Решение № 260063 от 11.06.2021, Софийски окръжен съд

Р Е

Ш Е Н

И Е град С., 11.06.2021 година

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

С. ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, втори въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на десети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЛАМЕН ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ:

1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА при секретаря Корнелия Лилова и в присъствието на прокурора от СОП Марин М., като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВНОХД № 416 по описа за 2020 г. на С. ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 18/23.07.2020 г., постановена по НОХД № 393/2019 г., състав на РС Б. е признал подсъдимия П.Г.М. за невинен в това, че на 03.02.2019 г. около 10.05 часа на път II – 37, 1-ви километър, в землището на с. Д., обл. С., с посока на движение от с. Д. към гр. Е. управлявал МПС - лек автомобил „О. В.“ с рег. № ЕН **** АХ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 0.97 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер ARDM 0179 (чл. 6, ал. 9 от Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, в сила на 29.09.2017 г.:

Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози се установява въз основа показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или теста за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване), след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по чл.

343б, ал. 1 от НК, както следва: със споразумение по НОХД № 537/2015 г. на РС С., влязло в сила на 06.01.2016 г., с което за извършено престъпление по чл. 343 б, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години и глоба в размер на 300 лв. и на основание чл. 343 г, вр. чл.

37, ал. 1, т. 7 от НК му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от девет месеца, като го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.

343б, ал. 2 от НК.

В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК присъдата е протестирана от прокурор при РП Б., с доводи за незаконосъобразност и неправилност. Сочи се, че фактическият извод на РС Б., че установяването концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия не е осъществено по надлежния ред е неправилен. Твърди се, че съдът е подходил формално, като е заявил, че не е спазен реда за установяване концентрацията на алкохол, поради неизпълнението на задължението на фелдшера при ФСМП П. – св. И.В. по чл. 13 от Наредба № 1/19.07.2017 г. Изтъква се, че съдът е тълкувал превратно събрания доказателствен материал, кредитирайки части от показанията на свидетелите И.Г. и Д. Г., които обслужват оправдателната позиция на подсъдимия и същевременно изцяло е пренебрегнал показанията на същите относно причините, по които свидетелят В. е отказал да вземе кръвна проба от подсъдимия и около колко часа е станало това. Неправилни се считат и изводите на съда в мотивите към постановената присъда, че подсъдимият е следвало да се яви във ФСМП П. до 12.40 часа на инкриминираната дата, тъй като в талона за медицинско изследване е указано на подсъдимия да се яви до 12.00 часа, който срок е съобразен с визирания в чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредбата.

Сочи се, че според съдебната практика на ВКС е недопустимо едно формално нарушение на Наредбата до обоснове извод за липсата на обективен признак на престъплението по чл. 343б от НК и отпадане на наказателната отговорност на подсъдимия, още повече, че в конкретната ситуация първоинстанционният съд не е отчел поведението на самия подсъдим и причините, поради които се е стигнало до изтичане на указания в талона срок за даване на кръвна проба.

Иска се отмяна на постановената оправдателна присъда и постановяването на нова (въззивна) такава, с която подсъдимият бъде признат за виновен по обвинението, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим на изтърпяване, както и наказание лишаване от право да управлява МПС при съобразяване на т. 6, б. Б от Постановление № 1/17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС.

В съдебно заседание пред СОС прокурорът от СОП М. поддържа протеста на изложените в него основания. Сочи се, че доказателствата по делото са тълкувани от първоинстанционния съд едностранчиво, а материалният закон е приложен неправилно.

Подсъдимият М. не е депозирал становище по протеста.

Пред въззивния съд защитникът му адв. Р. заема становище за неоснователност на протеста. Подчертава се, че РС Б. е извел изводите си въз основа на събраните по делото доказателства, от които се установява липсата на обективните елементи от състава на престъплението – процедурата по Наредба № 1/19.07.2017 г. е опорочена, тъй като посещението на подсъдимия не е записано в амбулаторния журнал и лекарят е отказал да вземе кръвна проба на същия.

Подсъдимият П.М. в лична защита се присъединява към становището на защитника си, а в последната си дума пред съда моли да бъде оправдан.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Срещу подсъдимия П.Г.М. с внесения за разглеждане от РС Б. обвинителен акт е повдигнато обвинение в това, че на 03.02.2019 г. около 10.05 часа на път II – 37, 1-ви километър, в землището на с. Д., обл. С., с посока на движение от с. Д. към гр. Е. управлявал МПС - лек автомобил „О. В.“ с рег. № ЕН **** АХ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 0.97 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер ARDM 0179 (чл. 6, ал. 9 от Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, в сила на 29.09.2017 г.: Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози се установява въз основа показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или теста за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване), след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по чл. 343б, ал. 1 от НК, както следва: със споразумение по НОХД № 537/2015 г. на РС С., влязло в сила на 06.01.2016 г., с което за извършено престъпление по чл. 343 б, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години и глоба в размер на 300 лв. и на основание чл. 343 г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от девет месеца – престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК.

