Решение № 116 от 05.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. София, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М.а Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100600137 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.318 и сл.от НПК.

С присъда от 13.06.2023г., постановена по НОХД № 2817/2023г. по описа на СРС, НО, 116- ти състав съдът е признал подсъдимия М. О. Л. за виновен в това, че на 02.10.2014г., около 19,30 часа в гр.София, на ул.„Стефан Тошев“, на паркинг пред ресторант „Бесо“, се заканил на В.Ч.В. с убийство, отправяйки към него репликите:“боклук гаден, ще ти разгоня фамилията“, „ще те убия, копеле мръсно“, „ще те заколя“, „ще ти изтръгна гръкляна“, „ще намеря хора и ще ти пратя хора да те убият“ и това заканване би могло да възбуди и е възбудило основателен страх за осъществяването му у В.Ч.В., поради което и на основание чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК му наложил „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, като го оправдал по повдигнатото обвинение престъплението да е осъществено чрез изричане на изразите *******“ и „копеле мръсно“.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия М. О. Л. да заплати по сметка на ВСС сумата от 140,00 лева, представляващи разноски пред СРС по НОХД № 7135/2018г. по описа на СРС, както и 5,00 лева държавна такса за всеки издаден изпълнителен лист.

1

Против така постановената първоинстанционна присъда е постъпила жалба и допълнение към нея от подсъдимия М. О. Л., чрез адв.П. Т., в която са изложени доводи, че същата е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Поддържа се, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като е ингорирал показанията на свидетелите Т.К. и Д.К., а наложеното наказание е явно несправедливо. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и съдът постанови нова, с която да признае подсъдимия М. О. Л. за невиновен по повдигнатото обвинение.

Софийска районна прокуратура не е взела становище по жалбата на подсъдимия.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на СГП поддържа, че от събраните по наказателното производство материали действително се установява очертаната в обстоятелствената част на обвинителния акт обстановка, развила се на 02.10.2014г. Пледира, че обвинението се доказва от показанията, които е дал пострадалият М. В., както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание на 29.05.2023г., от прочетените показания на свидетеля, които е дал в хода на досъдебното производство на два пъти– на 02.10.2014г. и 03.10.2014г., както и от проведената очна ставка. Прокурорът поддържа, че в подкрепа на показанията на свидетеля М. В., както и приложените доказателства по производството следва да се цени и експертното заключение на изготвената видео-техническа експертиза, която е един непредубеден източник на доказателствена сила. Предлага съдът да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна и да приеме въззивната жалба като неоснователна.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитата на подсъдимия адв.К. пледира, че е подценена и игнорирана от първоинстанционния съд практиката на ВКС относно състава на заплахата по чл.144, ал.3 от НК и нейното приложение в настоящия казус. Твърденията на свидетеля и пострадал В. В. относно страхът, който е изпитал в процесния случай търпи една низходяща градация, която започва в деня на разпита, след деянието, отчита своеобразен пик по време на съдебно психологичната и психиатрична експертиза, а подозрително в деня на случката, а и в последващи разпити в открити съдебни заседания отсъства, тъй като в последния разпит в предходната инстанция, където свидетелят дори не помнел дали е бил заплашван от подсъдимия. Поддържа, че първоинстанционният съд не е разгледал и хипотеза, при която изречените и квалифицирани от прокуратурата като заплаха изрази са били всъщност в резултат на афект, обясним с оглед ситуацията, при която се е развил процесният случай. Твърди, че в мотивите на съдът е коментирал, че макар и лаконично свидетелят е потвърдил, че е бил заплашван, но подобен род изразни средства нямали място в мотивите към присъда с оглед прилагането на найтежката форма на държавна санкция, а именно наказанието в наказателния процес. Пледира, че първоинстанционният съд не е коментирал обстоятелството, че подзащитният му е женен, с три деца, постоянно трудово ангажиран, неосъждан и производството продължава десет години. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена, съдът да постанови нова, с която да признае подзащитният му за невиновен по повдигнатото обвинение, редпективно с 2 оглед правомощията на въззивния състав за върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд или да намали така наложеното наказание.

В последна дума подсъдимият М. О. Л. моли да бъде оправдан или връщане на делото на друга инстанция за доразглеждане.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, III-ти въззивен състав, като прецени изложените в протеста и жалбата доводи, след като обсъди доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, намира следното:

Производството по делото се е развило при условията и по реда на чл.371, т.1 от НПК.

Разглеждането на делото е повторно от настоящата съдебна инстанция.

С присъда от 20.05.2022г., постановена по НОХД № 7135/2018г. по описа на СРС, НО, 8- ми състав съдът е признал подсъдимия М. О. Л. за невиновен в това, че на 02.10.2014г., около 19,30 часа в гр.София, на ул.„Стефан Тошев“, на паркинг пред ресторант „Бесо“, се заканил на В.Ч.В. с убийство, отправяйки към него репликите:“боклук гаден, ще ти разгоня фамилията“, „ще те убия, копеле мръсно“, „ще те заколя“, „ще ти изтръгна гръкляна“, „ще намеря хора и ще ти пратя хора да те убият“ и това заканване би могло да възбуди и е възбудило основателен страх за осъществяването му у В.Ч.В., поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение в престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК.

С решение от 14.02.2023г., постановено по ВНОХД № 4879/2022г. по описа на СГС, НО, VII- ми въззивен състав съдът е отменил присъдата, постановена по НОХД № 7135/2018г. по описа на СРС, НО, 8- ми състав и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че на 02.10.2014г. рано вечерта пострадалият В.Ч.В. управлявал автомобил „Рено“,модел „Меган“ с ДК № *******, с тъмен цвят, като се движел по ул.“Братя Бъкстон“ в посока към пазар „Борово“.

