Решение № 86 от 27.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Пазарджик, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванка Г. Илинова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело № 20245200900183 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на Н. Г. А.,ЕГН**********,гр.П.,ул.*** срещу ЗД “БУЛ ИНС” АД,ЕИК 831830482,седалище и адрес на управление:гр.София,СO,район Лозенец,ул.“Джеймс Ваучер" N87,представлявано от Изпълнителните директори С. С. П. и К. Д. К.,в която се твърди,че на 26.11.2022г., около 14.35ч.,на АМ Тракия,км.106 +980,в посока на движение към гр.Бургас,при хубаво време и добри метерологични условия,водачът на лек автомобил марка ’’Форд", модел Галакси" с peг.№ ***,поради движение с несъобразена скорост с пътните условия,неспазване на пътната маркировка и липса на непрекъснат контрол върху управляваното от него МПС, застига, рязко навлиза в лявата пътна лента и удря отзад в задна дясна част, намиращия се в тази лента лек автомобил марка “Киа”, модел “Сийд" с peг.№***.От удара,л.а.“Киа Сиид” се е предвижил на изток-североизток,ударил се с предната част в мантинелата отляво на платното и се е завъртял на около 260 градуса в положителна посока. Към момента на удара,л.а. ”Киа” е бил спрял, поради обезопасяване на АМ за полагане на пътна маркировка.

По този е причинено ПТП с материални щети и пострадали лица.Вследствие на удара, тежко е пострадал И. Т., като пътник в л.а.“Киа Сийд",седящ на предна дясна седалка с правилно поставен обезопасителен колан.След удара,той изпада в безсъзнание, откаран е с екип на Бърза помощ в УМБАЛ “Свети Георги” АД в много тежко състояние,където на 04.12.2022г.умира.По случая е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица N696.Образувано е и досъдебно производство - следствено дело №305/26.11.2022г. по описа на Осл.О - гр.Пловдив и НОХД №952/2024г.по описа на Окръжен Съд Пловдив, приключило с влязла в законна сила Присъда № 46/2024г., с която виновния водач е признат за виновен и осъден за извършените от него престъпления.

И. Т. си отива от този свят твърде млад, едва на 35 години,внезапно и неочаквано.За 1 неговата майка Н. А. това е най-тежката загуба в живота й - внезапно и твърде рано губи своя син. Тя си е представяла, че животът е пред тях,че синът й ще живее, ще се радват на всеки миг заедно, тя самата ще се радва на сина си и на внуци. Те имали особено силна връзка един между друг, като майка и син, но и като най-близък приятел. Към момента на загубата, Н. е едва на 54 години, близка по дух и интереси със сина си.Те, двамата имали своята най-свята и близка духовна връзка на майка и син,най-близкия й и обичан човек,която внезапно и завинаги била прекъсната.И. е бил нейното щастие и морална подкрепа,в трудни моменти винаги се грижил за нея,подпомагал я и финансово и тя разчитала на неговата подкрепа. Преди катастрофата,И. е бил работещ,енергичен човек,весел човек,душата на семейството, в разцвета на силите си, изпълнен с живот.

Мечтаел да има поне още едно дете, да са заедно и да се радват на живота. Виждали се постоянно, чували се по няколко пъти на ден. По празниците винаги били заедно в домашна обстановка или пътували заедно. След неговата внезапна загуба всичко това приключило.

Той е бил най-близкия й човек, човекът който се грижил за нея, грижил се да бъде винаги добре. И. бил главата на семейството,нейна морална и финансова опората в живота, споделяли всичко и се съветвали за всичко.Катастрофата ги разделила завинаги.За катастрофата, майка му твърди,че разбрала от телевизията още на същия ден и изпаднала в шок, не помнила нищо от следващите дни.Ищцата твърди,че спряла да говори,да се храни, отслабнала с над 10кг. Все още не може да преодолее тежката и внезапна загуба и не вярва, че някога ще я преодолее.Ищцата твърди,че от млад и жизнерадоствен човек, за дни се състарява, затваря се в себе си, не може да приеме тежката мисъл, че никога повече няма да види и да чуе сина си, да го прегърне, да поговорят, да го целуне.Изнервена,често плаче и не мисли почти за нищо друго. Отказва срещи с близки и приятели, потънала в скръбта си,говори основно за загубата на сина си. Не намира утеха в нищо, няма ден, в който да не мисли за него и за тежката катастрофа, няма ден от този момент, в който да не плаче.

Животът й преминава от помен,на следващ помен, по гробища и без надежда за бъдещето.

Тя не може да превъзмогне болката от внезапната загуба на своя син.

За виновния водач на лек автомобил марка “Форд”, модел “Галъкси" с peг.N ***,се твърди,че е налице валидна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите при ЗД “Бул Инс” АД- застрахователна полица N BG/02/122000742990, валидна от 10.03.2022г. до 09.03.2023г. На 15.02.2023г.с молба с вх.№111 223,ищцата предявила претенция пред ЗД “Бул Инс” АД, като застраховател по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. До настоящия момент все още не е налице произнасяне, нито заплащане на застрахователно обезщетение .

