Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 273 от 26.05.2026, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Гражданско дело 1257/2025
Вид
Решение № 273
Подписан
26.05.2026
Състав
Владислав Емирски

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Кърджали, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20255140101257 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ от М. М. М., ЕГН **********, с адрес ********** чрез адв. Я. М. С.-САК срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК

121265177, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света София“, № 7, ет. 5, представлявано от Р.К.Д.. и А.П.Л. за сума в общ размер на 15 290,44 лева, от които 14 000 лева за неимуществени вреди и 1290,44 лева за имуществени вреди, който иск с протоколно определение от 17.04.2026 г. на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е намален на сума в размер на 425,67 лева (217,64 евро), ведно със законна лихва върху сумите считано от датата на предявяване на застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ – ***** до окончателното им плащане.

Ищецът заявява, че на ***** около 19:00 часа при управление на лек автомобил марка **********, модел ***** с ДК ***** на кръстовище регулирано със светофар образувано от ********** водачът С.В.П., ЕГН ********** нарушил правилата за движение регламентирани в чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и допуснал настъпване на ПТП вследствие, на което му причинил, като пресичащ пешеходец на пешеходна пътека на разрешен селен сигнал, телесни повреди, изразяващи се в охлузване на кожата на челото и сътресение на мозъка със загуба на съзнание, довели до разстройство на здравето вследствие, на които търпи болка и страдание и влошено емоционално състояние. Ищецът сочи, че след ударя от лекия автомобил за известно време загубил съзнание и не помнил какво се е случвало, тъй като при ПТП си ударил главата. Заявява, че не помни кога, но малко след произшествието на мястото пристигнали екипи на пътна полиция и на ЦСМП. Бил транспортиран до „Спешно отделение“ на ********** след преглед и изследвания се установило, че има сътресение на мозъка, без пълна загуба на съзнание довели до болка и страдание и причинили разстройство на здравето. Сочи, че веднага след това от Спешно отделение на болницата го настанили още същия 1 ден в хирургично отделение при ********** където останал до ***** като за проведеното лечение му е издадена Епикриза ***** от ***** а след като бил изписан от болницата лечението му продължило в домашни условия. Ищецът заявява, че по случая е издадено Съдебномедицинско удостоверение ***** където са установени следните телесни повреди: охлузване на кожата на челото, сътресение на мозъка, довели до разстройство на здравето и влошено емоционално състояние. Съдебният лекар посочва, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпо - ръбест предмет и е възможно да са възникнали при пътнотранспортно произшествие за, каквото има данни в случая. Сочи, че на ***** поради силно главоболие и световъртеж, посетил лекар специалист невролог, който установил моментното му състояние и му бил издаден амбулаторен лист ***** от ***** Ищецът излага твърдения, че болките по време на лечението му били много интензивни и продължителни, често се случвало да не може да заспи нощем, поради стреса от претърпяната катастрофа, изпитвал главоболие и главозамайване, както и болки от падането по тялото си, започнал да се страхува от автомобили. Сочи, че освен болка и страдание от нанесените му телесни увреждания от ПТП-то му е причинено негативно емоционално състояние - наложило се да пие успокоителни лекарства поради изпадането му в емоционална криза, започнал да получава нервни кризи и паник атаки, често не може да спи, като тези емоционални състояния продължават и по настоящем, въпреки, че от ПТП са изминали пет години. Сочи, че по настояще, след ПТП, му се появило периодично главоболие. Ищецът заявява, че освен неимуществените вреди му били причинени и имуществени такива пропуснати ползи от разликата формирана от получаваното трудовото възнаграждение и изплатеното от НОИ обезщетени поради временна неработоспособност за периода след ПТП в размер на 1290,44 лева. Сочи, че на водача П. бил издадена АУАН с ***** от ***** за допуснатото ПТП, а собственикът на автомобила причинил нанесените му вреди имал валидна към датата на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ сключена с ответното дружество ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД съгласно Застрахователен договор/полица ********** с покритие от ***** Излага твърдения, че е налице причинна връзка между настъпилото ПТП и причинените му телесни повреди охлузване на кожата на челото и сътресение на мозъка със загуба на съзнание довели до разстройство на здравето и влошено емоционално състояние. Ищецът заявява, че на ***** предявил застрахователна претенция по ред на чл. 380 от КЗ и ***** е получил отговор, с които ответното дружество му е определило размер на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лева. След изпратено искане за преразглеждане на размера на определеното обезщетение му било отговорено, че предложената от тях сума в размер на 3 000 лева остава непроменена и била достатъчна, за да обезщети вредите. Сочи, че ответното дружество е определило размер на обезщетение по реда на чл. 380 от КЗ и в срока по чл. 496 от КЗ, с който размер не е съгласен, поради което за него възниква правото по чл. 498, ал. 3 от КЗ да предявя претенцията си до реалния размер на обезщетение пред съда.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответното дружество ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с който оспорва исковете за неимуществени и имуществени вреди по основание и размер.