Свидетелят решил да пазарува храна за домашни любимци от близък магазин. Същият се движел по ул.“Стефан Тошев“, като достигнал паркинга на ресторант „Бесо“, който се охранявал от бариера, недопускаща влизане на автомобили без осигурен достъп. Улицата напред била без изход и пострадалият В. В. спрял автомобила си пред бариерата, контролираща достъпа до паркинга и излязъл от автомобила.

След кратък период от време се върнал в автомобила си и го привел в работен режим с намерение да потегли. В този момент подсъдимият М. Л. пристигнал на мястото, управлявайки лек автомобил „Форд“, модел „Фиеста“, който бил светло син на цвят.

Автомобилът на подсъдимият пречел на свидетеля да извърши маневрата „заден ход“, а автомобилът на пострадалия В. В. пречел на този на подсъдимия да премине през бариерата и да навлезе в паркинга на заведението „Бесо“, където последният работел. Пострадалият В.

В. останал в автомобила си като при доближаването на подсъдимия до вратата му го 3 помолил да премести автомобила си, за да се разминат. Вместо да се разберат как да освободят движението, подсъдимият заявил на пострадалия „Махай се от тук“, след което се прибрал в своя автомобил, а пострадалият се заключил в своето МПС и го преместил напред, за да освободи място за преминаване през бариерата. Подсъдимият от своя автомобил, все още спрян пред бариерата на паркинга на заведението, извадил стъклена бутилка, която със засилка хвърлил срещу автомобила на пострадалия, която бутилка улучила задното панорамно стъкло на автомобила на В. В. и нанесла щети по каросерията.

Подсъдимият М. Л. се качил в своя автомобил и влязъл в паркинга на заведението. През това време В. В. преместил автомобила си назад отново пред бариерата, през което време подсъдимият М. Л. се върнал обратно пред паркинга след като паркирал автомобила си и започнал да нанася удари по стъклото на лявата предна врата на автомобила на пострадалия В. В. като по този начин го счупил и след като си осигурил достъп до пострадалия започнал да му нанася удари с юмруци в областта на главата и лицето, като го ударил и по лявото око.

В същото време подсъдимият М. Л. се заканил с убийство на пострадалия, като му заявил:“*******“,“копеле мръсно“, “боклук гаден, ще ти разгоня фамилията“, “ще те убия, копеле мръсно“, “ще те заколя“,“ще ти изтръгна гръкляна“,“ще те намеря и ще ти пратя хора да те убият“, които закани възбудили у пострадалия основателен страх, че могат да бъдат осъществени. В резултат на нанесените удари на свидетеля В. В. била причинена лека телесна повреда,изразяваща се в болка и страдание,без разстройство на здравето. В този момент, в опит да предотврати нападането срещу себе си, пострадалият В. В. предприел маневра на заден ход и се отдалечил от местопроизшествието, като паркирал на съседна улица, свързал се с органите на МВР и съобщил за инцидента, като се обадил и на баща си.

Подсъдимият М. Л. влязъл в заведение „Бесо“, където работел.

На сигнала се отзовали свидетелите К. М. и И.Х., служители на МВР, като те, заедно с бащата на пострадалия, който също пристигнал на място, влезли с В. В. в заведението с цел идентифициране на другия участник в конфликта. Когато видял пострадалия, придружаван от баща му, заедно с униформените полицаи, подсъдимият се ядосал, изблъскал отново пострадалия в областта на тялото, опитвал се да му нанесе удари с ръце, а униформените служители застанали между двамата, за да предотвратят конфликта.

След поискване на документ за самоличност от органите на МВР, подсъдимият М. Л. отново отправил закани, че ще убие В. В. и, че ще го изкорми. Попитан защо е счупил стъклото на автомобила на В. В., подсъдимият признал да го е счупил, тъй като В. В. имал нож, с който го бил заплашил. По нареждане на ОДЧ служителите на МВР останали на място и запазили местопроизшествието до идване на дежурна оперативна група.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства- приобщените по реда на чл.279, ал.2, вр.ал.1, т.4 от НПК обяснения на подсъдимия М. Л., приобщените по реда на чл.372, ал.З вр. чл.371, т.1 от НПК показания на свидетелите К. М., И.Х., Т.К., Д.К., показанията на разпитания непосредствено пред съдебния състав свидетел В. В. и приобщените му показания по реда на чл.281, ал.1 от НПК показания, дадени пред предходен съдебен състав 4 на СРС, протокол за доброволно предаване, протокол за оглед, заключения на съдебномедицинска, съдебно-психиатрична, оценителна видеотехническа експертизи, свидетелство за съдимост, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в кориците на делото.

От приложената по делото справка за съдимост съдът е приел за установено, че подсъдимият М. О. Л. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.

На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е заключил, че подсъдимият М. О. Л. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по 144, ал.3, вр.ал.1 от НК, като на 02.10.2014г., около 19,30 часа в гр.София, на ул.„Стефан Тошев“, на паркинг пред ресторант „Бесо“, се заканил на В.Ч.В. с убийство, отправяйки към него репликите: “боклук гаден, ще ти разгоня фамилията“, „ще те убия, копеле мръсно“, „ще те заколя“, „ще ти изтръгна гръкляна“, „ще намеря хора и ще ти пратя хора да те убият“ и това заканване би могло да възбуди и е възбудило основателен страх за осъществяването му у В.Ч.В.. Изявлението на подсъдимия и отправената закана за убийство на В.Ч.В. са били възприети от него като реална заплаха за неговия живот и са предизвикали преживяване на интензивен и реален страх, съгласно изготвената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно- психиатрична и психологична експертиза.