Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 30 от 20.01.2022, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Административно наказателно дело 1488/2021
Вид
Решение № 30
Подписан
20.01.2022
Състав
Гергана Мирчова Симеонова

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.123 · Закон за движението по пътищата
  • чл.123, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 2, т. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.40, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Благоевград, 20.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20211210201488 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Т. Л. Я. с ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Н.

В.” №, ет. против Наказателно постановление № 21-1116-000691/30.08.2021г., издадено от началник група при ОДМВР - Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл.185 ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 20лв. и на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДВП за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100лв и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Навежда се, че издаденото НП не съдържало предвидените с чл.57 ЗАНН реквизити, като не ставало ясно какви са били действията на жалбоподателя, поради които е прието, че не е контролирал управлявания от него автомобил.

По отношение нарушението на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП оспорва отразеното в НП, че не е спрял за установяване на последиците. Сочи се, че на 11.08.2021г., около 5,30ч.

– 6.00ч., отивал на риболов, като на ул."Покровнишко шосе" срещу бензиностанция „Лукойл", поради ремонт на пътя била образувана колона, в която попаднал.

Жалбоподателят решил да обърне автомобила си и да се върне. Преценил, че има достатъчно място за тази маневра и решил да я предприеме, при което усетил лек удар с автомобила зад неговия. Спрял и излязъл, за да види какво се е случило, при което водачът на другото ППС реагирал много остро и грубо, и тъй като е възрастен човек на 75 години и бил сам, се уплашил от физическа саморазправа и поради тази причина си тръгнал от мястото на ПТП.

Поддържа се и необоснованост на наложените за това нарушение наказания.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на наказателното постановление и алтернативно такова за намаляване размера на наложените с него 1 наказания.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв.

Велков, който поддържа подадената въззивната жалба. Допълва, че събраните по делото доказателства не установявали авторството на санкционираните нарушения.

Навежда се и маловажност на нарушенията по смисъла на чл.28 ЗАНН.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Представя писмено становище, с което иска потвърждаване на обжалваното НП.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Лек автомобил „М.” с рег.№ е собственост на М. Т. Я. – с. на жалбоподателя Т.Я.. На 11.08.2021г. около 05.30ч. жалбоподателят тръгнал с автомобила на сина си на риболов като пътувал от Благоевград към с. Покровник. Около 05.50ч. на същата дата управляваният от жалбоподателя л.а. „М.” с рег.№ се намирал на ул. „Покровнишко шосе“ срещу бензиностанция „Лукойл“ , като зад него се намирал управляваният от свидетеля Й.Ш. л.а „О. А.“ с рег. №. Поради образувало се задръстване и двата автомобила били спрели като се намирали на разстояние от около 10м един от друг.

Жалбоподателят решил да се върне отново в гр. Благоевград и предприел маневра „движение назад“, при която със задната част на управлявания от него автомобил ударил предната част на автомобила на свидетеля Ш..

Жалбоподателят и свидетелят Ш. излезли от автомобилите си, и след като огледали щетите по тях жалбоподателят отново се качил в управлявания от него автомобил и напуснал мястото на ПТП.

Във връзка с подадения от Ш. сигнал за ПТП, на място били изпратени служителите на сектор „Пътна полиция“ при ОДММВР- Благоевград Б.Р. и П.К., които разговаряли със свидетеля Ш. и намиращия се на мястото на ПТП К. П.. Полицейските служители установили нанесените по автомобила на Ш. материални щети, като получили данни за настъпилото ПТП и регистрационния номер на управлявания от жалбоподателя автомобил от свидетеля Ш. и П., които дали и писмени обяснения.

Свидетелите Р. и К. посетили адреса на М. Я.- собственик на управлявания от жалбоподателя автомобил, като последният им обяснил, че жалбоподателят, който е негов баща ползва този автомобил, за да ходи на риболов и им предоставил и телефон за контакт с последния.

Полицейските служители посетили дома на жалбоподателя, който признал пред тях, че управлявал л. а. „М.” с рег.№ на описаните в НП време и място, като заявил, че не е усетил настъпването на пътно-транспортното произшествие.

Въз основа на извършения от полицейските служители оглед на участвалите в ПТП автомобили, свидетелят Р. констатирал, че на л. а. „М.” с рег.№ е причинено охлузване на задната броня, а на л.а „О. А.” с рег. № е причинено: подбит преден калник, деформирана решетка, счупен преден ляв фар и радиатор.

Въз основа на обясненията на свидетеля Ш., К. П. и жалбоподателя, и констатираните увреждания на управляваните от тях автомобили, свидетелят Р. съставил Протокол за ПТП с бл. №1151247 от 12.0.08.2022, в който отразил данните за автомобилите, участвали в ПТП и констатираните по тях материални щети.

