Определение № 40249 от 29.09.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40249 гр. София, 29.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110173367 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 126 ГПК.

Делото е образувано по искова молба от В. Б. В. против Я. Ст. С. и С. Е. С., в която са изложени твърдения, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 199, том VII, нот. дело № 1277/2023 г. по описа на нотариус С.М., поправен с нот. акт № 80, том IX, нот. дело № 1518/2024 г. по описа на нотариус С.М., ищецът придобил от „Р.-11“ ЕООД правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, представляващ двуетажна еднофамилна сграда-източен близнак, намиращ се в сграда с идентификатор ***, с административен адрес в гр. Б., ***, ет. 1, и върху самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР, представляващ гараж, намиращ се в сграда с идентификатор ***, с административен адрес в гр. Б., ***, ет. -1. Ищецът поддържа, че когато опитал да влезе в придобитите имоти установил в тях ответниците, които се били самонастанили и заявили собственически права. В исковата молба са изложени твърдения, че при извършено проучване на историята на имотите било установено, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 61 от 01.01.1989 г., том XVII, нот. дело № 2797/1989 г. С. Е. С. прехвърлил в полза на Я. С. С. правото на собственост върху процесната двуетажна еднофамилна сграда-източен близнак, заедно с гаража под сградата в източната част, като на 03.06.1989 г. Яна С. С. сключила граждански брак с П.Р. М., а около месец по-късно прехвърлила правото на собственост върху процесните имоти. В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 35 от 27.07.1989 г., том XXIV, нот. дело № 3976/1989г. П.Р. М. прехвърлил в полза на баща си Р.Е. М., който към момента на сключване на сделката бил в брак с Р.П. М.а, правото на собственост върху процесните имоти. Ищецът поддържа, че приобретателят Р.Е.

М. починал на 24.12.1999 г., като след смъртта си оставил за законни наследници Р.П. М.а и П.Р. М.. В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на нот. акт № 17 от 22.07.2005г., том IV, нот. дело № 617/2005 г. П.Р. М. прехвърлил в полза на Р.П. М.а правото 1 на собственост върху ¼ ид.ч. от процесните имоти. Ищецът поддържа, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 170/15.07.2009 г., том I, нот. дело № 161/2009 г. Р.П. М.а прехвърлила в полза на „С.З.“ ЕООД правото на собственост върху процесните недвижими имоти, като впоследствие с Решение от 28.11.2012 г., постановено по гр. д. № 13400/2012 г. по описа на СРС, 44 състав, било признато за установено, че договорът за продажба е привиден, като с разкритата симулативна сделка се прикрива действителна такава, а именно договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Страната поддържа, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 101, том I, нот. дело № 80/2023г. приобратателят „С.З.“ ЕООД прехвърлил правото на собственост върху процесните имоти в полза на праводателя на ищеца „Р.-11“ ЕООД. Ищецът намира при съобразяване на така изложената хронология на сключени сделки с предмет процесните имоти, че Я. С. С. и С. Е. С. още през 1989 г. са загубили правото на собственост върху тях. По изложените твърдения е направено искане да бъде признато за установено, че ищецът по силата на сключен с „Р.-11“ ЕООД договор за покупко-продажба притежава право на собственост върху процесните имоти и ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху имотите.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват исковата претенция. В депозирания отговор на искова молба са изложени твърдения, че между „С.З.“ ЕООД, който е праводател на „Р.-11“ ЕООД, което дружество от своя страна е праводател на ищеца В. Б. В., е налице висящ спор относно правото на собственост върху процесните имоти, по който е образувано гр. д. № 36956/2019 г. по описа на СРС, 118 състав. Ответниците поддържат, че соченото гражданско дело е образувано по подадена от „С.З.“ ЕООД искова молба с правно основание чл. 108 ЗС, като към момента на депозиране на отговора по спора е постановено решение, с което исковата претенция е отхвърлена. В отговора са изложени твърдения, че описаните в исковата молба имоти с идентификатори *** и *** по

КККР не съществуват действително, като в поземления имот посочен от ищеца е изградена еднофамилна, триетажна жилищна сграда, в която няма обособени самостоятелни обекти – източен и западен близнак. Ответниците поддържат, че притежават право на собственост върху еднофамилната жилищна сграда по силата на упражнено давностно владение, считано от 24.12.2005 г.

Ведно с отговора са представени препис от исковата молба, по която е образувано гр. д.

№ 36956/2019 г. по описа на СРС, 118 състав, както и Решение № 20070270/06.12.2022 г., постановено по посоченото първоинстанционно производство, с което предявеният от „С.З.“ ЕООД против Я. С. С. и С. Е. С. иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че дружеството по силата на договор за покупко-продажба сключен с Р.П. М.а, обективиран в нотариален акт от 15.07.2009 г., който договор с решение по гр. д. № 13400/2012 г. по описа на СРС, 44 състав, е признат за симулативен и прикриващ действителен договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, притежава право на собственост върху процесните имоти с идентификатори *** и

*** по КККР, е отхвърлен. Представен е и препис от Решение №

2

1498/13.03.2025 г. по в. гр. д. № 8916/2023 г. по описа на СГС, IV – Е състав, с което Решение № 20070270/06.12.2022 г. е потвърдено. От извършена служебна справка се установява, че въззивното решение към момента на постановяване на настоящия съдебен акт не е влязло в сила.