При собствена преценка на събраните в хода на проведеното пред първата инстанция наказателно производство доказателства, настоящата съдебна инстанция намери за установена следната фактическа обстановка:

Свидетелите Ц.Д. и Г.П. ***.2019 г. били на работа и изпълнявали задълженията си по контрол на пътното движение.

Около 10.05 часа те се намирали със служебен автомобил на път II-37, 1-ви километър, в землището на с. Д.. Свидетелят Д. спрял за рутинна проверка движещия се по същия път в посока от с. Д. към гр. Е. лек автомобил „О. В.“ с рег. № ЕН **** АХ, управляван от подсъдимия П.М., в който се возела свидетелката Р. В.. При извършената проверка свидетелят Д. изпробвал подсъдимия М. с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDM 0179 и то отчело положителен резултат от 0.97 промила алкохол в издишвания въздух. Свидетелят Д. съставил АУАН за нарушението, който подсъдимият подписал без възражения. След това същият свидетел издал и връчил на подсъдимия М. талон за медицинско изследване за явяване във ФСМП П., където да му бъде взета кръвна проба. В талона било отбелязано, че подсъдимият следва да се яви във ФСМП до 12.00 часа. Подсъдимият М. заявил, че не приема показанията на техническото средство и това било вписано в талона.

След това подсъдимият М. откарал свидетелката В. до гр. Е. и около обяд на същия ден синът му – свидетелят Д. Г., го откарал до ФСМП П., за да даде кръвна проба.

По това време там дежурен фелдшер бил свидетелят И.В..

Неустановено по делото лице влязло в лекарския кабинет и се представило на свидетеля В. с личната карта на подсъдимия М., като поискало да му бъде взета кръвна проба за наличие на алкохол.

Свидетелят В. видял, че приносителят на документа за самоличност не е подсъдимият М. и отказал да вземе кръвната проба, макар да бил убеждаван от лицето да го направи. След това и подсъдимият М. влязъл в кабинета на свидетеля В. и поискал да му бъде взета кръвна проба, но свидетелят отказал с мотива, че указаното в талона време е изтекло.

След известно словесно пререкание между неустановеното лице, подсъдимия М. и свидетеля В., последният изгонил двамата посетители от лекарския кабинет. Свидетелят преценил, че не е необходимо да отразява в амбулаторния журнал както идването на неустановеното лице с личната карта на подсъдимия М., така и явяването на подсъдимия във ФСМП.

Тази фактическа обстановка въззивният съд установи от събраната в хода на съдебното следствие пред първата инстанция и в хода на въззивното съдебно следствие доказателствена съвкупност – показанията на свидетелите Д., В., Д. Г., И.Г., И.В., Г.П. и от писмените доказателства писма от ЦСМП С. АУАН, талон за медицинско изследване, справка за нарушител/водач, справка от КАТ, справка за преминали ПП в мястото на постоянно обзавеждане – анализатор на алкохол, справка от АП. Присъствието на подсъдимия М. във ФСМП П. се установява от показанията на свидетелите И.В., Д. Г. и И.Г.

(приятел на подсъдимия, който го взел от ФСМП П.).

Свидетелката М. Н.– медицинска сестра във ФСМП, не съобщава данни от значение по делото, тъй като не е възприела присъствието на подсъдимия и неустановеното по делото лице във филиала за спешна помощ.

Видно от писменото доказателство справка за съдимост, подсъдимият П.М. е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК - със споразумение по НОХД № 537/2015 г. на РС С., влязло в сила на 06.01.2016 г., с което за извършено престъпление по чл. 343 б, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години и глоба в размер на 300 лв. и на основание чл. 343 г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от девет месеца.

При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд се солидаризира с направения въз основа на доказателствата извод на първоинстанционния съд, че в конкретния случай от страна на свидетеля И.В. е допуснато особено съществено нарушение на процедурата по Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадено от МЗ, МВР и МП, обн. ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г. Свидетелят не е спазил задължението си, визирано в разпоредбата на чл. 13 от Наредбата, при явяването на подсъдимия М. за медицинско изследване в амбулаторния журнал на лечебното заведение да впише датата и часът на явяване, номерът и датата на издаване на талона за изследване и контролният орган, който го е издал, часът на вземане на пробите за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, а след изпращането им в изследващата лаборатория – и датата на изпращането.

Разпечатката съдържа 39 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f220a18a-d3bc-4b4a-9efb-04c05d05371d