Решение № 5076 от 21.03.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5076 гр. София, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. Й.А като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20231110120116 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена на 19.04.2023 г. от И. Д. В. - Н., ЕГН ********** с искане за налагане на мерки за защита на молителката срещу лицето, с което молителката се е намирала във фактическо съпружеско съжителство – С. Й. С., ЕГН ********** при твърдения за извършен от него акт на домашно насилие на 30.03.2023 г. , изразяващ се в блъскане с всички сили в гърдите, и при падането си назад молителката си удря главата в един ръб на кухнята, следствие на което е получила силно мозъчно сътресение.Сочи, че гореописания акт се е случил в къщата, в която молителката е живеела с ответника - С. на адрес в ..... Молителката твърди, че се е събудила в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“.Твърди, че малко преди да я изпишат от болницата си спомнила как С. я блъска.Твърди, че изпитва силен и основателен страх, че С. Й. С., може да се опита отново да я нападне с цел да я пребие до смърт.Твърдят се и предходни актове на домашно насилие извън срока по чл. 10 ЗЗДН. Сочи, че се е запознала със С. през 2020г. и никога не го е харесвала като човек, тъй като е агресивен и психически насилник. Молителката твърди, че насилникът често търсел от нея пари на заем, които не връщал. Сочи, че често употребява алкохол, следствие на което ставал агресивен и започва да крещи. Поддържа, че е имало периоди в които С. в пияно състояние се е опитвал да удари двамата й синове, но те си тръгвали в такива моменти.Твърди, че насилникът продължава с това свое поведение.Сочи, че непрекъснато живее в страх, че ще бъде подложена на такива насилнически действия, с които са заплашени пряко и непосредствено нейното здраве и живот.Моли съда със заповед за защита да наложи на ответника подходяща мярка по чл. 5 от ЗЗДН, а именно – Забрана за ответника да доближава нея, както и обитаваното от нея жилище за срок от 18 месеца.Моли съда да задължи извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие. В съдебно заседание поддържа молбата.

Ответникът заявява, че оспорва твърденията, въз основа на които е образувано 1 настоящото производство, както и издадената Заповед за незабавна защита на молителката.Твърди, че от 2020г. до 30.03.2023г. (датата на процесното деяние) е бил във фактическо съжителство с молителката в неговата къща по постоянния му адрес. Сочи, че е полагал грижи и за нейните синове – Пресиян и Ц. Поддържа, че почти всички разходи ги е покривал той.Сочи, че около 15 март е казал на молителката, че повече пари няма да дава за нейните синове и че са достатъно големи да се оправят. Твърди, че от този ден (15 март) молителката И. е променила своето отношение.Сочи, че на процесната дата – 30.03.2023г. след работа е минал през неговия съсед – В. И. да пийнат по едно питие, след което тръгнали към неговия дом.Изтъква, че още с влизането И. е започнала да вика с думите „Пак ли си пил“ след което му ударила два шамара и го изритала в слабините.

Твърди, че спонтанно е вдигнал ръцете си да се предпази и я е бутнал.Сочи, че молителката е паднала и си е ударила главата на таблата на леглото, а не в ръба на кухнята.Твърдим че неговия съсед – Васил е бил пряк свидетел на тази ситуация. Оспорва молителката И. да е изпадала в безсъзнание.Твърди, че след няколко минути е пристигнала съседката – Таня.

Сочи, че преди да дойде линейката е пристигнал нейния син – Ц. Твърди, че когато докторът е пристигнал, е преценил, че е добре да откарат молителката в болницата за снимка. Твърди, че извън болницата е чакал големия син на молителката – Пресиян, който застанал срещу него и го напръскал с лютив спрей, ударил го в лицето и тялото. Твърди, че неговия съсед – Васил му помогнал да се изправи, след което решил да се обади на сина на ответника – Илиян и на бившата му съпруга – Ирина. Твърди, че синовете на молителката продължили да го обиждат. Сочи, че пристигнали полицаи, които написали предупредителни протоколи.Поддържа, че междувременно излезнали резултатите на И. и докторите заявили пред тях и полицията, че на молителката й няма нищо. Сочи, че синовете на молителката – Пресиян и Ц. я закарали в Пирогов.Твърди, че съседите – Васил и Таня си тръгнали, а ответникът тръгнал след линейката заедно с неговия син – Илиян и неговата съпруга – Ирина.Заявява, че в Пирогов са я оставили една нощ под наблюдение.

Сочи, че е отишъл да види молителката, но тя го нагрубила.Твърди, че нападението е било организирано срещу него, а той само се защитавал.Подозира, че всичко е нагласено и насочено срещу него, тъй като ответникът отказал да издържа синовете на И..Моли съда да отмени заповедта за незабавна защита № 126 от 19.04.2023г. Моли за отхвърляне на депозираната молба.Претендира разноски.

С допълнителна Молба – Становище с вх. № 156983/05.06.2023г по становището на ответника , молителката заявява, че оспорва всичко написано от противната страна.Поддържа, че ответникът е пиел твърд алкохол всеки ден , следствие на което ставал агресивен.Сочи, че извършителя в пияно състояние я е псувал, бутал и обиждал.Твърди, че в моменти на агресия, ответникът е заплашвал възрастната му майка.Заявява, че ответникът е взимал пари, както от нея, така и от нейните синове – П.и Ц..Сочи, че на процесната дата – 30.03.2023г. около 18:20 часа ответникът е позвънял по телефона и е казал на молителката да отиде в сутерена при него.Заявява, че към 18:40 часа молителката е слезнала при него в сутерена и отваряйки входната врата, го е видяла, че е много пиян и не може да се държи на краката си.Сочи, че се обърнал към нея с думите „Бегай, бегай, махни се“, след което я 2 блъснал с две ръце в гърдите с цялата си сила.Молителката твърди, че падайки си ударила главата в ръба на горящата камина, след което се събудила в болница „Пирогов“.В допълнение оспорва изцяло изложените от ответната страна обстоятелства.

