Решение № 1330 от 15.11.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1330 гр. Варна, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233100501689 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от С. М. М., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв. В. А. от АК-Варна, срещу Решение № 92/23.05.2023 г., постановено по гр. дело № 102/2023 г. по описа на РС-Девня, 3-ти с-в, с което Районен съд – Девня е отхвърлил предявения от С. М. срещу Община Девня иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 419,92 лева, представляваща платени от ищцата здравноосигурителни вноски, заедно с лихви за забава, за периода през който е била незаконно уволнена – от 24.03.2020 г. до 26.06.2021 г.

Въззивникът счита обжалваното първоинстанционно решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че е налице неоснователно обогатяване на Община Девня и обедняване на ищеца по делото, в резултат на неизпълнението на задължението на работодателя да внесе суми, които по закон следва да внася. Доколкото липсва друг път, по който ищецът да се защити от неоснователното разместване на блага, то искът й се явява основателен и доказан.

Въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено и съдът да постанови друго решение, с което да уважи изцяло иска.

В открито съдебно заседание С. М., чрез процесуалния си представител адв. В. А., поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.

От адв. В. А. се претендира адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на доверителката й.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Община Девня, чрез процесуален предстсавител адв. В. М., в който се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и постановеното първоинстанционно решение да бъде потвърдено, като правилно, обосновано законосъобразно и постановено в съответствие с материалния закон.

1

В открито съдебно заседание Община Девня, чрез процесуалния си представител адв.

В. М., моли депозираната въззивна жалба да бъде оставена без уважение. Счита първоинстанционното решение за правилно, обосновано и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

Претендират се разноски.

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Районен съд-Варна е образувано по подадена искова молба от С. М. М., ЕГН: **********, чрез процесуалния й представител адв. В. А. от АК-Варна срещу Община Девня, ЕИК: 000093645 с която се иска от съда, на основание чл. 59 от ЗЗД, да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 419,92 лева, представляваща платени от ищцата здравни осигуровки, за периода от датата на уволнението й 24.03.2020 г., което впоследствие е признато за незаконосъобразно, до датата на прекратяване на трудовото й правоотношение – 24.06.2021 г., с която сума се твърди, че ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата, поради спестяване на разходи-невнасяне на дължимите за ищеца здравноосигурителни вноски и лихви към тях, които ищцата е заплатила към НАП, за да бъдат възстановени здравноосигурителните й права.

В исковата молба се правят твърдения, че С. М. е била в трудово правоотношение с Община Девня, като е използвала отпуск за отглеждане на дете до две годишна възраст, за което е получавала обезщетение на основание чл. 53 от КСО. Със заповед № 74/24.03.2020г. на кмета на Община Девня същата е била уволнена на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, след което с влязло в сила решение на съда уволнението е признато за незаконно и е отменено и С. М. е възстановена на заеманата преди това длъжност „технически сътрудник“ в Община Девня.

Твърди, че въпреки отмяната на уволнението, Община Девня не е внесла дължимите здравни осигуровки за ищцата, за периода, през който е била незаконосъобразно уволнена от 24.03.2020 г. до 24.06.2021 г., когато със заповед № 1/24.06.2021 г. е прекратено окончателно трудовото й правоотношение по взаимно съгласие, на основание чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ. В този смисъл счита, че здравните осигуровки, които е следвало да бъдат внесени от Община Девня са в размер по 29,28 лева месечно за 2020 г. и 31, 20 лева месечно за 2021 г. Същите са изчислени по формулата: 8 на сто/размер на задължителната здравноосигурителна вноска за 2020 г. и 2021 г. съгласно разпоредбата на чл. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за съответната година/ върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица – 610 лева за 2020г. . Цялата месечна здравноосигурителна вноска е 48,80 лева, а дължимата от работодателя част, при разпределение между работодател и работник е в съотношение 60 % към 40 %, на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО., което се равнява на 29,28 лева месечно за 2020 г. и 31,20 лева месечно за 2021г., пропорционално на броя от дните на временна неработоспособност. Счита, че плащайки лично здравните си осигуровки, заедно с лихвите за забава, в общ размер на 419,92 лева, е спестила разходи на Община Девня и по този начин общината се е обогатила за нейна сметка, поради невнасяне на дължимите за ищцата здравноосигурителни вноски към НАП.

Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, от ответника, чрез процесуалния му представител адв. В.

