Решение № 231 от 22.05.2025, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 268/2025
- Вид
- Решение № 231
- Подписан
- 22.05.2025
- В сила
- 03.07.2025
- Състав
- Аглика Гавраилова, Антоанета Атанасова, Палма Тараланска
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.243 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 243 - 249 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 243 - 249 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 243 - 249 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 243 - 249 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 243 - 249 · Закон за задълженията и договорите
- чл.249 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59,ал.3 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 231 гр. Русе, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Аглика Гавраилова
Членове:
Палма Тараланска
А. Атанасова при участието на секретаря И.ка Венкова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20254500500268 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
И. Д. П., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.И. И., от АКРусе, е обжалвал решение №282 от 19.02.2025г. по гр.д.№ 2152/24г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен иска му с правно основание чл.249 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да му върне дадена за послужване вещ, представляваща недвижим имот, находящ се в гр.Русе, ж.кв.“Р.“ по ул.“Ч.“ №29, в жилищна сграда бл.“К. п.“ във вх.*-жилище-апртамент с идентификатор ***********, със застроена площ 60,64кв.м, заедно с изба №1 и 1,090%ид.ч от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху терена.
Твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон. Моли въззивния съд да го отмени и да постанови друго, с което да уважи иска за опразване на имота.
Претендира разноските по делото.
1
Въззиваемият И. И. П., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.А. Г., от АК-Русе, изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд правилно и законосъобразно. Иска решението да бъде потвърдено, при законните последици.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди оплакванията по жалбата, въззивният съд приема за установено следното :
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на И. Д. П. против И. И. П., с която ищецът е предявил иск ответника, негов син, да бъде осъден да му „върне /249,ал.1,изр.1/“ дадена за послужване вещ, представляваща недвижим имот, находящ се в гр.Ру., кв.“Р.“ по ул.“Ч.“ №**, в жилищна сграда бл.“К. п.“ във вх.*-жилище-апртамент с идентификатор ***, със застроена площ 60,64кв.м, заедно с изба №1 и 1,090%ид.ч от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху терена.Предявен е и иск ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за ползване на процесния апартамент в размер на 300лв месечно от връчване на исковата молба до връщане на имота. С решението първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, като неоснователни. В частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
По делото не е било спорно и от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазване вещното право на ползване за продавачите №147, том I, рег.№2490 от 25.11.2009г. на нотариус К.
К. рег.№*** на НК, вписан в СлВп-Русе с вх.рег.№********2009г. като акт № **, том **, д.№****/2009г. се установява, че ищецът по настоящото производство – И. Д. П. и М. К.П. са продали на И. И. П. следния недвижим жилищен имот, находящ се в гр.Русе, в ж.к.“Р.“, по ул.“Ч.“ №** в ж.бл.“К. п.“ вх.* на петия етаж, представляващ апартамент с идентификатор *********3, със застроена площ 60,64кв.м, подробно описан в нотариалния акт, заедно с избено помещение №1 и 1,090%ид.ч от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, като продавачите си запазват 2 вещното право на ползване върху продаваното жилище, което ще упражняват безвъзмездно, необезпокоявано и до края на живота си в цялост върху имота.
Ищецът твърди, че при изповядване на сделката постигнали съгласие с ответника той да ползва апартамента безвъзмездно и без уговорен краен срок за това. Това постигнато между тях съгласие имало силата на договор за послужване по чл.243 ЗЗД.Ищецът заявява, че въпреки че живее извън гр.Русе, за получаване на пенсия, за прегледи и по други причини периодично ползвал и преспивал в апартамента до м.януари 2022г.В началото на м.януари 2022г. установил, че ключът на входната врата е сменен, за което не е уведомен. С исковата молба заявява категоричното си искане ответникът да опразни и да му върне апартамента.
В отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.131 ГПК, ответникът е оспорил твърденията на ищеца. Заявява, че между страните не е имало договор по заем за послужване. През 2014г. ищецът отправил до ответника нотариална покана, но в нея не се съдържали твърдения за сключен договор за заем за послужване.В нотариалната покана от 08.10.2014г. се съдържали изявления на ищеца, че от години живее в с.Б. не се е налагало да ползва апартамента „до момента“.Подобни изявления се съдържали и в покана от 20.10.2023г. с която иска да му се предадат ключовете за имота, за да може да ползва същия.В отговора ответникът прави възражение за погасяване по давност на правото на ползване на ищеца по отношение на процесния имот, тъй като ищецът не е упражнявал това право след сключването на прехвърлителната сделка. Не е посещавал имота, не е съхранявал свои вещи там, не е участвал в поддръжката на имота и не е заплащал дължимите данъци и такси.
Разпитаният в първоинстанционното производство свидетел П. П., посочен от ищеца, твърди, че познава семейството от повече от 20 години.Посещавал е процесния апартамент, тъй като е помагал на ищеца с транспорт на обзавеждането на имота. Жилището било в „окаяно състояние“ и ищецът направил основен ремонт.т На свидетеля е известно, че жилището е било собственост на родителите на ответника, но те му го прехвърлили „с право на живеене“. След прехвърлянето ищецът отишъл да живее в едно село /св.П. споменава и с.Б. и с.Б./. Причината била синът /ответника/ да живее самостоятелно в апартамента и да учи. Свидетелят изнася противоречиви данни относно периодите, в които е возил ищеца от автогарата до апартамента 3
- Возил го е на медицински прегледи. Първоначално св.П. разказва, че веднъж когато ищецът трябвало да отиде на контролен преглед искал след болницата да остане в Русе, но разбрал, че патронът на бравата е сменен. Това се случило „около 2022г.“ Свидетелят заявява още, че и след 2014г. ищецът продължавал да ходи в апартамента, но не посочва никакви конкретни данни и обстоятелства освен това, че след 2020г. „не му била дадена възможност да посещава апартамента“. Казал на свидетеля, че е сменен патрона на бравата и когато е звъннал никой не отговорил. Впоследствие в хода на разпита този свидетел отново заявява, че ищецът „ е ходил в апартамента някъде 2022г.“ Свидетелката М. П. е майка на ответника и бивша съпруга на ищеца.
Твърди, че с ищеца са прекратили брака си през 2013г. но и двамата живеели извън града-„на село“ още преди да се разведат.Много рядко идвали в града и решили да прехвърлят апартамента на сина си. През м.ноември 2009г.
„прехвърлили“ апартамента на сина си, като си запазили правото на ползване.
Свидетелката категорична е заявила, че ищецът е посещавал апартамента в Русе „за последно…на бала на сина им през 2007г.“.Твърди, че не й е известно ищецът да е правил ремонти в процесния имот. Твърди още, че от 2013г. тя живее в този апартамент заедно със сина си, снаха й и внучката. Уточнява, че жилището се състои от спалня, кухня и хол. Заявява, че не знае да е имало дело срещу бившия й мъж. Това се опровергава от данните в Постановление от 13.02.2015г. по ДП№2349/13г. на прокурор от Окръжна прокуратура Русе.
От изложената фактическа обстановка в постановлението е видно, че М. П. е била разпитвана като свидетел в наказателно производство водено срещу И.
Д.. Неясни и непълни са и показанията й относно смяната на патрона на входната врата- от една страна твърди, че патронът на входната врата на апартамента не е сменен, от друга страна конкретно посочва, че през 2023г. сменили вратата с нова.
Свидетелят С. е кум на ответника и кръстник на детето му. Твърди, че „доста често“ ходел в този апартамент, празнували празници заедно.
Заявява, че не е виждал И.-баща там, но уточнява - „най-много да съм го е виждал пред блока“.Счита, че никой не е препятствал ищеца да посещава жилището.
