Решение № 64 от 12.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Пловдив, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20235300502506 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Обжалвано е Решение №42 от 06.02.2023г. на Асеновградски РС, четвърти гр.с., постановено по гр.д.№5/2022г., в частта с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Н. Н. ЕГН **********, че М. Б. Г. ЕГН **********, Е. Б. К. ЕГН ********** и Н. Б. Г. ЕГН **********, са собственици по наследство от Б. Н. Г. ЕГН ********** от гр. ***, поч. на ***г., на 8,88/осем цяло осемдесет и осем стотни/ кв.м., съставляващи реална част от поземлен имот № *** /нула нула седем нула две точка пет едно четири точка шест три/ по КККР на гр. Асеновград, неправилно заснета като част от съседен ПИ с идентификатор ***, която част е заключена между точки 47,46,73,16,47, оцветена в жълто на скица № 8 към заключението на вещото лице В. Г.. С постановеният съдебен акт е осъдена Е. Н. Н. ЕГН ********** да заплати на М. Б. Г. ЕГН ********** разноски по производството в размер на 800лв заплатен адвокатски хонорар, а на Е. Б. К. ЕГН ********** и Н. Б. Г. ЕГН ********** с адрес: гр.*** – общо сумата от 800 лева (осемстотин)лв заплатен адвокатски хонорар; осъдена е Е. Н. Н. ЕГН ********** да заплати на М. Б. Г. ЕГН **********, Е. Б. К. ЕГН ********** и Н. Б. Г. ЕГН ********** разноски по производството в размер на 55/петдесет и пет лева заплатена ДТ, 380/триста и осемдесет/лв заплатен депозит СТЕ; осъдени са М. Б. Г. ЕГН **********, Е. Б. Н. и Н. Б.

Г. ЕГН ********** с да заплатят на Н. М. Н. ЕГН ********** от гр. *** сумата от 1000 лева 1

(хиляда)лв, направени по производството разноски.

Постановено е, скица №8 към заключението на вещото лице В. Г., прието в съдебно заседание на 31,10,2022г., да е неразделна част от решението. С допълнително Решение №184/05.05.2023г. постановено по делото е допуснато изменение на Решение №42 от 06.02.2023г, в частта за разноските като е осъдена Е. Н. Н. ЕГН ********** да заплати на М. Б. Г. ЕГН **********, Е. Б. К. ЕГН ********** с и Н. Б. Г. ЕГН ********** с адрес: гр.*** разноски по производството в размер на 4105/четири хиляди сто и пет/лв и е ОСЪЖДА М. Б. Г. ЕГН **********, Е. Б. Н. ЕГН ********** и Н. Б. Г. ЕГН ********** с адрес: гр.*** да заплатят на Н. М. Н. ЕГН ********** от гр. *** сумата от 500 лева (петстотин)лв, направени по производството разноски и е допусната поправка на ОФГ в Решение № 42/06,02,2023г, като в диспозитива на същото вместо „Н. Б. Г. ЕГН **********“ да се чете: „Н. Б. Г. ЕГН **********“

Жалбоподателят Е. Н. Н. ЕГН ********** чрез процесуалния и представител адв.Л.

К. обжалва решението на първоинстанционния съд, в частта с която е уважен искът срещу жалбоподателката като незаконосъобразно, постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства, по съображения подробно изложени в депозираната жалба. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционния акт и вместо него постанови друг, с който да отхвърли предявеният иск с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР. Не претендира разноски пред въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатските хонорари на въззиваемите по двата представени списъка с направети такива.

Въззиваемата страна М. Б. Г. ЕГН **********, чрез процесуалния и представител адв. Л. А. –М. оспорва жалбата и наведените с нея доводи като неоснователни, моли да се потвърди решението на първоинстанционният съд, в обжалваната част като правилно и законосъобразно като подробни съображения излага в отговора. Претендират се направени пред настоящата инстанция разноски, съгласно представения списък.

Въззиваемите Е. Б. К. ЕГН ********** и Н. Б. Г. ЕГН **********, чрез процесуалния им представител адв. Р. А. - К. оспорва жалбата като неоснователна по съображения подробно изложени в отговора. Моли да се потвърди първоинстанционния акт, в обжалваната част като правилен и законосъобразен.

Въззиваемият Н. Б. Г. ЕГН ********** не взема становище по въззивната жалба.

Съдът е сезиран и с частна жалба от Е. Б. К. ЕГН ********** с и Н. Б. Г. ЕГН ********** против допълнително Решение №184/05.05.2023г. постановено по делото е допуснато изменение на Решение №42 от 06.02.2023г, в частта за разноските, с която Е. Н.

Н. ЕГН ********** е осъдена да заплати на ищците разноски по производството в размер на 4105/четири хиляди сто и пет/лв, иска се допълнително присъждане на тези разноски, от общо направени такива от 5 705лв, а не както е приел районният съд общо от 4 105лв., в която връзка се иска отмяна на постановеното допълнително решение, като вмест него се се присъди допълнително сумата от 4 105лв.

Съдът е сезиран и с втора частна жалба депозирана от М. Б. Г. против допълнително 2

Решение №184/05.05.2023г, в частта за разноските, като се иска отмяната му, като вместо това съдът постанови заплащането на пълният размер на поисканите от ищците разноски общо от 5 705.00лв т.е. да се присъди допълнително сумата от 4 105лв.