Моли да се задължи ответника да представи на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК банкова сметка, прави възражение за изтекла петгодишна погасителна 2 давност доколкото застрахователното събитие е настъпило на *****, а исковата молба е на подадена на 02.10.2025 г., че отговорността на дружеството по претенцията за вреди е в размер на 3000 лева за неимуществени вреди, като сумата не е изплатена, тъй като не е представена банкова сметка. Ответникът не оспорва, че на твърдяната дата и място е настъпило ПТП, че процесният лек автомобил е бил застрахован по задължителната застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ в дружеството, че е налице виновно и противоправно деяние от страна на водача на лекия автомобил, че са получили претенция от ищеца на ***** за вреди.

Оспорва, че ищецът е получил мозъчно сътресение със загуба на съзнанието, че ищецът е търпял болки и страдания и неудобства за дълъг период от време, че е претърпял пропуснати ползи в размер на 1290,44 лева, че не се възстановил емоционално, както и че страда от периодично главоболие.

Оспорва пряката причинно-следствена връзка на всички твърдени вреди с настъпилото ПТП и противоправното поведение на водача. Сочи, че претендираният размер за неимуществени вреди е завишен и не уговоря на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Заявява, че ищецът не доказва претенцията си за имуществени вреди, тъй като няма твърдения за какъв период от време ищецът е използвал отпуск поради временна неработоспособност. Ответникът счита, че пропуснатата полза би била налице, но за разликата между нетното трудово възнаграждение, което ищецът би получил за този период и полученото обезщетение от НОИ. Оспорва и акцесорният иск за лихви включително началната дата, от която се претендират същите на основание чл. 496 от КЗ. Моли исковете да бъдат отхвърлени, а при условията на евентуалност да се присъди справедливо обезщетение за неимуществени вреди.

В съдебно заседание ищецът моли да се уважи иска, претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства към него.

Ответникът не изпраща представител, депозира молба, с която заявява, че оспорва предявените искове, а при условията на евентуалност моли да се присъди обезщетение в справедлив размер, като обезщетението за имуществени вреди следа да бъде в размер на 425,67 лева, която е разликата между нетното трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна неработоспособност. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозит за СИЕ.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

По допустимостта на исковете:

Налице е въведената с новия КЗ (обн. ДВ, бр. 102 от 29 декември 2015г., в сила от 1 януари 2016г.) абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск срещу застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите съгласно чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал.1 КЗ - отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. В случая е безспорно, че ищецът е отправил писмена застрахователна претенция до ответното дружество получена на ***** за вреди, по която е образувана преписка по щета ***** По основателността на предявените искове:

С приетия за окончателен доклад по делото, поради липса на възражения 3 на страните, обективиран в Определение ***** съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване, че на ***** около 19:00 часа при управление на лек автомобил марка **********, модел „*****“ с ДК ***** на кръстовище регулирано със светофар образувано от ********** водачът С.В.П., ЕГН ********** нарушил правилата за движение регламентирани в чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и допуснал настъпване на ПТП вследствие, на което причинил на ищеца, като пресичащ пешеходец на пешеходна пътека на разрешен селен сигнал, телесни повреди, изразяващи се в охлузване на кожата на челото и сътресение на мозъка, валидността на застраховка „Гражданска отговорност“ по полица **********, сключена по отношение на лек автомобил марка **********, модел „*****“ с ДК ***** към датата на ПТП, наличието на виновно и противоправно деяние от страна на водача на лекия автомобил, причиненото в следствие на ПТП охлузване на кожата на челото и сътресение на мозъка, получена претенция от ищеца на ***** за вреди и определено от застрахователя обезщетение по претенцията за неимуществени вреди в размер на 3000 лева.