С допълнителна Молба – Становище с вх. № 259879/20.09.2023г., ответникът заявява, че молителката навежда изцяло твърдения извън приложното поле на процесния акт на домашно насилие, който се твърди.Оспорва твърденията, наведени с Молба – Становище с вх. № 156983/05.06.2023г. като неотносими и неверни.

С Молба – Становище с вх. № 48716/14.02.2024г. ответникът сочи, че видно от фиша за спешна медицинска помощ не е имало нито един обективен критерии за обобщаваните от молителката симптоми.Поддържа, че всички обективни критерии, които са открили в болницата са резултат от продължително развиваща се във времето симптоми.Посочва, че по делото няма данни за обективна симптоматика.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

ВЪВ ВРЪЗКА С ДОПУСТИМОСТТА НА МОЛБАТА ЗА ЗАЩИТА:

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”- съгласно това определение актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и противоправност на деянието на извършителя.

По делото се установява, че страните са живели при условията на фактическо съпружеско съжителство, предвид което ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2, предл. второ ЗЗДН. Съдът намира това твърдение за установено както от декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която е декларирано обстоятелството, че с лицето С. Й. С. живеели на семейни начала до 30.03.2023г. Съдът намира, че ответникът е лице, с което молителката живее при условията на фактическо съпружеско съжителство (което обстоятелство е отделено като безспорно между страните с протоколно определение от 20.09.2023 г.), предвид което попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2 ЗЗДН. Съдът, наред с това, намира за доказано твърдението, че страните са се намирали във фактическо съпружеско съжителство в период, предхождащ подаването на молбата за защита.

Описаният в молбата акт представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като са налице твърдения за осъществено физическо и психическо насилие. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.

ВЪВ ВРЪЗКА С ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА МОЛБАТА ЗА ЗАЩИТА:

По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН (л.

7 –10 по делото), епикриза от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД (л.12–13), съдебно – медицинско удостоверение № 272/2023г., издадено от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД (л.1314), болничен лист № Е20231165746 (, Протокол за предупреждение от 31.03.2023г., издаден 3 от МВР Перник (л.81), Съдебно медицинско удостоверение № 141/2023г, лист за преглед на пациент – И. Д. В.– Н. извършен от д-р. Е. М. (л.132), заключение на съдебно – медицинска експертиза (л. 144 – 149 от делото), докладна записка от МВР Перник (л.150), заключение на съдебно – техническа експертиза (л.164-173)..

Съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване в процесуалните отношения на страните обстоятелство, че молителката и ответникът са живеели във фактическо съжителство.

Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са представени.

От показанията на разпитания по делото свидетел – Ц. Л. Н., (син на молителката) преценени по реда на чл. 172 от ГПК, с оглед близката родствена връзка между свидетеля и молителката се установяват последиците за молителката от осъществения акт на домашно насилие. Разпитан в хода на съдебното дирене, свидетелят Н., посочва, че на 30.03.2023г. се е прибрал от работа и неговата майка се е обадила в 19:30 часа. В разговора молителката е споделила със сина си, че „не помни и не знае къде е“, и му е казала той и брат му да отидат при нея. Свидетелят разказва, че около 20:00 часа тръгнал за с. Драгичево, приближавайки къщата на ул. „Лебед“, свидетелят е видял как в двора влизат В. и неговата жена – Таня. Посочва, че влезнал в къщата на С., последния бил много пиян , след което е видял майка му да лежи на леглото в кухнята. Свидетелят посочва, че е молителката му е задавала въпроси от типа на „Къде е брат ти“. „Колко е часа“, „Коя дата е“, както и дали С. я е ударил. Свидетелят сочи, че някой се е обадил на линейка, но незнае кой, като след пристигането й той се качил в нея заедно с неговата майка и потеглили за болница УМБАЛ „Рахил Ангелов“. Свидетелят изрично заявява, че когато влезнал в кухнята и видял майка му да лежи на леглото, нямало други хора освен неговата майка и С.. Съдът намира, че показанията на разпитания свидетел в обсъдената им част са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът намира че следва да ги кредитира в обсъдената им част. Не кредитира показанията на свидетеля относно обстоятелството, че ответника е ударил молителката тъй като той не е присъствал на инцидента, както и досежно разменени обиди между ответника и неговия брат в болничното заведение в което е била откарана молителката след инцидента, тъй като същите са неотносими към предмета на настоящото дело и твърдения акт на домашно насилие.

Показанията на другия разпитан свидетел – В. И. (съсед), съдът кредитира в частта им, в която същият заявява, че на 30.03.2023г. към 17:30 ч. заедно със С. са били в къщата на свидетеля и са ремонтирали нещо, пийнали са по 50 гр. водка, след което са тръгнали към къщата на С. да пушат месо. Съдът кредитира и показанията на свидетеля в частта, в която сочи че молителката И. много я е боляло главата, както и че С. се обадил и извикал линейка от неговия телефон, като жената на свидетеля е взела телефона и е обяснила на диспецера за местоложението им, тъй като на ответника не му се разбирало, както и че медицинския екип е прегледал молителката и я качили в линейката. Настоящият съдебен състав кредитира показанията в обсъдената им част като логични и последователни.