Решение № 217 от 18.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева при участието на секретаря Невена Ст. Братоева в присъствието на прокурора М. В. З. като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20251100604084 по описа за 2025 година С постановено Определение от 29.04.2025 г., по ЧНД № 5163/2025 г., 107-ми състав, НО, Софийски Районен съд, на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК е ОПРЕДЕЛИЛ едно общо най-тежко наказание измежду наказанията по НОХД № 3779/2022 г. по описа на РС-Бургас и по НОХД № 10318/2024 г. по описа на СРС на осъдения Т. М. М., от 11 /единадесет/ месеца лишаване от свобода.

На основание чл.25, ал.4 вр. чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на определеното общо най-тежко наказание 11 /единадесет/ месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 /три/ години.

ПРИСПАДНАЛ е на основание чл.25, ал.2 от НК и на основание чл.59, ал.1 от НК при изпълнение на определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ времето, през което осъденият е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“ по делата от съвкупността или е бил задържан по делата от същата съвкупност.

С определението съдът, на основание чл.23, ал.2 от НК е ПРИСЪЕДИНИЛ наказанието „Лишаване от право на управление на МПС“ за 1 срок от десет месеца, наложено на осъдения Т. М. по НОХД № 3779/2022 г. по описа на РС-Бургас.

На основание чл.23, ал.3 от НК е ПРИСЪЕДИНИЛ изцяло към определеното общо най-тежко наказание единадесет месеца „Лишаване от свобода“ и наказанието „Глоба“ в размер на 2500 лева, наложено на осъдения Т. М. по НОХД № 3779/2022 г. по описа на РС Бургас.

В законоопределеният срок против постановения съдебен акт на СРС е постъпил протест от прокурор при СРП в частта, с която първоинстанционният съд е определил отлагане на изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода“, както и относно това, че не е приведено в изпълнение, на основание чл.68, ал.1 от НК, определено на осъдения М. общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца по ЧНД № 1954/2018 г. по описа на РС-Шумен, предвид многократните осъждания на Т. М.. Моли въззивната инстанция, с оглед генералната и лична превенция да отмени определението, като постанови определеното общо наказание от 11 месеца „Лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно ефективно при „общ“ режим, както и да бъде приведено в изпълнение наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца по ЧНД № 1954/2018 г. по описа на РС-Шумен, на основание чл.68, ал.1 от НК.

Алтернативно – в случай на отлагане на наказанието, моли атакуваното определение да бъде изменено, като бъде приложена нормата на чл.67, ал.3 от НК.

В закрито заседание на 26.09.2025 г. СГС е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е приел, че не се налага събиране на допълнителни доказателства в производството, с оглед на което не е допуснал събирането на такива.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът поддържа протеста. Излага становище, че определението на СРС е неправилно и незаконосъобразно, в частта, с която е определено наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде отложено, така и в частта, с която не е приведено в изпълнение наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца по ЧНД № 1954/2018 г. по описа на РС-Шумен. Алтернативно моли атакуваното определение да бъде изменено, с приложение на чл.67 ал.3 от НК, като през 2 целия изпитателен срок от 3 години се наложат пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес – явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител.

Осъденият Т. М. редовно призован не се явява в съдебно заседание.

Представлява се от упълномощеният защитник – адв. Г. М. САК, който пледира за потвърждаване на определението на първата инстанция, като правилно и законосъобразно. Изразява становище, че към момента на определяне на условното осъждане на подзащитния му по НОХД № 3779/2022г. по описа на PC-Бургас осъденият М. е бил реабилитиран по право, която реабилитация се запазва, доколкото в изпитателния срок на нито едно от условните осъждания не е извършил престъпление, за което да му е наложено наказание „Лишаване от свобода“. Оспорва исканията за прилагане на чл.68, ал.1 от НК, както и за ефективно изтърпяване на наказанието по НОХД №3779/2022г. по описа на PC-Бургас. Алтернативно пледира да не се извършва групиране на наказанията, наложени на осъдения М. по НОХД № 3779/2022 г. по описа на РС-Бургас и по НОХД № 10318/2024 г. по описа на СРС, за да не се влошава положението на същия.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, изложеното във въззивния протест, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира за установено следното:

Въззивният протест е подаден в срок и от легитимна страна, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество, протестът се явява частично основателен при следните съображения:

Осъденият Т. М. М. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, работи, осъждан, с адрес: гр.София, ж.к.****, ЕГН: **********.

Същият е осъждан с общо пет влезли в сила съдебни акта, към датата на постановяване на определението на СРС. По отношение на три от тях е извършено групиране на наказанията с определение по ЧНД № 1954/2018 г. по 3 описа на РС-Шумен, с което му е определено едно общо най-тежко наказание в размер на шест месеца „Лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.

Посоченото определение на РС-Шумен е влязло в сила на 29.08.2018 г.