Ответницата по частните жалби - Е. Н. Н. ЕГН ********** оспорва същите като неоснователни по съображения изложени в депозирания отговор.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на въззивната жалба, намира за установено следното:

Решението на РС, в частта с която е отхвърлен иска по отношение на Н. Б. Г.– не е обжалвано и е влязло в сила.

Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Предмет на въззивен контрол е решението на първата инстанция, в частта с която е уважен иска с правно основание чл.54 ал.2 ЗКИР, като е признато за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици по наследство от Б. Н. Г. ЕГН ********** починал на 03.05.2018г., на 8,88 кв.м., съставляващи реална част от поземлен имот № *** по КККР на гр. Асеновград, неправилно заснета като част от съседен ПИ с идентификатор ***.

Недоволна от постановеният съдебен акт, в частта с която е уважен иска, жалбоподателката навежда няколко основни оплаквания в жалбата си, а именно: първоинстанционният съд не преценил в съвкупност събраните по делото доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че тя е собственик на процесната част легитимира се като такъв с Нотариален акт от 2004г. и изтекло в нейна полза давностно владение, считано от 2004г. до предявяване на исковата молба, като се има предвид, че имотът, който е закупила, съответно завладяла е в граници, местоположение и площ, които не са променяни и съответстват на тези, при които ги е придобила; регулацията по плана от 1973 г., променял границата като начупена линия спрямо плана от 1959 г. - не е приложена, а последващите планове от 1992 г. и 2004 г. възстановявали положението по плана от 1959 г.; неправилно съдът не е кредитирал показанията на св.А. и св.П., които кореспондирали със заключението на вещото лице, според които границата е била права линия и ако е оформена чупка, която присъединява част от имота на ответницата към този на ищците, то това място е било различно от спорното; съдът не е обсъдил и възражението й за давност.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема 3 предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о.

ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебния си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства, като след преценката им изцяло възприема фактическата обстановка установена от районният съд. Същата се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са подробно и задълбочено анализирани в атакувания акт и адекватно отнесени към приложимото право. Споделят се и изводите на районният съд за начина, по който следва да се ценят събраните по делото доказателства, както и правните изводи, които те обосновават, поради което на основание чл.272 ГПК, съдът препраща към мотивите на първоинстанционния акт.

По отношение на наведените в жалбата оплаквания:

Доколкото предмет на разглеждане е иск с правно основание чл.54 ал.2 ЗКИР, то за да се приеме, че е налице грешка в кадастралната основа, при която вярната имотна граница е заснета погрешно, изключвайки определена част от имот собственост на ищеца, предавайки я съответно към имота на ответника, ищецът следва да установи по несъмнен начин, че към момента на кадастралното заснемане, той вече е бил собственик на тази част. Казано по друг начин, придобиването на претендираната спорната част от страна на ищеца, следва да бъде реализирано преди деня на заснемането на имотната граница.

За прецизност следва да бъде посочено, че подобна грешка се допуска в резултат на извършени от администрацията действия при заснемане на имотните граници или при едностранни действия от страна на единият собственик на два съседни парцела, съответно без съгласието на другия, при които действия едностранно се променя имотната граница между двата парцела, след което тази промяна става основа за погрешно кадастрално заснемане.

В конкретният случай такава грешка се установява.

В трайната си практика ВКС приема, че предмет на делата с иск с правно основание чл.54 ал.2 ЗКИР е идентичен с предмета по делата в установителната им част с иск за собственост за имот, като в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни, от което пък следва да се направи извод, дали има несъответствие между отразеното в одобрената кадастрална карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост. С оглед на така изложеното,в настоящия казус на изследване подлежат всички последователни регулационни планове на гр.Асеновград.

Установява се от събраните по делото доказателства, че наследодател на ищците Я.

4

Д. Г. е починал на ***г, като приживе с нотариален акт №***г. на Станимашкия мирови съдия, се легитимира като собственик на нива в Станимашкото землище в м.“***“ от 1.3дка. Към този момент , за тази част от землището на гр.Асеновград не е имало кадастрална основа и регулационен план по смисъла на действащия Законъ за благоустройство на населените места в Княжество България. Първият регулационен план, ведно с кадастрална основа, съгласно изготвените две заключения на вещото лице инж-.Г. и вещото лице Й., е този одобрен през 1959г., според който част от закупената нива е включена в кадастраланата основа с пл.№3824 и за тази част е отреден улично и дворищно – регулационен план самостоятелен урегулиран парцел №XVI -3824, кв.281., като границата между имот №3818 и имот №3817 собственост на праводатЕ.те на въззивницата, е права линия, като една малка част от имота на ищците се предава към имота на ответницата по силата на дворищната регулация. Установява се обаче, че регулацията не е приложена, тъй като не е проведена специалната процедура , както по ЗПИНМ/ отм./ така и по ЗТСУ /отм./ по оценка на заплащане на предаваемото място и снабдяване с нотариален акт за собственост по искане отправено до Общината за оценка на предаваемо място. Изложеното обоснова извода, че южната имотна граница на имот №3818 собственост на праводателя на ищците, която е северната имотна граница на имот №3817 собственост на праводатЕ.те на ответницата, е останала права линия, по която се владеят самите имоти.