Решение № 260057 от 09.05.2022, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№…95

Самоков, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ при участието на секретаря Дарина

Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 751 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Б.Г.Г., с постоянен и настоящ адрес ***, е предявил срещу „Топлофикация София“ ЕАД, гр. София, иск за установяване, че не дължи на ответника поради погасяване по давност следните суми по изпълнителен лист по ч. гр. д. № 26289/2012 г. по описа на Софийския районен съд, 91 състав: 3182,28 лв., представляваща цена за потребена топлинна енергия за периода м. ноември 2009 г. – м. април 2012 г., ведно със законната лихва, считано от 21.12.2012 г. до плащането; 432,41 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху всяка месечна вноска за периода от м. ноември 2009 г. до м. април 2012 г., считано от деня, следващ изтичането на 30-дневния период след месеца, за който се отнася, до 05.12.2012 г., както и 297,35 лв. за разноски в заповедното производство.

Твърди се в исковата молба, че заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 26289/2012 г. на СРС е влязла в сила на 14.04.2015 г. и че вземанията, за които е издадена, са погасени с изтичане на 3-годишна давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, а също така и че от влизането й в сила до предявяване на иска в настоящото производство са изтекли повече от 5 години, което евентуално обуславя прилагането и на общия 5-годишен срок на погасителната давност съгласно чл. 110 от ЗЗД. Изтъква се наличие на правен интерес у ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск спрямо ответника с горепосочения предмет, свързан с наличието на издаден изпълнителен изпълнителен лист за вземанията. Излагат се съображения, че независимо от предприетите изпълнителни действия срещу ищеца в образувани изпълнителни производства за тези вземания, тези действия не са попречили към момента на предявяване на иска давността да е изтекла.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е оспорил иска. Сочи, че изпълнителният лист е издаден в негова полза въз основа на заповед за изпълнение, поради което посочените в него вземания се погасяват с изтичане на 5-годишна давност. Изтъква, че тази давност е прекъсната преди изтичането й с подаване на молба за образуване на изпълнително производство, с която съдебният изпълнител е овластен да избира начина на изпълнение, а освен това в нея са посочени и способите за принудително изпълнение. Счита, че на основание чл.

115, б. „ж“ от ЗЗД погасителната давност спира да тече през време на висящността на изпълнителното производство и че новият давностен срок започва да тече от изтичането на 2-годишния преклузивен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК (чл. 330, б. „д“ от отменения ГПК). По тези съображения ответникът изразява становище, че в конкретния случай вземанията му срещу ищеца не са погасени по давност и моли за отхвърляне на иска.

Пред съда ищецът се представлява от пълномощника си адв. Георги Веселинов, който заявява, че поддържа иска и изразява становище за неоснователност на съображенията на ответника, изложени в отговора на исковата молба.

Ответникът не се представлява и не заявява допълнително становище по иска.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Тази по-обща правна квалификация на иска се извежда от твърденията в исковата молба, че правото на ответника за принудително изпълнение на процесните вземания е погасено по давност и че при предявяване на иска срещу ищеца не е висящо изпълнително производство. При тези твърдения на ищеца не следва да се приеме, че предявеният иск се основава на чл. 439 от ГПК. Тази разпоредба не установява някакъв особен иск на разположение на длъжника по изпълнение (това най-често, както и в конкретния случай, е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК), а и систематическото й място е в Част Пета „Изпълнително производство“, глава Тридесет и девета „Защита срещу изпълнението“ от ГПК, т. е. визираната в чл. 439 от ГПК искова защита на длъжника има за непосредствена цел преустановяване на принудителното изпълнение чрез прекратяване на висящо изпълнително производство (чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК).

Изтичането на погасителна давност по отношение на вземане погасява не самото вземане, а правото на кредитора да осъществи принудително изпълнение за неговото удовлетворяване. Затова и с оглед твърденията на ищеца в исковата молба следва да се приеме, че ищецът е поискал от съда да установи, че не дължи на ответника чрез принудително изпълнение процесните вземания.

Искът е допустим. Правният интерес на ищеца от предявяването му се основава на установените по делото обстоятелства, че за основанието и размера на процесните вземания е налице влязла в сила заповед за изпълнение, въз основа на която ответникът се е снабдил с изпълнителен лист. Така за ответника съществува непосредствена възможност да образува изпълнително производство за принудителното им удовлетворяване, което да се отрази неблагоприятно на правната сфера на ищеца.

Изводът за наличие на правен интерес у ищеца от предявяване на иска се потвърждава и от обстоятелството, че с отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска, т. е. между страните е налице правен спор относно дължимостта чрез принудително изпълнение на процесните вземания.

Искът е изцяло неоснователен.

Страните не спорят, че ответникът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК срещу ищеца, по което е образувано ч. гр. д. № 26289/2012 г. по описа на Софийския районен съд (СРС), 91-ви състав; че заявлението е уважено с издаване на заповед за изпълнение; че срещу заповедта ищецът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което ответникът е предявил установителни искове за вземанията; че по исковете е образувано гр. д. № 14964/2013 г. по описа на Софийския районен съд, 66-ти състав.

