Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1239 от 18.10.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 3812/2025
Вид
Решение № 1239
Подписан
18.10.2026
Състав
Димо Цолов

Цитирани разпоредби

  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.103 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.180, ал.1, т.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5, ал.2, т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1239 гр. Варна, 18.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20253110203812 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от В. Н. Х., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №24-8703-001303 от 27.09.2024 г., издадено от Началник група в сектор „Специализирани полицейски сили“, ОД МВР Варна, с което за нарушения по чл.103 ЗДвП, по чл.5, ал.2, т.4 ЗДвП и по чл.6, т.1 ЗДвП, на въззивника са наложени: административни наказания „глоба“ в размер 200.00 лв и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок три месеца за нарушението по чл.103 ЗДвП; административно наказание „глоба“ в размер 100.00 лв за нарушението по чл.5, ал.2, т.4 ЗДвП; административно наказание „глоба“ в размер 150.00 лв за нарушението по чл.6, т.1 ЗДвП.

Въззивникът оспорва процесното НП като необосновано, неправилно и незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като твърди, че всяко от твърдените нарушения е извършено от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 12.09.2024 г., в 13:10 ч. в гр. Варна, по ул. „Карамфил“ срещу №36, посока ул. „Детелина“, полицейски автопатрул в състав свидетелите Г. Г. и А. И. – служители в сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ, ОД МВР Варна, възприели рисково управляван л. а. „**“, рег.** и решили да го спрат за рутинна проверка като при движение 1 непосредствено зад него в съответния участък, подали от служебния автомобил едновременно светлинен, стандартен звуков сигнал от полицейска сирена, както и допълнителен сигнал тип „гарга“ (с техническа спецификация като електронна сирена с функция „електронен клаксон“ или сирена с тоналност „интерсекция/кръстовище“), но въпреки, че възприел ясно подадените сигнали и непосредствено приближилия го служебен автомобил, водачът не само не спрял, но и рязко ускорил скоростта, с която се движел, за избегне спиране и проверка. Тогава полицейския екип предприел преследване на нарушителя, за което свид. А. И. подал уведомление до оперативния дежурен.

Преследваният автомобил не само се движел с висока скорост, но и рисково, агресивно и опасно не само за себе си и преследващия го полицейски екип, но и за множеството останали участници по това време на деня през улиците, по които преминавал като предприемал резки смени на посоките с навлизане в насрещно движение, отнемане на предимство и рискови изпреварвания между други автомобили. При достигане до ул.

„Подвис“ преследваният автомобил се насочил към бул. „Васил Левски“, но натоварения трафик в този участък го забавил и непосредствено преди кръстовището полицейския екип се изравнил с л. а. „**“ и двамата свидетели възприели непосредствено неговия водач, при което лично свид. А. И. му разпоредил да спре, но водачът отвърнал: „Няма“ и с рязка маневра успял да навлезе по бул. „Васил Левски“, където, отново последван от полицейския екип с включени светлинен и звуков сигнал, се насочил към ПВ с бул. „Цар Освободител“ и преминавайки там през кръговото кръстовище в обратна посока, навлязъл отново по бул.

„Васил Левски“ в посока към кръстовището с ул. „Братя Бъкстон“, по която навлязъл, последвал ляв завой по ул. „Тулча“, от която се отклонил в ляво при кръстовището с ул.

„Черна“, последвал завой в дясно по ул. „Гладстон“, от която с десен завой се насочил отново по ул. „Братя Бъкстон“ в посока към бул. „Васил Левски“. При достигане на кръстовището, преследван все още от автопатрулния екип на свидетелите Г. Г. и А. И., л. а.

„**“ преминал плътно в дясно към ул. „Царевец“ и в този участък, непосредствено след екипа от Второ РУ, откъм бул. „Васил Левски“ в преследването се включил и екип от Сектор „Специализирани полицейски сили“, включващ свидетелите С. Х., В. В. и Г. Д.. При достигане по ул. „Царевец“ до кръстовището с ул. „Генерал Колев“, движещите се един след друг два полицейски екипа непосредствено зад преследвания автомобил с включени светлинни и звукови сигнали, възприемали описаното и продължаващо агресивно, рисково и опасно за останалите участници в движението управление от водача на преследвания автомобил като всички свидетели от двата полицейски екипа видели също, как той преминава при червен сигнал на светофарните уредби от ул. „Царевец“ наляво по ул.

„Генерал Колев“ и отново при червен сигнал на същото кръстовище от ул. „Генерал Колев“ наляво в обратна посока по ул. „Царевец“ към бул. „Васил Левски“. След навлизане откъм подлеза на ул. „Царевец“ по бул. „Васил Левски“ преследваният л. а. „**“ продължил в локалното еднопосочно двулентово отклонение към ул. „Прилеп“, но точно когато бил отново застигнат от автопатрулния екип от Второ РУ, при пресечката с ул. „Зюмбюл“, той рязко завил надясно и навлязъл по нея, при което екипа от Второ РУ подминал и се забавил, но техните колеги от Сектор „Специализирани полицейски сили“ продължили 2 преследването като в района вече се били насочили и други полицейски екипи и след множество рискови маневри по близките пресечки при навлизане отново по ул. „Карамфил“ л. а. „**“ бил спрян в близост до намиращата се там автомивка и неговият водач бил незабавно задържан от свидетелите С. Х. и В. В., които установили, че това е въззивникът В.

Х..

