Решение № 81 от 13.06.2025, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Никопол, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя В. Наумова при участието на секретаря Вероника С. Бебенова като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Гражданско дело № 20254420100015 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба депозирана от Н. И. Н. – К. от с.Д.В., чрез адв.Д.М. от АК –П. против „К.“, ЕООД, с която е предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № ******/ 15.11.2024г.

При условията на евентуалност е предявен иск по чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл.18, ал.1 от същият договор, предвиждащ заплащането на неустойка в размер на 3831.76лв., като противоречаща на добрите нрави и поради неспазване на наромите на чл.143, ал.1,от ЗЗП и на основание чл.146, ал.1, от ЗЗП.

Ищецът твърди, че по силата на соченият договор е получил сумата от 2 000лв., при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 50% и ГПР в размер на 63.26%, платими на 18 месечни погасителни вноски. Паралелно с това, ищеца следвало да заплати и неустойка в размер на 3 831.76лв., в случай че не предостави допълнително обезпечение по чл.6 от договора, която се комулирала в падежната вноска по кредита, или общо месечната погасителна вноска е нараснала на 381лв. Излага съображения за нарушаване на разпоредбите на чл. 11, и чл.19 от ЗПК.

При условията на евентуалност се излагат съображения за нищожност на клаузата на чл.18, ал.1 от процеснитя договор за неустойка, изразяваща се в значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора.Твърди се че тази клауза, освен противоречаща на добрите нрави е и недоборосъвестна, т.к. размера на същата е над 180% от сумата на отпуснатият кредит.

С оглед изложеното се моли за прогласяване нищожност на договора за кредит, и при условията на евентуалност, клаузата за неустойка. Представя доказателства. Прави 1 доказателствени искания. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска, за което развива подробни доводи за неговата неоснователност и моли същият да бъде отхвърлен. Твърди спазване на всички изисквания на ЗПК при съставяне и подписване на договора – ищецът е поискал сключването на договор, същият е изготвен съобразно исканията на клиента, които са заявени, запознал се е със съдържанието му и се е съгласил с него, получил е отпуснатия кредит. Ясно и точно били посочени – фиксираният лихвен процент, ГПР, общата дължима сума, начинът на погасяване и размерът на вноските. Твърди още, че няма правна логика, предоставената на длъжника главница, да не бъде върната от него. Представя доказателства. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните и това се установява от представения по делото Договор за потребителски кредит, № ******/ 15.11.2024г. че същият е сключен между „ К.“ ЕООД и Н. И. Н. - К. съгласно който, кредиторът е отпуснал на ответника потребителски кредит в размер на 2000лв., за срок от 18 месеца. Безспорно е, че ищеца е усвоил изцяло заемната сума, както и че страните са договорили ГЛП в размер на 50.00% , дължима месечно съгласно погасителния план с период на олихвяване – 18 месеца. В договора е посочено, че ГПР по кредита е в размер на 63.26% и представлява общите разходи на потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставеният кредит. Съгласно договора ГПР са взети предвид размера на кредита, на погасителните вноски, ГПР и възнаградителната лихва.

При непредставяне на обезпечение в двудневен срок от сключването му, съгласно уговореното в чл.6 от процеснитя договор, кредитополучателя дължи неустойка в размер на 3831.76лв., съгласно чл.18, ал.1 от договора.

По делото няма спор, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. От друга страна отпуснатият заем на ответника като физическо лице представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в ЗЗП.

На първо място, съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са 2 изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.

В настоящата исковата молба, се навеждат доводи, че договорът за потребителски кредит е нищожен/недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК, тъй като не е ясно как е формиран ГПР по кредита, т.е. за изначална негова недействителност.

ЗПК въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този договора за потребителски кредит, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11. Разпоредбата на чл.21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на процесния договор редакция на чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. При извършената проверка относно действителността на сключения между страните договор, настоящата инстанция намира, че договорът за потребителски кредит не страда от пороци, водещи до неговата недействителност в цялост и не противоречи на изискванията на посочените разпоредби на ЗПК.

Спазени са изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК относно формата на договора, както и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т.20 и ал.2 ЗПК. Не могат да бъдат споделени изложените в ИМ доводи, че договорът е недействителен, поради неяснота относно начина на формиране на ГПР.

В чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа посочване на ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

В случая не е допуснато нарушение на това изискване, тъй като в договора ясно е посочен размера на ГПР по кредита, посочена е и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит и таксата за разглеждане е включена в ГПР.

Съгласно изчисленията на съда, ГПР към монета на сключване на договор, не надвишава не надвишава пет пъти, законустановеният размер, на законната лихва за забава, поради което не е налице и нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че договорът не е недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК, че не е приложима разпоредбата на чл.23 ЗПК и кредитополучателят дължи връщане не само на чистата стойност на кредита, но и на възнаградителната лихва по същия.

В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че ответникът 3 дължи сумите за главница и възнаградителна лихва, визирани в договора сключен между страните, т.к. същият не е нищожен/недействителен на сочените от ищеца основания, поради което следва да се отхвърли като неоснователен.

По отношение договореното между страните, в процесният договор относно предоставянето на обезпечение като в случай, че не изпълни горепосоченото задължение, дължи неустойка в размер на общо 3 844.66лв., съдът намира от правна страна следното:

Член 16 от ЗПК предвижда императивно задължение на кредиторът да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.

Претендираното вземане за неустойка, произтича от клауза на договора за кредит, съгласно която неустойка се дължи, в случай, че заемателят (т.е. потребителят) не предостави обезпечение на задълженията си посредством банкова гаранция или поръчител, отговарящ на точно определени изисквания, разписани в Общите условия. Съдът намира, че такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя за връщане на заетата сума, излиза извън присъщите си функции и цели само и единствено да постигане неоснователно обогатяване, поради клаузата предвиждаща заплащане на дължимата неустойка се явява нищожна поради накърняване на добрите нрави. Предвид изложеното направеното искане досежно дължимостта на неустойката се явява основателно.

Съдът не следва да излага допълнителни мотиви, доколкото счита, че не може една договорна клауза да е нищожна на повече от едно основания. В този смисъл решение №198/10.08.2015г., Четвърто гражданско отделение, гр.д. №5252 по описа за 2014г. на ВКС. От гореизложеното следва, че процесната клауза не поражда права и задължения за страните, поради което сумата, посочена в чл.18, ал.1 от договора, не се дължи , от ищеца, при начална липса на основание.

С оглед изхода на спора, право на разноски за настоящата съдебна инстанция има ищеца. Поради изложеното, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, в размер на общо 274.32, 80лв., за заплатена д.т.

Ищецът освен това е представляван от пълномощник, на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА. Доколкото пред настоящата съдебна инстанция усилията на адв. Д.М., са се изчерпали само с изготвяне на исковата молба и същият не се явява в проведеното единствено по делото открито съдебно заседание, то обемът на оказаната правна помощ по предявеният иск, според съда съответства на възнаграждение от 480 лв., с включено ДДС която сума, следва да се присъди на адв. М. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, доколкото съдът счита, че не е обвързан с правилата, определени с Наредба № 1/2004г. на ВАдв.С.

Водим от горното съда

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, предявеният от Н. И. Н. – К. с ЕГН ********** против „К.“ ЕООД с 4

ЕИК ******, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр.с чл. 22 от ЗПК, вр. чл.11, и чл.19, ал.4 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ******, сключен на 15.11.2024г., между страните по делото, като неоснователен и недоказан.