Решение № 2031 от 21.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2031 гр. София, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

ДЕСИСЛАВА СТ. ЧЕРНЕВА при участието на секретаря Екатерина К. Т. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ЧЕРНЕВА Въззивно гражданско дело № 20211100507696 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Прокуратура на Република България против решение № 20056876/02.03.2021 г., постановено по гр.д. № 13244/2020г. по описа на Софийския районен съд, 81 състав, с което е признато за незаконно уволнението на Н. Н. Т., извършено със заповед № РД-08- 77/14.01.2020 г. на Главния прокурор за прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника Прокуратура на Република България на основание чл.340а, ал. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), и е отменена като незаконосъобразна заповед № РД -08 - 77/14.01.2020 г. на Главния прокурор, ищецът е възстановен на заеманата до уволнението длъжност „Главен вътрешен одитор“ в звено „Вътрешен одит“ в Администрацията на главния прокурор. С обжалваното решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 16447,20 лева, представляваща обезщетение за периода от 14.01.2020 г. до 14.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 10.03.2020 г. до окончателното плащане, и разноски в размер на 1200 лв., както и е отменена Заповед № РД08-75/13.01.2020 г., с която е наложено дисциплинарно наказание „забележка” на Н. Н. Т., на длъжност „Главен вътрешен одитор“ в звено „Вътрешен одит“ в Администрацията на главния прокурор.

В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано, тъй като съдът неправилно извежда извода, че с оглед заеманата от ищеца длъжност – „ Главен вътрешен одитор“, звено „ Вътрешен одит“ в ПРБ, приложение намира разпоредбата на чл. 21, ал. 5 ЗВОПС, съгласно която назначаването и освобождаването на ръководителя на вътрешния одит и на вътрешните одитори в организациите по чл. 12, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4 и 5, ал. 3 и ал. 4 се извършва след писмено съгласие на министъра на финансите.

Поддържа се, че нормата на чл. 340а, ал. 6 от Закона за съдебната власт е специална и 1 дерогира разпоредбата на чл. 21, ал. 5 ЗВОПС, както и основанията за прекратяване на трудовите правоотношения по КТ, като в тази връзка се сочи, че основанията за прекратяване на трудовото правоотношение на съдебен служител са предвидени в чл. 340а, ал. 5 и чл. 340а, ал. 6 ЗСВ и по силата на препращащата норма на чл. 359 ЗСВ в КТ – Глава XVI „ Прекратяване на трудовото правоотношение“. Законовите основания за прекратяване на трудовото правоотношение в ЗСВ са специални. Разпоредбата на чл. 340а, ал. 6 ЗСВ дава възможност на административния ръководител на орган на съдебната власт да прекрати правоотношението със съдебен служител, получил най-ниската годишна оценка за изпълнението на длъжността, като нормата на чл. 340а, ал. 6 КТ е специална и за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание е достатъчно да се осъществи описаният фактически състав, изискващ осъществяването на две кумулативни предпоставки, които в конкретния случай са реализирани, а именно получена е най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Сочи се, че приложението на чл. 21, ал. 5 ЗВОПС при прекратяване на трудово правоотношение със съдебен служител на основание чл. 340а, ал. 6 ЗСВ би довело до нарушаване на независимостта на работодателите – административни ръководители на органи на съдебната власт. Поддържа се становище, че разпоредбата на чл. 21, ал. 5 ЗВОПС е приложима само по отношение на субсидиарно приложимите разпоредби за прекратяване на трудовото правоотношение по Кодекса на труда, при които е важно да се съблюдава изискването за независимост на вътрешния одитор при изпълнение на дейността. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е уважил иска с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ, тъй като с прилагането на трудовото досие и съдържащите се в него документи е доказана законността на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „забележка“ за извършено нарушение на трудовата дисциплина. В тази връзка жалбоподателят излага, че е налице индивидуализиране с всички обективни и субективни признаци на извършеното нарушение, посочени са и обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му, в този смисъл процесната заповед на главния прокурор отговаря на изискванията на чл. 195, ал.1 КТ за мотивираност, а от друга страна, преди налагането на дисциплинарното наказание работодателят е изпълнил вменените му по смисъла на чл. 193 КТ задължения, като е изискал обяснения за всички факти, свързани с наложеното дисциплинарно наказание, и е приел същите на служителя, дадени по повод на дисциплинарните нарушения. Твърди, че районният съд не е взел предвид всички гореизложени факти и обстоятелства при постановяване на първоинстанционното решение.

По подробно изложените съображения жалбоподателят моли въззивният съд да отмени решението на СРС като неправилно и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове, както и да му присъди възнаграждение по чл. 78, ал.8 ГПК за двете инстанции.

Въззиваемата страна е представила отговор на въззивната жалба в законоустановения срок, с който жалбата се оспорва с доводи за неоснователност и се моли съдът да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноските по делото.

С определение от 24.03.2022 г. на основание чл. 227 ГПК на страната на починалия в хода на процеса ищец са конституирани наследниците му по закон Е. Н. Т. и А. Н. Т..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, 2 поради което следва да се приеме, че същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Това означава, че въззивната инстанция осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като служебно следи единствено за спазването на императивните материалноправни норми.