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ЗД “БУЛ ИНС” АД да заплати на ищцата 180 000,00 лева - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й И. А. Т.,вследствие на процесното ПТП, настъпило на 26.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция по доброволен ред от увреденото лице - 15.02.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението,както и направените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал. 1, 2 т.2 от ЗА.

Представя писмени доказателства и формулира доказателствени искания.

Депозиран е отговор на исковата молба от ответника,който основание и по размер. оспорва иска по

На основание чл.300 от ГПК, зачитайки действието на влязлата в сила присъда относно гражданските последици от деянието,не оспорва неговото извършване,неговата противоправност и виновността на дееца,както и ,че в резултат на процесното ПТП е загинал сина на ищцата.

Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия поради това,че същият пътувал без поставен предпазен колан.

Оспорва и акцесорния иск за лихва относно началния момент,от който лихвата се претендира като твърди,че ответинкът е изискал допълнително доказателства,които ищцата не е представила,поради което ответникът не е бил в забава.Счита ,че е налице хипотезата на чл.497 ал.1 т.2 от КЗ въвеждаща изключение,при които застрахователя не дължи лихва за забава.

Поставя въпроси към исканата от ищцата комплексна съдебна експертиза.

В допълнителната искова молба ищеца оспорва възраженията на ответника като поддържа доказателствените си искания за установяване на изложените в исковата молба обстоятелства,на които се основава заявената искова претенция.

Формулира допълнителни въпроси към експертизата.

Депозиран е отговор на допълнителната искова молба ,в който ответникът поддържа оспорването на иска по съображения изложени в ОИМ.

Като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,за да се произнесе от фактическа страна съдът приема за установено следното:

По делото е установено по безспорен начин,че между ответното дружество и делинквента И. Д. М. е сключена застраховка „ГО на автомобилистите“ - застрахователна полица N BG/02/122000742990, валидна от 10.03.2022г. до 09.03.2023г. ,т.е. валидна към момента на процесното ПТП, както и че ищцата е провела описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 КЗ процедура по заявяване на застрахователна претенцията пред застрахователя, като го е депозирала молба-уведомление входирана при ответника на 25.02.2024г.

Ответникът не оспорва твърденията на ищцата,че до момента плащане на застрахователно обезщетение не е извършено.

По делото е приложена присъда № 46 от 03.06.2024г.,постановена по НОХД № 952/2024г.на ОС – Пловдив,влязла в сила на 19.06.2024г.,с която И. Д. М. е признат за виновен в това, че на 26.11.2022г.около 14:30часа, на АМ Тракия, в района на 107 км. посока гр. София – гр. Бургас по южното платно за движение при управление на л.а. Форд Галъкси, рег. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата,а именно:чл.15, ал.1 от ЗДвП: „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за 3 движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента.“; чл. 15, ал. 3 от ЗДвП: „Броят на пътните ленти се определя от пътната маркировка или от пътен знак, а когато няма такива - от водачите, съобразно широчината на платното за движение, широчината на недвуколесните пътни превозни средства и от необходимото странично разстояние между тях.“; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“; чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“ и чл. 25, ал. 2 от ЗДвП:„При извършване на маневра,която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.“, и по непредпазливост е причинил смъртта на И. А. Т., която е настъпила на 04.12.2022 г. – престъпление по чл. 343,ал. 1, б. „в“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр.

3 от НК.

Във връзка с установяване на активната материално правна легитимация на ищцата ,същата представя като доказателство по делото удостоверение за родствени връзка издадено от Общината гр.Пазарджик с изх.№И-2499_001 на 06.06.2024г.,от което се установява ,че тя е майка на починалия вследствие на процесния пътен инцидент И. Т..

За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина й по делото са събрани гласни доказателства.Като свидетел е разпитан брата на ищцата –А. Г. А..Същият установява,че е в близки отношение с ищцата като негова сестра и има преки и непосредствени впечатления както от отношенията между нея и сина й ,така и от състоянието на ищцата след смъртта му.

Свидетелят разбрал от сестра си,че И. е пострадал в катастрофа.Тя самата по това време била в Англия и научила за катастрофата от интернет.Била много притеснена.

Свидетелят и съпругата на И. разбрали ,че той е откаран в

УМБАЛ „Свети Георги“ в гр.Пловдив и веднага тръгнали натам. Като отишли в болницата И. бил в 4 неврохирургията,където му правели операция. Тогава Н. пак се обадила да пита как е И..Била толкова притеснена,че не можела сама да си вземе билет за полет до България.Ищцата си дошла на следващия ден и от летището веднага заминала за болницата в гр.Пловдив. Ищцата била в шок,не знаела къде се намира.И. бил жив и лекарите давали надежда.Ищцата непрекъснато повтаряла,че той ще се оправи.

И. починал след една седмица в болницата, без да дойде в съзнание. Майка му не успяла да го види, тъй като бил в интензивно отделение, където не пускали никого. Ищцата и съпругата на И. ходели в болницата всеки ден.Когато им се обадили по телефона от болницата,че И. е починал,ищцата приела новината болезнено -с плач и изпаднала в истерия.От момента на катастрофата до погребението и към настоящия момент е затворена, некомуникативна. Тя по принцип е със силен характер, но си личи, че няма да го преживее.