Решение № 778 от 01.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 778 гр. София, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Мария Яначкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20211000502532 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение от 28 април 2021г. по гр. д. № 16828/2019г. на СГС, ГО, 1 7 състав е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на П. П. К., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпления по чл.

242, ал. 1, б. „в“ и б. „д“ вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК, за което е оправдан с влязла в сила на 22.08.2017 г. присъда от 08.11.2011 г. по НОХД № 1662/2007 г. по описа на СГС, НО, 10 състав, ведно със законната лихва върху тази сума от 22.08.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер от 100 000 лева; на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ - сумата от 15 лева разноски за производството; осъдил, на основание чл. 38, ал. 1 ,т. 2 от ЗАдв., Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат Т. Р. сумата от 353 лева - адвокатски хонорар за производството.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на П. П. К. срещу решението по гр. д. № 16828/2019г. на СГС, ГО, 17 състав в 1 отхвърлителната му част. С доводи, концентрирани върху нарушение като резултат на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, иска отмяна на решението в обжалваната част и вместо това уважаване на иска до пълния предявен размер.

Ответникът Прокуратура на РБ не е подал отговор на въззивната жалба на ищеца.

За да постанови решението си, с което е присъдил обезщетени е за неимуществени от незаконно обвинение в размер на 10 000 лв., първоинстанционният съд е приел, че вредите от образуваното срещу ищеца наказателно производство, образувано по обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление в качеството на длъжностно лице, приключило с оправдателна присъда, се изразяват във възникване на лични, здравословни и професионални проблеми, довело до съществена промяна в начина на живот на ищеца, който изпитвал естествени притеснения, че ще бъде несправедливо осъден, както и негативни последици в социален план, с оглед и широката медийна разгласа на делото. За да определи посочения размер съдът е отчел, че за продължителността на наказателното производство ищецът е получил обезщетение в размер на 3 800 лв.

Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на обжалване, е валидно, то е и допустимо в обжалваната част, а като косвен резултат от рещаващата си дейност счита същото за правилно в обжалваната част, по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ срещу ПРБ. Ищецът претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан, понесени в рамките на наказателно производство с обща продължителност от 10 години, 3 месеца и 13 дни, в размер на 100 000 лв.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ПРБ е оспорил исковете с възражения, че не са настъпили твърдените от ищеца неимуществени вреди; че не е доказано представители на прокуратурата да са 2 правили изявления за процесното обвинение в медиите, както и, че съдебната фаза на процеса е била по-продължителна, евентуално е оспорил иска и по размер.

За да се произнесе по съществото на спора, въззивният съд взе предвид следните фактически положения, твърдяни от ищеца, неоспорени от ответника:

Не е било спорно между страните, че на 23.01.2007г. с постановление на следовател при НСлС ищецът е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление в качеството му на длъжностно лице – старши специалист (митнически) в Митница Калотина, командирован в Митница Кулата, за това, че в периода 30.01.–02.04.2003г. на ГКПП-Кулата, при условията на продължавано престъпление, като помагач умишлено е улеснил посочено физическо лице да пренесе през границата на страната без знанието и разрешението на митниците стоки за търговски цели в големи размери, като отстранил спънки при извършване на деянието – престъпление по чл. 242, ал.

1, б. „в“ и „д“ вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 4 НК; на 15.02.2003г., отново в качеството на длъжностно лице и като помагач, улеснил друго лице да пренесе без знанието и разрешението на митниците стоки за търговски цели в големи размери, като отстранил спънки при извършване на деянието – престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „в“ и „д“ вр. чл. 20, ал. 4 НК. Обвинението му е предявено на 01.02.2007г. По внесения в СГС обвинителен акт е било образувано НОХД № 943/2007г., съдебното производство, по което е прекратено от съдията-докладчик с разпореждане от 04.04.2007г. поради допуснати съществени процесуални нарушения и делото е върнато на СГП.

На 08.05.2007г. в СГС е внесен обвинителен акт, с който ищецът е обвинен в извършването на същите престъпления. След проведени в продължение на повече от четири години съдебни заседания, на 08.11.2011г. е постановена оправдателна присъда по НОХД № 1662/2017г. По подаден от СГП протест въззивният съд е постановил присъда № 25/04.06.2013г. по ВНОХД № 155/2012г. на САС, потвърждаваща оправдателната присъда, постановена по отношение на ищеца. ВКС - с решение № 451/20.02.2014г. по нак. дело № 1810/2013г. - е отменил въззивната присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на САС. За втори път САС - по ВНОХД № 170/2014г. - е потвърдил оправдателната първоинстанционна присъда, постановена от СГС по отношение на ищеца. С решение № 174/13.05.2015г.

