Решение № 3472 от 23.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3472 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110143878 по описа за 2025 година

Предявени са субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и обусловени от тяхното уважаване искания с правно основание чл.537, ал.2 ГПК.

В исковата молба ищците М. И. Г. и Р. И. А. твърдят, че са наследници на И. Г.

С., починал на 29.04.1999 г., който от своя страна бил наследник на Г. С. Т., починал на 12.09.1992 г. Поддържат, че на 30.11.1951 г. Г. Т. закупил недвижим имот – празно неурбанизирано място от 273 кв.м., съставляващо част от нива в землището на **************, за което бил съставен нотариален акт № 85, том XI, дело 2002 от 30.11.1951 г. по описа на Първи нотариус при Софийски околийски съд. Твърдят, че гореописания имот е идентичен с процесния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор ********* по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: **************, с площ по скица № 151339001/14.08.2025 г. на СГКК от 425 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начина на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 33, квартал: 2, при съседи: *********, *********, ********* и *********. Сочат, че в гореописания имот били построени три сгради, като още от раждането си ищците живеели в жилищна сграда № 2 с идентификатор *********.2. Дворното място се ползвало от всички наследници на Г.

Т., като част от тях живеели в имота, а останалите го посещавали често, като всички заплащали дължимите данъци, съобразно притежаваните от тях дялове в съсобствеността. Ищците поддържат, че по силата на наследствено правоприемство се легитимират като собственици на 1/5 ид.ч. от имота, като ищеца М. Г. продължава да 1 обитават горепосочената жилищна сграда заедно със семейството си, а ищцата Р. А. наскоро се изнесла от там, но продължава да посещава имота и да се грижи за него.

Ищците твърдят, че на 18.03.2025 г. ищецът Г. получил нотариална покана от ответницата, с която бил поканен да освободи имота, тъй като живеят там по нейна покана от преди повече от пет годни, но са злоупотребили с доверието й. При направена справка в Агенция по вписванията ищецът установил, че на 04.12.2024 г. ответницата се е снабдила с нотариален акт за собственост върху процесния недвижим имот, съставен по реда на чл.587, ал.2 ГПК, но без да има право на това. С оглед предходното ищците обуславят правния си интерес от предявените искове, като молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата А. Г. С., че по силата на наследствено правоприемство те са собственици на общо 1/5 част от поземлен имот с идентификатор ********* по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на ИД на АГКК, с административен адрес:

**************, с площ по скица № 15-1339001/14.08.2025 г. на СГКК от 425 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начина на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 33, квартал: 2, при съседи: *********, *********, ********* и *********, ведно с построената в него жилищна сграда № 2 с идентификатор *********.2 с площ от 61 кв.м., предназначение: друг вид сграда за обитаване, брой етажи: 1 /един/, стар идентификатор: няма, а издадения нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 182, том III, рег.№ 11102, дело № 493 от 2024 г. по описа на В.Г., нотариус с район на действие СРС – да бъде отменен. Претендират присъждане и на направените по производството разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва изцяло изложените в исковата молба обстоятелства, като твърди, че владее процесния недвижим имот постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и необезпокоявано в периода от 1992 г. до датата на подаване на писмения отговор. Поддържа още, че през 1990 г. заедно с брат й и сестрите й единодушно решили, че след като тя ще се грижи за болния им баща Г. Т., процесния недвижим имот следва да остане в нейна собственост и те нямат никакви претенции. Твърди, че от тогава владее имота като собствен. Оспорва твърденията на ищците, че от раждането им живеят в жилищната сграда №2, като сочи, че действително са родени там, но и двамата са напуснали имота още в края на 70-ти години. Ответницата поддържа, че след смъртта на баща й Г. Т. през 1992 г. там е живяла тя и трите й деца, плащала е редовно данъците за имота, но до снабдяването й с констативен нотариален акт партидата се е водела на името на баща й. Оспорва твърденията на ищците, че ищецът Г. е живял в сграда № 2 със семейството си, а ищцата Р. посещава имота. Твърди, че сграда № 1 е построена от баща й, а сгради № 2 и №3 са построени с личен труд, наети от нея работници и с нейни средства още през 2

70-те години. Сочи, че само тя плаща ток и вода за имота повече от 20 години.

Ответницата поддържа още, че ищецът М., който е неин племенник, я помолил да го пусне да живее за малко в сграда № 2, тъй като бил материално затруднен. Понеже й е роднина, му позволила да остане, но с пълното съзнание, че той е на гости. Той винаги е бил само държател, но не и собственик на сградата и на двора. Ответницата поддържа още, че е регистрирана на адреса на процесния имот повече от 50 години и е имало постоянно фактическо присъствие, плащала е данъците и сметките, извършвала е ремонти, а до датата на снабдяване с констативен нотариален акт ищците не са предявявани каквито и да било претенции към имота. По изложените в отговора доводи и съображения моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

Претендира и сторените по делото разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложен нотариален акт за продажба том XXII, № 74, регистър 5447, дело № 4188/1937 г. по описа на първи нотариус при Софийския областен съд, съгласно който М.С.Я. продава на Борис и Г. С.и собственото си празно място от 284 кв.м., което съставлява част от нива, цялата от 13,5 дка, находяща се в землището на с.Връбница, Софийска околия, в местността „Шаховец /Миланов чифлик/“, при съседи описани в нотариалния акт.

