Решение № 294 от 16.05.2023, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 2354/2022
- Вид
- Решение № 294
- Подписан
- 16.05.2023
- В сила
- 31.05.2023
- Състав
- Габриела Тричкова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1, изр. последно · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.311 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Кодекс на труда
- чл. 224 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 228 · Кодекс на труда
- чл. 325, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 345, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 67, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 68, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 172, ал. 2 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 294 гр. Б., 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Габриела Тричкова при участието на секретаря Катрин Ат. Везенкова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20221210102354 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от Т. Й. К., с ЕГН **********, с адрес: град Б., ж.к. „Е.“, блок **, вх. В, ет. 3, ап. 9, ПРОТИВ П. к. "М"“, ЕИК: ***** със седалище и адрес на управление и призоваване: град С., улица „Х. Б.“ № 25, представлявана от председателя С. С. П..
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато уволнението на ищцата за незаконно и да бъде отменена Заповед № 1 от 26.09.2022 г. по описа на същата Кооперация, получена по пощата на 27.09.2022 г., както и да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „началник склад, с код по НКП 43212021”.
Иска се да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 5 042,28 (пет хиляди четиридесет и два лева и двадесет и осем стотинки) лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа от 27.09.2022 г. до 27.03.2023 г. (6 месеца), които претендира, ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /11.10.2022 г./ до окончателното изплащане на сумата.
Претендира се да бъдат присъдени и сторените по делото съдебни и деловодни разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е започнала в ответната кооперация за първи път работа през 1980 г. Сочи се, че след едно кратко прекъсване за втори път същата започнала да работи от септември 1981 година. Твърди се, че през дългия си трудов стаж в кооперацията ищцата заемала различни длъжности – като сервитьор, консултант-продавач, управител на обект, отговорник. Излага се, че от 17.12.2018 г. била преназначена на длъжност „началник склад”. Твърди се, че към момента на назначаването й само тя е заемала тази длъжност. Сочи се, че по това време в структурата на Кооперацията и по щатно разписание съществувала само една бройка на длъжност „началник склад”. Твърди се, че ищцата сама изпълнявала задълженията прецизно и точно, като до момента на уволнението й в склада не е работил друг освен нея. Сочи се, че по това време била член на Управителния съвет на ПК "М.", град С., какъвто е и в момента.
1
Излага се, че на 30.08.2019 г. на ищцата била връчена Заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение № 1, издадена на 19.07.2019 г.
Твърди се, че през месец август 2019 г. брутното й трудово възнаграждение с всички надбавки ежемесечно възлизало на сумата от 840,38 лева, като това е възнаграждението за последния отработен пълен месец при работодателя преди уволнението.
Сочи се, че заради незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение ищцата подала искова молба в Районен съд – Б. и било образувано гр.д. № 2688/2019 г. по описа на Районен съд – Б.. Твърди се, че в продължение на три години било водено това дело, като исковете й били уважени на двете инстанции – Районен съд – Б. и Окръжен съд – Б.. Твърди се, че още по това време адвокат П. бил заявил, че ищцата и да спечели делото същата няма да бъде допусната на работа и веднага ще бъде уволнена.
Твърди се, че с цел да се забави максимално възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност, решението на Окръжен съд – Б. било обжалвано пред ВКС. Сочи се, че било постановено определение, с което не било допуснато касационно обжалване и решението влязло в сила.
Твърди се, че на 25.08.2022 г. след съобщение на Районен съд – Б., ищцата се явила в деловодството на съда и й било връчено писмо, с което съдът я уведомява за следното: „На основание чл. 345, ал. 1 от Кодекса на труда с Решение № 908375/27.10.2020 г., постановено по гр.д. № 2688/2019 г. по описа на Районен съд – Б., влязло в законна сила на 24.06.2022 г., сте възстановена на предишната длъжност „началник склад”, с код НКП 4321 2021, в ПК "М.", със седалище и адрес на управление – гр. С., ***, ЕИК: ***** представлявана от председателя В. С. К. и можете да я заемете, ако в двуседмичен срок от получаване на настоящото съобщение се явите на работа“. Сочи се, че това било в ден четвъртък.
Твърди се, че в понеделник на 29.08.2022 г. ищцата се явила в седалището на дружеството за заемане на длъжността, придружена от А. К.. Сочи се, че най-напред посетила заемащата длъжността „човешки ресурси” М. С. М., разговаряла с нея, че желае да бъда възстановена на длъжността „началник склад”. Твърди се, че ищцата подала при нея писмено заявление, за да документира желанието й да бъде възстановена, което било заведено в деловодството с вх. № 37/29.08.2022 г. Сочи се, че в същото оставила решение на съда, нейните координати – адрес и телефон, за да бъде уведомена на коя дата да се яви на работа. Твърди се, че веднага след това била приета от председателя С. П., с когото разговаряли около 10 минути. Сочи се, че в разговора между тях ищцата му заявила, че желае да бъде възстановена на длъжност „началник склад”, като той взел от човешки ресурси заявлението, прочел го и казал, че ще уведоми ищцата кога да се яви.
Сочи се, че ищцата започнала да чака уведомяване, но такова така и не получила. Твърди се, че тъй като изтичал четиринадесетдневният срок на 07.09.2022 г., ищцата посетила седалището на кооперацията, за да започне работа. Твърди се, че сградата била заключена и там нямало никой. Сочи се, че ищцата посетила седалището заедно с член кооператора и подгласник на Управителния съвет Л. Б.. Сочи, че той не могъл да повярва, че не се изпълнява съдебното решение. Твърди, че чакала около два часа, но никой не се появил.
