Акт от 07.04.2023, Районен съд - Тервел

Р Е Ш Е Н И Е

№

От публичен регистър, том №……,стр……..

Гр.Тервел, 07.04.2023 година

Решение от книга за открити заседания №…….. от 07.04.2023 година

В името на народа

Тервелски районен съд в открито съдебно заседание, проведено на първи декември,през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Районен съдия : Росен Балкански

При участието на секретаря Милена Т.Димова и участието на прокурора................ като сложи на разглеждане докладваното от районния съдия гр.дело No442 по описа на Тервелски районен съд за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. №2734 / 20.11.2019г. от Н.Д.Г. с

ЕГН********** от гр.

Добрич , кв. „ Лозята“ , ул. „ Първи път“ № 63 , чрез адв.В.М. ***, със съдебен адрес ***, офис 4 срещу Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”- към МВР-София с адрес гр.София, ул.”Пиротска” №171А, с която са предявени осъдителни искове за заплащане на следните суми:

1500,00/хиляда и петстотин / лева, представляваща сумарно възнаграждение за положен извънреден труд в резултат на преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен в периода от 20.11.2016 година до 20.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

220,00 / дваста и двадесет / лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на главното задължение, изчислено от края на месеца, следващ тримесечието, за което не е изплащан извънреден труд до подаване на исковата молба.

В исковата молба са обективирани следните твърдения:

Ищецът работи като ПОЖАРНИКАР при PC „ПБЗН„ – гр.

ТЕРВЕЛ , към ГД „ПБЗН„ - към МВР - София - от 10.11.2016 година - до настоящия момент. Работата в системата на ГД „ ПБЗН „ е организирана на смени от по 24-часа непрекъснати денонощни дежурства /или 12-часа/, по предварително утвърдени графици за смените. През периода 20.11.2016г. - 20.11.2019г. ищецът е изпълнявал служебните си задължителни смени, всяка от които включва полагането на нощен труд - в часовия интервал от 22.00ч.-до 06.00ч. на следващия ден. Така общо за посочения период ищецъ т твърди ,че е отработил 50 нощни смени.

Положеният от него труд при сумирано изчисляване на работното време, следва да се изчислява съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.3, ЗМВР - в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени сумирано за тримесечен период. Според чл.187, ал.5 ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служители работещи на смени. Така от организацията на работа на служителя - на 24 - ,респ. 12- часови смени, при сумирано изчисляване на работното време следва, че в настоящия случай отношенията се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал.5 - 6

ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. В настоящия случай намира приложение и нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. Това е така, защото според чл. 187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи. В процесния период действащи са Наредба № 8121з-592 / 25.05.2015г. и Наредба № 8121з -776 /29.07.2016г. В тези наредби липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична регламентация обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, на неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурства, времето на отдих и почивката на държавните служители в МВР при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР, следва субсидиарно да се приложи чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време, или коефициент 1.143. Неприлагането на тази разпоредба би довело до поставяне на държавните служители, работещи в системата на МВР - в неравностойно положение спрямо другите държавни служители, което е недопустимо.

Твърди се , че към датата на завеждане на ИМ този извънреден труд - неизчислен и незаплатен от работодателя за исковия период – 20.11.2016 година до 20.11.2019г. е 250 часа, в парична равностойност - 1500 лева.

Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл. 84, ал.1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да изплати съответното възнаграждение. Ето защо, с оглед основателността на основния иск - с падеж на 1-во число след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на работното време - съобразно размера му - до завеждането на ИМ - 20.11.2019г. се претендира размер на обезщетението за забава - общо за тригодишния исков период- 220,00 лева.

С Разпореждане №790 от 22.11.2019г., съдът на осн. чл.131 от ГПК е изпратил препис от исковата молба и от приложенията към нея на ответника по гр. дело № 442/2019 год. по описа на Тервелски районен съд.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба. С дадения писмен отговор- вх. №39 / 07.01.2020 година, даден чрез процесуален представител- ст. Юрисконсулт С. П. , с адрес *** ответника оспорва основателността на исковата претенция, като излага съоражения в тази насока .

