Решение № 2714 от 11.06.2018, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2714 гр. Варна, 11.06.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при участието на секретаря Илияна

Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 618 по описа на ВРС за 2018-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове на „Я.к.” ЕООД, ЕИК*, с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждане на А.„П.

И.” гр.С.чрез *със седалище

***, за сумата 3821.03лв. – обезщетение за вредите по собствения на ищеца л.а. „*“, ДК №*, изразяващи се в повреждане на: предна броня, воден радиатор, радиатор климатик, буфер ляв в предна броня, буфер десен в предна броня, решетка около ляв халоген, решетка около десен халоген, халоген ляв, халоген десен, кора под двигателя, подкалник преден десен, казанче стькломиещо, помпа казанче стькломиещо, датчик за климатик, тръба за климатик, дифузор на воден радиатор, подкалник преден задна част, държачи на воден радиатор, стойка за номера в предна броня, тампон десен долен на воден радиатор, букса за десен халоген и букса за преостатен клапан, претърпяни след ПТП на

21.11.2017г., около 17.00ч., на автомагистрала А2 „Хемус“, на км. 387, в посока към гр.Варна, при което при движение на автомобила на ищеца в лява пътна лента, точно пред колата изскочило диво животно (чакал), невъзможно за преодоляване, с последвал удар между него и колата, както и за сумата 46.50лв. – платени разходи репатриране на автомобила, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба – 15.01.2018г. до изплащането им.

Ищецът твърди, че на 21.11.2017г., около 17.00ч., на автомагистрала А2 „Хемус“, на км. 387, било реализирано ПТП с участието на собствения му л.а. „*“, ДК №*, при което при движение на автомобила на ищеца в лява пътна лента, в посока към гр.Варна, пред колата изскочило диво животно (чакал), невъзможно за преодоляване.

Поради това последвал удар между животното и колата, причинил материални щети по колата, които довели и до нуждата от репатрирането й.

В резултат на инцидента били повредени предна броня, воден радиатор, радиатор климатик, буфер ляв в предна броня, буфер десен в предна броня, решетка около ляв халоген, решетка около десен халоген, халоген ляв, халоген десен, кора под двигателя, подкалник преден десен, казанче стькломиещо, помпа казанче стькломиещо, датчик за климатик, тръба за климатик, дифузор на воден радиатор, подкалник преден задна част, държачи на воден радиатор, стойка за номера в предна броня, тампон десен долен на воден радиатор, букса за десен халоген и букса за преостатен клапан.

Твърди още, че за ремонт на щетите по автомобила направил разходи от 3821.03лв., които претендира (частино). Претендира и направените разходи за репатриране на колата след ПТП, в размер на 46.50лв.

Отговорността на ответника твърди, като стопанисващ пътния участък и неположил необходимите усилия и контрол за поддържане на пътя и оградите с предпазна цел около него, в необходимото безопасно състояние.

Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва, че твърдяният пътен участък, на което е настъпило ПТП-то, е част от републиканската пътна мрежа и се стопанисва от него. Не оспорва и самия факт на настъпване на ПТП-то на сочената дата, с участник автомобил на ищеца.

Исковете обаче оспорва изцяло с възражения срещу механизма на ПТП-то, настъпването на щетите и причинната връзка между тях. Оспорва верността на протокола за ПТП. Твърди евентуално, че внезапно появилото се животно касае случайно събитие. Твърди и съпричиняване от ищеца, без да посочва конкретни негови противоправни действия. Оспорва и размера на иска.

Отделно заявява, че с договор от

15.05.2015г. процесният пътен участък е бил възложен за ремонт и поддръжка на подизпълнител

„А.Ч.м.“ АД. Поради това при неизправност в поддръжката отговорност следва да носи това дружество, което моли за привличане за помагач.

По същество моли за отхвърляне на иска и присъджане на разноски.

Третото лице – помагач на ответника („А.Ч.м.“ АД) депозира становище в предоставения му срок, с което не оспорва самия факт на настъпване на ПТП-то на сочената дата, с участник автомобил на ищеца, но твърди, че е изпълнил всичките си задължения по поддръжката на техническите съоръжения покрай спорния пътен участък. Моли за отхвърляне на иска.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните е безспорно, че към дата 21.11.2017г. л.а. „*“,

ДК №*, е бил собствен на „Я.к.” ЕООД.

Между страните не се спори и за това, че на

21.11.2017г., около 17.00ч., на автомагистрала А2 „Хемус“, на км. 387, било реализирано ПТП с участието на собствения на ищеца л.а.

„*“, ДК №*, при движение на същия автомобил в лява пътна лента, в посока към гр.Варна.

Приобщен по делото е протокол за ПТП №1448730/21.11.017г., издаден от служители на МВР, посетили произшествието на място, малко след неговото настъпване. От протокола се потвърждава, че на 21.11.2017г., около 17.00ч., на автомагистрала А2 „Хемус“, на км. 387, било реализирано ПТП с участието на собствения на ищеца л.а.

