Решение № 265 от 11.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Пловдив, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20245300502616 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от „Макси Грива“ ООД, ЕИК 160059352, със седалище и адрес на управление: гр. А., ***, представлявано от управителя Б.М.Г-М., чрез адв. Д., против Решение № 2964/01.07.2024 г., постановено по гр. дело № 6283/2024 г. по описа на ПдРС, XVII-ти гр. Състав, с което е съдът е осъдил „Макси Грива“ ООД да опразни предоставената му с Договор за наем с peг. № 317р-11638/12.11.2018 г. част от недвижим имот, находящ се в гр. А., ул. ***, с поземлен идентификатор ***, представляваща едноетажна сграда със складови помещения и търговска площ, с обща нетна площ 89,70 кв.м, с предназначение – търговски обект, като освободи и предаде държането на Министерство на вътрешните работи, ЕИК 000695235, с адрес: гр. София, ул. „Шести септември“ № 29, представлявано от министъра К.Г.С.. Също така жалбоподателят е осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи, ЕИК 000695235 сумата от 792,54 лева /седемстотин деветдесет и два лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

С посоченото по-горе решение съдът е прекратил производството по гр. д. № 6283/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ гр. с-в, в частта по отношение на предявения от Областна дирекция на МВР – Пловдив по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 1

ГПК иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, с който се претендира осъждане на ответникът „Макси Грива“ ООД, да опразни и да предаде на Областна дирекция на МВР – Пловдив, държането на предоставената на „Макси Грива“ ООД с Договор за наем с peг. № 317р11638/12.11.2018 г. част от недвижим имот, находящ се в гр. А., ул.

***, с поземлен идентификатор ***, представляващ едноетажна сграда със складови помещения и търговска площ, с обща нетна площ 89,70 кв.м, с предназначение – търговски обект, който имот е публична държавна собственост, актуван с Акт за държавна собственост № 434/03.12.1997 г., като недопустимо и е върнал искова молба вх. № 38232/08.04.2024 г., в частта по отношение на предявения по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД от Областна дирекция на МВР – Пловдив срещу „Макси Грива“ ООД.

Във въззивната жалба са релевирани подробни доводи за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на първоинстнационното решение, както и постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, като се отправя искане до въззивния съд за неговото обезсилване и прекратяване на производството по дело. В случай на евентуалност се иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени предявените исковете. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна- Министерство на вътрешните работи, ЕИК 000695235, с адрес: гр. София, ***, чрез юрк. Д.- П., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Постъпила е и частна въззивна жалба вх.№ 91592/05.09.2024 г., подадена от същия жалбоподател, чрез адвокат Д., против определение № 9373/01.08.2024 г. постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр. д. № 9283/2024 г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за допълване на Решение № 2964/01.07.2024 г., постановено по гр. д. № 6283/2024 г., по описа на Районен съд – Пловдив, XVІІ гр. с., в частта, имаща характер на определение, относно прекратяване на производството по делото по отношение на предявения от Областна дирекция на МВР – Пловдив.

С частната жалба са въведени подробни оплаквания за неправилност на постановеното по делото по реда на чл. 248 от ГПК определение, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за допълване на постановеното по делото решение № 2964/01.07.2024 г., в частта му имаща характер на определение. Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Отправено е искане за отмяна на атакуваното определение и вместо това да бъде допълнено решение № 2964/01.07.2024 г., като бъдат присъдените на „Макси Грива“ ООД разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 2100 лв.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от - Министерство на вътрешните работи, с който оспорва частната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното определение да бъде потвърдено.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от Областна дирекция на МВР – Пловдив, БУЛСТАТ 129009870, с адрес: гр. Пловдив, ***.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, 2 доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Съдебното решение ще бъде недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. В настоящия случай решението на Районен съд – Пловдив е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск, надлежно предявен от легитимирана страна при наличието на необходимите положителни процесуални предпоставки и при липсата на отрицателни процесуални предпоставки.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че решението на първата инстанция е недопустимо, тъй като са били налице предпоставки за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

В мотивите на Тълкувателно решение № 1/09.07.2019 г. по т.д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297 - чл. 298, чл. 300, чл. 302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело. В посоченото тълкувателно решение е прието, че решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал.

1, т. 4 ГПК, е недопустимо.

Правилно районният съд не е спрял производството по разглеждания правен спор до приключване на производството по гр. д. № 10877/2024 г., по описа на Районен съд – Пловдив, /гр.д.№1889/2024 г. по описа на АсРС- към настоящия момент/. Делото, което се твърди, че е преюдициално е със страни „Макси Грива“ ООД и Министерство на вътрешните работи искове, и има за предмет установяване на нищожност на Договор за наем с peг. № 317р-11638/12.11.2018 г., чийто предмет е временно и възмездно ползване на следния имот: „част от недвижим имот публична държавна собственост, находящ се в гр. А., ул. ***, актуван с Акт за държавна собственост № 434/03.12.1997 г., представляващ едноетажна сграда със складови помещения и търговска площ, с поземлен идентификатор ***, с обща нетна площ 89,70 кв.м, с предназначение – търговски обект“, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като противоречащ на закона, алтернативно на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, пр. 1 ЗЗД като договор, който има невъзможен предмет. В производството по предявен облигаторен иск по чл. 233, ал. 1, изр. първо от ЗЗД -за опразване на наето помещение подлежи на установяване облигационно правоотношение, което има за обект договор за наем, изпълнение на задължението на наемодателя да предостави на наемателя фактическата власт върху вещта и прекратяването на договора. Наличието на други висящи искови производства между страните по искове за собствеността на имота или за недействителност на придобивното основание за ищеца, респективно за недействителност на наемния договор, основана на възражения, изведени от твърдяно 3 право на собственост върху наетия имот или твърдения, че ищецът не е бил собственик на имота към момента на сключване на процесния договор за наем нямат преюдициално значение спрямо иска за опразване по чл. 233, ал. 1 ЗЗД /вж.

