Решение № 173 от 27.03.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Разград, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20253330101744 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗДог. във вр. с чл.154 от Закона за енергетиката.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” срещу Д. А. С., с която при условията на субективно и обективно съединяване на исковете са предявени такива за заплащане на сумите 171,20 лв. за потребена топлинна енергия за периода 01.11.2024 г. – 31.03.2025 г. в имот, находящ се в ************************************, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба и 12,59 лв. обезщетение за забава за периода от 31.12.2024 г. до 12.10.2025 г. Претендира и за заплащане на направените в това производство разноски.

Обстоятелствата, от които ищецът извежда претендираните права и задължения: че ответникът е клиент на ищеца за жилище, находящо се в ************************************, че жилището е топлоснабдено, че потребената топлинна енергия за този обект за периода 01.11.2024 г. – 31.03.2025 г. е на стойност 171,20 лв., че ответникът не е заплатил същата, че е изпаднал в забава и че обезщетението за забава възлиза на 12,59 лв. за периода от 31.12.2024 г. до 12.10.2025 г.

Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника при условията на чл.47 от ГПК и в срока по чл.131 от ГПК назначеният от съда особен представител е депозирал отговор, в който оспорва иска. Заявява, че не оспорва, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот – самостоятелен обект в етажна собственост. Сочи, че представената молба за доставяне на топлинна енергия е лошо копие, поради което не са видни точната дата, година, автора и подписа на лицето, като счита, че ако в оригинал Съдът прецени, че същата отговаря на съответните формални изисквания, искът би бил основателен.

След преценка на представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът установи следните фактически обстоятелства:

1

Ищцовото дружество е лицензирано за производство и пренос на топлинна енергия.

По делото са представени общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди и решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите са одобрени. Тези общи условия са публикувани във в-к „Екип 7“ на 09.11.2005 г. Според чл.3, ал.1 на същите купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6.

Според чл.11 ал.5 от общите условия купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираните термостатни радиаторни вентили остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.

Специални разпоредби са предвидени в общите условия и за отчитане на потребената топлинна енергия. В тази връзка чл.50 предвижда задължение на купувача да осигури достъп до имота си при отправено писмено искане със срок не по-малък от три работни дни преди датата за осигуряване на този достъп. В чл.38, ал.2 и чл.39, ал.1 от същите общи условия е посочен начина, по който се изчислява топлинната енергия при неосигурен от купувача достъп до имота – като инсталираната мощност се умножи с максималния специфичен разход на сградата.

За имота с адрес ************************************ е депозирано заявление /молба/ от ответницата за доставка на топлоенергия. Към това заявление е приложен и акт за разпространение на нето кубатура, подписан от председателя на домсъвета. И двата документа бяха представени в оригинал за сверка в о.с.з.

Видно от партидата на ответницата, водена в Агенцията по вписванията, липсва регистрирано последващо това заявление разпореждане с имота.

За този имот е извършен отчет за отоплителен сезон 2024/2025 г. , при който не е установено ползване от единия от уредите. Отчетът е извършен от „Далсия“ООД , правоприемник на „Бруната“ ООД в изпълнение на договор, сключен от това дружество с ищеца на 13.10.2023 г. с оглед липсата на решение на ЕС за избор на топлинен счетоводител.

Освен сумата 128,68 лв., начислена за отопление с уред, в индивидуалната справка на ответницата са начислени и отопление сградна инсталация –и такси /партида,разпределители и смяна на ампула/.

По делото не са представени доказателства за плащане на исковата сума.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:

Разгледан по същество , първият от предявените осъдителни искове е основателен и доказан. Съгласно §1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката потребител на енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоприносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна 2 собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Те са длъжни да монтират средства за дялово разпределение в имотите си, а съгласно ал. 6 клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия като ползва топлоснабден имот по силата на вещно право или на облигационно право на ползване. Между потребителя и дружеството възниква облигационно правоотношение на продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Откриването на партида установява наличието на облигационни отношения между страните, въпреки че тези отношения се презюмират от закона. С Решение № 221 от 11.07.2011 г. по т.д.

№ 5/2010 г. на II т.о. на ВКС е прието, че съгласно въведеното с нормата на чл.

153, ал. 6 ЗЕ законово правило, собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия. В Закона за енергетиката не е предвидено сключването на индивидуални договори между всеки потребител и топлофикационното дружество, но в случая ответникът е заявил лично желанието си да бъде потребител за процесния имот. Тъй като ЗЕ урежда продажбата на топлинна енергия, качеството „потребител" е равнозначно на купувач. По силата на чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при общи условия, одобрени от ДКЕВР и задължителни за потребителите, като от влизането им в сила е налице сключен договор при Общи условия за доставка на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и битовия потребител. Видно от неоспорената справка по делото, за имота има открита партида, налице е облигационно правоотношение с ищеца при действието на актуалните общи условия, като по делото не са налице доказателства, че от етажната собственост е взето решение за прекратяване на търговските отношения с ищеца. Видно е от приложените писмени доказателства, че в блока, където се намира имота на ответника, са извършвани ежемесечни отчитания на показанията на общия топломер, намиращ се в абонатната станция. Не се твърди и не е установено обстоятелството ответникът да е заявил надлежно възражения срещу начисленията и отчетите съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят.

Съдът взе предвид и посоченото в ТР № 2/2017 от 17.05.2018 г. Няма данни ответникът да е заплатил исковите суми.

Съдът взе предвид и постановеното тълк. решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, в мотивите на което е прието, че при постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ (какъвто субект според възраженията на особения представител се явява ответникът по отношение на ½ ид. ч. от имота, собственост на неговата сестра), за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на 3 топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Клиентите в сграда - етажна собственост, избират лицето, което да извършва услугата дялово разпределение, за което се уведомява доставчикът на топлинна енергия, който следва да сключи договор с третото лице. В действителност по делото не беше представено решение на общото събрание на етажните собственици за избор на дружество, което да извършва услугата дялово разпределение. Представен е обаче Договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост на територията на гр. Разград“, сключен между „Топлофикация Разград”АД и „Бруната“ ООД, съгласно който индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода в сгради етажна собственост, присъединени към топлопреносната мрежа на възложителя по договора на територията на гр. Разград, е извършвано в процесния период от „Бруната“ ООД.

Сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителните сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение.

От представените по делото документи - отчет и изравнителна сметка се установява, че в процесния период описаният в исковата молба имот е бил топлоснабден и за него е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия.

За това, че топлинната енергия е доставяна до процесния имот за собствени на ответника нужди, съдът прави извод от депозираното заявление от ответника за доставка на топлоенергия на целия имот и откриване на партида за същия с титуляр – ответникът.

Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация, същият е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава върху главницата съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В чл. 32, ал. 1 от ОУ е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.

Предвид основателността на исковете, ищецът има право на разноски в пълен размер. Ищецът претендира разноски от заповедното и исковото производства (за заплатена държавна такса, възнаграждение на процесуалните представители на двете страни), като представя списък.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 45,76 евро държавна такса и 153,39 евро платен депозит за особен представител, както и сумата 30 евро юрисконсултско възнаграждение.