С протестираното определение СРС е извършил групиране на наказанията по последните две осъждания на Т. М., а именно:

1. С одобрено от съда споразумение по НОХД № 3779/2022 г. по описа на РС-Бургас Т. М. е осъден на общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода” за срок от 11 месеца, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за срок от три години. На основание чл.23, ал.2 са присъединени наказания „Лишаване от право на управление на МПС“ за срок от десет месеца и „Глоба“ в размер на 2500 лв. /1278,23 евро/.

Деянията, за които е осъден - престъпление по чл.281, ал.2, т.1, пр.1, т.4 и т.5 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, са извършени на 25.08.2022 г., а съдебният акт е влязъл в сила на 17.10.2022 г.

2. С одобрено от съда споразумение по НОХД № 10318/2024 г. по описа на СРС, Т. М. е осъден на наказание „Пробация” със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 2 години и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 2 години. Деянието, за което е осъден - престъпление по чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, е извършено на неустановена дата в периода от 22.07.2019 г. до 23.08.2019 г., а съдебният акт е влязъл в сила на 25.02.2025 г.

С атакуваното определение СРС е приел наличието на предпоставки за произнасяне по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, като е групирал наказанията на осъденото лице по посочените по-горе две дела и е определил общо найтежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 11 /единадесет/ месеца, изпълнението на което е отложил с изпитателен срок от три години.

Приспаднал е предварителното задържане на лицето и времето, през което лицето е търпяло наказание „Лишаване от свобода“ по делата, включени в групата и са присъединени наложените наказания „Лишаване от право на управление на МПС“ за срок от десет месеца и „Глоба“ в размер на 2500 лв.

/1278,23 евро/ по едно от делата, включени в групата. Считайки, че така 4 определеното общо най-тежко наказание ще изиграе своята превъзпитателна роля върху осъдения М., въпреки няколкократните му осъждания и степента на обществена опасност на извършителя, съставът на СРС е оставил без уважение искането на СРП за определяне на ефективно изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода“, като в мотивите си изрично е отбелязал, че се групират условно наложено наказание „Лишаване от свобода“ и „Пробация“.

С оглед данните за датите, на които са извършени деянията по двете цитирани по-горе дела и датите, на които са влезли в сила съдебните актове, законосъобразно районният съд е приел, че са налични предпоставките на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК за кумулиране на наложените на осъдения наказания, като правилно е преценил, че в случая най-тежко се явява наказанието, наложено на осъдения Т. М. по НОХД № 3779/2022 г. по описа на РС-Бургас в размер на 11 месеца „Лишаване от свобода“.

Настоящата инстанция намира, че изводите на районния съд по отношение липсата на необходимост от ефективно изтърпяване на наложеното общо най-тежко наказание, са правилни, с оглед степента на обществена опасност на извършените деяния, но същевременно, за да осигури осъществяването на генералната и индивидуалната превенция, визирани в чл.

36 от НК, счита че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.67, ал.3 от НК и по отношение на осъдения М. да бъдат постановени две от пробационните мерки по чл.42а, ал.2 от НК през изпитателния срок, в която връзка протеста се явява частично основателен. Това е така, тъй като според справката за съдимост на лицето, извън групираните присъди, са налице още три осъждания, налагането на наказанията по които не е изиграло своята роля да поправи и превъзпита осъдения и да въздейства предупредително върху него. Въззивният съд намира приложението на чл.67, ал.3 от НК за адекватно с оглед обществената опасност и морална укоримост на престъпното поведение на осъденото лице.

На следващо място, настоящият състав счита, че възраженията на прокурора относно неприлагането на чл.68, ал.1 от НК се явяват неоснователни, тъй като наложеното на осъдения М. наказание по НОХД № 10318/2024 г. по описа на СРС е „Пробация“, а посочената разпоредба изисква в изпитателния срок осъденият да е извършил друго умишлено престъпление 5 от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“, каквато хипотеза не е налице.

Поради изложеното, въззивният съд намира, че в конкретната ситуация приложението на чл.67, ал.3 от НК се явява законосъобразно, обосновано и справедливо, поради което атакуваното определение на СРС следва да бъде изменено, като през целия изпитателен срок от 3 /три/ години бъде постановено действието на следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител два пъти седмично, както и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“.

Така мотивиран и на основание и на основание чл.334, т.3 и чл.338 от НПК, Софийски градски съд, X-ти въззивен състав,

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ протоколно определение от 29.04.2025 г., постановено по ЧНД № 5163/2025 г., 107-ми състав, НО, Софийски Районен съд, като на основание чл.67, ал.3 вр. чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК НАЛАГА на осъдения Т.

М. М. с ЕГН: **********, през целия изпитателен срок от 3 /три/ години, следните пробационни мерки:

- „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност на явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;

- „задължителни периодични срещи с пробационен служител“.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6