Решение № 437 от 16.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. Пловдив, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20235300900442 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 410, ал.

1, т. 2 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, с ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “С. Караджа“ №2, чрез процесуалния си представител юрк. Н. К., против Агенция “Пътна Инфраструктура“. Твърди се, че ищцовото дружество е заплатило обезщетение по договор за застраховки “Каско и злополуки“, комбинирана застрахователна полица №0306Х0302846/13.06.2017 г. на автомобил марка “Нисан GT - R“ с ДК №****, собственост на Г. С. К.. На 09.03.2018 г., около 19.00 часа, на републикански път II-86 в посока от гр. Смолян към Пловдив, на км. 51 + 500, преди с. Нареченски бани, посоченият л.а. претърпял ПТП, предизвикано при сблъсък с големи паднали отломки от скали на пътното платно. Вследствие на сблъсъка лекият автомобил се ударил в бордюра на пътя, от което започнал да се върти на пътното платно. Местопроизшествието било посетено от органите на МВР, които съставили протокол за ПТП №1712386/09.03.2018 г. Водачът на лекия автомобил Г. К. депозирал заявление за изплащане на обезщетение за вреди пред застрахователното дружество с искане за обезщетяване на нанесените вреди на застрахования автомобил. Причинените имуществени вреди били описани от експерти на ищцовото дружество в хода на извършване на ликвидационната дейност по преписката и същите възлизали в размер на 43 898,75 лв и включвали подмяна на части и ремонт на автомобила. ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД изплатило застрахователно обезщетение в размер на 43 908,75 лв за възстановяване на 1 увредения автомобил с платежни нареждания от 12.11.2018г. , 07.06.2017 г. и 16.05.2017 г. Счита, че с плащането на дължимите суми ищецът е изпълнил задължението си в качеството на застраховател по застраховката на МПС да покрие щетите и на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ във вр. с чл.50 от ЗЗД във вр. с чл. 86 от ЗЗД имало право да получи обезщетение до размера на платената сума, като встъпва в правата на увредения по силата на факта, че е изплатил застрахователно обезщетение за причинените от деликта вреди и за него възниква регресно право срещу възложителя на лицата, които чрез своето бездействие били причинили имуществени вреди на собственика на л.а., а именно ответното дружество Агенция “Пътна инфраструктура“, която осъществявала функции по ремонт и поддържане на републиканските пътища. С писмо изх. №Л-8821/30.11.2018 г. ответникът бил поканен да заплати сумата от 43 908,75 лв, но това не се случило. Молят съда да осъди Агенция “Пътна инфраструктура“ да им заплати сумата от 43 908,75 лв – главница за дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на ИМ до датата на окончателното изплащане, мораторна лихва в размер на 13 524,54 лева за периода от 31.03.2020 г. до 31.03.2023 г., както и направените съдебноделоводни разноски, в т.ч. и възнаграждение за процесуално представителство.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът Агенция “Пътна инфраструктура“ чрез ОПУ – Пловдив с адрес: гр. Пловдив, ул.

“Христо Г. Данов“ №22, чрез пълномощника си юрк. М. А., депозира отговор на исковата молба, с който оспорват изцяло предявения иск. Оспорват наличието на основание за ангажиране на имуществената им отговорност за обезщетяване на процесните вреди. От съдържанието на приложения протокол за ПТП правят извод, че описаното произшествие било настъпило поради падане на скална маса по време на движение върху процесния автомобил. Пътната администрация не разполагала с възможност да предотврати настъпването на случайни събития от рода на процесното, а единствено да отстранява последиците, и то във възможни срокове, което означавало, че тя следвало, на първо място да узнае за настъпилото свличане на земна маса върху пътното платно чрез получаване на сигнал от граждани или служби, а едва след това да организира дейността по отстраняване на препятствието. Също така оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на повредения автомобил по отношение на посоченото в ИМ МПС с рег. №****. Посочват, че в приложената комбинирана застрахователна полица №0306Х0302846 не бил отбелязан рег. № на застрахованото МПС, а в Добавък №1 /13.06.2017 г. към същата било договорено, че се променя рег. № на МПС на нов номер ****, т.е. според тях представеното доказателство за сключен застрахователен договор за “Каско“, по който се твърди ищецът да е изплатил обезщетението, било за друг автомобил, различен от процесния. Оспорват вида и размера на причинените на процесния автомобил вреди. Голяма част от доказателствата, 2 представени в ИМ, касаещи повредите, били съставени за МПС с рег. №****.

Не били ангажирани доказателства за състоянието на увредените детайли преди настъпване на инцидента. Правят и възражение за налична пътна сигнализация за опасност от падащи камъни в процесния участък, както и възражение за съпричиняване на застрахователното събитие от страна на водача на повредения автомобил. Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Препис от така постъпилия отговор е изпратен на ищеца по делото, който в срока за депозиране на допълнителна искова молба, не е упражнил това свое право.

Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД или срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите - чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ .

В случая, доколкото се твърди нарушение на предписано правило за поведение /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта, следва да се приеме, че предявеното регресно право се основава на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, който предполага установяването на противоправно поведение – действие или бездействие на служители на ответника или на лице, на което е възложена работа, в причинна връзка с вредоносния резултат. Отговорността на възложителя е гаранционно - обезпечителна и безвиновна. Той обаче отговаря за действието или бездействието на своите служители, на които е възложил работа, само ако тези действия или бездействия са извършени виновно, т.е., ако кумулативно са налице всички предпоставки на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете /пряка и непосредствена/ и вина, която се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД , като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

Доказателствената тежест в процеса е разпределена по следния начин: ищецът следва да докаже валидно възникнало застрахователно правоотношение между него и собственика на лекия автомобил, увреден вследствие на произшествието, размера на изплатеното обезщетение по договора, както и причинно-следствената връзка между настъпилите вреди и поведението на лицата (при или по повод изпълнение на възложената работа), натоварени от възложителя – ответник по иска да изпълняват работа във връзка с поддържане на пътния участък, на който е възникнало ПТП.

3

Ответникът следва да докаже наведените в отговора на исковата молба правоизключващи възражения за положителни факти, в т.ч. възражението си за съпричиняване от страна на шофиралия лекия автомобил по време на произшествието.

В случая няма спор о т н о с н о заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия в изпълнение на задълженията му по застрахователно правоотношение, т.е., че ищецът надлежно е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение; обстоятелството, че произшествието е настъпило на участък от републикански път, който се стопанисва и управлява от ответника, както и относно механизма на ПТП, който като цяло не се оспорва, а наличието и вида на щетите и причинната им връзка с инцидента.

Оспорва се от ответника обектът на застраховане. В тази връзка ищецът твърди, че процесният договор за застраховки “Каско и злополуки“, обективиран в комбинирана застрахователна полица

№0306Х0302846/13.06.2017 г. , касае автомобил марка “Нисан GT - R“ с ДК №***, собственост на Г. С. К.. Именно този автомобил е вписан в досието на полицата на л. 14 от приложеното дело. Към същата застрахователна полица обаче е подписан добавък № 1 от 13.06.2017 г /л. 15/, с който е договорено, че се променя рег. № на МПС с нов номер **** и това изменение на предмета на правоотношението влиза в сила без изискване за оглед и заснемане на МПС.

Част от представените документи се отнасят за посоченото от ищеца МПС с регистрационен номер *** /уведомление – декларация по щета; знак за първоначален технически преглед и малък талон на л. 17; доклад и опис – заключение по щета на л. 18 и л. 19, протокол за ПТП на л. 55/.

Същевременно опис – заключение по щета на л. 20 и 21, опис на претенция на л. 22, експертиза по претенция, възлагателно писмо, приемо – предавателен протокол и други, касаещи действията на застрахователя по определяне и плащане на обезщетението, се отнасят за МПС с регистрационен номер ****.

В приетото по делото заключение на САТЕ автомобилът е идентифициран с номера по исковата молба.

При така констатираното противоречие в доказателствената съвкупност резонно е възражението на ответника, че представеното доказателство за сключен застрахователен договор, по който се твърди ищецът да е изплатил обезщетението, се отнася за друг автомобил, различен от процесния. Следва да се подчертае също, че по това възражение ищецът не е взел становище в ДИМ, като същевременно изрично му е указано, че негова е доказателствената тежест да установи валидно възникнало застрахователно правоотношение между него и собственика на лекия автомобил, увреден вследствие на произшествието. Това предполага провеждането на пълно главно доказване, което да създаде у съда сигурно убеждение в настъпване на наведените факти, като всяко съмнение по този въпрос е за сметка на страната, която носи доказателствената тежест, респ. неблагоприятните й 4 последици.

Споделят се и останалите възражения на ответника за липса на виновно и противоправно поведение, ангажиращо отговорността му по предявения ред.

Действително на основание чл. 30 и сл. от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се осъществяват от Агенция "Пътна инфраструктура". Следователно последната като собственик на републиканските пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице отговаря за вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка, като служителите й следва да полагат дължимата грижа да обезопасят препятствията по пътя и/или да ги обозначат по определен начин.

В случая няма спор, че произшествието е настъпило при сблъсък на автомобила с паднала на пътя скална маса, като твърдението на ищеца е, че се касае за необезопасен участък с паднали отломки от скали на пътното платно.

По делото обаче ответникът представя заверени копия от челна страница и л. 19 и 20 от „проектна документация“ за обект ЛОТ 14, рехабилитация на процесния участък, както и разрешение за ползване от 29.12.2016г, от които се установява, че на км. 53+005 е поставен пътен знак А17, сигнализиращ опасност от падащи камъни с указателна табела Т2 – 3500м, обхващащ процесния участък при км. 51+500.