Решение № 126 от 22.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Пловдив, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20255001000091 по описа за 2025 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №42152/20.12.2024г. от Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД – гр. С.“ №1, ЕИК .... – чрез пълномощника на дружеството адв. И. Ц. против решение №442/19.11.2024г., постановено по търг.д. № 358/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта с която е осъдено дружеството – жалбоподател Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД – гр. С.“ №1 да заплати на С. Г. З., ЕГН **********, с адрес: гр. А.“, блок 3, вх.А сума над 40 000 лева до присъдения размер от 87 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 13.09.2021 г., на път II-86, км 32+700, в землището на с.Б., причинено виновно при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил Т., за който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застраховател „ЗАД Д.“АД, ЕИК ...., ведно със законната лихва от 26.10.2021 г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице до окончателното плащане на сумата.

В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за 1 нарушение на материалния закон. Твърди се, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекалено завишено с оглед на характера и степента на уврежданията, периода на тяхното проявление и обективното състояние на ищеца към настоящия момент. Иска се решението в обжалваната част да бъде отменено, а претенцията за разликата над 40 000 лева – да бъде отхвърлена.

Алтернативно – жалбоподателят моли размерът на обезщетението да бъде намален.

Постъпил е отговор по въззивната жалба от С. Г. З. – чрез пълномощника му адв. В. П., с който се изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че първоинстанционният съд правилно е отчел тежестта и броя на травмите, причинените неудобства от битов, социален и трудов характер, обстоятелството, че не е налице пълно възстановяване, наличието на скъсяване на десния крак със 1.5 сантиметра, което не може да се възстанови от само себе си, поради което е определил и конкретния размер на обезщетението от 100 000 лева, намалено с отчитане на платената сума от застрахователя в размер на 12 500 лева. Моли съда да потвърди решението.

Претендира присъждане на разноски за производството пред въззивния съд за адвокатско възнаграждение. Моли да бъде определено такова по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.

Ищецът С. Г. З., ЕГН **********, с адрес: гр. А.“, блок 3, вх.А твърди, че е пострадал при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 13.09.2021г., на път II-86, км 32+700, в землището на с.Б., причинено протИ.правно от водача И.А.Н. при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил Т. с рег. № .... Твърди, че отговорността на водача на МПС е застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност“ по полица № BG/30/121001767642, със срок на действие от 28.06.20210г. до 27.06.2022г.

Твърди, че вследствие на ПТП е получил травматични увреждания, изразяващи се в многофрагментно счупване на тялото /диафизата/ на дясна бедрена кост, наложило оперативно лечение и поставяне на метална остеосинтеза, като последица от която травма е налице и скъсяване на крайника, счупване на 4-та метакарпална кост на лявата ръка, без разместване, 2 наложило поставяне на гипсова имобилизация. Твърди, че се е наложила и последваща операция за отстраняване на част от елементите на остеосинтезата. Посочва, че не е налице възстановяване на състоянието на бедрената кост и накуцва, поради скъсения крайник. Твърди, че вследствие на ПТП са му били причинени и множество разкъсно контузни рани и открити рани в областта на раменен пояс, дясна предмишница и подбедрица, натъртване на гръден кош, предизвикало затруднено и болезнено дишане за период от месец, болки в ляво коляно и в таза, болки в гърдите, оток на носа, продължил около 20- дни, главоболие и безсъние за около пет месеца. Твърди, че е налице деформация на лявата му ръка като на мястото на счупването има издатина.

Причинени са и били и стрес, негативни емоции и страх. В последвалия дълъг период на възстановяване твърди, че е бил поставен в зависимост от близките си, поради това, че не е могъл да се обслужва самостоятелно и се е нуждаел от чужди грижи и помощ. Раздвижването му било затруднено и от фрактурата на ръката, заради която не могъл да ползва патерици.

Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД – гр. С.. Твърди, че е заявил своите претенции пред застрахователя с молбапретенция, получена от последния на 28.10.2022г. Твърди, че ответникът му е определил и заплатил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 500 лева, което ищецът счита за недостатъчно да компенсира претърпените болки и страдания.

Моли съда да осъди ответника Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД – гр. С.“ №1, ЕИК .... да му заплати 102 000 лева - обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на телесни повреди, които вреди са в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило н а 13.09.2021 г., на път II-86, км 32+700, в землището на с.Б., причинено виновно при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил Т., за който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застраховател „ЗАД Д.“АД, ЕИК ...., ведно със законната лихва от 26.10.2021 г. до окончателното плащане на сумата, както и разноските по делото.

