Определение № 38315 от 18.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38315 гр. София, 18.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20251110153728 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от ДРУЖЕСТВО, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД срещу ответника Столична община за заплащане на сумата в размер на 300,90 лева (153,85 евро), представляваща изплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по щета № 470424252528303, настъпили в резултат на ПТП от дата 14.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба (02.12.2025 г.) до окончателното заплащане на дължимата сума.

Ищецът твърди, че на 14.05.2025 г. в АДРЕС, е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Киа Стингер“ с рег. № **********, собственост на ДРУЖЕСТВО (посочено в исковата молба като ДРУЖЕСТВО) и управляван от А. И. У., при движение в посочения пътен участък е преминал през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което върху автомобила са нанесени материални щети. Поддържа, че обстоятелствата относно произшествието са отразени в Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 14.05.2025 г. и Декларация за настъпване на застрахователно събитие, като вследствие на инцидента на процесния автомобил са причинени увреждания на предна дясна гума „Мишелин“ 225/40/19 с остатъчна стойност 50% (за подмяна) и на предна дясна лята джанта (за ремонт и боядисване). Излага доводи, че по силата на застрахователна полица № 47042417203001753 по застраховка „Каско“ („Каско Стандарт“) със срок на покритие от 03.10.2024 г. до 02.10.2025 г., валидна към датата на събитието, ищецът е поел да носи риска от настъпване на имуществено увреждане на автомобила. Излага съображения, че причината за ПТП и настъпилите вреди е противоправното бездействие на ответника Столична община, който като собственик на общинските пътища и улици не е изпълнил задълженията си по чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 11, ал. 1 ЗОС, § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, чл. 3, ал. 1 ЗДвП и чл. 31 ЗП да ги стопанисва и поддържа в изправно и безопасно състояние. Твърди, че във връзка с ПТП е образувана щета 1

№ 470424252528303, по която са описани уврежданията на автомобила, изготвена е калкулация по експертна оценка и на 16.05.2025 г. с преводно нареждане на застрахования е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 300,90 лева. Поддържа, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата на основание чл. 410 КЗ. Навежда доводи, че ответникът е бил поканен с регресна покана, получена на 04.08.2025 г., да възстанови заплатената сума в размер на 300,90 лева, но е отказал да я заплати. Иска ответникът да бъде осъден да му заплати претендираната сума ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и сторените деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Столична община, с който оспорва изцяло предявения иск по основание и размер.

Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ към датата на процесното ПТП и наличието на покрит застрахователен риск, като навежда доводи, че представеното копие на застрахователната полица е нечетливо и не позволява установяване на неговото съдържание, и моли ищецът да бъде задължен да представи оригинала на полицата ведно с писмено приетите общи условия. По съществото на спора ответникът оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка, механизма на ПТП и наличието на причинно-следствена връзка между твърдяната необезопасена и необозначена дупка на пътното платно и настъпилите материални щети по автомобила.

Оспорва представените Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 14.05.2025 г. и Декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“, като изтъква, че копието на декларацията представлява празна бланка без видимо и четливо съдържание, а заявлението е частен документ, съставен от водача като заинтересовано лице, който не се ползва с материална доказателствена сила. Посочва, че за произшествието не са сигнализирани органите на МВР, което е възпрепятствало обективното установяване на фактическата обстановка и тестването на водача за употреба на алкохол и/или наркотични вещества като общо изключение за изплащане на обезщетение, а застрахователят не е извършил оглед и заснемане на мястото на инцидента. При условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като поддържа, че водачът не е наблюдавал непрекъснато пътното платно и се е движил с несъобразена с пътните условия и видимостта скорост, която не му е позволила да спре пред предвидимо препятствие. Възразява срещу приемането на заявлението, декларацията и снимковия материал, както и срещу допускането на САТЕ и разпита на посочения от ищеца свидетел.

Моли за отхвърляне на предявения иск, претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

2

1 . Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно право с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 300,90 лева (153,85 евро), представляваща регресно вземане, възникнало вследствие на изплатено застрахователно обезщетение за репариране на причинените имуществени вреди по щета № 470424252528303 от реализирано ПТП на 14.05.2025 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (02.12.2025 г.) до окончателното изплащане.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва следните елементи: 1) надлежно възлагане на определена работа; 2) наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на изпълнителя на възложената работа, което е осъществено при или по повод изпълнение на възложеното; 3) и което е в пряка причинноследствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени вреди; 4) действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца; 5) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, т.е. не е необходимо наличието на вина на възложителя, но следва да е налице спрямо извършителя на деянието, а доколкото съществува законова презумпция тя винаги се предполага. Следователно възложителят носи доказателствената тежест да обори презумпцията в условията на пълно и обратно доказване, аргумент то чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД, макар и относително самостоятелна, е във функционална връзка с отговорността по чл. 45 ЗЗД, т.е преди всичко следва да се установи наличието на общите предпоставки на деликта.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на противоправно деяние, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди, т.е. да установи фактите и обстоятелства, съставляващи механизма на реализация на твърдяното ПТП; 2) съществуването на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Каско“ между увреденото лице и ищеца.; 3) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

В тежест на ответника в условията на обратно и пълно доказване е да обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, т.е. да установи липсата на вина на застрахования водач по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, чрез установяване на твърдените факти, обуславящи наличието на вида на водача на превозното средство, застраховано при ищеца. Ответникът следва в условията на пълно и главно доказване да установи фактите, обуславящи основателността на направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, а именно навлизане на ищеца в чуждата лента за движение.

2. Няма безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата.

3. По доказателствените искания:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на 3 исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с крайния съдебен акт.

Предвид констатацията, че приложеното по делото копие на Декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“ е нечетливо (без видимо попълнено съдържание), а копието на застрахователна полица № 47042417203001753 е с ниско качество на сканиране, на ищеца следва да бъде указано в срок до първото по делото заседание да представи четливи заверени преписи от тези документи, както и да представи оригинала на застрахователната полица за констатация по реда на чл. 183, изр. 1 ГПК.

Приложените към описите на претенцията разпечатки на снимков материал следва да бъдат приобщени за сведение по делото, доколкото не представляват писмени доказателства по смисъла на ГПК, а веществени доказателствени средства, които могат да бъдат обсъждани във връзка със заключението на вещото лице.

Съдът счита, че възражението на ответника срещу допускането на гласни доказателствени средства е неоснователно, тъй като евентуалната заинтересованост на водача на автомобила не прави показанията му недопустими, а се преценява от съда по реда на чл. 172 ГПК при обсъждане на събраните доказателства с крайния съдебен акт. Поради това следва да се допусне разпит на поискания от ищеца свидетел А. И. У. (изписан в доказателствените искания на исковата молба като А. И. У.), ЕГН: **********, при режим на призоваване, за установяване на механизма и мястото на процесното ПТП, обстоятелствата, при които е настъпило, и причинно-следствената връзка с вредите. Определя краен срок за събиране на допуснатите гласни доказателствени средства следващото съдебно заседание, арг. чл. 158, ал. 1 ГПК.

Следва да се допусне изготвянето на заключение по поисканата САТЕ, с което да се даде отговор на поставените от страните въпроси в исковата, респективно отговора на исковата молба.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 28.01.2027 г. от 10:40 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва,че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, 4 като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.

УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да представи четливи заверени преписи от Застрахователна полица № 47042417203001753 и от Декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“ (с препис за ответника), както и да представи на основание чл. 183, изр. 1 ГПК за констатация в съдебно заседание оригинала на Застрахователна полица № 47042417203001753. Определя краен срок за събиране на допуснатото доказателство първото по делото открито съдебно заседание.