Решение № 2457 от 23.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2457 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20241110200358 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 26 от 04.09.2023 година Началника на ГПУЛетище Бургас, е наложил на „*** ***” АД, с ЕИК *** имуществена санкция в разм*** на 2000/две хиляди/лева на осн. чл.51 от ЗЧРБ за извършено нарушение по чл.20, ал.1, т.1 вр. чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ.

Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата най-напред се излагат оплаквания, че процесното наказателно постановление е издадено в нарушение на процесуалните правила, като не са изпълнени изискванията посочване на нарушените разпоредби в АУАН и НП. Конкретно се изтъква, че посочената като нарушена законова разпоредба, а именно тази на чл.20, ал.1, т.1 вр. чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ има бланкетен характ***, досежно изискването за наличие на българска виза за превозваното лице, като не е посочена законовата разпоредба, от която произтича изискването за нейното наличие в конкретния случай, а разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗЧРБ неотносима към случая, като непосочването на разпоредбата, от която произтича изискването съставлява непълнота пряко рефлектираща върху правото на защита на дружеството-жалбоподател. Посочва се още, че липсват подробно описание на нарушението, като не е посочено конкретно какво разрешение за пребиваване липсва, с което е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както и доказателствата, които потвърждават нарушението.

На следващо място се излагат доводи за неправилно приложение на мат***иалния закон, и по специално чл. 6, пар. 5 от Регламент ЕС 2016/399 на ЕП и Съвета от 9 март 2016 г., съгласно която разпоредба допускане до страната на лица, които не отговарят на всички условия, посочени в параграф 1, но притежават разрешение за пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване, се разрешава влизане на т***иториите на другите държави членки с цел транзитно преминаване, така че да могат да достигнат т***иторията на държавата членка, която е издала разрешението за пребиваване или визата за дългосрочно 1 пребиваване.

Предвид изложените съображения, жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, като в допълнение се позовава на липса на извършено нарушение, включително с оглед факта, че паспортен граничен контрол е извършен и на летището на излитане, което създава у превозвача основание да счита, че лицето разполага с редовни документи за пътуването.

В съдебно заседание дружеството- жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител.

В съдебно заседание въззиваемата страна- редовно призована, се представлява от юрисконсулт Кабранска, която моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло като издадено от компетентен орган, при спазване на мат***иалния и процесуалния закон. Представени са подробни писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за преком***ност на разноските претендирани от дружеството- жалбоподател.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна пров***ка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено следното:

Жалбоподателят „*** ***” АД, ЕИК ***, е търговско дружество със седалище в гр.

София, което се представлява заедно от Радослав Златков - изпълнителен директор и прокуриста на дружеството- Бистра Маринкова. Дружеството извършвало въздушен превоз на пътници, с оглед на което и предвид дефиницията на §1, т.11 от ДР на ЗЧРБ, същото се явява адресат на задълженията свързани пров***ка на редовността на документите и наличието на виза за влизане на т***иторията на Република ***, когато такава е необходима.

На 30.06.2023г. дружеството- жалбоподател осъществило полет № *** по линията Кувейт- Бургас. Със самолета по посочения маршрут, превозвачът превозил и лицето Isam S M A ***, роден на 15.12.1957г., гражданин на Кувейт. Същия притежавал паспорт № P 05280473, валиден от 28.11.2017 г. до 27.11.2027г., с положена в паспорта единна многократна виза тип С, № 016499865, издадена от Кралство Нид***ландия с валидност от 30.05.2022г. до 30.05.2027г., която не е използвана за влизане в държава от Шенгенското пространство.

След пристигането си на Летище Бургас, на 30.06.2023г., кувейтският гражданин преминал през паспортно- визов контрол за влизане в Република *** на пътниците, превозвани с полет ***, пристигащ от Кувейт. В рамките на извършения контрол, органите на гранична полиция счели, че дружеството - жалбоподател, като изпълнител на полета и превозвач, е извършил услугата по превозването на лицето Isam S M A ***, като е издал превозни документи - билет и бордна карта, без преди това да е извършил пров***ка за наличие на валидна българска виза или разрешително за пребиваване. На лицето бил издаден писмен отказ за влизане в страната от 30.06.2023г.

В тази връзка с АУАН № 26/26.07.2023г. съставен от командир на отделение при ГКПП „А***огара Бургас“ – М. Б., на „*** ***” АД било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на 30.06.2023г. в качеството си на превозвач, като е било длъжно да пров***и редовността на документите за пътуване, е превозил до Република ***, лицето- Isam S M A ***, което не притежава валидна виза или разрешение за пребиваване, квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.20, ал.1, т.1, вр. чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ.

