Присъда № 29 от 09.09.2025, Районен съд - Несебър

Мотиви към Присъда № 29 от 09.09.2025г. по НОХД № 241/2024г. по описа на Несебърския районен съд

С обвинителен акт Районна прокуратура – Бургас е повдигнала обвинение на Ж.С.

(J.S.), роден на **.**.****г. в град Б., Ч. Р., чешки гражданин, неосъждан, за това, че на 02.02.2021г., около 13:30 часа в комплекс „С.Д.*“, находящ се между к.к. Сл. б. и село Т., община Н., в блок **, етаж*, пред апартамент № *, противозаконно си служил с официални документи – лична карта № *********, издадена на **.**.****. от компетентните власти на Р.Ч., на Т.Л. (T. L.), роден на **.**.****г., с валидност до **.**.**** г.., и Свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********, издадено на **.**.**** г.. от компетентните власти на Р.Ч. на Т.Л. (T. L.), роден на **.**.****г., с валидност до **.**.****г.., като представил тези официални документи като свои с цел да заблуди длъжностни лица – Й.М.Д. на длъжност „Командир на отделение“ в група „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ към РУ Н. при ОДМВР – Б., и О.М.И. на длъжност младши автоконтрольор, първа степен в сектор „Охранителна полиция“ към РУ Н. при ОДМВР – Б., че самоличността му е Т.Л. (T. L.), роден на **.**.****г., а не действителната такава - Ж.С. (J.S.), роден на **.**.****г., като извършеното не съставлява по-тежко престъпление – престъпление по чл.318 от НК.

В съдебно заседание, протекло по реда на Глава ХХ от НПК, в хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура – Бургас поддържа обвинението във вида, в който е повдигнато, и счита, че от събраните по делото доказателства то е доказано от обективна и субективна страна. Счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Служебният защитник на подсъдимия също изразява становище за доказаност на обвинението, но счита, че са налице условията на чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.

Подсъдимият Ж.С. не се явява в съдебно заседание, като съдебното производство е протекло в негово отсъствие.

Несебърският районен съд след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Ж.С. е роден на **.**.****г., гражданин е на Чехия.

На 24.02.2020г. той е пристигнал в Република България и се е установил да живее в апартамент, в жилищен комплекс „С.Д.*“, находящ се между к.к. Сл. б. и село Т. община Н. блок **, етаж *, ап.*, който е собственост на чешкия гражданин П. С.. Основната му цел на пребиваване в Република България е да се укрие от наказателно преследване във връзка с извършена от него измама на 01.11.2019г., за което престъпление Ж.С. по-късно е осъден с Присъда от 07.08.2023г., в сила от 22.08.2023г., постановена от Градски съд – Б., Ч. р.а, и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца. Пребиваването в този апартамент, тип Студио със застроена площ от около 25 кв.м., е било със знанието и съгласието на собственика.

В първите месеци на обитаването на това жилище, присъствието в него на Ж.С. почти не се е забелязвало. Първо електричеството в жилището е било прекъснато поради неплатени сметки, и второ подс. Ж.С. почти не е излизал от апартамента. Той обаче е живеел в това жилище с две кучета, порода питбул, от които се е носела миризма в сградата, а след като подсъдимият се е нуждаел от храна, той се е принуждавал да излиза не само от жилището, но и да напуска комплекса. Бил е виждан да се придвижва с велосипед. С времето той е бил разпознаван и посочван от обитателите на комплекса като този, който 1 влиза в жилищата в комплекса и отваря автомобилите, паркирани в него. През 2020г. и 2021г. управител на Етажната собственост в комплекса е била свид. Т. П. Б.С.. В това й качество на същата се е наложила да посети въпросния апартамент и да влезе в него по повод записване показанията на водомера. Тогава тя видяла състоянието на апартамента, който е бил в безпорядък, като посочва, че е изяден от кучетата, от вътре се разнася силна и неприятна миризма. Съседи на въпросния апартамент са се оплаквали настоятелно пред управителя – свид. Бекярова, по който повод тя е поискала полицейско съдействие, а по повод нейния сигнал, че вътре в апартамента има кучета, които са източник на неприятна миризма в сградата, има и обитател, който стои затворен в апартамента, но който не е негов собственик, на 02.02.2021г. в ранния следобед на място в комплекса пристигнали полицейските служители О.М.И. и Й.М.Д.. Ж.С. отговорил на почукванията на входната врата като излязъл от апартамента, пред който го чакали полицейските служители, както и свид. Б. която ги е насочила към жилището. Тъй като обитателят на апартамента, който излязъл от жилището с маска и качулка, владеел единствено чешки език, на място бил повикан и свид. Р.Г.Т., за когото е било известно, че владее чешки език, и който да осъществява превод при проверката. Полицейските служители поискали документ за самоличност, като са им били представени лична карта и свидетелство за управление на моторно превозно средство с имена на титуляра чешкия гражданин Т.Л. (T. L.). Тъй като снимката на двата официални документа не отговаряла на проверяваното лице, го попитали за рождената му дата, а съобщената от последния такава не съвпадала с тази, отразена в личните документите. Това обстоятелство затвърдило окончателно убеждението у двамата полицейски служители, че лицето, което се представя, е различно от това, за което се отнасят личните документи, поради което го отвели в сградата на районното управление за изясняване самоличността на проверяваното лице. В управлението той е бил фотографиран, и след като снимките му са били изпратени до Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, от Интерпол – Прага в отдел „СИРЕНЕ“ – ДМОС, е предоставена информация, че е Ж.С., роден на **.**.****г. в град Бърно, гражданин на Ч.Р., който е бил обект на разследване във връзка с извършена измама, а през 2019г. е бил обвиняем.

