Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1006 от 07.11.2025, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 2995/2025
Вид
Решение № 1006
Подписан
07.11.2025
В сила
10.12.2025
Състав
Ваня Тенева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1006 гр. Стара Загора, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело № 20255530102995 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от М. Г. В. от гр.Стара Загора против „Сити кеш“ ООД – гр.София – по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него, в качеството на кредитополучател и ответника, в качеството на кредитор, бил сключен Договор за потребителски кредит № 530469 от 29.05.2021 година. По силата на този договор, последният е следвало да предостави заемни средства в размер на BGN 1100/ хиляда и сто / лева. Съгласно чл. 3, т.7 от Договора - годишният лихвен процент на заема бил 40.05 % /четиридесет цяло и пет процента/, а годишният процент на разходите бил 47.89 % /четиридесет и седем цяло и осемдесет и девет процента/. Уговорени били срок и начин на плащане в 10 /десет/ месечни вноски, посочени в погасителен план към договора.

Във връзка с гореописания Договор за потребителски кредит с № 530469 от 29.05.2021 година, на 10.12.2024 година от М. Г. В., с ЕГН: ********** била депозирана искова молба срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, въз основа, на която било образувано гражданско дело № 20245530105457 от 2024 година, по описа на Районен съд - Стара Загора, по което било постановено Решение № 453 от 17.05.2025г., с което била проглА.а недействителността на Договор за потребителски кредит с № 530469 от 29 май 2021 година, сключен между М. Г. В., с ЕГН: ********** и „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869. Тъй като с цитираното решение била обявена недействителността на процесния договор, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита, като в настоящия случай, чистата стойност на кредита била в размер на B G N 1100 /хиляда и сто лева/.

Съгласно заключението на вещото лице и отговорът на въпрос № 3 от назначената и извършената съдебно-счетоводна експертиза по гражданско дело № 20245530105457 от 2024 година, М. Г. В., с ЕГН: ********** бил заплатил общата сума по Договор за потребителски кредит с № 530469 от 29 май 2021 година от BGN 2 1

528,00 /две хиляди петстотин двадесет и осем/ лева, който вече бил обявен за недействителен с влязло в сила съдебно решение, от която обща сума, съгласно представената по делото експертиза, за погасяване на главницата били отнесени BGN 210,84 /двеста и десет лева и осемдесет и четири стотинки/. Следователно ищецът бил надплатил сумата от B G N 1 428 /хиляда четиристотин двадесет и осем лева/ по процесния договор за потребителски кредит.

Тъй като към настоящия момент недължимо била платената сумата от BGN 1 428 /хиляда четиристотин двадесет и осем лева/ от г-н В. към „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869 и не били възстановени на ищеца, въпреки постановеното решение, за ищеца възникнал правният интерес да предяви настоящата искова молба, с която моли за постановяване на решение, с което ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869 да бъде осъден да заплати на ищеца общата сума в размер на BGN 1 428 /хиляда четиристотин двадесет и осем лева/, представляваща недължимо платените суми от М. Г. В., с ЕГН: ********** на ответника във връзка с Договор за потребителски кредит с № S30469 от 29 май 2021 година и разлика над платената главница по кредита от 1100 лв.

За пълна изчерпателност следвало да се посочи, че сумата, която била претендирана в общ размер от BGN 1 428 /хиляда четиристотин двадесет и осем лева/, представлявала заплатена договорна лихва, платена неустойка и платени такси.

Искането е да осъди „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869 да заплати сума от BGN 1 428 /хиляда четиристотин двадесет и осем лева/, на основание чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на исковата молба, представляваща недължимо платена сума от М. Г. В., с ЕГН: ********** на ответника във връзка с Договор за потребителски кредит с № 530469 от 29 май 2021 година. Претендира разноски. Представя банкова сметка, по която може да се заплати претендираната сума, а именно:

-IBAN: BG90STSA93000029487440

-Банка: „БАНКА ДСК“ АД

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който заявява, че признава основателността на предявения иск и твърди, че не били налице предпоставките за присъждане на разноски на ищцовата страна.

На основание чл. 237 ГПК признава иска в размер на 1428 лв. и моли съдът да се произнесе с Решение съобразно направеното признание.

Сочи, че в случая били налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК. Ответното дружество признавало предявения иск, като едновременно с това с поведението си не било дало повод за завеждане на настоящото дело. Ищецът бил предявил иск по чл.

55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на недължимо платените суми по договора след като вече бил водил едно производство по процесния договор, в което бил предявил установителен иск за нищожност на договора в цялост. Към момента на депозиране на първата искова молба потребителят имал възможност да предяви цялата си претенция по настоящия договор. От това е видно, че ответното дружество не било дало повод за завеждане на настоящия иск, а обратното ищецът упражнявал правата си недобросъвестно, като било очевидно, че настоящото производство имало за цел кумулиране на съдебни разноски.

Моли при разглеждане на въпроса за разноските съда да съобрази практиката на 2

Съда на европейския съюз, която давала указания на националните съдилища в смисъл, че основният критерий, който съдът следвало да прилага при разпределянето на разноските по дела като настоящото, било именно добросъвестното упражняване на права от страна потребителя, както в съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца - Така Решение на Съда от 13 юли 2023 г. по дело C-35/22 на СЕС, Решение на Съда от 21 март 2024 г. по дело С-417/22 на СЕС.

