Решение № 369 от 17.06.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./…………06.2020г., гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи май през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ при секретар Мая Петрова, като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №347 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от И.Н.С., гражданка на **, родена на ***г., с постоянен адрес: **, **, ******, действаща чрез адв.М.Н., с адрес: ***, против “Арсенал“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от В.П.П., със съдебен адрес:***, партер чрез адв.А.Г., с която е предявен иск с правно основание чл.29, ал.2, пр.3 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване, на несъществуването на вписаните с вписване с рег.№20131115164214 от 15.11.2013г. в Търговския регистър по партида на ответното дружеството обстоятелства, а именно: прехвърляне на дружествени дялове; промяна на едноличния собственик на капитала; промяна на учредителен акт и промяна на управителя, тъй като решенията за това са взети от лице без представителна власт по смисъла на чл.114, ал.2 от ТЗ вр. с чл.129, ал.1 от ТЗ и чл.122 от ТЗ.

В исковата молба се твърди, че на 07.04.2011г. ищцата, в лично качество и в качеството на управител и едноличен собственик на капитала на ответното дружество, упълномощила лицата рпА А М, Ж А С и В.П.П., да я представляват заедно и поотделно, пред различни институции в Република България, търговски дружества и трети лица, с пълномощия, подробно изброени в пълномощно, с нотариално заверени съдържание и подпис, с рег.№3559 и рег.№3560 от 07.04.2011г., том I, акт 142 на Нотариус с рег.№549 на НК. Сочи се, че въз основа на въпросното общо пълномощно, което предвижда и възможност за продажба на дялове, на 11.11.2013г. В.П., е провел от името на ищцата, в качеството ѝ на едноличен собственик на капитала на ответното дружество, заседание на Общо събрание на съдружниците /ОСС/, като е взел решение да продаде сам на себе си всички дялове от дружеството, а именно 50 дяла по 100лв. всеки, на обща стойност 5000лв. Сочи се, че на посоченото ОСС, са взети и решения за приемане на В.П. за съдружник и на нов учредителен акт, в съответствие с горните решения. Сочи се, че впоследствие с Договор от 11.11.2013г. по чл.179, ал.2 от ТЗ, с нотариална заверка с рег.№5295/2013г. от 11.11.2013г. на Пом.нотариус по заместване Кремена Колева-Янакиева при нотариус Ивелина Обретенова, В.П. е продал сам на себе си всички собствени на ищцата дялове от ответното дружество за сумата от 500лв., която продажна цена е под номиналната стойност на дяловете, възлизаща на 5000лв. Поддържа се, че по посоченият начин В.П., е придобил всички дялове от ответното дружество за сумата 500лв., в момент, в който дружеството е имало значителни активи /недвижими имоти/. Сочи се, че като едноличен собственик на капитала на ответното дружество, В.П. е приел учредителен акт с промени, отразяващи гореописаните обстоятелства и е избрал себе си за представляващ и управляващ дружеството. Сочи се, че със Заявление А4 вх.№20131111130601/11.11.2013г. до ТР, са заявени горните промени, като в впоследствие същите, са отразени с вписване с рег.№20131115164214. Поддържа се, че ищцата не е била уведомена, съответно не е дала изрични съгласие и пълномощно за провеждане на ОСС на 11.11.2013г., за вземане на решения за продажба на дяловете ѝ и за приемане на В.