Ж.С. е напуснал пределите на страната три дни след проверката – на 05.02.2021г.

Съдът прие гореописаната фактическа обстановка за безспорно установена и доказана, вземайки предвид доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени към делото по реда на чл.283 от ГПК, като годни и достоверни, поради което се кредитират от съда.

От правна страна:

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че на 02.02.2021г.в комплекс С.Д.*“, находящ се между к.к. Сл. б. и село Т., община Н., в блок **, етаж*, пред апартамент № *, подс. Ж.С. противозаконно си служил с официални документи – лична карта № *********, издадена на **.**.****. от компетентните власти на Р.Ч. на Т.Л.

(T. L.), роден на **.**.****г., с валидност до **.**.**** г.., и Свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********, издадено на **.**.**** г.. от компетентните власти на Р.Ч. на Т.Л. (T. L.), роден на **.**.****г., с валидност до **.**.****г.., като представил тези официални документи за свои с цел да заблуди длъжностни лица: Й.М.Д., на длъжност „Командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление Несебър при ОДМВР Бургас, и О.М.И. – младши автоконтрольор първа степен в сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление Несебър при ОДМВР Бургас, че самоличността му е Т.Л. (T. L.), роден на **.**.****г., а не действителната такава – Ж.С. (J.S.), роден на **.**.****г., като извършеното не съставлява по-тежко престъпление – престъпление по чл.318 от НК.

Налице са всички обективни и субективни елементи от престъпния състав, по който е повдигнато обвинение.

2

Предметът на престъплението – Лична карта и Свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадени на Т.Л. (T. L.), роден на **.**.****г., представляват официални документи на легалната дефиниция, дадена в чл.93, т.5 от НК. Тези документи, издадени в Ч.Р., са основни идентификационни документи за самоличност, валидни и на територията на Република България съгласно международни договори.

Налице са и специалните изисквания от обективна страна документите да са истински (доколкото не са налице условията на чл.93, т.6 от НК, които биха ги дефинирали като неистински) и да са издадени на лице, различно от лицето, което ги е използвало.

Съгласно теорията и трайната съдебна практика под „служене“ се разбира всяко използване, употреба на дадена вещ съгласно нейното предназначение. Документите за самоличност удостоверяват самоличността, а при необходимост – и гражданството, чрез съдържащите се в тях данни. Категорично както личната карта, така и Свидетелството за управление на МПС представляват документ за самоличност. В конкретния случай се установи, че подсъдимият е представил процесните Лична карта и Свидетелство за управление на моторно превозно средство при извършената му проверка по чл.70 от ЗМВР пред полицейски органи с цел да се легитимира като лице с друга самоличност и за да скрие своята такава, т.е. личната карта и СУМПС са използване по предназначение.

Престъплението по чл.318 от НК е на формално извършване, доколкото за да се приеме, че е извършено не е необходимо да настъпва общественоопасен резултат, различен от самото изпълнително деяние. В случая със самото представяне на личната карта на контролните органи, престъплението се явява довършено. Само лицето, на което даден документ за самоличност е издаден, може да го държи и да се ползва от него, поради което и извършеното от подсъдимия ползване на чужди лична карта и свидетелство за управление на МПС се явява противозаконно.

Двамата полицейски служители, пред които са представена процесните лична карта и свидетелство за управление на моторно превозно средство, представляват длъжностни лица по смисъла на чл.93, ал.1, б.“а“ от НК, доколкото изпълняват служба в държавно учреждение (Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Бургас), която не е свързана дейност на материално изпълнение.

Престъплението по чл.318 от НК се извършва само с пряк умисъл като форма на вината и съставомерна цел – да бъде заблудено длъжностното лице, пред което е представен документът. В конкретния случай от доказателствата по делото в тяхната съвкупност се установява, че подсъдимият Ж.С. е съзнавал, че представя пред двамата полицейски служители лична карта и свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадени на друго лице, че извършеното от него действие е запретено, но въпреки това го е направил, преследвайки неправомерна цел да създаде у проверяващите неправилна представа относно неговата самоличност, което е достатъчно за да се приеме, че деянието е съставомерно и от субективна страна.

Предвижданите за престъплението по чл.318 от НК наказания са лишаване от свобода до две години или пробация или глоба от 100 до 300 лева. Подсъдимият е осъждан, което е пречка за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, независимо, че към датата на извършване на деянието той е бил с чисто съдебно минало.

При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи най-тежкото измежду трите предвидени при условията на алтернативност наказания, именно „Лишаване от свобода“. Съдът отчита чистото съдебно минало на подс. Ж.С. като смекчаващо отговорността обстоятелство, но от една страна само по себе си то не е достатъчно за приложението на чл.55 от НК. То се отчита единствено за определяне размера на това наказание към минимален такъв, а именно за срок от 6 месеца, който размер съдът намира за подходящ и справедлив. Неприложимостта на другите видове наказания съдът намира първо за неподходящи, доколкото подсъдимият Ж.С.

3 не разполага със средства да заплати глоба, той не реализира доходи от трудова или друга правомерна дейност. Обстоятелството, че подсъдимият се намира извън пределите на Република България, обичайното му пребиваване не е в Република България, а оттам и липсата на постоянен или настоящ адрес на подсъдимия не позволява да се изпълнява наказание „Пробация“. От значение за определяне вида на наказанието е фактът, че подс.