При установеното от обясненията на жалбоподателя и свидетеля Ш. и К. П., и констатираните щетите по двата автомобил, свидетелят Р. приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП, поради което на 12.08.2021г. съставил срещу него с бл. № 978433.

Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без да обективира 2 възражения. Такива не са постъпили и в предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок.

Въз основа на АУАН с бл. № 978433/12.08.2021г. при идентичност на описаните нарушения и тяхната правна квалификация, началник-група към ОДМВР – Благоевград с-р „Пътна полиция“- Благоевград, издал обжалваното НП, което е връчено на жалбоподателя на 28.09.2021г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели Й.Ш., Б.Р. и П.К. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства.

В основата на фактическите си изводи, съдът постави показанията на свидетеля Ш. като съобрази тяхната последователност, хронологична издържаност и непротиворечивост. Показанията на Ш. кореспондират на приетите по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Б.Р. и П.К. и съдържащите с жалбата признание на факти, касаещи предмета на делото. Високата доказателствена стойност на показанията на този свидетел се основава на това, че същият пресъздава непосредствените си възприятия за относими към предмета на делото обстоятелства.

Описаният от свидетеля Ш. механизъм на реализираното ПТП напълно съответства на местоположението и вида на щетите на двата автомобила, отразени в протокола за ПТП и снимковия материал.

Въззивният съд кредитира и показанията на свидетелите Б.Р. и П.К., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и корелират с приетите по делото писмени доказателства, в частност съставения протокол за ПТП и приложения към него снимков материал.

Като изясняващи релевантни към предмета на доказване обстоятелства съдът кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства.

Съставеният от св. Б.Р. Протокол за ПТП има доказателствена стойност единствено в частта му за участвалите в процесното ПТП МПС и отразените по автомобилите щети, доколкото в тези им части св.Иванов е вписал пряко възприети от него обстоятелства, като частта на протокола относно механизма на настъпилото ПТП, поради това, че същото не е реализирано пред полицейските свидетели не се кредитира от настоящия съдебен състав.

В кредитираните части на показанията на свидетелите, съставените АУАН и протокол за ПТП, и съдържащите с жалбата признания на жалбоподателя, че е управлявал л.а. „М.“ с рег. № на описаните в НП време и място и останалите приети по делото писмени доказателства се съдържат данни за основните елементи от състава на нарушенията на жалбоподателя - място, време, обстоятелства около извършването им, причинените от ПТП материални щети по двата автомобила, както и напускането на мястото на ПТП от жалбоподателя преди пристигането на полицейските служители.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 28.09.2021., а жалбата е от 01.10.2021), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

3

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи .

Съгласно т.1.2 на Заповед № 8121 з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, полицейските органи в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР имат право съставят АУАН за нарушения на ЗДвП, а съгласно т. 2.11 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на група в СПП при ОДМВР- на обслужваната територия. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално и териториално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

Спазени са сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

1. По отношение на нарушението по чл.20, ал.1, т.1 ЗДвП.

По отношение на това нарушение въззивната инстанция приема, че словесното описание на нарушението, съдържащо мястото и начина на извършване, обстоятелствата по неговото извършване удовлетворяват изискванията за яснота и конкретност в степен, гарантираща правото на защита на санкционираното лице.

С оглед изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт по отношение на това нарушение.

Съдът намира обаче за неправилна направената от наказващия орган квалификация на описаното в акта и НП нарушение като такова по чл.20, ал.1 ЗДвП.

При така направеното описание на нарушението, съдържащо се в НП, а именно, че на посочените време и място при движение назад с управлявания от него автомобил жалбоподателят не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен, поради което допуснал ПТП, като ударил спрелия зад него л.а. с рег. № Е4871ВМ, коректната правна квалификация на нарушението е чл.40, ал.1 ЗДвП.

Така констатираният пропуск обаче не предпоставя отмяна на санкционния акт в тази му част с оглед задължителните за съдилищата указания на Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. ОСС от І и ІІ колегия на ВАС. С цитираното тълкувателно решение е разяснено, че в производството по реда на раздел пети, глава трета от ЗАНН районният съд има правомощия да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

В настоящия случай, доколкото липсва съществено изменение на обстоятелствата, при което е било извършено нарушението, въззивният съд разполага с възможността да преквалифицира нарушението като такова по чл.40, ал.1 ЗДвП, като приложи закон за същото нарушение /В този смисъл Решение № 286 от 27.09.2021 г. на АдмС - Смолян по к. а. н. д. № 113/2021 г./

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗДвП преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.