П. за съдружник, както и на нов Учредителен акт. Поддържа се, че за провеждане на посоченото събрание, както и за вземане на решения от същото, ищцата е следвало да бъда уведомена, както и да предостави изрично пълномощно по дневният ред за продажба на дяловете и приемане на нов съдружник. Поддържа се още, че до момента ищцата, не е потвърдила изрично гореописаните действия и отказва да ги потвърди. Твърди се, че изготвеното и подписано от ищцата пълномощно, представлява общо такова, а не изрично пълномощно по смисъла на чл.114, ал.2 от ТЗ. Твърди се, че с оглед съдържанието на пълномощното и липсата на изрично упълномощаване в него за вземане на решения от името на едноличния собственик на капитала за продажба на дяловете и за приемане на нов съдружник, по аргумент от чл.114, ал.2 ТЗ, решенията са взети от пълномощника при липса на представителна власт. Ето защо и предвид отказа на ищцата, в качеството на едноличен собственик на капитала на ответното дружество за потвърждаване на решението, е налице невзето решение, което е нищожно по смисъла на т.1 и т.3 от ТР №1 от 6.12.2002г. по т.д.№182002г. на ВКС. Сочи се, че за разлика от решението на ОС на търговско дружество, което се приема с мнозинство, решението на едноличния собственик на капитала на ЕООД представлява едностранна сделка. Сочи се, че съгласно чл.147, ал.2 от ТЗ, едноличният собственик на капитала решава въпросите от компетентността на общото събрание, за което се съставя протокол в съответната форма. Сочи се, че от компетентността на ОСС, е приемането на нов съдружник по чл.129, ал.1 вр. чл.122 от ТЗ в хипотеза на прехвърляне на дружествен дял на трето лице. Сочи се, че при прехвърляне на всички дялове, които формират капитала на ЕООД, в прехвърлителната сделка се инкорпорира и волята на едноличния собственик на дружеството за приемане на приобретателя на дяловете за съдружник по смисъла на чл.122 от ТЗ вр. чл.147, ал.2 от ТЗ. Сочи се, че решението на едноличния собственик на капитала, може да се вземе и чрез пълномощник, като обема на учредената представителна власт, се определя от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното, което по аргумент от чл.114, ал.2 от ТЗ, следва да е изрично, а не общо. Твърди се, че съобразно възприетото в т.2 от TP №5/12.12.2016г. по т.д.№58/2014г. на ВКС, при липса на представителна власт, включително в хипотеза на липса на изрично упълномощаване, висящата недействителност на взетото от мнимия пълномощник решение от името на едноличния собственик на капитала, при отказ на последния да го потвърди, се трансформира в окончателна, като на нея може да се позове единствено лицето, от чието име е предприето действието, т.е. едноличният собственик на капитала.

Сочи се, че в този случай, съгласно т.1 и т.3 от TP №1/6.12.2002г. по т.д.№1/2002г. на ВКС, е налице липсващо /невзето/ решение на едноличния собственик на капитала, поради което същото е нищожно, като защитата срещу него при вписването му в TP, е чрез иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство, като активно легитимиран е едноличният собственик на капитала, от чието име е взето решението при липса на представителна власт. Предвид изложеното се поддържа, че вписването с рег.№20131115164214 от 15.11.2013г. в ТР на промени по партидата на ответното дружество, а именно: прехвърляне на дялове с Договор по чл.179 ал.2 от ТЗ от 11.11.2013г. за продажба на 50 дяла по 100лв. всеки, от И.Н.С. на В.П.П.; приемане за съдружник в дружеството на В.П.П. и вписване на същия като едноличен собственик на капитала; приемане на Учредителен акт с отразените промени и по решение на едноличния собственик на капитала В.П., които са взети с Протокол-решение на ОСС на ответното дружество от 11.11.2013г., съставлява вписване на несъществуващи обстоятелства по смисъла на чл.29, ал.1, пр.3 от ЗТР.

