Решение № 413 от 05.02.2026, Софийски районен съд

МОТИВИ към Решение № 413 от 05.02.2026 г., постановено по НАХД № 986 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 132-ри състав

Производството е по реда на гл. XXVIII от НПК.

Производството е образувано по внесено от Софийска районна прокуратура постановление по чл. 375 НПК срещу обвиняемия Д. П. Д. за това, че на 18.11.2021 г., около 17:10 ч., в гр. София, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „,,***''", модел „,,***'' с рег.

№ ,,***'', в района на бензиностанция „Шел”, находяща се на бул.

“Възкресение” № 1, с посока на движение от бензиноколонките към бул.

“Възкресение” и в района на изхода на бензиностанцията, нарушил правилата за движението по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно: чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: 1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците...; чл. 37, ал. 3 от 3ДвП: „Водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път“, като не пропуснал движещата се по тротоара на бул. „Възкресение“ в посока отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка М.В.А., ЕГН **********, реализирал пътно-транспортно произшествие с нея, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на пешеходката А., изразяваща се в следните травматични увреждания: счупване на дясната раменна кост в областта на хирургичната шийка, за което е проведено консервативно лечение чрез поставяне на имобилизираща ортеза, което реализира критериите на медико-биологичният признак „ Трайно затруднение на движенията на десният-горен крайник" аз срок повече от 30 дни, като деецът е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата - престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б.

„б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

В открито съдебно заседание представител на държавното обвинение не се е явил.

В открито съдебно заседание обвиняемият се е явил лично и е бил представляван от адвокат Б.. На етап съдебни прения защитникът пледира за оправдаване на обвиняемия. Изтъква се това, че между показанията на 1 свидетеля М.А., дадени пред съда и в досъдебното производство, са констатирани съществени противоречия по отношение на време, място, обстановка, на това с кого е бил в автомобила и дали изобщо е възприел падаща жена. По отношение на автотехническата експертиза се твърди липса на конкретна обстановка, от която да става ясно защо и по какъв начин експертите приемат, че пешеходката се намира в опасната зона за спиране, а се съдържа единствено твърдение, че това е така. Възразява се, че изводите на експертите относно това дали пешеходците са се намирали върху мисленото продължение на тротоара не почиват на конкретни изчисления и противоречат на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и най-вече със схемата, която те сами са направили. Допълва се, че от комплексната видео- и автотехническа експертиза ясно се виждала стоп линията, пред която е спрял обвиняемият и че същият е спрял преди нея, огледал се е и след това е тръгнал. Твърди се, че от записа и схемата ясно се виждало, че при второто тръгване на обвиняемия неговият автомобил е разположен изцяло върху стоп линията, като предницата му е на пътното платно, изчаквайки трафика, обосноваващо извод, че доверителят му е преминал това мислено продължение на тротоара и е следял трафика при включването си по оживения булевард, поради което не е очаквал и появата на пешеходци, а пешеходците видно от видеозаписа, експертизата и показанията са заобиколили автомобила в предната му част и са се озовали на пътното платно, където е забранено движението на пешеходци. Защитникът намира за необосновани изводите във видео- и автотехническа експертиза за наличие на ясна видимост, при положение, че на записа се виждат паркирани автомобили, от едната страна, а от другата има дървета и табела на бензиностанция „Шел“. Оспорва се съдебномедицинската експертиза, тъй като в нея не било посочено каква е травмиращата сила, а само са изброени травмиращите сили, които изобщо съществуват в медицината, не бил проследен ходът на конкретното лечение, нито по какъв начин и до каква степен са повлияли възрастта и придружаващите заболявания на пострадалата за причиняването на телесната повреда. По отношение на показанията на пострадалата, дадени в досъдебното производство, защитникът посочва, че същите не могат да се ползват, защото от разпита в съдебното следствие се установява, че разпитът в досъдебното производство не е бил проведен по правилата на НПК. Акцентира се върху други противоречия в нейните показания, като се излага становище, че същата като пенсионер била заинтересована от предявяването на евентуална претенция от финансов характер. Възразява се, че пострадалата е посочила, че изпитала силни болки, а показанията на останалите свидетели са точно в обратна насока. Свидетелката била посочила, че тротоарите се намират един срещу друг, а от доказателствата по делото се установявало точно обратното.

Прави се искане показанията на свидетеля А. да не се кредитират в отделни 2 техни части, като по отношение на заявеното от свидетеля, че е чул силен удар се изтъква, че при скорост на движение от 2 км/ч няма как да се чуе силен удар, като защитникът заявява, че е съгласен да бъде направен следствен експеримент, при който да бъде блъснат с тази скорост, от който да се установи дали ще падне и ще има ли силен удар. Защитникът твърди още, че в медицинската документация никъде не се съдържат данни за увреждане в областта на коляното, а фактът, че свидетелката А. не е била настанена в лечебно заведение също засилва съмненията в достоверността на показанията , тъй като нямало лечебно заведение, което би отказало да приеме пациент, който изпитва силни болки до степен, в която не може да помръдне. Допълва се, че освен пострадалата никой друг не е възприел контакт между нея и автомобила на обвиняемия. По отношение на квалификацията, защитата изтъква, че нормата на чл. 5 от ЗДвП не съдържа конкретно правило за поведение, поради което не може да запълни бланкета на състава, а по отношение на тази на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП се посочва, че обвиняемият е пропуснал пешеходците и същият не е бил в крайпътна територия, а предницата му е била върху пътното платно, поради което и тази разпоредба се явява неприложима. В условията на алтернативност, ако съдът намери обвиняемия за виновен, защитникът отправя искане съдът да вземе предвид младата му възраст, това, че същият е млад баща и е създал семейство, като отглежда детето си на територията на Република България, това, че се е движил със скорост, която е била със стойност 22 пъти по-малка от допустимата, отличното му процесуално поведение, както и оказаното съдействие на пострадалата след ПТП. С тези аргументи се пледира, ако съдът го намери за виновен, да се приложи чл. 55 от НК и да не приложи разпоредбата на чл. 343г от НК.