3 по нак. дело № 266/2015г. ВКС отново е отменил присъдата на САС и върнал делото на САС за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. С решение № 500/ 02.12.2016г. по ВНОХД № 433/2015г. САС е потвърдил присъдата от 08.11.2011г. по НОХД № 1662/2007г. в частта, в която ищецът е признат за невинен и оправдан по повдигнатите срещу него обвинения. С окончателно решение № 176/22.08.2017г. по нак. дело № 302/2017г. ВКС е оставил в сила въззивното решение, постановено по третото поред въззивно производство по ВНОХД № 433/2015 г. на САС. В обобщение, считано от 01.02.2017г., наказателното производство е било висящо по отношение на ищеца в продължение на 10 години, 6 месеца и 21 дни (поддържаната от него висящност е по-кратка – 10 години, 3 месеца и 13 дни и очевидно се акцунтира на продължителността на съдебната фаза).

От гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. И. и св. Г., е установено следното: - че образуваните срещу П.К. две наказателни дела са били отразени във вестниците и по телевизията, откъдето и свидетелката узнала за тях. П. почти всеки месец присъствал на съдебни заседания, което му се отразявало негативно психически; не можел да си намери работа като уволнен митничар и поради широкото медийно отразяване на обвиненията, което довело до финансови и семейни проблеми. П. започнал да се затваря и избягвал контакти, отказвал да ходи на почивки със семейството си и с близки, приятели също се отдръпнали от него, колеги коментирали обвинението. Дните преди съдебно заседание ставал мрачен, а съпругата му молила свидетелката да говори с него, за да се успокои. Той получавал хипертонични кризи и припадал и викали „Бърза помощ“. Отслабнал значително, като загубил почти половината си тегло. Три-четири пъти свидетелката го придружавала на прегледи при психиатър във ВМА, където му предписвали прием на успокоителни. След като приключило делото настъпило подобрение в състоянието му - поуспокоил се и започнал отново да контактува по-нормално, макар че останал по–затворен, намерил си и работа, родило му се второ дете, но отказвал да говори за делото.

По делото е установено, във връзка и с твърдения на ищеца, че на основание чл. 60е, ал. 2 ЗСВ той е сключил споразумение с МП за изплащане на обезщетение за нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на НОХД № 1662/2007г. по описа на СГС в размер на 3 800 лв., изплатено на 08.08.2018г.

4

Съгласно нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 във вр. с чл. 7 и чл. 4 ЗОДОВ, държавата – в лицето на съответните органи на дознанието, следствието, прокуратурата, съда, - отговаря и дължи обезщетение за всички причинени имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от образувано наказателно производство от следния незаконен акт – обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано - независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответните длъжностни лица, намиращи се в трудово или служебно правоотношение със съответния правозащитен орган (вж. и разясненията, дадени в тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. по тълк. гр. д.

№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ, задължителни за съда). Основанието за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по Наказателния кодекс и е оправдано. Без значение е дали конкретните действия, предприети от органите на предварителното производство, са били в съответствие с процесуалния закон; не е релевантно и наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите, съотв. какво е било вътрешното му убеждение (субективното отношение е от значение само за приложението на чл. 9, ал. 2 от закона). Тези обстоятелства не са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за разлика от предвидените в чл. 5 ЗОДОВ основания за отпадане или намаляване на отговорността. Обвинението в престъпление се явява незаконно винаги, щом има влязла в сила оправдателна присъда, постановена от съд, т. е. определящ е крайният резултат от определено действие или акт, от който се установява, че предприетите срещу съответно лице действия са били неоснователни, като се констатира незаконосъобразността на обвинението. В този смисъл без значение за обективната отговорност е това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Въз основа на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ не може да се признаят определени действия на прокуратурата за основателни и да се изключи нейната отговорност за тях. Законът не е предвидил като изискване за възникване на отговорността освен оправдаването и самото обвинение да е било незаконосъобразно при повдигането му. Затова и 5 отговорността е налице дори и от страна на ответника да са спазени всички законови изисквания и повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните до този момент доказателства и на вътрешното убеждение на служителя.

Отнася се до специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието само на посочените в законовата разпоредба предпоставки – в случая повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и оправдаването на лицето.

Във връзка с изложеното и по спорния предмет на въззивното производство, образувано само по жалба на ищеца , въззивният съд изхожда от положението, че в разглеждания случай е налице незаконен акт на правозащитен орган - обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е било оправдан.

Отговорността на осъдения от първоинстанционния съд ответник ПРБ се извлича от упражнените правомощия по осъществяването на ръководство и надзор върху разследването, вкл. съставянето на обвинителен акт за предаване на обвиняемия на съд и поддържането му; от задължението на прокуратурата да доказва виновността на привлечените към наказателна отговорност лица, съотв. от постановяването на присъда, с която е лицето е оправдано, с което е установена незаконосъобразността на обвинението. В настоящото производство остава спорен въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконното обвинение, който жалбоподателят счита за занижен с обжалваното решение.