С отговора на исковата молба ответникът е представил преписи от две покани, които е получил от ищеца. В нотариална покана от 8.10.2014г.
4 отправена от ищеца до ответника, ищецът е поканил ответника на 31.10.2014г. да се яви в кантората на нотариус рег. №*** в гр.Русе да му предаде ключовете от апартамента.В поканата е посочил, че „от години“ от години не живее в апартамента, тъй като живеел в с.Б и до момента не му се е налагало да ползва апартамента. Протеклите събития в живота му довели до необходимост да ползва този апартамент.
По делото е представен и препис от покана от 20.10.2023г. от И. Д. П. чрез адв.В. Т., изпратена до ответника И. И. П., в която е заявено, че И. Д. П. нееднократно е изпращал покани за предаване владението на имота. С настоящата покана доброволно заявява да му бъде предаден ключ за имота, за да може да го ползва „според запазеното право на ползване“.
В производството по делото никоя от страните не твърди, че има и други покани, освен горецитираните и такива покани не са представени.
При така изложената фактическа обстановка съдът приема за установено следното :
Ищецът по делото е допуснал в жилището, върху което има учредено право на ползуване, ответника по иска. По делото няма данни страните да са сключили договор за наем по чл. 228 и сл. ЗЗД. Тогава техните отношения ще се уреждат като тези по договор за заем за послужване - чл. 243 - 249 ЗЗД. Както е изведено от теорията и практиката договора за заем за послужване е реален, едностранен и поначало безвъзмезден, като валидността му не е обусловена от спазването на някаква форма, т.е. той може да бъде сключен и в устна форма – простото съгласие, придружено с предаване, е достатъчно за действителността на договора. С отправяне на нотариалната покана от 8.10.2014г., надлежно връчена на ответника, ищецът е развалил този договор.
Съгласно разпоредбата на чл.59,ал.3 от ЗС правото на ползуване се погасява ако не се упражнява в продължение на 5 години, в какъвто смисъл е направил възражение ответника. В тежест на ищеца е да докаже, че е посещавал имота, че е ползвал същия. Показанията на свидетелите П. и П. в тази насока са противоречиви, не са конкретни, взаимно се изключват.
Свидетелят С. е категоричен, че през годините не е заварвал ищеца в апартамента.
От данните в писмените доказателства и показанията на св.С. се 5 установява, че ищецът не е упражнявал правото си на ползване в продължение на повече от 5 години. Този срок е давностен и в тази насока е възприетото становище с решение № 19/10.02.2000 г., гр.д. 1082/99 г., ВКС, IV г. о.
Действително, с нотариалната покана от 08.10.2014г. ищецът е заявил претенция за упражняване на правото на ползване. Не са събрани доказателства, че след тази дата ищецът посещавал имота – св.Петров в показанията си споменава, че няколко пъти возил ищеца с колата си, като посочва една конкретна година- 2022г. Това насочва на извод, че давностният срок не е прекъсван от 2014г. до 2022г. Не са представени никакви други надлежни доказателство за заявена претенция за ползване на апартамента, освен поканата от 20.10.2023г.-9 години след нотариалната покана от 8.10.2014г.Не се твърди и не са установени и данни, че ищецът е държал свои вещи в имота, нито че е упражнявал правото си чрез трето лице.
По изложените съображения решението, с което искът по чл.249 ЗЗД е отхвърлен, е правилно и следва да бъде потвърдено. В частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за ползване на имота, решението, като необжалвано, е влязло в сила.
Предвид изхода на спора пред тази инстанция и на основание чл.78 от ГПК жалбоподателят дължи на въззиваемия разноските по делото.
Мотивиран така въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 282 от 19.02.2025г. постановено по гр.д.№2152/24г. на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. Д. П., ЕГН ********** против И. И. П., ЕГН ********** иск с правно основание чл.249,л.1 ЗЗД.
Разпечатката съдържа 45 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f21742a9-c622-4cc3-b4ac-a00751a92294