Не спори, че е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица ********** сключена по отношение на лек автомобил марка **********, модел „*****“ с ДК ***** към датата на ПТП. Безспорна е вината на водача на застрахования лек автомобил за причиняването на описаното пътнотранспортно произшествие и неговия механизъм.

Не се спори и за вида на получените, в пряка причинно-следствена връзка от виновното и противоправно деяние на водача на застрахования при ответника лек автомобил, телесни повреди, изразяващи се в охлузване на кожата на челото и сътресение на мозъка. В тази връзка е и приетата СМЕ, която дава заключение за тези телесни повреди и общият оздравителен период. Вещото лице пояснява в съдебно заседание за световъртежа, като остатъчно явление на мозъчното сътресение, който не е водещият признак на остатъчните явления на мозъчното сътресение, като главоболието, но не може да се изключи с категоричност.

За преживените неимуществени вреди следствие на получените от ПТПто травми от страна на пострадалия М. М. М. са събрани гласни доказателства.

Свидетелят М.С. заяви, че нейният син й се обадил като й казал, че на светофара на пътното го ударила кола, че целият кърви и се намира в бърза помощ. Сочи, че след неговото обаждане веднага отишла в болницата, където приели ищеца в отделение по хирургия, като една седмица горе-долу бил на лечение. Заявява, че му направили изследвания на главата и на цялото тяло, за да се установи дали има счупвания, кръвоизлив или сътресение на мозъка, че лекарите я посъветвали като негова майка да остана в отделението да го наблюдава, понеже от този силен шок може да се развият някакви последствия, че не се знае какво ще стане след 2 часа, защото удара давал последствия, поради това останах като придружител с него. Свидетелят заявява, че в болницата били около една седмица, след което синът й преминал на домашно лечение за един месец, като лекарите я предупредили, че травмата няма да отшуми толкова бързо в рамките на един месец. През този месец по съвет на лекарите синът й не можел да излиза навън заради световъртежа освен за свеж въздух, да не става рязко. Сочи, че преди произшествието синът й бил много хубаво момче, но след тази травма той получил някакви притеснения, някакви тревожности, вечерно време не можел да спи, събуждал се, снове от стая в стая, ходили на невролог, ходили и в бърза помощ, за да му 4 бият успокоителни. Заявява, че и в момента се оплаква от главоболие и световъртеж, както и че не може да тренира, понеже започнал да получава задушаване и се паникьосва. Свидетелят заявява, че ищецът получава панически атаки, защото започва да трепери, да се задушава, казва, че не му достига въздух, като преди катастрофата нямал паник атаки. Сочи, че ходил си на работа усмихнат, но след катастрофата му станало нещо, започнал да се затваря в себе си и да не излиза много. Разпитан по делото свидетелят С.М. заявява, че колегата му М. му се обадил и му казал за инцидента, както и че има фрактура на главата, натъртвания и охлузвания. Сочи, че като се прибрал вкъщи от болницата не можел да спи, имал някакви стресови състояния, събуждал се със сърцебиене, панически атаки, както и че се върнал на работа след около месец след инцидента. Заявява, че след случилото се имал чести главоболия и нямал настроение, че спрял да тренира преди около година, понеже пак му се върнали тези панически атаки, изпитвал задух. Споделил му, че лекари са му казали, че това негово състояние е по-скоро на емоционално психическа основа. Свидетелят заявява, че често ходи на прегледи и без да има явни причини, както и че приемал някакви успокоителни като бил станал случаят.