М., е постъпил отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск, поради липса на изрично задължение на работодателя да заплаща здравноосигурителни вноски за периода на незаконното уволнение – от уволнението до възстановяването на работа.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба, ответникът чрез процесуалния си представител оспорва исковата молба.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна 2 следното:

С решение № 260009/02.09.2020 г. по гр. дело № 303/2020 г. по описа на Девненския районен съд, потвърдено с решение № 1807/18.12.2020 г. по въззивно гр. дело № 3429/2020 г. по описа на ОС-Варна, недопуснато до касационно обжалване и влязло в сила, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, уволнението на С. М. М. е признато за незаконосъобразно, отменена е заповед № 74/24.03.2020 г. на кмета на Община Девня, с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание „съкращаване на щата“, считано от 24.03.2020 г. и С. М. М. е възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност „Технически сътрудник“ в Община Девня.

Със заповед № 1/24.06.2021 г. на кмета на Община Девня, на основание чл. 325, ал.

1, т. 1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на С. М., считано от 24.06.2021 г., по взаимно съгласие. От справка в НАП за здравноосигурителен статус на лицето С. М., става видно, че към 24.02.2022 г, за месеците от април до декември 2020 г. и от януари до юни 2021 г. лицето е било с прекъснати здравноосигурителни права. От декларация образец № 7 „Данни за възникване на задължения за внасяне на здравноосигурителни вноски и за избрания осигурителен доход на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО“ става видно, че С. М. е декларирала, че началната дата от периода, за който възниква задължението й за внасяне на вноски на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО е 24.03.2020 г., като същата е посочила, че внася осигурителни вноски върху минималния осигурителен доход, върху който се дължат вноски, на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. От платежно нареждане с нечетлива дата се установява, че в ТД на НАП е платена сумата от 377,84 лева, с посочено основание „НЗОК“ за период от 24.03.2020 г. до 24.06.2021 г., като в платежното нареждане за задължено лице е посочено С. М.. В платежно нареждане от 19.07.2022 г. е отразено плащането на 42,08 лева, като основание е посочено здравноосигурителни вноски за НЗОК, лихви от 01.06.2022 г. до 30.06.2022 г., а като задължено лице е посочена С. М.. От справка в НАП за здравноосигурителен статус за С. М., към 23.05.2022 г. става видно, че има промяна в здравноосигурителния статус на лицето при извършена актуализация на 23.05.2022 г. и лицето е с непрекъснати здравноосигурителни права.

По делото се спори, дали за периода от 24.03.2020 г. до 26.06.2021г./ от издаването на заповедта за уволнение до явяването и на работа след влизането в сила на съдебното решение за възстановяване на по – рано заеманата длъжност/ общ.Девня дължи заплащането на здравни осигуровки на ищцата и налице ли е неоснователно обогатяване на Община Девня, изразяващо се в спестяване на разходи от невнасянето на дължимите здравноосигурителни вноски за периода от 24.04.2020 г. до 26.06.2021 г., които ищцата е внесла към НАП.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно производство е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.

В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като постановено от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при наличието на всички положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване.

По отношение на правилността, настоящият съдебен състав намира следното:

3

Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД: Всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.

Правният режим на неоснователното обогатяване е основан на принципа, че както в икономическите, така и в личните отношения, не следва да се допуска обогатяване без основание, за чужда сметка. В основата на неоснователното обогатяване стои принципът на справедливостта, който препятства разместването на имущество при липса на признато от закона основание.

За да се уважи исковата претенция по чл. 59 от ЗЗД, следва да са налице следните кумулативни предпоставки: увеличение на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице; обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване, отсъствието на правно основание за обогатяването, обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да произтичат от един и същ факт или от обща група факти; да липсва друга възможност за правна защита на обеднелия.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. " а" от ЗЗО - осигурителните вноски са изцяло за сметка на работодателя или ведомството, когато това е предвидено в закон. При тази изрична формулировка на законоустановеност на задълженията по отношение внасянето на здравноосигурителни вноски от работодателя, недопустимо е прилагането по аналогия и разширително тълкуване нормите от КСО, касаещи задължението на работодателя за времето на незаконно уволнение да внесе социално-осигурителни вноски за служителя. В този смисъл е и решение № 255/08.01.2009 г. постановено по адм. дело № 11790/2008 на ВАС.

Следователно за периода на незаконно уволнение, който се зачита за осигурителен стаж, работодателят няма задължение да внася здравноосигурителни вноски. За това време, ако лицето не е било осигурявано здравно на друго основание, се дължат здравноосигурителни вноски за негова сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване.