Решение № 2740 от 19.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2740 гр. София, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20231110155428 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на В. Й. П., с която срещу И. И. И. и „*****“ ЕООД са предявени установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:

- положителен установителен иск срещу И. И. И. за признаване за установено, че ищцата е собственик на една втора ид.ч. от следния недвижим имот: апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на *****, с адрес *****, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор ***** с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент на едно ниво, със застроена площ от 56,48 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ********** и ********** под обекта:

********** над обекта: ********** която една втора ид.ч. се твърди да е била прехвърлена на ответника от И. И. И. и Ф. И. И., както следва: с нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № *****, дело № ***** г. И. И. И. е дарил на И. 1/20 от 1/4 ид.ч. (т.е. 1/80 ид.ч. от имота), а с нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот в изпълнение на задължение № *****, дело № ***** г. И. И. И. и Ф. И. И. са й прехвърлили 39/80 ид.ч. от същия имот и която 1/2 ид.ч. е придобита от ищеца на основание завещание от Б. К. П. и от Й. И. П., евентуално въз основа на изтекъл в нейна полза придобивен давностен срок по чл. 79 ал.2 ЗС, започнал да тече от 1989 г.насетне;

- отрицателен установителен иск срещу „*****“ ЕООД за признаване за установено, че ответникът не е титуляр на учреденото в негова полза вещно право на ползване по силата на нотариален акт № *****, дело № ***** г. от И. И. И. и Ф.

И. И. върху 39/80 ид.ч. от процесия недвижим имот, доколкото ограниченото 1 вещно право не е било учредено от собственик.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били редовно връчени на ответниците, като в указания в чл.131 ГПК срок е постъпил писмен отговор от ответника И. И., а от другия ответник е постъпило писмено становище след срока.

Ищецът извежда предявените си съдебно права при твърдения, че е изключителен собственик на процесния недвижим имот на основание частни завещатели разпореждания, а в условията на евентуалност – придобивна давност, започнала да тече през 1989 г. Поддържа, че същият е бил придобит по време на брака на родителите й Б. К. П. и Й. И. П., които приживе (през 1989 г.) съставили завещания в нейна полза, като в този момент й предали и владението върху имота, при това в присъствието на сина на родителите й И. Й.ов И.. Твърди от посочения момент да владее имота явно, спокойно, открито, категорично и непрекъснато.

След смъртта на родителите й (през 1991 г., когато починала Б. П. и през 2006 г., когато починал Й. П.) и на И. И. (починал през 2015 г.) на 19.07.2023 г. ищцата узнала, че низходящите на И. И., а именно И. И. И. и Ф. И. И. са извършили разпореждане с една втора ид.ч. от имота, като 1/80 ид.ч. е била дарена в полза на ответника И., след което върху 39/80 ид.ч. е било учредено пожизнено безвъзмездно вещно право на ползване на втория ответник и същите идеални части са били прехвърлени с договор за даване вместо изпълнение в собственост на ответника физическо лице. Твърди, че е единствен собственик на имота, с оглед което и сключените сделки, по силата на които ответниците се легитимират като титуляри на вещни права върху същия,а смущават правото на собственост и да пораждат за нея правен интерес от провеждане на предявените искове.

В срока по чл.131 ГПК ответникът И., а след този срок ответникът „*****“ ЕООД, са подали писмен отговор, с който оспорват исковете като неоснователни.

Излагат твърдения, че И. Й.ов И. е пълноправен наследник на своите родители Б. и Й. П.и, съответно по силата на наследствено правоприемство от тях е наследил общо една втора ид.ч. от апартамента, преминала към неговите наследници по закон И. И. в и Ф. И., с оглед което и надлежно тези лица са прехвърлили, респ. учредили в полза на настоящите ответници ид.ч. от правото на собственост, респ. от вещното право на ползване върху имота. Оспорват в полза на ищеца да е изтекъл твърдения придобивен давностен срок, същата да е манифестирала намерение за своене по отношение на другия сънаследник. Оспорват действителността на завещанията, въз основа на които ищцата се легитимира, като твърдят същите да не са написани и подписани от сочените в тях завещатели.

Оспорват завещанията да се ползват с автентични дати на съставянето им. Отделно считат, че с тях не е надлежно индивидуализирано завещаното имущество.

Въвеждат възражение за изтекла давност за упражняване на правата на ищцата по завещанията, тъй като последната е знаела за същите още към 1989 г., а нито е предприела действия по тяхното обявяване, нито по вписването им в Службата по вписванията. В обобщение считат, че тези завещания не са им противопоставими, тъй като са добросъвестни лица и са придобили правата си преди вписването на завещанията. Молят за отхвърляне на предявените искове.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, заявени в хода на производството, намира за установено следното от фактическа страна:

2

Между страните не са спорни обстоятелствата и като ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са обявени фактите, че процесният недвижим имот е бил придобит през 1971 г. от Б. и Й. П.и по време на брака им, че след смъртта на посочените лица техни наследници по закон са ищцата и И. Й.ов И., че последният е починал през 2015 г. и е оставил за свои наследници по закон Ф. И. И. и И. И. И..

Представено по делото и прието като доказателство е саморъчно завещание от ***** г., с което Б. К. П. на 65 години от ***** е завещала на своята дъщеря В.

Й. П., родена на ***** г. половината от *****.

Като доказателство по делото е прието и завещание от ***** г., оставено от Й. И. П. на 60 години от *****, съгласно което завещателят се разпорежда с цялото си имущество *****, като завещава на дъщеря си В. Й. П. половината от *****.

С договор за дарение на идеални части от недвижим имот, за който е съставен нотариален акт *****, дело № ***** г. на нотариус Ц. С., И. И. И. е дарил на И. И. И. една двадесета идеална част от една четвърт идеална част от процесния *****, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** съгласно КККР на гр. София.

На 07.06.2023 г. във формата на нотариален акт № ***** , дело № *****/2023 г. на нотариус Ц. С. е сключен договор, с който И. И. И. и Ф. И. И. са учредили в полза на „*****“ ЕООД безвъзмездно право на ползване върху своите 39/80 ид.ч. от *****, които идеални части са прехвърлили на И. И. И. срещу погасяване на задължение в размер на 19 200 лева на прехвърлителите към приобретателя И., произтичащо от договор за наем от 10.06.2022 г.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Б. Л., Й.ка Й., И. С. и И. И., въз основа на които съдът приема за установено следното:

В показанията си свидетелят Й., живуща в *****, е заявила, че ищцата винаги е живяла в ***** с родителите си, които оставили жилището на нея.

Свидетелката е познавала и брата на ищцата (И.), които също е живеел в апартамента до смъртта си.

Свидетелката Л., която живее в същия блок, познава ищцата, която винаги е живяла там с родителите си, брат й също живял в този апартамент известно време.

От Б. П. е чувала, че са подсигурили дъщеря си, като са й прехвърлили апартамента.

Свидетелят И., син на брата на ищцата, е заявил пред съда, че до смъртта на баща му (братът на ищцата) през 2015 г. са били в нормални роднински взаимоотношения. В апартамента живеели ищцата, нейният съпруг, детето им и бащата на свидетеля (брат на ищцата). По-късно съпругът на ищцата се изнесъл и в имота останали да живеят ищцата и брат й, който живял там до смъртта си. След като починал, наследниците на И. И. (свидетелят и другият син на И.) поставили пред ищцата въпроса за разпореждане с имота, но тя отказала да разговарят по темата. Отношенията им се изострили. Не му е известно ищцата да е предявявала претенции за имота към своя брат. През годините за имота се натрупали неплатени сметки към „*****“ ЕАД. Свидетелят и брат му са били ответници по искове на дружеството в качеството на наследници на баща им за непогасени задължения.

Обърнали се към ищцата с искане да си плати сметките, тя отговорила, че не разполага с пари. Известно му е, че баща му също не е плащал задълженията за 3 топлинна енергия за периодите, през които живеел в имота. Задълженията за ток плащали, за да не изключат зхранването. За завещанията разбрал във връзка с настоящото производство. Не му е известно И. И. да е знаел за завещанията.

Дяловете си прехвърлили на ответника И., за да не търсят отговорност за неплатени дългове от него и брат му.

Свидетелят С. е споделила, че й е известно И. И. и Ф. И. да са наследили дялове от апартамент на четвърти етаж в *****. И. И. й споделил, че наследници на този апартамент са били леля му и баща му, а след смъртта на баща му двамата братя придобили общо една втора част от имота (частта на баща им). И. И. и брат му искали апартаментът да се продаде и да спре трупането на сметки за същия, заплащането на които да се претендира от тях.

Въз основа на заключението на вещото лице по назначената в хода на първоинстанционното производство съдебно-почеркова експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист, притежаващ необходимите специални знания из областта на почерковите изследвания, съдът приема, че оспорените от ответниците завещания са написани и са подписани от сочените като техни автори завещатели.

При така установеното от фактическа страна, по приложението на закона съдът приема следното:

По претенциите по чл.124, ал.1 ГПК за признаване право на собственост на ищеца над идеалната част от имота, предмет на двете разпоредителни сделки, в тежест на ищеца е да проведе пълното и главно доказване в процеса, че е собственик на спорната 1/2 ид.ч. (идеалната част, предмет на дарението и прехвърлителната сделка) на процесния имот на заявените придобивни основания, което включва и обстоятелството, че имотът е бил включен в наследствената маса на всеки от двамата завещатели към момента на открИ.е на наследството, имотът се владее изцяло от ищеца, установяването на фактическа власт върху процесния имот, която е продължила в твърдения период от време, явно, непрекъснато и несмущавано, както и че е демонстрирала намерението за своене на имота по отношение на И. И. и неговите наследници.

По предявения отрицателен установителен иск в тежест на ищеца е да установи наличието на защитим правен интерес от търсената съдебна защита (наличието на свое защитимо право, което отричаното право на ответника накърнява).

В тежест на ответниците е да докажат възраженията си, в т.ч. и правата на своите праводатели.

В тежест на всяка от страните е да докаже обстоятелствата, на които основава изгодни за себе си правни последици.

По отношение на възражението относно авторството на двете завещания тежестта на доказване, че двата оспорени документа са написани/подписани от сочените в тях автори се носи от ползващата се от документите страна, която в случая е ищецът. Последният следва да ангажира такива доказателства, които по несъмнен начин, пряко и пълно да докажат, че завещателите са написали и подписали завещанията собственоръчно.

По главното заявено основание на предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК (съставените от Б. П. и Й. П. завещателни разпореждания) по приложението на 4 правото, съдът намира за необходимо да посочи следното:

Завещанието е едностранна, формална лична правна сделка, с която едно лице се разпорежда с цялото или част от имуществото си в полза на друго лице след смъртта си. Съществен елемент на завещанието е неговата форма. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Подписът е този, който дава санкция на цялото завещание, като законът недвусмислено поставя кумулативното изискване освен да е написано от завещателя, същото да е подписано от него.