Решение № 243 от 28.04.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. гр. Хасково, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20225640101011 по описа за 2022 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД от "Дженерали Застраховане" АД, ЕИК 030269049, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "**** против Община Хасково, ЕИК 000903946, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, пл. „****. За претендираните суми е издадена заповед № 220 от 09.03.2022г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 493 по описа за 2022г. на Районен съд – Хасково.

Ищецът твърди, че с полица № 0312200460017502 от 05.08.2020 г., в качеството си на застраховател сключил договор за автомобилна застраховка „Каско на МПС" за л.а. „****", с peг. № ****, със срок на действие от 06.08.2020 г. до 05.08.2021 г., при уговорено покритие „Пълно Каско" на рисковете, съгласно „Общи условия" на предлаганата застраховка. На 14.06.2021 г. в гр. Хасково, при движение по ул. „****" било реализирано ПТП, при което застрахованият по горепосочената полица лек автомобил, собственост на Ч. Д. Н. и управляван от Т. Д. Т., преминал през необозначено и необезопасено препятствие на пътното платно - дупка, в резултат на което претърпял материални вреди. За настъпилото ПТП било подадено искане за оценка на имуществени вреди от водача на увреденото МПС и била заведена преписка по щета № 210873200. Причинените вреди на застрахования лек автомобил били описани от експерти на ищцовото дружество, като стойността на необходимите части и материали за възстановяване на увредения автомобил била определена на сумата в размер на 206,22 лева и същата била изплатена от ищеца на 1 собственика на застрахованото МПС по банков път с преводно нареждане от 22.06.2021 г.

Така договорната отговорност на застрахователя била ангажирана на основание настъпилото застрахователно събитие съгласно покритието по клауза „Пълно Каско" от ОУ към застрахователния договор. Поддържа се, че на основание чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение по така настъпилото застрахователно събитие ищецът встъпвал в правата на застрахования срещу ответната община като възложител на възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски. Отговорността на ответника се основавала на обстоятелството, че увреждането на застрахования автомобил било в резултат на неподдържане и неизправност на пътния участък, на който било реализирано процесното ПТП, както и на неотстраняването и/или несигнализирането на съществуващи препятствия по него, при наличието на задължение за същия да поддържа с грижата на добър стопанин изправността на местната пътна мрежа - публична общинска собственост, което в случая не било изпълнено. С писмо с изх. № 310008431/04.08.2021 г. ищецът отправил регресна покана до ответника за доброволно заплащане на дължимата му сума в размер на 221,22 лв., представляващи изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 206,22 лева и ликвидационни разноски в размер на 15 лева.

Поканата била получена от представител на ответника на 06.08.2021 г., но дължимата от ответника сума не била възстановена на ищеца. За вземането си ищецът инициирал производство по реда на чл. 410 от ГПК, като по образуваното ч. гр. д. № 493/2022 г. по описа на Районен съд Хасково, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Срещу същата било депозирано възражение от длъжника, което обуславяло правния интерес на ищеца от завеждане на исковете. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 221,22 лв. - главница, включваща изплатено застрахователно обезщетение в размер на 206,22 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. и сумата от 12.60 лв. мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 07.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

Претендира се и присъждане на направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

Ответникът счита исковете за допустими, но неоснователни и оспорва същите по основание и по размер. Признава посочените в исковата молба обстоятелства за наличие на застрахователно правоотношение между ищеца и пострадалото МПС, както и настъпването на процесния инцидент по време на неговото действие. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП, наличие на причинно следствена връзка между същия и настъпилите вреди, както и наличие на виновно и противоправно поведение /действие или бездействие/ от страна на ответника за настъпване на вредоносния резултат. Твърди, че било налице съпричиняване от страна на водача на пострадалия автомобил в обем от 100%, поради движение с несъобразена с пътната обстановка скорост на автомобила и непредприемане на необходимите действия от негова страна за избягване на възникнали по пътното платно препятствия. Поддържа, че изграждането на пътното платно и отводнителните съоръжения 2 по същото били изпълнени съобразно съответните нормативни изисквания, като по-ниското разположение на шахтата от нивото на пътното платно било необходимо за правилното й функциониране, а не се дължала на нарушаване на пътната настилка и водачът на увреденото МПС следвало да съобрази скоростта си на движение с наличието на тези съоръжения на пътното платно, както и с разположената в близост пешеходна пътека. Тъй като ответникът бил изпълнил изцяло всички свои законоустановени задължения, не следвало да бъде ангажирана отговорността му за причинени вреди. Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, алтернативно - да бъде намален техния размер. Претендира присъждане на разноски по делото и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение в заповедното и в настоящото производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От застрахователна полица № 0312200460017502 от 05.08.2020 г. се установява, че по отношение на лек автомобил марка „*****" с peг. № **** е била сключена застраховка „Каско на МПС", между ищеца и собственика му Ч. Д. Н., с валидност от 06.08.2020 г. до 05.08.2021 г. с клауза – Пълно каско.

