Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1305 от 08.04.2019, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 473/2019
Вид
Определение № 1305
Подписан
08.04.2019
Състав
МАРИН ГЕОРГИЕВ МАРИНОВ, ДИАНА СТОЯНОВА, ЕЛИНА ПЛАМЕНОВА КАРАГЬОЗОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1 и ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1 и ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№……….…./…………04.2019 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИН МАРИНОВ

ЧЛЕНОВЕ

: ДИАНА СТОЯНОВА

ЕЛИНА

КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от съдия Маринов въззивно търговско дело № 473 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 12419/18.02.2019г., подадена от адв. Милена Нинова, в качеството си на особен представител на И.В.Г., против решение № 344/30.01.2019 г., постановено на 30.01.2019г . по гр.д.№ 11342/2018г. 46-ти състав по описа на ВРС, с което е прието за установено по иска на „Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против И.В.Г., ЕГН ********** ***, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 578.46 лева, представляваща главница по договор за кредит „Бяла карта“ № 471074/15.06.2016г., сключен между И.В.Г. и „Аксес Файнанс”

ООД, като вземането е прехвърлено на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.11.2014 г, сумата от 34,71 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 09.11.2016г. до 12.06.2017г. за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№6148/2018г. по описа на ВРС, ведно със законната върху главницата от датата на подаване на заявлението 30.04.2018г. до окончателното изплащане на задълженията, на осн.чл. 422, ал.1 от ГПК, като е отхвърлен иска за приемане за установено в отношенията между страните съществуването на вземания за договорна лихва в размер на 55.78 лева, начислена за периода 21.06.2016г. до 09.09.2016г., неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение чрез поемане на поръчителство в размер на 115.70 лева, начислена за периода от 06.08.2016 г. до 09.09.2016 г., разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 87.50 лева, такса разходи за дейност на служител в размер на 120.00 лева, мораторна лихва върху главницата в размер над 34,71 до претендираните 95.21 лева, и за периода след 12.06.2017г. за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№6148/2018г. по описа на ВРС, на осн.чл. 422, ал.1 от ГПК. Със същото решение въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна съдебно-деловодни разноски в размер на 550, 43 лева за исковото производство и 43.68 лева за заповедното.

Сочи се в жалбата, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, като на първо място въззивника оспорва извода на съда за наличието на легитимация на ищеца по договор за цесия от 07.11.2014г. както и че уведомлението за прехвърляне на вземането по реда на чл.99 ал. 3 от ЗЗД е достигнало до знанието на ответника И.В.Г., тъй като особения представител не разполага с представителна власт да получава подобни изявления.

Сочи, че съдът не е обсъдил възражението му, че вземането не е било изискуемо към датата на подаване на заявлението. Твърди още, че от представените по делото две уведомителни писма на

Български пощи се установявало, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия и за обявяването на кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете. Отправено е искане за определяне на възнаграждение за особения представител на въззивника.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е представен отговор от насрещната страна „Агенция за събиране на вземания” АД, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна по съображения, че фикцията на чл. 47, ал. 1 и ал. 5 от ГПК е приложима, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес, поради което се твърди, че оспорването на въззивника за недоказаност на легитимацията на ищеца е необосновано. На следващо място въззиваемият се противопоставя на възраженията на насрещната страна относно обявяването на предсрочната изискуемост, излагайки че кредитора по договора за кредит „Аксес Файнанс“ ООД е небанкова институция, поради което по отношение на него са неприложими изискванията на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, относима единствено към банките. Клаузата за предсрочна изискуемост била проявление на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД и включването и́ в договора за заем за потребление допускало автоматичното настъпване на нейните последици при осъществяване на предвидените в договора условия. С оглед гореизложеното моли за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Жалбата е депозирана в законоустановения двуседмичен срок и съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК. Не са направени доказателствени искания.

На основание чл.

47, ал. 6 от ГПК назначеният от съда особен представител е на разноски на ищеца. Възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него.

Съобразно фактическата и правна сложност на спора и обжалваемия интерес, на особения представител следва да бъде определено възнаграждение в размер на 300 лева.

Предвид факта, че ищецът не е внесъл по сметка на Варненски окръжен съд депозит в размер на дължимото възнаграждение за особен представител, същият следва да бъде задължен в срок до провеждане на открито съдебно заседание да го извърши, като в противен случай разноските ще бъдат възложени в негова тежест по реда на чл. 77 от ГПК.

По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съставът на ВОС О П Р Е Д Е Л И :

НАСРОЧВА производството по търг. дело № 473/2019г. на 15.05.2019 г. от 14 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева на адв. Милена Нинова, в качеството и́ на особен представител на въззивника за процесуално представителство по в.гр. дело № 473/2019 г. по описа на ВОС.

ЗАДЪЛЖАВА „Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против И.В.Г., ЕГН ********** ***, в срок до провеждане на открито заседание да заплати депозит за особен представител в размер на 300 лева по сметка на ВОС.

УКАЗВА на „Агенция за събиране на вземания” АД, че ако в указания срок не внесе определения депозит, сумата ще бъде принудително събрана на основание чл. 77 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.