В Решение на Съда от 13 юли 2023 г. по дело C-35/22 на СЕС, се приема че е допустима национална правна уредба, съгласно която, ако потребител не е извършил извънсъдебни действия спрямо продавач или доставчик, с когото е сключил договор, съдържащ неравноправна клауза, този потребител трябва да понесе направените от него разноски по съдебното производство, образувано по негова инициатива срещу този продавач или доставчик, за да упражни правата си по Директива 93/13, когато продавачът или доставчикът е признал иска на потребителя, преди да бъде направено каквото и да било оспорване, дори неравноправността на тази клауза да е била установена, при условие че компетентният национален съд може да вземе предвид наличието на трайно установена национална съдебна практика, която констатира неравноправността на аналогични клаузи, и поведението на същия продавач или доставчик, за да стигне до извод за неговата недобросъвестност и евентуално да го осъди вследствие на това да понесе тези съдебни разноски.

В цитираното Решение Съдът, бранейки принципите на пропорционалност и ефективност, приема, че при признание на иска, дори и при наличие на предходно дело, в което клаузата е била провъзглА.а за нищожна, ако потребителят не е предприел действия за извънсъдебно уреждане на спора и търговецът признание иска, то разноски в тежест на последния не се присъждат. Настоящият случай е именно такъв.

В Решение от 21 март 2024 г. по дело C-714/22 на СЕС било прието, че не може да се изключи възможността потребителят да бил длъжен да понесе част от съдебните разноски, които бил направил, когато недобросъвестно упражнявал правото си на връщане.

В същия смисъл вече се разрешавал въпросът и от националните съдилища - в Решение № 17931/05.10.2024 г. по гр. д. № 3081/2023 г. на Софийски районен съд, 24 св, при направено признание на иска от страна на ответното дружество СРС присъдил съдебно- деловодни разноски в размер на 75 лева за производството, в това число държавна такса. В посочено Решение съдът бил мотивирал крайния си извод по следния начин: „Настоящият състав на съда приема, че за да се гарантира принципа на добросъвестност, арг. чл. 3 ГПК, при съобразяване с легитимната цел на тежестта за разноски и като взе предвид, че процесният правен спор не се отличава с особена практическа и правна сложност, както и обстоятелството, че е налице признание на иска, то в настоящият случай присъденото адвокатско възнаграждение от 25 лева е съответно и справедливо“

В случай, че съдът прецени, че ответното дружество е дало повод за завеждане на делото, моли същия да съобрази аргументите на ответника за извършена злоупотреба с права и на това основание да не присъжда разноски в тежест на ответника. Цитира съдебна практика.

Твърди, че ищецът бил образувал едно след друго две дела по един и същи договор, разделяйки установителния и осъдителния иск в две производства очевидно с целта в тежест на ответника да се възложат разноски в прекомерен размер. Предвид 3 това, моли да не бъдат присъждани разноски за настоящото дело по примера на вече многобройната и все по- увеличаваща се практика на съдилищата, в която съдебните състави ценили поведението на ищеца по образуване на повече от едно идентични съдебни производства срещу един кредитор като злоупотреба и „абсолютно противоречие с принципите на справедливост, добросъвестност и законност“ и на това основание отхвърляли исканията на ищците за присъждане на разноски. Цитира съдебна практика.

Оспорва евентуално претендирано адвокатско възнаграждение на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАДв.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си моли да бъде постановено решение при признание на иска на основание чл. 237 ГПК. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител, с постъпило становище, заявява, че признава иска, възразява за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Пълномощникът разполага с изрично пълномощно - л. 35 - 36 от делото.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 237 ГПК, поради което следва да постанови решението си, съобразно направеното от ответника признание на иска.

Съдът намира за неоснователни въведените от ответника възражения, че не е дал повод за завеждане на делото и че не следва да бъдат възлагани разноски в негова тежест. Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В настоящия случай, въпреки че е направено признание, към момента на депозиране на исковата молба и към приключване на съдебното дирене ответникът не е заплатил получената без основание сума от 1428 лева за процесния договор за потребителски кредит в полза на ищеца, поради което е дал повод за водене на делото, респ. за реализиране на съдебни разноски. По делото беше представена и писмена кореспонденция по мейл - л. 71 - 72 от делото, видно от която ищецът чрез своя процесуален представител е поканил преди завеждане на делото ответното дружество да заплати сумата от 1428 лева, като е получен отговор, че нямат финансова възможност да сторят това т.е. налице е отказ да се плати извънсъдебно и доброволно.

Ето защо, направените от ищеца разноски – от 57,12 лв. за държавна такса следва да бъде възложена в тежест на ответника, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Пълномощникът на ищеца е поскал определяне и присъждане на възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие, в който е обективирано изявление, че договореното възнаграждение е съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Следователно, в полза на адвоката се дължи и следва да се присъди адвокатско възнаграждение.

Критерии за определяне на адвокатското възнаграждение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /в този смисъл определение № 50015 от 16.02.2024г. на ВКС по т. д. № 1908/2022г., I т. о., определение № 1001/06.03.2024г. на ВКС по ч.гр.д.

№ 553/2024г., III г.о., определение № 563 от 11.03.2024г. на ВКС по ч.т.д. № 188/2024г., II т. о. и др./. В конкретния случай, материалният интерес по делото не е голям – 1428 лв., делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, има установена съдебна практика по предявения иск, налице е признание на иска от ответника, предвид това, съдът приема, че следва да определи 4 адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца в размер на 360 лв. с ДДС за предявения иск.