Представени са от ищеца и Общите условия за застраховка „Каско на МПС" на „Дженерали застраховане“ АД.

С искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС" от 14.06.2021 г. Т. Д. Т. е уведомила ищцовото дружество за настъпване на застрахователно събитие - ПТП, както и за нанесените по автомобила материални щети и по-конкретно е посочено в искането, че на 14.06.2021 г., около 14:30 часа, водачът се е движил по ул.“ ****“ и с предна дясна гума е попаднал в дупка и се е увредила предна дясна гума.

В представените Опис-заключение за вреди на МПС от 14.06.2021 г., опис – заключение по претенция № 210873200 от 21.06.2021 г. и Ликвидационен акт № 999677 от 21.06.2021 г. са описани по вид и стойност щетите по увредения автомобил и извършените в тази връзка услуги.

С платежно нареждане от 22.06.2021 г. на Ч. Д. Н. е изплатено обезщетение по щетата в размер на 206,22 лева.

Видно от Свидетелство за регистрация част II № 800217581 по отношение на лек автомобил „****" с peг. № **** , същият е собствен на Ч. Д. Н., а според приложения по делото документ за извършен периодичен технически преглед за автомобила, последният е преминал годишен технически преглед на 09.11.2020 г. със срок на валидност до м. 11 на 2021 г.

С регресна покана изх. № 310008431/04.08.2021 г., получена от ответника на 06.08.2021 г. съгласно приложената обратна разписка, ищецът го е поканил в 7-дневен срок от получаването й да му възстанови по посочена банкова сметка застрахователно 3 обезщетение в размер на 221,22 лева.

От представените от ответника писма от Общинско предприятие „Екопрогрес“ гр.Хасково с изх. № 782/24.06.2022 г. и и писмо от Главен експерт в сектор „ОМП и сигурност на информацията“ при Община Хасково с рег. индекс 11-03-01-227#3/27.06.2022 г. се установява, че в периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. не са подавани или постъпвали сигнали за наличие на повредени/пропаднали шахти в района на бул.“***“ гр.Хасково, както и че в същия период не са били регистрирани сигнали за запушени, непочистени, повредени и пропаднали улични шахти около кръстовището на бул.“*****“, намиращо се в близост до Автогарата и училище „*****“ гр.Хасково.

От материалите, съдържащи се в ч.гр.д. № 493 по описа за 2022г. на Районен съд – Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 3733/07.03.2022 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена З аповед № 220 от 09.03.2022г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК за процесните суми, ведно със законната лихва върху главницата от 07.03.2022 г. до изплащане на вземането и разноските по делото в размер на 25,00 лв. за държавна такса и 360,00 лв. за адвокатско възнаграждение. В предвидения от закона срок е подадено възражение от ответника. С разпореждане от 28.03.2022 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок като последният е сторил това.

По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетеля Т. Д.

Т. – водач на л.а. „*****" с peг. № ***** , която посочва механизма на настъпване на процесното ПТП, така както е описан в исковата молба, а именно че на процесната дата е управлявала посоченото МПС като се е движила в посока от Автогара гр.Хасково към Общинска полиция, с под 20 км/час. При спиране, за да даде предимство на пешеходец, преминаващ по пешеходна пътека, дясната гума на автомобила попаднала в необозначена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което гумата се нацепила, а джантата надраскала.

Съдът кредитира тези показания, доколкото са логични, последователни, пресъздават непосредствени и лични възприятия и съответстват изцяло както на събраните по делото писмени доказателства, така и назначената САТЕ, а и не се опровергават от други такива.

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза /САТЕ/, което следва да се кредитира изцяло като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че вероятният механизъм на ПТП е преминаване на лекия автомобил с предното дясно колело през пропаднала отводнителна шахта под нивото на асфалтовото покритие, при дълбочина на дупката поне около 11 см. и широчина не по-малка от 25 см. В случая е налице причинно-следствена връзка между описаното в исковата молба ПТП и настъпилите щети по автомобила, като техният размер към датата на процесното ПТП по средни пазарни цени възлиза на 210,90 лева с ДДС.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

4

Предявените искове са с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесните вземания.

Разгледани по същество, същите са изцяло основателни, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.