С решение № ІІ-66-279 от

08.07.2014 г. по гр. д. № 14964/2013 г. на СРС, 66-ти състав, е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, че ищецът дължи на ответника следните суми: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ – сумата 3182,28 лв., представляваща цена за потребена топлинна енергия за периода м. 11.2009 г. – м. 04.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 21.12.2012 г. до плащането и на основание чл. 86 от ЗЗД – сумата 432,41 лв., представляваща лихва за забава върху всяка месечна вноска за периода м. 11.2009 г. – м. 04.2012 г., считано от деня, следващ изтичане на 30-дневния период след месеца, за който се отнася, до 05.12.2012 г. С решението ищецът е осъден да заплати на ответника и сумата 665,39 лв. за разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете.

Видно е от отбелязването на решението, че същото е влязло в сила на 19.04.2015 г.

На основание чл. 416 от ГПК с влизането в сила на посоченото съдебно решение е влязла в сила и заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 26289/2012 г. на СРС, 91-ви състав – за сумите, посочени в установителния диспозитив на решението, представляващи цена на потребена топлинна енергия и лихва за забава, както и за сумата 297,35 лв. разноски в заповедното производство. Затова и на посоченото нормативно основание за тези суми на 09.07.2015 г. е издаден изпълнителен лист в това производство.

Материално-правният източник и характерът на вземанията, заявени в заповедното производство и посочени в установителния диспозитив на съдебното решение, са определяли 3-годишен срок на погасителната давност за тях съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, като тази продължителност на давностния срок е била приложима за тези вземания до влизане в сила на 19.04.2015 г. на решението по гр. д. № 14964/2013 г. на СРС, с което влиза в сила и заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 26289/2012 г. на СРС. Тригодишната погасителна давност е прекъсната с фингираното предявяване на иска при подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК (фикцията е установена в чл. 422, ал. 1 от ГПК), откогато на основание чл. 117, ал. 1 от ЗЗД е започнала да тече нова давност, която в същия момент е спряна и не е текла по време на цялата висящност на исковото производство по гр. д. № 14964/2013 г. на СРС (чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД).

От влизане в сила на съдебното решение по гр. д. № 14964/2013 г. на СРС обаче, с който момент законът свързва и влизане в сила на заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 26289/2012 г. на същия съд, този нов давностен срок е всякога 5-годишен (чл. 117, ал. 2 от ЗЗД).

Следователно вземанията на ответника, посочени в установителния диспозитив на съдебното решение, с което се установява съществуването им, както и вземането на ответника за сумата 297,35 лв. разноски в предходно развилото се заповедно производство, се погасяват с изтичане на 5-годишен срок от влизане в сила на съдебното решение на 19.04.2015 г.

Преди изтичането му този давностен срок е спрял да тече на 13.03.2020 г. по силата на специалната императивна и служебно приложима разпоредба на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (ДВ, бр. 28/2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) и не е текъл до 20.05.2020 г. на основание § 13 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.). Казано иначе, щом на 13.03.2020 г. погасителната давност за процесните вземания е спряла да тече 37 дни преди изтичането й на 19.04.2020 г., то по силата на посочените разпоредби този остатък от 37 дни от нея е продължил да тече от 21.05.2020 г. и би следвало да изтече на 28.06.2020 г.

Ответникът е реализирал правото си да отправи въз основа на изпълнителния лист, с който се е снабдил, искане за образуване на изпълнително производство за принудително удовлетворяване на процесните негови вземания срещу ищеца преди изтичане на продължения срок на погасителната давност за тях, като с молба до ЧСИ Сия Халаджова, с район на действие съдебния район на СГС, заведена с вх. № 16022/29.05.2020 г., е поискал образуване на изпълнително дело срещу ищеца и предприемане на конкретни изпълнителни действия за събиране на тези вземания. По молбата е образувано изп. д. № 1082/2020 г. по описа на ЧСИ Халаджова. Съдържащите се в молбата за образуване на производството искания на ответника за предприемане на конкретни изпълнителни действия, както и възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител да определи начина на изпълнението, обосновават извод, че с подаването на тази молба 5-годишната давност за погасяване на процесните вземания е прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД и от този момент е започнала да тече нова 5-годишна давност за тях (чл. 117, ал. 1 от ЗЗД), която не е изтекла нито до предявяване на иска в настоящото производство, нито до приключване на устните състезания, респ. до обявяването на решението по делото.

По изпълнителното дело няма никакви данни съдебният изпълнител да е констатирал нередовности на тази молба, включително и относно спазването на изискването на чл. 426, ал. 2 от ГПК взискателят – настоящ ответник да посочи в нея един или повече начини на изпълнение, необходими за удовлетворяване на вземанията му, нито се установява съдебният изпълнител да е дал на взискателя указания за отстраняване на такива или други нейни нередовности по реда на чл. 426, ал. 3, вр. чл. 129 от ГПК, които да са съобщени на последния и той да не ги е изпълнил.

Вярно е, че производството по това изпълнително дело е прекратено с немотивирано и недатирано ръкописно постановление, обективирано върху разпореждането за образуването му най-късно на 30.07.2020 г., откогато датира съобщение изх. № 24759/30.07.2020 г. от ЧСИ до длъжника – настоящ ищец за прекратяване на производството.