Определение № 213 от 19.03.2020 г., постановено по гр. д. № 606/2020 г., по описа на ВКС, III г. о./.Освен това възражението за нищожност на процесния договор за наем е недопустимо да се ревевира в отделен процес, тъй като в настоящото производство ответникът е навел същите възражения за нищожност на наемния договор, настъпили преди приключване на устните състезания пред първата инстанция и те са били разгледани от съда.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 233, ал.

1, изр. първо от ЗЗД. Производството е образувано от Министерство на вътрешните работи и Областна дирекция на МВР – Пловдив против „Макси Грива“ ООД, с искане да се осъди ответника да опразни и да предаде на ищците – наемодатели държането на част от недвижим имот, находящ се в гр. А., ул. ***, с поземлен идентификатор ***, представляващ едноетажна сграда със складови помещения и търговска площ, с обща нетна площ 89,70 кв.м, с предназначение – търговски обект, който имот е публична държавна собственост, актуван с Акт за държавна собственост № 434/03.12.1997 г. и е предоставен за управление на ОД на МВР – Пловдив. В исковата молба се твърди, че след проведена тръжна процедура бил сключен Договор за наем с peг. № 317р-11638/12.11.2018 г. между Министерство на вътрешните работи и „Макси грива“ ООД за част от недвижим имот, находящ се в гр. А., ул. ***, с поземлен идентификатор ***, представляващ едноетажна сграда със складови помещения и търговска площ, с обща нетна площ 89,70 кв.м, с предназначение – търговски обект. Посочва се, че процесният имот е публична държавна собственост, актуван с Акт за държавна собственост № 434/03.12.1997 г. и същият е предоставен за управление на ОД на МВР – Пловдив. Твърди се, че договорът за наем от 12.11.2018 г. бил сключен за срок от пет години, а в чл. 4 от същия била уговорена наемна цена в размер от 880 лева без включен ДДС. С Анекс peг. № 317л-1265/23.01.2023 г. към договора за наем и на основание чл. 6, ал. 1 от същия, считано от дата 12.11.2022 г., наемната цена била актуализирана съобразно инфлационния индекс, като била определена в размер на 1028,72 лева без включен ДДС. Твърди се, че срокът на процесния договор е изтекъл на дата 12.11.2023 г., поради което на ответника – наемател била връчена покана с рег. № 317000- 19824/13.11.2023 г. за освобождаване на имота. Същият бил посетен на 30.11.2023 г. от комисия, назначена със заповед на директор ОД на МВР – Пловдив, с оглед приемането му, но имотът не бил освободен от наемателя. Неосвобождаването на обекта от страна на ответника наложило връчване на втора покана на дата 13.03.2024 г., която била получена от управителя на ответното дружество Б.Г-М.. Твърди се, че и към момента на подаване на исковата молба ответникът – наемател отказва да освободи гореописания имот.

Ответното дружество оспорва предявения иск. Признава, че вследствие на тръжна процедура между Министерство на вътрешните работи и ответното дружество е сключен договор за наем с peг. № 317р-11638/12.11.2018 г. за част от недвижим имот – публична държавна собственост, находящ се в гр. А., ул. ***, с поземлен 4 идентификатор ***, представляващ едноетажна сграда със складови помещения и търговска площ, с обща нетна площ от 89,70 кв.м, както и че наемното правоотношение е възникнало за срок от пет години, считано от датата на сключване на договора. Твърди се, че към момента на актуването на имота с Акт за държавна собственост № 434/03.12.1997 г., същият представлява четири броя гаражи с обща площ 80 кв.м., построени през 1978 г., като по силата на същия акт за държавна собственост, имотът се предоставя за управление и стопанисване от Районно полицейско управление – А. на основание Разпореждане на МС № 1717/08.09.1961 г. В резултат на реализиран инвестиционен проект с обект „Изграждане и възстановяване на едноетажна сграда със складови помещения и търговска площ в УПИ II – РУ на МВР, кв. 187, град А.“ с инвеститор „Макси Грива“ ООД, на мястото на четирите рушащи се гаража, които били съборени, била построена едноетажна сграда с нова електрическа и ВиК инсталация, със складови помещения и обща използваема площ от 89,70 кв.м. Посочва се, че предназначението на обекта е за магазин за месо, който се състои от търговско помещение, две камери за съхранение на месо и месни заготовки, последните с технически спецификации, които отговарят изцяло на особеностите на обекта, в който са разположени, съблекалня за персонала и офис помещение. Освен новата електрическа и ВиК инсталация били изградени отоплителна и охлаждаща система, видеонаблюдение, както и положено подово покритие от гранитогрес.