Решение № 4893 от 09.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4893 гр. Пловдив, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330106994 по описа за 2024 година

Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ (частичен), чл.128, т.2 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.

Ищцата Х. Г. Й. от гр. Д., моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № ***/**************г., на *************************на ответното дружество, и да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 17 059, 12 лева – като част от обща претенция в размер на 19 330, 44 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението през периода 21.02.2024 г. – 21.08.2022 г. (след приспадане на получавано от нея от друг работодател трудово възнаграждение в размер на 467 лева); сумата 1 лев - като част от обща претенция в размер на 1 569 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение на ищцата за месец февруари 2024 г., както и сумата 1 380, 78 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск – 9 работни дни, полагащи се за 2023 и 2024 г., заедно със законната лихва върху трите главници, по изложените в исковата молба съображения.

Ответникът “Си Ейч Дивелъпмънт Груп” ООД – гр. Пловдив, оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в писмена защита съображения.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

1

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника, последно като „******************************“, от 18.08.2023 г. до 21.02.2024 г., считано от която дата с процесната Заповед (връчена на ищцата на ************г.) трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл.325, т.1 от КТ – по взаимно съгласие.

От страна на ответника не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установява, че някоя от страните по трудовото правоотношение е отправила до другата страна писмено предложение до другата страна за прекратяване на трудовото правоотношение, и съответно – че страната, до която е било отпрването предложението, е взела отношение по него и е уведомила писмено страната, която е отправила предложението в 7-дневен срок от получаването му.

При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява някоя от страните да е отправила до другата страна предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и то да е било прието и да е била уведомена отправилата го страна за приемането, съдът намира, че не е било налице взаимно съгласие на страните за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата по взаимно съгласие (като неоснователни се явяват наведените от ответника доводи, че с получаването на самата процесна Заповед ищцата била изразила съгласие трудовото правоотношение между тях да бъде прекратено именно по взаимно съгласие на страните), поради което процесната Заповед се явява незаконна и като такава следва да бъде отменена, а оттук – че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява доказан по основание и следва да се уважи.

Както се установява от представените в тази насока писмени доказателства – включително и от заверенеия препис от трудовата книжка на ищцата, след датата на прекратяване на трудовото й правоотношение до ************* г., когато е започнала работа по трудово правоотношение в „Лартиста“ ЕООД – гр. Пловдив, а от заключението от ****************г. на вещото лице по **** Б. Д. се установява, че последното получено от ищцата БТВ за предхождащия уволнението й пълен отработен месец (***************** г.) е било в размер на 3 221, 74 лева.

При така установената фактическа обстановка, предвид уважаването на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и акцесорния му характер, съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ се явява доказан по основание – за периода 21.02.2024 г. – 03.04.2024 г. и до размера от 4 468, 99 лева – за който период и до който размер следва да се уважи този иск, като за периода 04.04.2024 г. до 21.08.2024 г. и за разликата над посочения до пълния предявен частичен размер този иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, доколкото – както вече бе посочено, на *************г. ищцата е започнала работа по трудово правоотношение при друг работодател.

2

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и посоченото заключение на ССЕ, от полагащия се на ищцата за ****** и ****** г. платен годишен отпуск са останали неползвани от нея 9 работни дни, за които й се полага обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер общо 1 380, 78 лева – с оглед на което, и предвид обстоятелството, че претендирания от ищцата размер на това обезщетение съвпада с установения от ССЕ действително дължим, съдът намира, че този иск се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

И двете главници следва да се присъдят заедно със законната лихва върху тях от 22.04.2024 г. – датата на подаване на исковата молба в съда.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за производството по делото в размер, съобразно уважената част от исковете, на 2 000 лева – платено адвокатско възнаграждение, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК – 283, 99 лева ДТ за трите уважени искове, а предвид изричното изявление на пълномощника на ответното дружество – адв. А. П. в съдебното заседание по делото на ***************г., че не претендира разноски, независимо от изхода от спора разноски по съразмерност в полза на ответника не следва да се присъждат.

Същевременно, ищцата първоначално е предявила против ответника и частичен иск с правно основание чл.128, т.2 от ГПК за заплащане на сумата 1 лев като част от обща претенция в размер на 1 569 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец февруари 2024 г., от който иск се е отказала с подадена на ************ г. от пълномощника й Молба за съдебното заседание по делото на ************* г., но съдът е пропуснал да се произнесе по това искане – поради което, на основание чл.233 от ГПК с настоящето съдебно решение производството по делото по отношение на този иск да бъде прекратено поради отказа на ищцата от него.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННА Заповед № ****/**************г., на ******************* на “Си Ейч Дивелъпмънт Груп” ООД, ЕИК: 207242702, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ЖК „Тракия“, бл.47, вх.Б, ет.2, ап.8, представлявано от ******************* П. С. Ч. и Н. Г. Ч., със съдебен адрес: гр. П., бул. “********************” № ****, ет.**, офис ****, Адвокатско дружество „Л. и П.“, адв. А. П., с която, считано от *************** г. на основание чл.325, т.1 от КТ – по взаимно съгласие, е било прекратено трудовото правоотношение с

Х. Г. Й., ЕГН **********, от гр. Д., Х. обл., ул.

„**********************“ № **, вх.**, ет.**, ап.***, със съдебен адрес: гр. С., ул.

„********************“ № ***, ет.**, офис ****, адв. Л. Б., И КАТО ТАКАВА Я ОТМЕНЯ.

ОСЪЖДА “Си Ейч Дивелъпмънт Груп” ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на 3 управление, Законни представители и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Х. Г. Й., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, СУМАТА 4 468, 99 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа поради уволнението й през периода 21.02.2024 г. – 03.04.2024 г., както и СУМАТА 1 380, 78 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск – 9 работни дни, полагащи се за 2023 и 2024 г., ЗАЕДНО СЪС законната лихва ВЪРХУ ДВЕТЕ ГЛАВНИЦИ, НАЧИНАЯ ОТ 22.04.2024 г., ДО окончателното им изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 2 000 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 283, 99 лева ДТ, КАТО частичния иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ – за периода 04.04.2024 г. – 21.08.2022 г. И за разликата над уважения до пълния предявен размер от 17 059, 12 лева – като част от обща претенция в размер на 19 330, 44 лева (след приспадане на получавано от ищцата от друг работодател трудово възнаграждение в размер на 467 лева), ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

В ТАЗИ МУ ЧАСТ Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл.233 от ГПК ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 6994/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив ПО ОТНОШЕНИЕ НА предявения от Х. Г. Й., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, против “Си Ейч Дивелъпмънт Груп” ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законни представители и съдебен адрес, частичен иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ - за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 1 лев - като част от обща претенция в размер на 1 569 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение на ищцата за месец февруари 2024 г., ПОРАДИ отказ от този иск от ищцата.

В ТАЗИ МУ ЧАСТ Решението има характер на Определение и може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

4