Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1169 от 01.12.2021, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 13462/2021
Вид
Решение № 1169
Подписан
01.12.2021
Състав
КИРИЛ ГЕОРГИЕВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал. 2, предложение второ · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 124, ал. 1 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 126, ал. 1 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 126, ал. 1, т. 1 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 126б, ал. 1 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 126б, ал. 2 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 128, ал. 2 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 12, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 12, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 2, т. 1 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 4, т. 1 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 82 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 234, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 356, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1169 гр. София, 01.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20211110213462 по описа за 2021 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 1790/2020 от 01.09.2020 г., издадено от началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване Югозападна“ в Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ към ЦМУ, Агенция „Митници“, на ИВ. ТР. Д. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1527.60 лева за извършено административно нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, изразяващо се в това, че на 29.03.2019 г., около 02.30 часа, в гр. ********************, на ул. „Ф.“ и ул. „Л.С.С“ е държал в лек автомобил марка „Фиат“ с рег. № ****** акцизни стоки – общо 5.025 кг. нарязан тютюн без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ (електронен административен документ), или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. С НП на основание чл. 124, ал. 1 ЗАДС е отнет в полза на държавата предметът на административното нарушение – 5.025 кг. нарязан тютюн.

Срещу така издадено наказателно постановление е подадена жалба от 1 санкционираното лице ИВ. ТР. Д., с която се иска неговата отмяна. Твърди се, че жалбоподателят не е имал време да провери какви действия следва да предприеме във връзка с намерения тютюн, като не е осъществил изпълнителното деяние на вмененото му административно нарушение.

Изложено е, че деянието не е извършено виновно. По изложените съображения, от съда се иска да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно. Претендират се направените по делото разноски.

В хода на съдебното производство процесуалният представител на жалбоподателя поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. В допълнение се твърди, че не е налице държане на акцизната стока, доколкото не е налице продължително и волево упражняване на фактическата власт върху нея. Твърди се, че е допуснато нарушение в хода на административнонаказателното производство, доколкото в докладната записка липсва отбелязване, че при извършената проверка е съставен протокол по чл. 82 ЗМВР. Релевирани са доводи за наличието на противоречие в показанията на св. М., поради което същите не следва да се кредитират. Твърди се, че съставеният протокол за доброволно предаване не е годно доказателствено средство за удостоверяване количеството и качеството на предадената вещ. Изложени са съображения за допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 6 и чл. 10 от Наредба № 3 от 18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, като пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.

Твърди се, че нарушението е доказано по безспорен начин, като са спазени всички изисквания на материалния и процесуалния закон. Изложени са съображения, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 126б, ал. 2 ЗАДС, доколкото двойният размер на дължимия акциз се равнява на 1527 лева. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото.

Софийски районен съд, счита, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. След като обсъди доводите в жалбата‚ както и становищата на страните, в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, 2 вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговото изменение в санкционната му част. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 29.03.2019 г., около 02.30 часа, св. Р.Р.М и Д. – полицейски служители при 06 РУ-СДВР, изпълнявайки служебните си задължения на ул. „Ф.“ и ул.

„Л.С.С“ в ************************, извършили проверка на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № ******, в който се намирал ИВ. ТР. Д..

При извършване на проверката и на зададен въпрос от полицейските служители дали И.Д. държи в себе си вещи, притежаването на които е забранено от закона, Д. отговорил, че в багажника на автомобила има пресовка с кафява растителна маса – тютюн. При извършената проверка, служителите на СДВР установили, че в багажника на автомобила има растителна маса, която Д. предал с протокол за доброволно предаване.

С разпита на свидетели било образувано бързо производство на основание чл. 356, ал. 3 НПК – ЗМ № 15093/2019 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 7189/2019 г. по описа на СРП. В хода на разследването била изготвена физико-химична експертиза на приобщената по делото кафява растителна маса, от заключението на която се установява, че същата представлява нарязан тютюн, който може да се пуши без допълнителна индустриална обработка и попада в определението за тютюн за пушене (за лула и цигари) по смисъла на ЗАДС, като е годен за пушене и е с нето тегло 5.024.79 кг.

От заключението на изготвената в хода на разследването съдебнооценителна експертиза се установява, че стойността на приобщения по делото тютюн е в размер на 1256.20 лева, а дължимият акциз за същия се ранява на 763.77 лева.

С постановление от 24.03.2020 г. на прокурор от СРП било прекратено наказателното производство поради несъставомерност на извършеното деяние по НК, като материалите по преписката били изпратени на митническите органи с оглед преценка за налагане на административно наказание на ИВ.

ТР. Д..

3

На 08.06.2020 г. св. ПР. съставила АУАН № 1142/08.06.2020 г. срещу ИВ.

ТР. Д. за извършено от последния административно нарушение по чл. 126, ал.

1 ЗАДС.

На 01.09.2020 г. началникът на отдел „Митническо разузнаване и разследване Югозападна“ в ГД „Митническо разузнаване и разследване“ към ЦМУ, Агенция „Митници“ издал НП № 1790/2020 от 01.09.2020 г., с което за описаното в АУАН административно нарушение, на ИВ. ТР. Д. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1527.60 лева, като на основание чл. 124, ал. 1 ЗАДС нарязаният тютюн бил отнет в полза на държавата.