По делото е приложен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 85, том XI, дело № 2002/1951 г. по описа на първи нотариус при Софийския околийски съд, от който се установява, че на 31.11.1951 г. Павел Нотев Здравков е продал на Г. С. Т. празно неурегулирано място от 273 кв.м., съставляващо част от нива в землището на *********, при граници и съседи описани в нотариалния акт.

По делото е приложен нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 182, том III, рег.№ 11102, дело № 493 от 2024 г. по описа на В.Г., нотариус с район на действие СРС, съставен съгласно чл.587, ал.2 ГПК, с който А.

Г. С. е призната за собственик по наследство и давностно владение на поземлен имот с идентификатор № ********* по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: **************, целият имот с площ по скица № 15-686872/25.06.2021 г. на СГКК от 425 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начина на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 33, квартал: 2, при съседи: *********, *********, ********* и *********, заедно с построената в този имот жилищна сграда № 1 с идентификатор № *********.1, която освен гореописания поземлен имот е разположена и в поземлен имот с идентификатор № ***, но принадлежи към поземлен имот с идентификатор № *********, със застроена площ по скица № 15-31785/15.01.2024 г. на СГКК от 103 кв.м., с предназначение: жилищна 3 сграда – еднофамилна, брой етажи – един, стар идентификатор: няма, както и построената в този имот сграда № 2 с идентификатор № *********.2 с площ от 61 кв.м., предназначение: друг вид сграда за обитаване, брой етажи: един, стар идентификатор: няма, както и построената в този имот жилищна сграда № 3, с идентификатор № *********.3 с площ от 60 кв.м., с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, брой етажи: един, стар идентификатор: няма.

По делото са изискани и приложени всички съдържащи се в н.д.№ 493/2024 г. документи, послужили за издаване на процесния нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 182, том III, рег.№ 11102, дело № 493 от 2024 г. по описа на В.Г., нотариус с район на действие СРС.

По делото са приложени актуални към датата на подаване на исковата молба в съда скици на процесния недвижим имот и сграда с идентификатор № *********.2 По делото е приложено удостоверение за наследници изх.№ 263/05.02.2024 г., издадено от Столична община, район Връбница, от което се установява, че Г. С. Т. е починал на 12.09.1992 г., като е оставил 17 наследници по закон, сред които и ответницата А. Г. С. – дъщеря.

По делото е приложено удостоверение за наследници изх.№ 262/05.02.2024 г., издадено от Столична община, район Връбница, от което се установява, че И. Г. С. е починал на 29.04.1999 г., като е оставил 7 наследника по закон, сред които и двама ищци в настоящото производство.

По делото са приложени удостоверение, издадени от Районен съд – гр.Перник, от които се установява, че в особената книга на съда са вписани откази от наследството останало от З.С. С. от страна на Ц.М.С. и В.М.А., посочени като наследници на И. Г. С..

По делото са приложени разписки за платени данъци и сметки за процесния недвижим имот.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите – Г.М.М., К.Р.Й., С.Т. Г. и С, И. С,ов.

В показанията си св.С,ов разказва, че познава всички страни по делото, тъй като от както се е родил живее на същата улица срещу имота. Описва, че къщата се намира в дясната част на двора и е разделена на три семейства. В едната част живее А. и сина й, в другата З. - дъщеря на А., а в третата живеел М., неговия брат и сестра му.

Впоследствие само М. останал да живее там. Свидетелят разказва, че М. живее от раждането си в тази къща, която е напускал само докато е бил в казармата. Понеже майка му и баща му са разделени, докато учел в Дружба, ищецът живеел и при двамата си родители. Свидетелят разказва, че преди да почине бащата на ищеца живеел там, където сега живее ищеца и съпругата му. Във втората част, в която сега живее З., е живяла ответницата, а дядо Г. в първата част. Къщата представлява една постройка открай до край, разделена на три, като всяка част си има собствен вход.

4

Свидетелят разказва още, че след казармата ищецът направил ремонт на покрива на частта, в която живее, външна изолация, сменил дограмата, направил баня и тоалетната. Това било преди около 20 години. Разказва още, че всеки ползва двора, който се намира пред неговата част на къщата, не знае дали наследниците имат уговорка как да ползват имота. Свидетелят познава ответницата, но разказва, че тя не излиза, не е контактна. Не е предявявала претенции никога и за първи път миналата година чул от ищеца, че А. и нейните роднини са предявили претенции, че имота е техен. За сестрата на ищеца свидетелят казва, че живее в гр.Перник.

В показанията си св.Г. /съпруга на ищеца/ разказва, че живее на *********.

Направила си регистрация на този адрес, когато била на 18 години и оттогава до сега живее там. В къщата живеят тя, съпруга й, синът им, жена, с която няма брак и тяхното дете. Свидетелката описва, че в първата сграда живее А. със сина си Г. и неговите две деца. До тях са залепени още две стаи, в които живее дъщерята на ответницата и след това са те, като всеки си има самостоятелен вход. Двора се ползва общо, нямат писмена уговорка. Разказва, че така са живели и преди тя да отида там.