Въз основа на акта било издадено наказателно постановление (НП) № 26 от 04.09.2023 година Началника на ГПУ-Летище Бургас към РДГП А***огари при ГДГП-МВР, е наложил на „*** ***” АД, с ЕИК *** имуществена санкция в разм*** на 2000 /две хиляди/лева на 2 осн. чл.51 от ЗЧРБ за извършено нарушение по чл.20, ал.1, т.1 вр. чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля М. Б., както и на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН № 26/26.07.2023 г.; наказателно постановление (НП) № 26 от 04.09.2023, Отказ за влизане в страната от 30.06.2023г., Докладна записка до Началника на ГПУ-Летище Бургас, Заповеди за компетентност на актосъставителя и наказващия орган, Покана изх. № 539300-367/03.07.2023г. на ГПУ-Летище Бургас и други документи, копие на страници от международен паспорт, приобщени по административнонаказателната преписка.

Съдът кредитира в пълна степен, показанията на свидетеля Б., като ги намира за последователни, логични и непротиворечиви, като освен това същите в пълна степен съответстват на приобщените по делото писмени доказателства. Въз основа на тях се установяват обстоятелствата по провеждане на пров***ка от страна на контролните органи и установените в хода на същата факти. Настоящият съдебен състав кредитира напълно изброените по-горе писмени доказателства. Същите по несъмнен начин установяват факти, включени в предмета на доказване по делото. Съдът ги възприема в цялост като същите са логични, последователни, съответни и не се опров***гават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок, с оглед на което се явява допустима. Разгледана по същество, в рамките на правомощията на съда по чл.314, ал.1 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН за извършване на цялостна пров***ка на атакувания акт, независимо от посочените от жалбоподателя основания, се явява неоснователна в искане за отмяна по изложените подолу съображения.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 26/26.07.2023г., който е съставен от компетентен орган, съгласно т.1.3 от Заповед № 8121з-378/06.04.2020г., а именно - полицейски орган- командир на отделение при ГКПП – А***огара Бургас.

Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от т***иториално и мат***иално компетентен орган-началник на ГПУ-Летище Бургас, овластен по силата на т.2.12 от Заповед № 8121з378/06.04.2020г.

АУАН и НП са съставени в рамките на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, като при това са спазени изискванията за форма и съдържание на същите, както и процедурата по съставянето им. Актът е съставен по реда на чл.40, ал.2 ЗАНН след надлежно отправена покана, връчена на 07.07.2023г., съгласно отбелязването върху същата, като след съставянето му е връчен на дружеството нарушител, съобразно изискванията на чл.43 ЗАНН. От данните по делото е видно, че съставеният АУАН е връчен на деловодител на дружеството без да е представено по делото надлежно упълномощаване, но допуснатото нарушение в процедурата по връчване не следва да се абсолютизира. С достигане на акта до съответен служител на дружеството, натоварен именно с администриране на книжа, на жалбоподателя е предоставена възможност да се запознае със съдържанието на същия и да представи допълнителни писмени възражения по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, ако желае.

Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС, въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта и неговото връчване, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна пров***ка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. В случая такива нарушения не са 3 допуснати. Не е ограничено правото на защита на санкционираното лице, същото е надлежно известено за предстоящото съставяне на АУАН, а след изготвянето му, същият е достигнал до него, респективно е предоставена възможност за запознаване и възражения.

На следващо място съдът намира, че както АУАН, така и НП съдържат достатъчно пълно описание на нарушението и надлежно посочване на нарушените законови разпоредби.

От една страна ясно и конкретно са дефинирани, времето, мястото, изпълнителното деяние, и обстоятелствата, при които е извършено, като са отразени данни за полета и превозения чужд гражданин, паспорта и визовия документ, поставен в същия, с което са изпълнени изисквания на чл.42, ал.1, т.3 и т.4 ЗАНН, респективно чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Наред с това както актосъставителят, така и наказващият орган точно и пълно са дефинирали нарушените законови разпоредби, като е изрично посочено, че превозеният чужденец не е отговарял на изискванията на чл.8, ал.1 ЗЧРБ и чл.6, ал.1, т.Б от Регламент(ЕС)2016/399, които именно въвеждат изискванията за валидна виза за влизане на т***иторията на Република *** на чужди граждани, дефинирано и в чл.19, ал.1, т.1 ЗЧРБ, а освен това в конкретния случай задължението на жалбоподателя, произтича пряко от нормата на чл.20, ал.1, т.1 ЗЧРБ, която няма бланкетен характ*** и въвежда конкретно правило за поведение, адресирано към превозвачите. Предвид на това съдът намира, че не е налице празнота в съдържанието на АУАН и НП, свързана с правната квалификация, която да е довела до непълнота на същата, респективно да е поставило ограничения в правото на защита.

С оглед на изложеното съдът нам***и, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените и възраженията на жалбоподателя в тази връзка не могат да бъдат споделени.

В хода на административно-наказателното производство на жалбоподателя с АУАН № 26/26.07.2023г., е било повдигнато административно-наказателно обвинение за извършено нарушение на чл.20, ал.1, т.1 вр. чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ- неизпълнение на задължения за пров***ка за наличие на валидна виза или разрешение за пребиваване.