Решение № 729 от 21.08.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 729 гр. Б., 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20242120203419 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Т. Г. Д. ЕГН: **********, против Заповед за задържане на лице № 3**********8зз-323/21.08.2024 г., издадена от инспектор при 05 РУ - Б. на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР.

Със жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се оспорва процесуалната законосъобразност на същата. Изложена е критична аргументация относно немотивираност на заповедта, допуснати съществени процесуални нарушения, дерогиращи изискването на чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР поради неидентичност между легалното понятие „данни“ и употребеното в заповедта „оперативни данни“.

В о.с.з жалбоподателят Т. Д. се представлява и от адв.Р. П., който допълва и доразвива възраженията в жалбата, настоявайки за отмяна на заповедта.

Жалбоподателят Д., настоява заповедта за задържане да бъде отменена като незаконосъобразна, подкрепяйки доводи на защитника си.

Ответникът по жалбата – К. К. – разузнавач във КП-ОДМВР- Б., редовно уведомен, се явява лично и настоява жалбата да се отхвърли като неоснователна.

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е срещу акт, който може да бъде оспорен по съдебен ред- чл. 72, ал.4 от ЗМВР и чл. 15, ал.4 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи, изд. на основание на законовата делегация на чл. 72, ал.9 ЗМВР, и от лице с правен интерес от оспорването / чл. 147, ал.1 от АПК/, в качеството на засегнат от него адресат. За спазен съдът приема и 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал.1 АПК-. жалбата до съда е подадена в деня на издаване на заповедта.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Със Заповед за задържане на лице № 3**********8-323/21.08.2024 г., издадена от инспектор при 05 РУ -МВР Б. жалбоподателят е задържан на **.08.2024 г. в 06.25 часа за срок от 24 часа.

Вписаните в заповедта фактически и правни основания за задържането му са: "на 20.08.2024 г. в 05 1

РУ -МВР Б. са получени оперативни данни за съпричастност към извършване на взломна кражба на ************* г. на вещи и пари от къща намираща се на адрес ж гр.Б., кв.“*********.

От доказателствата по преписката, депозирана по реда на чл. 152, ал.2 АПК и допълнително представените в изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждането за насрочване на делото в открито с.з., се установява, че К. К. заема длъжност ****************** В 05 РУ-МВР Б. е образувана преписка, в която се намират 3 бр. Докладни записки до Началника на 05 РУ МВР-Б., съотв, и трите бр. от 21.08.2024 г., съставени от К. К..

В докладните записки вх. №3**********8р-21150 от 21.08.2024 г. и вх. №3**********821176/21.08.2024 г. е представената единна информация относно водено разследване за престъпление по чл.195, ал.1,.т3 НК за това,че за времето от 17.00 ч. на ************* г. до 10.40 ч. на 11.08.2024 г. неизвестен извършител умишлено взломил алуминиева дограма на врата прозорец на ** ет.. на къща, намираща се в гр.Б., кв. *********, в резултат на което са откраднати 8200 евро от владението на С.В.П. . В хода на образуваното разследване по ДП №3**********8 зм-439/2024 г. на 05 РУ при ОДМВР-Б. били получени оперативни данни, че извършители на кражбата са Т. Г. Д., и Н.Т.Т., като В.С. предоставила собственото си МПС за извършване на престъплението на приятеля си Т. Д.. В посочените докладни записки е обективирана и информация, че при претърсване и изземване, проведено на адреса, обитаван от Т. Д. –гр.Б., кв. ***************** и Н.Т. - гр. Б., ул "Г." № **, ************* били намерени и иззети инкриминарани вещи, идентифицирани като вещи, предмет на престъплението. От докладна записка № 3**********8р-21171/21.08.2024г., се установява, че за закрепване на информационни данни, подпимагащи процеса по устабновяване на извършителите на престъплението и проверка на тезата, относно авторството му в лицето на Т. Д. и Н.Т., а в хода на оперативно-издирвателните мероприятия са изискани, иззети и подробно детайлизирани от гледна точка на включено видеосъдържание на записи на от камери за видеонаблюдение, монтирани по светофарни уредби, кръстовища и стълбове, в гр.

Б., кв. ***“. Съдържанието на докладната записка, обективира детайлна, точна реконструкция, относно движението по часове на лек автомобил „***“, модел *, черно на цвят с рег. № * **** **, собственост на проятелката на Д. – В.С., като маршрутът на движение, в диапазона от 23:00 часа до 00:42 часа на*************г. срещу 11.08.2024г. обхваща именно кръгови кръстовища, улици и обекти в кв. ***“/ и целенасочено организиране траекторията на движение на съответни кръгови кръстовища в посока кв.

***“. На кадри, обозначени във времето около 01:00 часа на 11.08.2024г., филмират епизод, свързан със спиране на процесното МПС, от което излиза именно Т. Г. Д., като лицевоидентификационния образ, почива на база визуални впечатление от оперативната дйеност на изготвилия докладната записка – К. К.. От посочената докладна записка се извеждат убедителни данни, последователна стройна и непрекъсваема хронолигична верига от епизоди, свързани , свързани с управлението на МПС „***“, модел *, с рег. № * **** **, което е било управлявано именно от жалбоподателя Т. Д. на процесната дата, в т.ч. и по маршрут, чиято локация и местонахождение бележи пространствена връзка с мястото на извършване на престъпление. Обясненията на ответника съставляват източник на преки доказателствени факти, служещи за проверка на закрепеното в писмените доказателства.