С дадения писмен отговор страната прилага : Пълномощно, ре. № 1983р-11436/ 08.08.2019 година - за процесуално представителство , Писмо-изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 гоздина на МТСП , Заповед № 8121з-791 от 28.10. 2014 година на министъра на вътрешните работи , Кадрова справка , Протоколи за отчитане на нощен труд и графици за дежурства за периода – месец ноември 2016 година до месец наември 2019 година- заверени копия със заличени лични данни на лица които не са страна по делото , Платежни бележки за възнаграждение на ищеца за месеците - от месец ноември 2016 година до месец ноември 2019 година включително . С отговора страната приема ,че положеният от ищеца през процесният период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено, което се доказва с представените от към отговора писмени доказателства - платежни бележки за възнаграждението на ищеца.

С отговора страната обективира следните свои твърдения

:

НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР.

Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл.

140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР).

Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл.

187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове.

Видът и условията за заплащане на възнаграждения, натурални престации и работното време на държавните служители в МВР съгласно обективираното в дадения писмен отговор са предмет на подробна уредба в гл. XV, раздел VI и VII от специалния ЗМВР от 2006 г. (Обн. ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006г., отм.

ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г.) (ЗМВР-2006) и гл. VII, раздел VI и VII ЗМВР от 2014 г. (Обн. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., последно изм. и доп. ДВ. бр.58 от 23 Юли 2019г.) (ЗМВР-2014). В чл. 199 и 200 от ЗМВР-2006 е регламентирана основната заплата; в чл. 201 ­допълнителното възнаграждение за продължителна работа, а съгласно чл. 202 ал. 1 се изплащат допълнителни възнаграждения, като следва изброяване на 5 вида възнаграждения.

Част от тях са приложими за системата на МВР (т. 1 - изпълнение на специфични дейности), а друга част са сред типичните по чл. 67 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - за прослужено време; за извънреден труд, постигнати резултати. Съгласно чл. 202, ал. 2 и 3 размерите и условията за изплащането на допълнителните възнаграждения се предвиждат с актове специално за системата на МВР. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМВР, обнародван в ДВ, бр. 93 от 2009 г., е добавена ал. 5, според която извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет. В ДВ, бр. 88/2010 г. в ал. 1 е въведена т. 5 - възнаграждение за специфични условия на труд, а в края на ал. 5 е добавено за държавните служители от МВР. С новия ЗМВР-2014 уредбата е реорганизирана - старите чл. 201 и 202 по отношение на видовете възнаграждения са обединени в чл. 178; обособен е нов чл. 179, чиято ал. 1 предвижда допълнително възнаграждение за труд през нощта, на официални празници и време на разположение, а ал. 2 и 3 имат общо значение, като ал. 3 възпроизвежда последната редакция на ал. 5 на стария чл.202.

Проследената нормативна история според твърденията на ответната страна обетктивирани в дадения писмен отговор,налага два извода:

1.Законотворческият разум предполага изброяването на видовете възнаграждения да е изчерпателно, в противен смисъл е безсмислено в ЗМВР-2006 да се включва възнаграждение за извънреден труд без посочен размер, ако същото се дължи по силата на ЗДСл. Излишно е и прибавянето в ЗМВР-2014 г. на възнаграждение за труд през нощта, в почивни и празнични дни и време на разположение, които също биха следвали от ЗДСл.

2.Допълнението в чл. 202, ал. 5 ЗМВР-2006, касаеща характера на изброяването, на текста „за държавните служители от МВР" показва желанието на законодателя недвусмислено да лиши служителите в МВР от допълнителни възнаграждения, определени в други нормативни актове, които не са насочени специално към служители на МВР. Последващото, нарочно добавяне на изричен текст не може да бъде отдадено на нормотехническо излишество, още повече предвид синхрона между това добавяне, едновременната отмяна на § 1а от ЗМВР-2006, препращащ към ЗДСл, и предвиждането на нов вид допълнително възнаграждение - за специфични условия на труд. Думите в чл. 202, ал. 5 от ЗМВР-2006 „със закон или акт на Министерския съвет" съществуват и към момента на това изменение, поради което не може да се приеме, че добавката касае само подзаконовите актове. Законодателят не е изключил възможността допълнително възнаграждение да бъде предвидено на друго място в ЗМВР или в друг специален закон. Сходно е положението и с отчитането на работното време и възнаграждението за извънреден труд. Приложението на общите правила по ЗДСл (и съответно КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл. 211, ал. 7 от ЗМВР-2006 и чл. 187, ал. 9 от ЗМВР-2014 г., които делегират на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. С оглед на нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и на размера им не са налице предпоставките за субсидиарно прилагането на КТ и ЗДСл и актовете, към които препращат.