Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 85 от 26.11.2024, Военно-апелативен съд

Съд
Военно-апелативен съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 75/2024
Вид
Определение № 85
Подписан
26.11.2024
В сила
26.11.2024
Състав
полк.ЛИДИЯ ПЕТРОВА ЕВЛОГИЕВА, майор ВАСИЛ МАРИНОВ ПЕТКОВ, лейт. РАДКА ДИМИТРОВА ДРАЖЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 85 гр. София, 26.11.2024 г.

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА

Членове: майор ВАСИЛ М. П.В лейт. РАДКА Д. ДРАЖЕВА като разгледа докладваното от майор ВАСИЛ М. П.В Въззивно частно наказателно дело № 20246000600075 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по частна жалба на подс. П. Б., чрез защитника адв.

З. от СтАК, против Протоколно определение № 143/10.10.2024 г. по НОХД № 84/2024 г. по описа на Военен съд – Пловдив, с което е прието, че не са налице основания за прекратяване на производство и връщане на делото на прокурора.

В жалбата се сочи, че при изготвянето на обвинителния акт са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита обвиняемия. Развиват се доводи, че прокурорът не е описал разбираемо, в какво се изразява пряката причинноследствена връзка между причинените травматични увреждания и смъртта на пострадалия, както и че липсва описание от кои доказателства се установяват фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. По изложените съображения се настоява обжалваното определение да бъде отменено и делото – върнато на първата инстанция с указания за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

В становище, като счита атакуваното о пределение за правилно и законосъобразно, представител на Военно-окръжна прокуратура – Пловдив изразява мнение, че жалбата следва се остави без уважение.

Военно-апелативният съд установи, че въззивната частна жалба е 1 подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 249, ал. 3, вр. чл. 342, ал. 1 от НПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество – е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК, на съдебен контрол по този ред подлежи определението, с което в разпоредително заседание съдът се е произнесъл по искания за прекратяване на съдебното производство на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

НОХД № 84/2024 г. по описа на Военен съд – Пловдив е образувано след внесен обвинителен акт, с който Военно-окръжна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение против ефрейтор П. И. Б., за това: че на 17.10.2019 г. към 19:45 часа в гр. К., при управление на моторно превозно средство лек автомобил „.....“ с peг. № ......, собственост на А.К.К., като се движил по бул. „..........”, посока изток-запад до бл. 35, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Правилника за приложение на ЗДвП (ППЗДвП), а имено: чл. 5, ал. 1, от ЗДвП „Всеки участник в движението по пътищата; т. 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; Не контролирал непрекъснато управляваното от него пътно превозно средство лек автомобил „.....“ с рег. № ......, като не възприел своевременно опасността, пресичащ пешеходец и реакцията му не била адекватна, като нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”;

Превишил допустимата за движение в населено място скорост от 50 км/ч., като се движил със скорост 61.74 км/ч, с което нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП „При избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава, в населено място 50 км/ч”; Не бил внимателен и предпазлив към пешеходеца В.Х.В., като нарушил чл. 116 от ЗДвП „Водачът на пътно транспортно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун, и към престарелите хора; Не опазил здравето на пресичащия В.Х.В., като нарушил чл. 3 от ППЗДвП „Участниците в движението са длъжни: т. 2 „да пазят живота и здравето на хората” и в резултат, на което блъснал пешеходеца В.Х.В., ЕГН ********** от гр. К. и по 2 непредпазливост причинил смъртта му, настъпила на 19.05.2020 г., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия – престъпление по чл. 343а, ал. 1, б „в“ вр. чл. 342, ал, 1, пр. 3 от НК.

По делото е било проведено разпоредително заседание и с Протоколно определение № 143/10.10.2024 г., при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, ВС – Пловдив е приел, че не са налице основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в досъдебната му фаза.

ВоАС споделя този извод на първата инстанция и също счита, че на ДП не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал. 4 от НПК, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, а от там – не са генерирани основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, съгласно чл. 249, ал. 1 и 2 НПК. На разпоредителното заседание се решава въпроса дали са налице условия за разглеждане на делото по същество, като се обсъждат само допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия (на пострадалия или на неговите наследници), посочени от законодателя в чл. 249, ал. 4 НПК. Изрично е изключена възможността да бъдат обсъждани процесуални нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата, а така също – и въпроси касаещи доказаността на обвинението. В такава насока е и абсолютно единната съдебна практика, развита върху Тълкувателно решение № 2/07. 10. 2002 г. на ОСНК, постановено по тълкувателно дело № 2/2002 г. (което не е загубило своята актуалност, независимо от измененията на процесуалния закон, направени със Закона за изменение и допълнение на НПК (обн. ДВ, бр. 63/04. 08. 2017 г., в сила на 05. 11. 2017 година.). Тук ВоАС ще припомни изискванията към реквизитите на обвинителния акт, с оглед преценката за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да бъдат отразени всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението и участието на обвиняемия в него, а заключителната част трябва да съдържа данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието; наказателния закон, който трябва да се приложи; датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя, както и неговия подпис. Ерго – отсъствието на други реквизити, за които настоява защитата (разбираемо посочване на причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат и подробно описание от кои доказателства се установяват фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт), не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и не е основание за връщане на делото на прокурора. За прецизност настоящият 3 състав ще отбележи, че за да може да осъществи своята важна процесуална функция обвинителния акт, към прокурора не е поставено и изискване, в него, да анализира доказателствата или да излага подробна аргументация за приетата от него правна квалификация на деянието.

Предвид изложеното ВоАС, в този си състав намира, че внесения в първостепенния съд обвинителен акт е изготвен в съответствие с изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК – съдържа всички необходими реквизити, определя основните рамки на процеса на доказване, а формулировката на обвинението не може да се определи като неясна и възпрепятстваща възможността на обвиняемия/подсъдимия да осъществява правото си на защита. Затова въззивният съд счита, че на ДП не са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3, вр. чл. 249, ал. 4 от НПК, включително и при изготвяне на обвинителния акт.

При това положение атакуваното определение, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, а делото – да се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното и на основание чл. 249, ал. З от НПК, Военноапелативният съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение № 143/10.10.2024 г., постановено в разпоредителното заседание по НОХД № 84/2024 г. по описа на Военен съд – Пловдив.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд, за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия на съдебното заседание.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4