В срока по чл. 211 ГПК Я. С. С. и С. Е. С. предявяват срещу В. Б. В. насрещен иск, уточнен с молба от 20.05.2025 г., за признаване за установено, че по силата на упражнено давностно владение, считано от 24.12.2005 г. притежават право на собственост върху сграда с идентификатор ***, представляваща еднофамилна триетажна жилищна сграда и сграда с идентификатор *** по КККР, находящи се в гр. Б., ул. „Т.Р.“ № 48. Видно от удостоверение с изх. № 7201010433/18.08.2025 г., издадено от Столична община, Дирекция „Общински приходи“, Отдел „ОП-Б.“ данъчната оценка на жилищна сграда на три нива, изградена в процесния поземлен имот, възлиза на 54404,30 лева.

По допустимостта на исковата претенция, по която е образувано настоящото дело, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Сочената разпоредба следва да бъде разглеждана във връзка с нормата на чл. 298, ал. 2 ГПК относно субективните предели на съдебното решение, съгласно която влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници. С Определение № 89/20.05.2022 г. по ч. гр. д. № 867/2022 г. по описа на ВКС, I ГО и Определение № 142/17.07.2018 г. по ч. гр. д. № 20236518 по описа на ВКС, II ГО, е прието, че субективен идентитет между две дела е налице когато адресати на силата на пресъдено нещо по двете дела са едни и същи лица – противопоставените страни в материалното правоотношение, предмет на спора, респективно техните универсални или частни правоприемници, придобили права в хода на процеса и поради това обвързани от силата на пресъдено нещо.

Съгласно разясненията дадени с Решение № 176/07.12.2015 г. по гр. д. № 2620/2015 г. на ВКС, I ГО, постановеното решение по иск с правно основание чл. 108 ЗС, в това число и в установителната му част относно правото на собственост, обвързва приобретателя и има задължителна сила за него. Решението по силата на чл. 226, ал. 3 ГПК се разпростира върху приобретателя, тъй като той е придобил имота при висящност на спора, който има за предмет правото на собственост на неговите праводатели.

В случая ищецът поддържа твърдения, че е придобил право на собственост върху процесните имоти – двуетажна еднофамилна жилищна сграда – източен близнак и самостоятелен обект в сграда, представляващ гараж, на 30.10.2023 г. по силата на договор за покупко-продажба с „Р.-11“ ЕООД, което дружество от своя страна е придобило право на собственост върху процесните имоти на 15.03.2023 г. по силата на договор за покупкопродажба, сключен със „С.З.“ ЕООД. Видно от представените от ответниците документи и служебно изготвената справка, прехвърлителните сделки, от които черпи права ищеца, са сключени след датата на подаване на исковата молба, по която е образувано гр. д. № 3

36956/2019 г. по описа на СРС, 118 състав, по предявен от „С.З.“ ЕООД против Я. С. С. и С.

Е. С. ревандикационен иск, а именно след 27.06.2019г. От изложеното следва, че на основание чл. 226, ал. 3 ГПК В. Б. В. ще бъде обвързан от силата на пресъдено нещо по вече образувания спор по чл. 108 ЗС с предмет правото на собственост върху процесните недвижими имоти, образуван по искова молба на праводателя „С.З.“ ЕООД. Доколкото ищецът основава собственическите си права на настъпило в негова полза частно правоприемство в хода на висящ исков процес по чл. 108 ЗС предявения от В. Б. В. против Я. Ст. С. и С. Е. С. ревандикационен иск се явява недопустим, като по-късно образуваното дело следва да бъде прекратено на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.

По предявения насрещен иск:

Съгласно разпоредбата на чл. 211, ал. 1 ГПК в срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния или ако може да стане прихващане с него. Цената на насрещната искова претенция относно правото на собственост върху имот, представляващ еднофамилна триетажна жилищна сграда с идентификатор *** възлиза на 54404,30 лева, което обуславя, че родово компетентен по спора на основание чл. 104, т. 3 ГПК е Софийски градски съд. Предвид изложеното насрещната искова молба следва да бъде изпратена на компетентния съд.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 126, ал. 1 ГПК искова молба с вх. № 401914/10.12.2024г. на В. Б. В. против Я. Ст. С. и С. Е. С..

НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявеният от Я. Ст. С. и С. Е. С. против В.

Б. В. насрещен положителен установителен иск за собственост.

ИЗПРАЩА производството по предявеният от Я. Ст. С. и С. Е. С. против В. Б. В. насрещен положителен установителен иск за собственост по подсъдност на Софийски градски съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 73367/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която исковата молба е върната на основание чл.

126, ал. 1 ГПК и производството по делото е прекратено подлежи на обжалване от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от съдебния акт с частна жалба пред Софийски градски съд, а в частта относно насрещната искова претенция не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4