След проведената на мястото проверка, свид. Г. Д. съставил спрямо въззивника процесния АУАН №1262959 от 12.09.2024 г., за това, че на същата дата, в 13.10 ч, в гр. Варна, като водач на л. а. „**“, рег.**, извършил следните нарушения: 1. по чл.103 ЗДвП, за това, че на ул. Карамфил, срещу №36, посока ул. „Детелина“, не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган; 2. по чл.5, ал.2, т.4 ЗДвП, за това, че извършва маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите за движение като не спазва предимство и създава непосредствена опасност за движението; 3. по чл.6, т.1 ЗДвП, за това, че на кръстовището на ул. „Царевец“ и ул. „Генерал Колев“ извършва маневра за ляв завой в посока ул. „Клокотница“ като преминава на червен сигнал на работеща светофарна уредба и с действията си създава непосредствена опасност за останалите участници в движението.

АУАН бил връчен и подписан от въззивника без отразени възражения.

Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган издал срещу въззивника оспореното НП, с което приел изцяло описаните в АУАН фактически констатации и правни констатации и наложил на въззивника следните наказания: „глоба“ в размер 200.00 лв и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок три месеца за нарушението по чл.103 ЗДвП; глоба в размер 100.00 лв за нарушението по чл.5, ал.2, т.4 ЗДвП; „глоба“ в размер 150.00 лв за нарушението по чл.6, т.1 ЗДвП.

Визираната фактическа обстановка съдът приема за установена по категоричен начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, напълно еднозначни, съответстващи си и взаимно допълващи се показания от всеки един от свидетелите Г. Г., А. И., С. Х., В. В. и Г. Д., така и от приобщените документи – НП №24-8703-001303 от 27.09.2024 г., АУАН №1262958, Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г., справка за нарушител/водач В. Х. и справка вх.№18534 от 09.03.2026 г. Описаните в АУАН и в НП обстоятелства по начина на осъществяване на всяко от трите нарушения се потвърждават категорично чрез показанията на всеки един от петимата непосредствени очевидци на поведението на въззивника. Всеки един от двамата свидетели Г. Г. и А. И. са възприели пряко и от непосредствена близост, както първоначалните действия от въззивника по неизпълнение на несъмнено възприет от него, надлежно и продължително подаван светлинен и звуков сигнал за спиране от движещия се непосредствено зад него служебен автопатрулен автомобил, така и предприето рязко ускоряване на скоростта за избягване на спиране и проверка с последвало рисково, агресивно и опасно движение на висока скорост, с резки смени на посоките, навлизане в насрещно движение, отнемане на предимство и рискови изпреварвания между други автомобили, така и изрично заявения отказ от въззивника да спре при даденото му изрично 3 устно разпореждане от свид. А. И. и продължилото при същия начин на управление от въззивника последващо преследване до навлизането му в ул. „Царевец“. От този момент нататък, продължилото преследване и съответното рисково, агресивно и опасно управление от въззивника, наред със свидетелите Г. Г. и А. И. вече възприемал и всеки един от втория преследващ го екип – свидетелите С. Х., В. В. и Г. Д., при което петимата лично видели осъщественото от въззивника двукратно преминаване на червен светофарен сигнал първо от ул. „Царевец“ наляво по ул. „Генерал Колев“, а непосредствено след това и от ул. „Генерал Колев“ наляво в срещуположното еднопосочно платно на ул. „Царевец“, в посока бул.

„Васил Левски“. Категоричните, напълно съответстващи си и взаимно допълващи се показания от тези петима свидетели не поставят под съмнение достоверността на отразените в АУАН и в НП фактически обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка, съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото задължение за цялостна проверка на оспореното НП относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, съобразно Заповед №8121з-1632 от 02.02.2021 г.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Процесните АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН като съдържат достатъчно ясно и конкретно описание на обстоятелствата, при които отразените нарушения са счетени за допуснат, както и всички други изискуеми реквизити, поради което същите не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания за форма и съдържание.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Приетата за установена фактическа обстановка води до категорична констатация за осъществен състав на всяко едно от твърдените административни нарушения от въззивника.

Същественият обективен елемент от фактическия състав на изискването по чл.103 ЗДвП е наличието на своевременно и ясно за възприемане подаване на сигнал за спиране на превозното средство. Това обстоятелство съдът счита за несъмнено установено чрез категоричните и напълно съвпадащи показания от двамата непосредствени очевидци – свидетелите Г. Г. и А. И., за едновременно подадени от служебния автомобил при местоположение непосредствено зад управляваното от въззивника МПС, светлинен, 4 стандартен звуков сигнал от полицейска сирена, както и допълнителен сигнал тип „гарга“ чрез електронна сирена с функция

„електронен клаксон“ с тоналност

„интерсекция/кръстовище“. А обстоятелството, че въззивникът е възприел несъмнено така подадените му сигнали категорично се потвърждава от собственото му поведение, състоящо се в рязко ускоряване на скоростта и предприемане на описаното рисково, агресивно и опасно управление, именно за да избегне предприетото спиране за полицейска проверка.

При това, приобщените доказателства установяват също, че при последвалото застигане от полицейския екип и изравняване с автомобила на въззивника той не е получил и възприел ясно даденото му разпореждане от свид. А. И. да спре, но и изрично е заявил отказ да стори това.

Също така, както при първоначалното преследване на управлявания от въззивника автомобил само от екипа на свидетелите Г. Г. и А. И., така и в при последвалото присъединяване за съдействие от втория екип на свидетелите С. Х., В. В. и Г. Д., всеки от тях лично е възприел неговото категорично рисково, агресивно и опасно управление с резки смени на посоките, навлизане в насрещно движение, отнемане на предимство и рискови изпреварвания между други автомобили, с които действия въззивникът определено е нарушил изискването по чл.5, ал.2, т.4 ЗДвП, да не извършва маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите за движение.