3

Първоинстанционният съд е намерил, че справедлИ.то обезщетение за репариране на вредите на ищеца би било в размер на 100 000 лева. Приел е, че от тази сума следва да се извади вече платената доброволно от застрахователя сума в размер на 12 500 лева и е уважил претенцията до размер от 87 500 лева.

Присъдил е законната лихва, считано от 26.10.2021г., когато е приел, че застрахователят е сезиран с искане за обезщетение.

В частта относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди до размер от 40 000 лева и в частта, с която претенцията е отхвърлена за разликата над 87 500 лева до пълния претендиран размер от 102 000 лева решението не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на обжалване е само осъдителната част от решението за разликата над 40 000 лева до присъдения размер от 87 500 лева.

Ответникът Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД – гр. С. оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”. Оспорва наличието на виновно и протИ.правно поведение на водача на МПС И.Н., настъпването на твърдените увреждания, тяхната продължителност и причинната връзка между тях и ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия С. З., който е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан. Претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 102 000 лева, счита за несправедлИ. завишена и неотговаряща за критериите за справедлИ.ст.

С молба – застрахователна претенция, получена от ответника на 26.10.2021г. ищецът е поискал от ответника изплащане на застрахователно обезщетение за вредите от ПТП, настъпило на 13.09.2021г. С отговор изх.

№5644/25.11.2021г., Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД – гр. С. е поискало от ищеца представяне на допълнителни документи, касаещи преценката относно претенцията. Не се спори, че по образуваната преписка по щета е определено и заплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 500 лева. То – според ищеца – не репарира претърпените от него неимуществени вреди. Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на ищеца против застрахователя.

4

Не се спори, че е налице е сключен застрахователен договор за моторното превозно средство - товарен автомобил Т. с полица „Гражданска отговорност“ със срок на действие, обхващащ и датата на процесното ПТП.

Следователно е налице валидно застрахователно правоотношение между ответника и водача на МПС, за който се твърди да е причинител на увреждането. И.Н. като водач на товарния автомобил се явява застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В периода на действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.

Видно от представеното решение №133 от 14.12.2022г., влязло в сила на 30.12.2022 г., постановено по а.н.д. №610/2022 г. на РС Асеновград /стр.106 от делото на ОС/, И.А.Н., ЕГН **********, от с.Б., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.б), пр.2-ро във връзка с чл.342, ал.1 НК, за това, че на 13.09.2021 г. на път II-86, км 32+700, в землището на с.Б., при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил Т., е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.5, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.21, ал.2 и чл.23, ал.1 от Закона за движение по пътищата, при което по непредпазлИ.ст е причинил на С. Г. З. две средни телесни повреди, изразяваща се в многофрагментно (множествено) счупване на тялото (диафизата) на дясна бедрена кост, наложило оперативно поставяне на метална остеосинтеза, причинило трайно затрудняване движенията на долния десен крайник, както и счупване на 4-та метакарпална кост на лявата ръка без разместване, наложило поставяне на гипсова имобилизация, което се преценява като трайно затрудняване движенията на горния ляв крайник на 5 пострадалия.

От представеното влязло в сила решение се установява, че процесното ПТП е причинено в резултат на протИ.правното поведение на водача на товарен автомобил Т. – И.Н.. С действията си той е нарушил конкретни изисквания и норми, предвидени в ЗДвП.

От заключението на вещите лица инж. С.М. и д-р Д.М. по допуснатата комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза се установява, че причините са настъпване на процесното ПТП се дължат на несвоевременната реакция на водача на л.а. Т. със спиране, когато е настигнал движещия се пред него Р.“. Според вещите лица ищецът е бил с поставен обезопасителен колан, тъй като при евентуална негова липса или неправилно поставяне травмите биха били различни и много по-тежки – в главата и гръдния кош. С оглед на това съдът намира възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, поради непоставен обезопасителен колан, за неоснователно.

От заключението на вещото лице д-р Д.М. – част от комплексната експертиза и от представените писмени доказателства се установява каква е била поставената диагноза на пострадалия при ПТП и предприетото лечение, има ли невъзстановени увреждания и каква е прогнозата за тях. На ищеца са били причинени травматични увреждания: многофрагментно (множествено) счупване на тялото (диафизата) на дясна бедрена кост, наложило оперативно поставяне на метална остеосинтеза, причинило трайно затрудняване движенията на долния десен крайник, както и счупване на 4-та метакарпална кост на лявата ръка без разместване, наложило поставяне на гипсова имобилизация. Причинени са ме също разкъсно – контузна рана на десен лакът и контузия на носа. Всички те са последица от ПТП на 13.09.2021г., поради извъртането на автомобила вляво при челния удар и политането на тялото по диагонал напред и надясно.