Преценени в техния смислов и информационен капацитет, освен, че същите са последователни и логически завършени, тези обяснения представят точно репродуциране на система от косвени доказателствени факти, установяващи теза за евентуална съпричастност на задържания жалбоподател към престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, въвъ връзка с което е образувано ДП 3**********8зм 439/11.08.2024г. по описа на Пето РУ – Б..

Според чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда.А в изр. 2-ро на чл.171, ал.1 АПК е предвидена единствено възможност в рамките на суверенната преценка на съда да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът обуславя следните правни 2 изводи:

Съдът намира, че оспорената заповед за задържане е издадена от компетентен полицейски орган в сектор „К.п.“ при районно управление на ОДМВР, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 72, ал.

1 ЗМВР. Компетентността на органа, издател на акта, произтича от чл. 57, ал.1 от ЗМВР и чл. 74, ал.1, вр. чл. 72, ал.1 ЗМВР. Разузнавач /инспектор/ К. К. заема длъжност разузнавач VI-V степен в сектор „К.п.“ в участък на районно управление на ОДМВР /05 РУ-Б. / .

На следващо място, заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, като съдържа всички изискуеми задължителни реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР .

Изискването, заповедта да съдържа фактическите и правните основания за задържането, е свързано с необходимостта от мотивиране на заповедта както от правна страна, така и с посочване на конкретни фактически основания, до степен позволяваща законосъобразното упражняване на правомощията на полицейския орган по ограничаване правото на свободно придвижване на дадено лице. В атакуваната заповед е посочено като правно основание разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, която предвижда, че "полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление", а като фактическо такова – "на 20.08.2024 г. в 05 РУ -МВР Б. са получени оперативни данни за съпричастност към извършване на взломна кражба на ************* г. на вещи и пари от къща намираща се на адрес ж *********** Това словесно описание е напълно достатъчно като фактически ресурс съотносим по ясен и категоричен начин със съдържанието на правното основание по чл.72,ал.1, т.1 ЗМВР и същото изпълва критериите за мотивираност на заповедта.В този смисъл като обвързващи разяснения относно изискването за мотивираност на „административните актове“ съдът се придържа към т. 4 от тълкувателно решение № 1/18.04.2006 г. по а. д. № 1/2006 г. на ВАС,който приема,че задължението за мотивиране на административните актове е залегнало и в чл. 59, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Това фактическо описание на основанието по чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР съответства и на прокараните стандарти, утвърдени в съдебната практика с приемането на ППВС № 4/1976 г., т. 7;

ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС.

В практиката на ВАС неизменчиво е поддържан приложимия и към настоящия казус разграничителен критерий между от една страна понятието „достатъчно данни“ като коректив на преценка по чл.207 НПК на решаващите органи на досъдебното производство и понятието „данни“, обмислимо на плоскостта на ЗМВР и кореспондиращо с основанието на чл.72,ал.1 ,т.1 ЗМВР. В този см. в Решение № 6922 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 474/2017 г., V о : „За прилагане на принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката.“ Или в контекста на цитираните разрешения, следва да се отчете, че в обсега на установените фактически положения по делото, изискуемите „данни“ като релевантна основа, активираща правомощието по чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР са намерили нужната фактическа база в наличната писмена документация по полицейската преписка. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, борави с родовото понятие „данни“ като не извършва селекция или класификация на вида данни, респективно липсва нормативно ограничение, фактическите основания за задържането да се основават единствено и само на оперативни данни, какъвто е разглежданият случай. Съобразеният с процесуалните изисквания подход на излагане на мотиви в производството по чл.72,ал.1 и сл.ЗМВР отразява една по-ограничена конфигурация от подлежащи на фактическо описание обективни признаци от състава на евентуално престъпление, към което се счита за евентуално причастно задържаното лице. Тези мотиви във формален аспект имат тясна насоченост да маркират най-общо първоначалния облик на тезата на полицейския орган /търпяща изменение в хода на оперативната и/или доказателствената дейност в досъдебния стадий/ относно предполагаема връзка на задържаното лице с авторството на престъпление от определен вид.Данните относно престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, обуславящи предварителното заключение на органа, издал заповедта за задържане имат напълно самостоятелно значение от основанието на чл.72,ал.1, т.1 ЗМВР,независимо от тяхната функционална връзка. Преценката за съставомерността на определен обем предполагаема информация като фактическо основание на чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР, не е поставена в зависимост от реализиране на наказателно правоотношение във връзка с констатираните първоначални данни за

3 извършена престъпна дейност. В случая в преценяваните фактическите предпоставки за приложение на чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР фигурира индивидуализация на време, място, най-общо вид на извършено неправомерно деяние и имуществен предмет на деянието „кражба“, в т.ч. и с посочване на правна квалификация, като претенция за допълнителна конкретизация би била неоснователна. В този см. е и практиката на касационната инстанция, обективирана в Решение № 127 от 29.01.2018 г. на АдмС - Б. по адм. д. № 1686/2017 г.