Обвиняемият се присъединява към казаното от защитника си и добавя, че към момента на деянието е работил в лизингова компания, като естеството на работата му е било свързано с ежедневно шофиране, като е управлявал както личния си, така и служебния си автомобил, притежава шофьорска книжка от 2012 г., а от 2017 година не е имал нарушения и други глоби. Счита себе си за шофьор с отговорно поведение на пътя.

При дадената последна дума обвиняемият заявява, че неговото желание е в хода на това производство да бъде доказана по недвусмислен начин обективната истина.

Софийски районен съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди наведените доводи и оплаквания, намира следното от фактическа страна:

Обвиняемият Д. П. Д., с ЕГН **********, е роден на ,,***'' г., в гр.

София, с адрес: гр. София, ж.к. ,,***''

3

На 18.11.2021 г., около 17.00 часа, обвиняемият се намирал на бензиностанция „Шел“, находяща се в гр. София, на бул. „Възкресение“ № 1, като същият управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка/модел „,,***'' ,,***'', с рег. № ,,***''. Същият се насочил към изхода на бензиностанцията, който имал излаз към бул. „Възкресение“, а посоката му на движение била от бензиновите колонки към изхода на бензиностанцията. В дясната част на платното се намирали паркирани автомобили, които не скривали видимостта към тротоарите. Зад обвиняемия се движил свидетелят М.А., който също се изтеглял от бензиностанцията. По същото време, по тротоара се движили пешеходците – свидетелите А. и А., като посоката им на движение била към бул. „Вардар“. Когато достигнали до изхода на бензиностанцията, свидетеллите А. и А. пресекли платното за движение на автомобили. Посоката, в която пресичали, била от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила, управляван от обвиняемия. В този момент от бензиностанцията се изтеглял обвиняемият, който бил застанал на изхода на бензиностанцията и следял движението по бул. „Възкресение“, за да може да се включи в него. Свидетелят А. пресякъл пред автомобила на обвиняемия, а майка му – свидетелката А., тъй като се движила по-бавно, пресякла след А.. В момента, в който А. минавала пред автомобила на обвиняеми, последният, без да я забележи и пропусне в качеството й на пешеходец, потеглил с автомобила си и блъснал А., като настъпило съприкосновението между автомобила и А. в областта на долния й крайник.

От удара свидетелката А. паднала на земята и започнала да вика от болка. Свидетелят А. чул случилото се и се обърнал, видял майка си да лежи на асфалта. Афектиран от случилото се, същият започнал да удря по автомобила на обвиняемия. Обвиняемият излязъл от автомобила си след няколко секунди, след като се осъзнал за случващото се, и се притекъл на помощ на свидетелката А.. На място се събрали и други хора, които предложили на свидетелката А. да я закарат до лечебно заведение, но тя отказала и поискала обвиняемият да я заведе. Обвиняемият я качил в автомобила си, заедно със свидетеля А., и всички потеглили към МВР Болница. Когато стигнали там обаче, свидетелката не успяла да бъде приета и това наложило да отидат в УМБАЛСМ „Пирогов“. Там свидетелката А. била прегледана и била направена рентгенография на дясно раменната става и на дясно колянната става. Прегледът и рентгенографията установили, че свидетелката А. има счупване на дясната раменна кост в областта на хирургичната шийка. Наложило се обездвижване на пострадалата чрез поставена имобилизационна ортеза.

В хода на разследването била назначена съдебномедицинска експертиза, от заключението на която се установява, че на пострадалата било причинено 4 травматично увреждане – счупване на дясната раменна кост в областта на хирургичната шийка. По отношение на механизма на ПТП вещото лице е посочило, че полученото травматично увреждане е резултат от действието на твърди тъпи предмети и може да бъде получено в условията на ПТП. В експертизата си вещото лице подробно е изяснило, че хирургичната шийка е мястото на стесняване на туберкуларния масив на раменната кост, от която започва тялото на костта. По отношение на механизма, вещото лице е изяснило, че подобни счупвания са резултат от индиректна травма: по компресионен механизъм при травмираща сила по вертикалната ос на костта; по огъвачен механизъм; по торзионен механизъм или ножичен механизъм. В заключението вещото лице е уточнило и това, че в резултат на причиненото травматично увреждане на пострадалата е била поставена имобилизационна ортеза, поради което е бил реализиран медико-биологичният признак трайно затруднение на движението на горния десен крайник за срок повече от 30 дни.

В хода на разследването са били изискани и приобщени видеозаписите от камерите за видеонаблюдение от мястото на ПТП. Същите са били обект на изследване от протокол № 92-Ф/2023, имащ характера на експертно заключение, свалило на хартиен носител записите от бензиностанцията. Съдът кредитира посочените изводи, доколкото същите са изготвени въз основа на наличните видеозаписи от камери, заснели настъпването на инцидеента, и обективиращи инцидента чрез моментни изображения, като по този начин са послужили за изясняване и онагледяване на процесните събития, а изображенията са ясни и с отбелязване на времевите им интервали на заснемане. Следва да се подчертае, че от изображенията на л. 6 и 7 от експертното становище се установява заснемането и на минаваща пред автомобила жена и непосредственото след това струпване на хора на място.