Твърди се, че тогава позвънила на М. С. М. на личния и тел. номер ***, тъй като същата заема длъжността „човешки ресурси”. Сочи се, че ищцата заявила, че се явява да започне работа, но в седалището няма никой, а четиринадесетдневният срок изтича на 07.09.2022 г. Твърди се, че М. М. заявила, че в седалището няма никой, защото всеки е някъде по задачи. М. М. не отговорила на ищцата на въпроса дали има издадена заповед за възстановяване от председателя. Твърди, че Б. направил снимки и видеоклип, че ищцата се е явила на работа и си тръгнали.
Сочи се, че ищцата очаквала, че след този разговор поне в следващите дни ще бъде уведомена да се яви на работа, но това не се случило. Твърди се, че при тези обстоятелства за ищцата станало ясно, че председателят на Кооперацията очевидно няма намерение да изпълни съдебното решение.
Твърди, че на 09.09.2022 г. ищцата подала в Районна прокуратура – Б. жалба, която била заведена с вх. № 8504/09.09.2022 г. Твърди се, че с жалбата поискала прокуратурата да разпореди да бъде извършена проверка и след установяване на истината да предприеме 2 необходимите действия за ангажиране на отговорността на С. С. П., в качеството му на Председател на ПК "М." – гр. С. по чл. 172, ал. 2 от НК.
Твърди се, че на 27.09.2022 г. ищцата получила по пощата писмо от ПК "М.". Сочи се, че ищцата се надявала, че това е заповед за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Твърди се, че когато отворила писмото била изненадана. Твърди се, че в него се съдържало Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 1/26.09.2022 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ. Твърди се, че още в шапката на заповедта се сочело, че „… когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно или бъде възстановен на предишната му работа от съда и същият не се яви да я заеме в срока по чл.
345, ал. 1 от КТ”. Твърди се, че през четиринадесетдневния срок ищцата се е явила два пъти лично за заемане на длъжността – на 29.08.2022 г. и на 07.09.2022 г. Твърди се, че на първата дата подала и заявление с вх. № 37/29.08.2022 г. и разговаряла лично с представляващия Кооперацията, а на втората дата, тъй като било заключено и нямало никой, ищцата се свързала по телефона с М. С. М., която заема длъжността „човешки ресурси”.
Твърди се, че през целия период от време от подаването на заявлението никой не се свързал с ищцата да я уведоми кога да започне работа и в същото време на посочения адрес й било изпратена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
Твърди се, че не била издадена заповед за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и не може да посочи друга заплата, освен получаваната през 2019 г., която възлиза на 840,38 лева.
Твърди се, че Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е незаконосъобразна. Твърди се, че в конкретния случай при стриктно спазване на разпоредбата на чл. 345, ал. 1 от КТ ищцата се явила на работа – това било на 29.08.2022 г. и на 07.09.2022 г. Сочи се, че при първото явяване ищцата документирала желанието си като подала писмено заявление. Сочи се, че свидетел на това явяване бил и синът й А. К., който я придружавал. Сочи се, че вторият път се явила на 07.09.2022 г., което станало в присъствието на Л. Б.. Твърди се, че при първото явяване на ищцата лично разговаряла с председателя и той й заявил, че ще я уведоми кога да се яви на работа. Твърди се, че при това поведение на ищцата няма никакво основание да се твърди, че „… не се е явила да заеме длъжността в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ”.
Твърди се, че при тези обстоятелства не са налице основанията на чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ.
Сочи се, че цитираната разпоредба сочи, че „трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие, когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно или бъде възстановен на предишната му работа от съда и същия не се яви да я заеме в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ”. Твърди се, че в случая става въпрос за един произвол от страна на работодателя. Твърди се, че в продължение на три години ищцата водила дела, като един от исковете бил да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – „началник склад” в ПК "М." гр. С.. Твърди се, че ищцата в четиринадесетдневния срок два пъти се явила да заеме длъжността, но никой не я допуснал.
Изпълнена е процедурата по чл.311 ГПК, във връзка с чл.131 от ГПК, като изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 07.11.2022 г. на С. П. – Председател на ПК „М.“ – гр. С..
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението не е подаден писмен отговор.
С Разпореждане № 52/09.01.2023 г. по делото е насрочено открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.
В открито съдебно заседание ищцата Т. Й. К., редовно призована, явява се лично и с адвокат К. Д., който поддържа исковата молба и предявените с нея искове.
Ответникът П. к. "М"“ – гр. С., редовно призовани, не се явява законният представител, представлява се от адвокат В. П., който оспорва исковата молба.
По делото са приобщени представените от страните писмени документи, изслушани са заключенията по допуснатите и назначени съдебно-компютърна аудио-видео-техническа 3 експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, като същите са приети и приобщени към доказателствения материал по делото. Проведен е разпит на трима свидетели.
В проведеното на 02.05.2023 г. открито съдебно заседание, на основание чл. 214, ал. 1, изр. последно от ГПК, ищцовата страна е поискала изменение на размера на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ в насока увеличаване на неговия размер, като с протоколно определение на съда от същата дата (02.05.2023 г.), на основание чл. 214 от ГПК, е допуснато изменение на размера на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ от сумата от 5 042,28 лева на сумата от 6 851,58 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, считано от 27.09.2022 г. до 27.03.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
Разпечатката съдържа 35 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f21ff814-5120-4ad9-89ca-ce229a9bb073