В депозираният от ответното дружество отговор на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност на претенциите, като се оспорват фактическите твърдения и доводите на ищцата. Сочи се, че учредителният акт на ответното дружество, е приет въз основа на решение по втори протокол от 11.11.2013г. на едноличния собственик В.П., а не с твърдения от ищцата първи протокол от 11.11.2013г., където С. е представлявана от П.. Сочи се, че управлението на ответното дружество, се осъществява въз основа на решение по протокол от 29.10.2013г. и вписване от 05.11.2013г. в TP, а не според твърдяното от ищцата решение по протокол от 11.11.2013г. Поддържа се, че вписаните обстоятелства от 15.11.2013г., са съществуващи, защото решенията по първия протокол от 11.11.2013г., са валидни и защото са налични втори протокол от 11.11.2013г. на едноличния собственик на капитала, договор за продажба на дружествени дялове и учредителен акт от 11.11.2013г., подписан само от В.П.. Твърди се, че с т.13 от пълномощното от 07.04.2011г., с нотариална заверка на подпис и съдържание, са дадени изрични правомощия на упълномощеното лице да представлява ищцата, в качеството ѝ на едноличен собственик на капитала, като от нейно име взема решения за дейността на дружеството, решения за извършване на разпоредителни сделки с имоти и вещи, собственост на дружеството, при цена и условия каквито уговори, включително и решения за промени в дружеството-за смяна на собственик, управител, заличаване и прекратяване на дружеството, както и с право да продава дружествените дялове на цена и при условия, каквито уговори, и с право да договаря сам със себе си. Ето защо, се поддържа, че неоснователно е твърдението ищцата, че не е давала съгласие за решенията по проведеното ОСС на 11.11.2013г. Поддържа се, че делегираните с процесното пълномощно от 07.04.2011г. правомощия напълно, се припокриват с възприетото в т.1 от TP №1/12.12.2016г. по тълк.д.№5/2014г. на ВКС, а именно че за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя при условията на чл.36, ал.2 от ЗЗД, е достатъчно в пълномощното да е изразена общо неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име, без да е необходимо посочването на вида разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи /определено имущество, цена и пр./, нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Твърди се, че волята на упълномощителя, обективирана в пълномощното от 07.04.2011г., е недвусмислена и съдържа ясен обем и ограничения на учредената представителна власт за разпореждане от пълномощника. На следващо място се твърди, че ищцата, не само е уведомена за промените от 11.11.2013г., вписани на 15.11.2013г. в публичен регистър, но такава е била нейната постоянна воля. Сочи се, че ищцата е придобила дружествените дялове на 04.04.2011г., като вписването на това обстоятелство е извършено на

06.04.2011г., а на 07.04.2011г. тя упълномощава В.П. и други лица, да прехвърлят дяловете ѝ, да внасят промени в дружеството, в членския състав и управлението, включително да го прекратяват и ликвидират. Поддържа се, че волята на ищцата от самото начало на членството ѝ, е била да влезе и колкото се може по-скоро да излезе от дружеството. Поддържа се, че ищцата и В.П., са обвързани от сключен на 07.04.2011г. устен договор за поръчка, според който втория, следва да извърши прехвърлянето на дружествените дялове и да прекрати членството на първата в дружеството, без да иска нищо в замяна, като стори това или безвъзмездно, или при цена и условия, каквито намери за добре. На следващо място се поддържа, че в случая е приложима разпоредбата чл.301 от ТЗ, съответно че е налице потвърждение на извършеното от пълномощника, тъй като ищцата, в качеството на търговец, не се е противопоставила в срок по-дълъг от 5 години, като и че е потвърдила действията изрично устно и конклудентно. Поддържа се още, че приложима е и разпоредбата чл.293, ал.3 от ТЗ, съответно, че ищцата не може да се позовава на нищожност, доколкото от поведението ѝ може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението на пълномощника. На последно място се поддържа, че за ищцата, не съществува правото на защита, чрез настоящият иск, тъй като най-късно от 25.11.2018г. претенцията е погасена по давност на основание чл.110 от ЗЗД. Поддържа се още, че дружествените дялове в ответното дружество, които имат качеството на вещ по смисъла на ЗЗД, са придобити от В.П. при условията на чл.78, ал.1 от ЗС, тъй като същия е действал добросъвестно и ги е придобил възмездно. Евентуално се твърди, че В.П. е придобил дружествените дялове по давност, съобразно чл.80 от ЗС, чрез владението им в периода 11.11.2013г.-11.11.2018г. и до днес.