При извършената проверка се установява, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка с наведените в жалбата доводи следва да се добави и следното:

Съществуващото между страните трудово правоотношение е прекратено едностранно от ответника без предизвестие на основание чл. 340а, ал. 6 ЗСВ – поради получена найниска годишна оценка – 5 „ Слаб“ на изпълнението на заеманата от ищеца длъжност „ главен вътрешен одитор“ в звено „ Вътрешен одит“ за периода на атестиране от 01.12.2018 г. до 30.11.2019 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 340а, ал. 6 ЗСВ работодателят може да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие със съдебния служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка.

Анализът на цитираната правна норма налага извода, че урежда потестативното право на работодателя едностранно да прекрати трудовото правоотношение с работника/служителя при наличие на определените в хипотезиса на нормата предпоставки и е относимо както към безсрочните, така и към срочните трудови договори, а надлежното му упражняване се осъществява чрез отправяне на писмено изявление, без предизвестие. В настоящият случай правоотношението между страните е прекратено по реда на чл. 335, ал.2, т. 3 КТ, т.е., с връчването на на 14.01.2020 г. на ищеца на заповед № РД-08-77/14.01.2020г. на главния прокурор на Република България.

В разглежданата хипотеза в тежест на работодателя е да установи при условията на пълно и главно доказване законността на уволнението на основанието, на което е извършено, както правилно е указана от първоинстанционния съд с доклада по делото доказателствената тежест на страните. При така разпределената доказателствена тежест настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ е основателен, като съображенията за това са следните:

С оглед възраженията на ответника, следва да се приеме, че основният спорен по делото въпрос е относно относимите правни норми и реда за тяхното прилагане, доколкото и с въззивната жалба ответникът поддържа становището, че нормата на чл. 340а, ал. 6 от Закона за съдебната власт е специална и дерогира разпоредбата на чл. 21, ал. 5 ЗВОПС, както и основанията за прекратяване на трудовите правоотношения по КТ.

Съществувалото между страните правоотношение отговаря на определението за трудово по см. на чл.1, ал.2 КТ, като с оглед обстоятелството, че работодател е Прокуратурата на РБ, то за правоотношението е приложим специалният закон - ЗСВ, като само за неуредените въпроси за съдебните служители субсидиарно се прилага КТ - чл. 359 ЗСВ.

Настоящата съдебна инстанция приема, че с оглед заеманата от ищеца длъжност „главен вътрешен одитор“ в звено „Вътрешен одит“, Администрация на главния прокурор, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 21, ал. 5 ЗВОПС, съгласно която 3 назначаването и освобождаването на ръководителя на вътрешния одит и на вътрешните одитори в организациите по чл. 12, ал. 2, т. 1, 3, 4 и 5, ал. 3 и 4 се извършват след писмено съгласие от министъра на финансите, като искането за назначаване и освобождаване се придружава от мотиви и копия на съответни документи. Несъмнено Прокуратурата на РБ е организация, изрично посочена в цитираната разпоредба, поради което предвиденият ред за даване на съгласие на министъра на финансите за освобождаване /прекратяване на правоотношенията с одиторите/ е приложим.

Доколкото цитираната правна норма изисква мотивирано и подкрепено с писмени доказателства искане на работодателя, за да бъде дадено надлежно съгласието на министъра на финансите за освобождаването (уволнението) на вътрешния одитор, то е очевидно, че извършваната преценка относно законосъобразността на уволнението на такъв служител, включва и това дали съгласието на министъра на финансите е надлежно дадено. В този смисъл е даденият с практиката на Върховния касационен съд, намерила израз в определение № 481/28.05.2018 г. по гр. д. № 30/2018 г., на ВКС, IV г.о., отговор на релевантния и за разглеждания правен спор материалноправен въпрос по приложението на чл. 21, ал. 5 ЗВОПС.

Не може да бъде споделено становището на ответника, че тази норма е неприложима в хипотезата на уволнение по реда на чл. 340а, ал. 6 ЗСВ, доколкото последната е специална и дерогира чл. 21, ал. 5 ЗВОПС, тъй като следва да се приеме, че в случая специалният закон предвижда сложен фактически състав, като съгласието на министъра за финансите за прекратяване на правоотношение с одитор в администрацията на Прокуратурата на РБ е последният юридически факт, за да се реализира правото на работодателя - ПРБ, да прекрати правоотношението със служител, заемащ длъжността „ вътрешен одитор“.

Предвид направените изводи относно приложението на нормативните актове, съответно релевантните разпоредби в случая, съдът приема, че независимо от основанието, на което се прекратява трудовото правоотношение с одитор, назначен в ПРБ, каквато е и заеманата от ищеца длъжност, вкл. на предвидените в КТ основания, които се прилагат субсидиарно, във всички случаи, за да е законно уволнението, е необходимо писменото съгласие на министъра на финансите по предвидения в чл. 21, ал. 5 и ал. 6 ЗВОПС ред, като при липсата на такова писмено съгласие не е завършен фактическият състав на уволнението, съответно същото е незаконно.