Решение № 13776 от 11.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13776 гр. София, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело № 20221110122019 по описа за 2022 година

Подадена е искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу С.

Д. Ж., в която се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в град София, ж.к. „Връбница 1“, бл. 502, вх. А, ет. 4, ап. 10, аб. № 154485, поради което между страните било възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия. Ищецът подържа, че в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. е доставял топлинна енергия на стойност 2249,60 лева, която ответникът не е заплатил, поради което и изпаднал в забава и дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва на стойност 325,97 лева за периода от 15.09.2019 г. до 01.02.2022 г. Развиват се съображения, че ответникът му дължал и сума за главница за услугата дялово разпределение в размер на 33,09 лева за периода 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г. и обезщетение за забава в размер на законната лихва на стойност 5,68 лева за периода от 03.03.2019 г. до 01.02.2022 г., както и законната лихва от предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.02.2022 г., до окончателното изплащане.

Моли се съда да признае за установено, че ответникът му дължи посочените суми. Претендира се присъждането на сторените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата е подала отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове. Прави възражение за погасяване на претендираните суми по давност. Оспорва се качеството на ответницата на потребител на топлинната енергия поради липса на доказателства, установяващи, че същата е собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния имот. Оспорва се претенцията на ищеца за стойността на услугата дялово разпределение като неоснователна, тъй като същата била извършвана не от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, а от 1 третото лице – помагач на договорно основание, както и да е изпаднала в забава за заплащането на процесните суми. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление № 31362/18.02.2022 г. от ищеца е направено искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника в качеството му на длъжник. Съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за исковите сумите. В срок са постъпили възражения. На 08.04.2022 г. заявителят е получил указания за подаване на искова молба за оспорените суми и в едномесечния срок е била депозирана процесната искова молба.

Съдът счита, че по делото са представени писмени доказателства, от които се извежда, че ответникът да е придобил правото на собственост върху процесния апартамент по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 129, том XX, дело № 3928/1995 г. Следва да се отбележи, че макар в нотариалния акт надареното лице да е с друга фамилия, различно от това на ответницата, посочено в исковата молба ЕГН на надареното лице е същото като на ответницата, поради което съдът счита, че несъмнено е доказана идентичността между лицата. Отделно от това, видно от молбата – декларация на л. 16 от делото, ответницата е поискала откриването на партида при топлофикационното дружество за процесния имот въз основа на цитирания нотариален акт. По делото е представено на л. 15 удостоверение за идентичност от Столична община – район „Връбница“, видно от което адресът на сградата, в която се намира имотът по нотариален акт, е идентичен с адреса на сградата на процесния апартамент.

Видно от протокол от 21.10.2012 г. етажната собственост на сграда с адрес: гр. София, ул. „Връбница 1“, бл. 502, вх. А, става ясно, че на ищцовото дружество е било възложено да извършва дейността по индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата. Следователно сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е била присъединени към топлопреносната мрежа, а процесният недвижим имот е бил топлофициран.

Под № 10 в приложение № 1 към протокола е вписана ответницата с отбелязване за липса на топломери и наличието на 1 брой водомер.

По делото е изготвено заключение по съдебно-техническа експертиза.

Според експерта сумата за главница за топлинна енергия за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г., е в размер на 1630,36 лева, от което сума следва да се приспадне и сумата за възстановяване след промяна на цената на топлинната енергия за периода от 01.07.2019 г. до 31.03.2020 г. в размер на 74,23 лева. Следователно като оставаща сума се дължи 1556,13 лева за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г. Вещото лице е посочило, че сумата е начислена с оглед сградната инсталация и за затопляне на вода, доколкото в 2 имота няма отоплителни тела.

По делото е изготвено заключение по съдебно-счетоводна експертиза.

Експертът е посочил, че плащания по делото не са постъпвали. Видно от експертните изводи задълженията за дялово разпределение от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на 31,88 лева, за м. 01.2019 г. – в размер на 1,21 лева.

Съдът изцяло кредитира заключенията като подробни и логично изготвени от специалист в съответната област.

Въз основа на гореустановените фактически положения районният съд достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искове, предявени при условията на обективно и субективно съединяване с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в ЗЕ. Съгласно уредбата в него, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Според действалата нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ към процесния период „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, като са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.

Следователно посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.

Предвид представените и коментираните по-горе писмени доказателства съдът счита, че е доказано, че ответникът преди началото на исковия период е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот и като клиент е следвало да отговаря за заплащане на калкулираните задължения.

Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и други. Фактически преустановеното топлоподаване към отоплителните тела в 3 отделни имоти не променя статута на лицето като потребители (клиент) на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Макар в топлоснабдения имот да не е ползвана топлинна енергия, отдадена от отоплителните тела в него, до имота на ответницата е доставяна топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, и затопляне на вода, които услуги не са заплащани.

Съдът счита за основателно възражението за погасяване по давност, направено от ответната страна. Съгласно чл. 111, буква „в“ от ЗЗД с три годишна давност се погасяват периодичните задължения, вкл. и тези за лихви, като съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното задължение се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар за тях давността да не е изтекла. Процесните вземания са периодични, поради което и за тях съобразно чл. 111, буква „в“ от ЗЗД погасителната давност е 3 години. Касае се за трайно и периодично изпълнение на задължение по договор за доставка на топлинна енергия и за лихви върху него. Задълженията са еднородни и повтарящи се през определен период от време, като неотносимо е обстоятелството, че размерът на тези задължения е различен. Вземанията са срочни, предвид регламентираното в приложимите към тяхната изискуемост общи условия.

За задълженията за главници и за мораторните лихви върху тях за целия исков период са приложими Общите условия от 2016 г. Видно от чл. 36, ал. 1 от тях клиентите заплащат цената на услугата дялово разпределение, извършена от избран от клиентите търговец. Видно от изводите в заключението по съдебно-техническата експертиза топлинен счетоводител е бил ищцовото дружество.

Според разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността по месечните дължими суми за топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като съгласно чл. 33, ал. 2 по същия начин е уредена и изискуемостта на общата фактура. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33 от посочените Общи условия от 14 и от 2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 30-дневен, респ. 45-дневния срок, който срок започва от публикуването, респ. от издаването на общата фактура. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в приложимите общи условия, не е необходима покана, за да бъде поставен ответникът в забава (арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД).

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е входирано на 18.02.2022 г., предвид което задълженията с настъпил падеж преди 18.02.2019 г. са погасени по давност.

За задълженията за главници и за мораторните лихви върху тях за целия исков период са приложими Общите условия от 2016 г. Според разпоредбата 4 на чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат стойността по месечните дължими суми за топлинна енергия за отчетния период в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като съгласно чл.

33, ал. 2 по същия начин е уредена и изискуемостта на общата фактура.

Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33 от посочените Общи условия, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се приеме, че тече от издаването на общата фактура.

Исковият период за задължението за незаплатена цена на топлинна енергия е от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. Предвид това и експертните изводи на вещото лице по кредитираната съдебно-техническа експертиза, районният съд счита, че вземанията за главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. са погасени по давност, а за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г. задълженията в размер на 1630,36 лева продължават да се дължат.

Разпечатката съдържа 35 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f220177e-cca9-4700-a73a-5313353483cf