„*“, ДК №*, при движение на същия автомобил в лява пътна лента, в посока към гр.Варна. В протокола е вписана като причина за инцидента „внезапно излязло диво животно“.

С същия документ са отразени и констатираните на място щети по увреденото МПС – в предна и предна дясна част. Протоколът е оспорен за вярност, но в официалната му част не са събрани опровергаващи го доказателства от ответника, а в частта относно причините за ПТП данните от протокола са потвърдени от показанията на самия разпитан водач на автомобила.

На л.6-13 от делото са приложени фактури, касови бележки и писмени доказателства за отремонтирането на увредения автомобил и платените за това средства, като фактът на извършения ремонт не е оспорен от ответника.

Прието е за безспорно между страните в о.с.з., че увредените и подменени части на автомобила са били оригинални при инцидента, на 11 години (колата е произведена 2006г.).

На л.30-48 от делото са приложени Технически правила за приложение на огради и предпазни мрежи по автомагистрали, издадени от началниик ГУП.

На л.49-76 е приложен договор за обществена поръчка по стопанисване на процесния пътен участък и прилежащите му крайпътни площи от изпълнителя „А.Ч.м.“ АД, заедно с протоколи и отчети за приетите от възложителя А.„П. И.” дейности по изпълнението.

От заключението по приобщената САТЕ се изяснява, че повредите по пострадалия автомобил е възможно и вероятно да са причинени от произшествие с твърдяните от ищеца и записани в протокола за ПТП характеристики. Цената за ремонт на щетите по средни пазарни цени на труд и материали е оценена от вещото лице на 3556.21лв.

В о.с.з. е пояснено, че при дългогодишна употреба, както в случая, оригиналните части са амортизирани и не са с качеството, както при монтирането им. В случая след ПТП на колата е било нужно репатриране.

Показанията на св. Е. Я.съдът цени по реда на чл.172 ГПК, тк свидетелят е съпругна физическото лице – собственик на капитала на ищцовото дружество, но и като непосредствени. От тях се установява, че при спорното ПТП свидетелят е управлявал автомобил на ищеца по автомагистрала „Хемус“, в посока към гр.Варна. Малко след разклон за гр.Провадия той се е движел в лява пътна лента, със скорост около 120 км./ч. Внезапно на около „5-7 метра“ пред автомобила, е излязло някакво животно, което е бягало много бързо и е минало пред колата. Водачът се е опитал да спре, но това е било абсолютно невъзможно, тъй като животното е минало точно пред автомобила. Настъпил е удар в предна дясна част на колата, от който автомобилът аварирал. След около 45 минути пристигнали служители на МВР и съставили протокол, но не успяли да намерят самото животно. Колата била принудително репатрирана. Свидетелят признава, че не може да индентифицира точното място на ПТП, за да твърди, че точно при и около него не е имало предпазни ограждения край пътя.

Показанията на св. Е. Я.съдът цени по реда на чл.172 ГПК, тк свидетелят работи в *при АПИ, но и като непосредствени. От тях се изяснява, че през м. ноември 2017г. свидетелят е обхождал по възлагане районът около автомагистрала „Хемус“, от 386-ти до 407-ми километър, от пътен възел „Ветрино“ до пътен възел „Повеляново“. Свидетелят нито е констатирал, нито е бил сигнализиран от стопанисващата участъка „фирма“ или от трети лица, за липсващи или повредени крайпътни мрежи в района.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

Предпоставките на предявения иск се свързват с пълно и главно доказване от ищеца на следните обстоятелства: реализирането на твърдяния пътен инцидент; претърпяните от него щети по вид и обем; причинната връзка между произшествието и вредите; виновното и противоправно поведение (бездействие) на служителите на ответника, при и по повод служебните им задължения, във връзка със стопанисване на мястото на произшествието и прилежащите пътя съоръжения; размера на исковете. В тежест на насрещната страна е да докаже погасяването на задължението за плащане и положителните факти, на които основава възраженията си – че процесният пътен участък е бил надлежно поддържан към момента на ПТП-то; че е било налице „случайно събитие“; че е било налице съпричиняване на ПТП-то от пострадалия с конкретни незконни действия; по реда на чл.193, ал.3 ГПК следва да докаже неверността на данните от протокола за ПТП, като официален документ.

По произшествието и вредите: Както вече се посочи, между страните по делото няма спор, че към 21.11.2017г. л.а.

„*“, ДК №*, е бил собствен на „Я.к.” ЕООД. Няма спор и че на 21.11.2017г., около 17.00ч., на автомагистрала А2 „Хемус“, на км. 387, било реализирано ПТП с участието на собствения на ищеца л.а.

„*“, ДК №*, при движение на същия автомобил в лява пътна лента, в посока към гр.Варна.

В допълнение на горното по делото е приет протокол за ПТП. Същият е съставен от длъжностно лице, служител на МВР, в кръга на службата му и по установените нормативи за форма и ред, с оглед на което притежава обвързваща доказателствена сила до доказване на противното (чл.189, ал.2