Решение № 888 от 17.09.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 888 гр. Бургас, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20262120202488 по описа за 2026 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на С. И. Т. с ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление № 26-0769-000984/20.05.2026г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 255,65 евро/500,01 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. ** от АК-Бургас, който поддържа жалбата и моли за отмяна на постановлението.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк. *, която моли за потвърждаване на постановлението.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН, тъй като НП е връчено на 06.07.2026 г., а жалбата е изпратена до съда на 07.07.2026 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Жалбоподателят бил собственик на лек автомобил „Фолскваген“ с рег. № *.

Гаранционният фонд изпратил уведомление до Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВРБургас, че за МПС липсват данни за сключена задължителна застраховка „Гражданска 1 отговорност на автомобилистите“, като на 10.03.2026 г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена.

На 24.04.2026 г., около 16.51 часа, докато се движел в гр. Бургас по бул. „*“, горепосоченият автомобил, управляван от жалбоподателя, бил спрян за проверка от полицейски патрул, като служителят В. С. направил справка за автомобила, при което се установило, че същият е с прекратена регистрация.

За констатираното на място служителят съставил АУАН № 5447009, квалифицирайки тези факти като нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал.

За случая била образувана преписка, като резултатът от същата бил докладван в РПБургас, ведно с обобщена докладна записка по случая. С постановление от 13.05.2026г. наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за извършено престъпление по чл. 345 от НК.

Въз основа на отказа на БРП, на 20.05.2026г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.

Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от разследването по случая и решил, че с поведението си Т. е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал.1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 255,65 евро и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка. Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. АУАН също е съставен от компетентно

(териториално и материално) лице.

2

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателят нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал автомобил, като регистрацията на последния е била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от Т. неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:

За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/.

Съгласно разпоредбата на чл.18, т.2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях е, че регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл.18 б, ал.1, т.8 от същата наредба - по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането.

Към датата на нарушението е налице промяна на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, като вече е отпаднало задължението на органите на МВР да уведомяват собствениците за прекратената регистрация. Това обаче не означава автоматично наличие на виновно поведение от страна на водачите, които управляват автомобили с прекратена по този ред регистрация.

Прекратяването става въз основа на уведомление от Гаранционния фонд. За да бъде изпратено уведомление, следва преди това да е даден срок на собственика да поднови застраховката си.

Съгласно чл. 574, ал. 10 от КЗ информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

Съгласно чл. 574, ал. 11 от КЗ когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство.

От изложеното може да се заключи, че за да се направи извод, че собственикът е могъл поне да предположи, че е възможно регистрацията на автомобила да е прекратена, следва да 3 е бил уведомен по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ. Именно след това уведомяване той би могъл да формира знание, че ако не спази срока, Гаранционният фонд ще уведоми МВР, при което регистрацията ще бъде прекратена. Обратно, ако липсва уведомление по чл. 574, ал. 10 от КЗ не би могло да се очаква, че собственикът би могъл да знае, че е възможно да бъде прекратена регистрацията на автомобила.

Следва да се уточни, че хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП се различава от хипотезата на чл. 143, ал. 15, където регистрацията се прекратява след изтичане на 2месечен срок от придобиването на МПС. В последния случай няма как да не е наясно, че от момента на придобиването тече срок, изтичането на който е скрепено със съответните последици. В хипотезата на чл. 143, ал. 10 обаче знанието за възможните неблагоприятни последици се базира на уведомлението по чл. 574, ал. 10 от КЗ.

От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не сочи противното, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация поради липса на гражданска отговорност, считано от 10.03.2026 г., но за тази възможност не е уведомен собственика на автомобила. По делото изобщо не са налице данни за изпращане на уведомление от страна на Гаранционния фонд за това обстоятелство, като няма и данни това уведомление да е получено. Макар чл. 574, ал. 10 КЗ да говори за 14-дневен срок от датата на изпращане на уведомлението, то следва да са налице доказателства, че това уведомление е било получено от адресата, тъй като противоречи на каквато и да е не само правна, а и житейска логика, да се очаква от едно лице да изпълни определено действие в срок без изобщо да знае, че трябва да го направи. Ето защо, при приложението на разпоредбата на чл.

574, ал. 10 от КЗ следва да се приеме, че 14-дневният срок тече от датата на получаване на уведомлението от собственика.

В конкретния случай АНО не е ангажирал никакви доказателства, от които да се направи извод, че към датата на управление на МПС – 24.04.2026г. жалбоподателят е бил наясно с това, че регистрацията на управлявания от него автомобил ще бъде прекратена от Сектор „ПП“-Бургас. Тъкмо напротив – автомобилът е бил с регистрационни табели. Никой не е информирал жалбоподателя, че регистрацията на автомобила е прекратена. При тези факти не остава никакво съмнение, че реално жалбоподателят не само че не е знаел за служебната дерегистрация, а и обективно не е имал възможност да разбере за това. Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по 4 производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 33), в който е посочено, че правната помощ е безвъзмездна на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от Закона за адвокатурата. По делото бе направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. За уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК (Определение № 327 от 18.06.2018 г. по гр. д. № 4988 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение). Съставът счита, че всички предпоставки са налице, като следва да се съобрази минимално предвидения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. По мнение на настоящия състав за ориентир за определяне на този минимум следва да бъде съобразен размерът в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения който е 400 лева. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро директно на адв. Велков.