Препис от НП бил връчен на ИВ. ТР. Д. на 23.08.2021 г., който в законоустановения 7-дневен срок подал процесната жалба, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Р.Р.М и П.К; служебна бележка от отдел „Акцизи” към Митница „Столична”; Заповед № ЗАМ-43/32-8734 от 07.01.2019 г. на директора на Агенция „Митници”, материалите по ДП № ЗМ 15093/2020 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 7189/2020 г. по описа на СРП; постановление на СРП от 24.03.2020 г. за прекратяване на образуваното наказателно производство; заключението на ФХЕ и заключението на СОЕ.

При направения анализ на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка, която почти изцяло се припокрива с посочената такава в АУАН и НП, е безспорно доказана от събраните по делото доказателства. В този смисъл основен доказателствен източник се явяват показанията на свидетеля Р.Р.М, който заедно с колегата си Д.П е извършил процесната проверка на място на 29.03.2019 г. на лек автомобил марка „Фиат“ с рег. № ******, паркиран в гр.

София, на кръстовището на ул. „Ф.“ и ул. „Л.С.С“. Свидетелят е категоричен, че при извършената проверка в багажника на автомобила е намерен процесният тютюн. Действително, предвид изминалия период от време св. М. няма спомен за подробности относно извършената проверка и в частност какви обяснения е дал на място И.Д., който е установен като водач на автомобила. От показанията на същия, както и тези на колегата му Д.П, 4 дадени в хода на образуваното наказателно производство по ДП № ЗМ 15093/2020 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 7189/2020 г. по описа на СРП се установява, че И.Д. е признал пред полицейските служители, че в багажника на автомобила си държи една пресовка кафява растителна маса – тютюн. В този смисъл е и изготвената по време на извършване на проверката докладна записка от Д.П, приложена на 35 от делото. Нещо повече, от съдържанието на протокола за доброволно предаване (л. 45 от делото) е видно, че И.Д. е вписал като обяснение, че е намерил тютюна до кофа за боклук до бежанците, като го е взел за жена му, която пуши.

Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че по делото по безспорен начин е установено, че И.Д. е държал в багажника на процесния автомобил тютюн с общо нето тегло 5.024.79 кг.

Съдът намира за неоснователни релевираните с жалбата и писмената защита на жалбоподателя възражения относно недоказаност на административнонаказателното обвинение. На първо място, съдът счита, че не е налице каквото и да е вътрешно противоречие в показанията на св. Р. М., което да обуславя извод за недостоверност на неговите показания. Фактът, че последният не си спомня къде точно в автомобила е седял жалбоподателят, не противоречи на твърдението му, че има спомен, че последният се е опитал да се скрие от тях, навеждайки се при преминаването им покрай него. Освен, че посочените факти не са логически противоречиви, както се посочи по-горе, у св. М. е налице липса на спомен за подробности при извършване на процесната проверка, което може да се обясни с изминалия период от време.

Същевременно, показанията му не противоречат, а кореспондират с доказателствата, събрани в хода на проведеното от СРП разследване по образуваното наказателно производство.

Съдът счита, че непосочването в изготвената по случая докладна записка на обстоятелството, че е съставен протокол по чл. 82 ЗМВР, не представлява процесуално нарушение, още по-малко съществено такова, тъй като не е ограничено по какъвто и да е начин правото на защита на санкционираното лице. На първо място, служителите на МВР нямат задължение да вписват точно определени обстоятелства в докладната записка, в частност визираното от процесуалния представител на жалбоподателя такова. На следващо място, докладната записка представлява единствено писмено доказателство, 5 съставено в хода на образуваната полицейска проверка, но не и документ, с който се повдига конкретно „административно обвинение“ на нарушителя. В този смисъл е ирелевантно дали и какви обстоятелства са били отразени в докладната записка.

Съдът намира за неоснователно и възражението, че протоколът за доброволно предаване, с който жалбоподателят Д. е предал процесния тютюн на служителите на 06 РУ-СДВР, не удостоверява количеството и качеството на предмета на нарушението. Следва да се отбележи, че доброволното предаване на процесната акцизна стока правилно е било документирано чрез съставяне на протокол за доброволно предаване. Действително, в същия протокол не е посочено точно количество и качество на предадената вещ, но това обстоятелство няма как да бъде отразено в протокола за доброволно предаване, доколкото за изясняване на качеството и количеството на вещта са необходими специални знания. Именно в тази връзка в хода на образуваното наказателно производство е била назначена физико-химична експертиза, от заключението на която се установява, че изследваната тревиста маса представлява нарязан тютюн, който може да се пуши без допълнителна индустриална обработка и попада в определението за тютюн за пушене (за лула и цигари) по смисъла на ЗАДС, като е годен за пушене и е с нето тегло 5.024.79 кг. Липсва каквото и да е съмнение, че изследваната тревиста маса е именно предадената такава от жалбоподателя Д. с протокола за доброволно предаване. С оглед на това съдът счита, че по безспорен начин е установено както количеството, така и качеството на държаната акцизна стока.