Решение № 103 от 26.01.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. София, 24.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Златка Чолева

Розалина Г. Ботева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело № 20211100511263 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “Г.П.- М” АД срещу решение № 20131545/ 03.06.2021г., постановено по гр. дело № 36700/2020г. в частта, в която е признато за установено по отношение на жалбоподателя съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД за сумата 1024,46 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, бул. ******* ет. ******, за периода 01.12.2016г.- 30.11.2017г., с която сума “Г.П.- М” АД за сметка на обедняването на “Т.С.” ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 21.11.2018г., до окончателното плащане на сумата, сумата 47,52 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 31.05.2018г.- 13.11.2018г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 19.12.2018г. по ч.гр.д. 73809/2018г. по описа на Софийския районен съд, 27 състав. Въззивникът релевира искане за отмяна на решението в атакуваната част, като се позовава на отменителните основания- нарушение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила при преценка на събраните по делото доказателства, довели и до неправилност на съдебния акт.

В срока и реда по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна "Т.С." ЕАД, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на 1 страните и обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на въззивен инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършената проверка по реда на чл. 269, пр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, пр. 2 ГПК.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на настоящото дело е постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените искове срещу ответника “Г.П.- М” АД искове за установяване съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД за сумата 1024,46 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, бул. ******* ет. ******, за периода 01.12.2016г.- 30.11.2017г., с която сума “Г.П.- М” АД за сметка на обедняването на “Т.С.” ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 21.11.2018г., до окончателното плащане на сумата, сумата 47,52 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 31.05.2018г.- 13.11.2018г.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал.1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи– 1/. имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответниците, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/. връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответниците, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; 3/. липса на правно основание за имущественото разместване; 4/. липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до 2 установяване от страна на ищеца при пълно и главно доказване на обедняването му до размера и количеството на доставената на ответниците през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответниците чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното възмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването– че топлинната енергия е доставяна до имот на ответниците при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.

Имуществените облаги се изразяват в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответниците по иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане (решение № 587/01.11.2010 г. по гр.д. № 941/2009 г. на ВКС, ГО, ІV ГО). В настоящия случай ищецът твърди, че ответниците са си спестили разходи за доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот, на който е собственик.

.

За да е налице обогатяване от ответника, освен обстоятелството, че в имота е доставена топлинна енергия, следва да се установи и това, че през процесния период имотът се е ползвал именно от ответника. Конкретиката на случая сочи, че между ответника и “М.-С.” ЕООД е сключен договор за наем на недвижим имот, с предмет процесния имот, по силата на който “М.-С.” ЕООД е предоставил ползването на ответника на процесния недвижим имот. Договорът е сключен на 07.12.2011г. за срок от 3 години. С анекс № 1 от 27.11.2013г. към договор за наем от 07.12.2011г.

Процесният договор за наем е изменен по отношение на срока на същия, като е същият е продължен с три години. Със споразумение от 01.02.2016г. към договор за наем от 07.12.2011г. сттаните са постигнали съгласие срокът на договора за наем да бъде продължен до 31.12.2017г. Предвид изложеното, ответникът е ползвал процесния имот за периода 01.12.2016г.- 30.11.2017г., което обуславя извод, че същият се е обогатил, като е ползвал доставената от ищеца топлинна енергия и услугата дялово разпределение, която ищецът твърди да е заплатил на дружеството за дялово разпределение. От заключението на назначената съдебно- техническа експертиза се установява, че в имота е доставена топлинна енергия в размер на 1024,46 лева.

Изводите за стойността на реално потребената топлинна енергия почиват на заключението на съдебно- техническата експертиза, при изготвяне на което са съобразени както документите за главен отчет, така и прогнозно начислените и фактурирани суми, и изравнителните сметки.

Изложеното обуславя извод, че ответникът в първоинстанционното производство се обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищеца в първоинстанционното производство като е ползвал доставената от ищеца топлинна 3 енергия и услугата дялово разпределение, която ищецът твърди да е заплатил на дружеството за дялово разпределение, което обуславя извод за основателност на предявения иск.

Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че съдът не е взел предвид възражението за изтекла погасителна давност. Такова възражение не е било направено. За пълнота следва да се посочим че доколкото вземането на ищеца е на базата на неоснователно обогатяване, следователно съгласно чл. 110 ЗЗД, същото се погасява с изтичането на 5 – годишна давност, а не тригодишна. Тя започва да тече от деня на получаване на престацията. В този смисъл е ППВС № 1/28.05.1979 г., т. 7. С оглед факта, че се претендират суми за периода 01.12.2016г.- 30.11.2017г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е подадено на 21.11.2018г., от която дата се счита предявен искът за съществуване на вземането, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се приеме, че вземането не е погасено по давност.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В случаите на претендирани суми от неоснователно обогатяване, за да изпадне ответникът в забава се изисква нарочна покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Конкретиката на случая сочи, че ищецът е поканил ответника да плати цената на доставената му топлинна енергия, поради което ответникът е изпаднал в забава.

Определен по реда на чл. 162 ГПК размерът на обезщетението за забава е 47,52 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20131545/ 03.06.2021г., постановено по гр. дело № 36700 по описа за 2020г. на Софийския районен съд, 27 състав.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4