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 /единадесет/ месеца, което му е наложено по НОХД № 2973/2023 г. по описа на Софийски районен съд, за извършено от него престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Макар и от приложената към делото /л.13/ справка от Затвора – София да е посочено, че към 01.02.2024 г., осъденият М. е изтърпял 9 /девет/ месеца и 3 /три/ дни от наказанието „лишаване от свобода“ и е посочен остатък от 1 /един/ месец и 27 /двадесет и седем/ дни, според настоящият съд тези данни са неотносими към процесното наказание „лишаване от свобода“ от 11 месеца, наложено по НОХД № 2973/2023 г. на СРС. В тази справка изрично е посочено, че за периода от 07.03.2023 г. до 01.09.2023 г., Р. М. е 1 изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, по НОХД № 4764/2022 г. на СРС, приведено за изпълнение, на основание чл.68, ал.1 от НК.
Изтърпяването на наложеното по НОХД № 2973/2023 г. на СРС, наказание „лишаване от свобода“ от 11 месеца е започнало от 01.09.2023 година. От 01.09.2023 г. до 01.02.2024 г., датата на издаване на справката, М. е изтърпял 5 /пет/ месеца от това наказание. През това време М. не е работил, поради което и посочените в справката 2 месеца и пет дни не са относими към настоящото наказание, а към предходното – видно и от приложените към затворническото досие Заповеди № вр-2023-04-105/26.04.2023 г.; № вр-2023-05117/12.05.2023 г. и № 274/13.06.2023 г., с които е бил назначаван на работа.
От изложеното следва, че към 01.02.2024 г. – датата на постановяване на обжалваното определение, лишеният от свобода Р. М. е изтърпял от 11 – те месеца наказание „лишаване от свобода“ само 5 /пет/ месеца, т.е. той не е изтърпял най-малко половината от наказанието. В този случай не е налице първата измежду двете кумулативни предпоставки по чл.70, ал.1, т.1 от НК, а именно, към датата на депозиране на молбата за УПО, осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното му наказание, което в настоящият случай следва да е най-малко 5 месеца и 15 дни. Следователно, този факт прави молбата на осъденият М. за постановяване на условно предсрочно освобождаване неоснователна. След като не е налице първата обективна, кумулативно изискуема предпоставка за УПО, безпредметен е коментара дали същият е демонстрирал добро поведение през времето на изтърпяване на наказанието.
С оглед изложеното, САС намира, че по отношение на осъдения Р. В. М. не е налице първата измежду двете кумулативни предпоставки по чл.70, ал.1 от НК, за условното му предсрочно освобождаване, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно, макар и не по изложените в него съображения.
Мотивиран от това, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 01.02.2024 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 19-ти състав, постановено по НЧД № 288/2024 г., с което е оставена без уважение молбата на Р. В. М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложено с определение от 27.03.2023 г., постановено по НОХД № 2973/2023 на Софийски районен съд, НО, 94-ти състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2